87. УПРАВЛЕНИЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА ГРАЖДАНСКОТО ДРУЖЕСТВО

Както се изтъкна, гражданското дружество не е юридическо лице, поради което то няма органи на управление, а управлението му се осъщест­вява от всички съдружници, освен ако в договора е предвидено друго. Съгласно чл. 360, ал. 1 ЗЗД решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдруж­ник има право на един глас.
Съвместното управление на работите на дружеството означава, че за сключване на всяка сделка е необходимо съгласието на всички съдружници. За да се преодолее обаче принципа на единодушие, който на практика пречи за бързото сключване на сделки, в договора може да се определи решенията да се вземат на принципа на мнозинството. В този смисъл арбитражният състав при БТПП е изразил в р. по ВАД 91/98 — „Пазар и право", 2000, № 8, с. 16,следното становище: „Според чл. 360, ал. 1 и 2 ЗЗД решенията относно дружествените работи се вземат със съгласието на всички съдружници и всеки от тях има право да управлява. Когато обаче съвместната дейност се изразява в извършването на голям брой отделни операции в течение на толкова дълъг период, за които е нецелесъобразно или дори невъзможно свикване на събрание на съдружници, се извършва вътрешно разпределение на функциите между съдружници. Това разпределение представлява натоварване с управленчески правомощия, необходимост от отчетност, дори изрично да не е уговорена.". Воденето на дружествените дела се определя като задължение към всички останали съдружници.
Освен това в договора някои съдружници биха могли да бъдат изклю­чени от управлението. Ако това е налице, действията могат да бъдат извършени от тези, които не са изключени от управлението. Но дори някои да са изключени от управлението, те имат право да се противопоставят на действието на съдружника преди то да бъде извършено. При разногласие решава мнозинството от съдружниците — чл. 360, ал. 2 ЗЗД.
Освен с правото да се противопостави на действие, извършено от даден съдружник, ако то се отнася до общите работи на дружеството, всеки съдружник разполага, ако не е уговорено друго, с право да управлява общите работи на дружеството. Ако при упражняване на това право съд­ружникът причини вреди на останалите съдружници, той е длъжен да ги обезщети. В този случай правото на обезщетение принадлежи общо на всички съдружници.
Представителството при договора за дружество е тясно свързано с управлението му. Поначало лицето, което управлява общите работи и което в дружествения договор е посочено да ги управлява, е лицето, което осъще­ствява представителни функции. Когато всички съдружници управляват съвместно общите работи, те трябва общо, съвместно да сключват дого­вори и да приемат изпълнението по тях. Възможно е обаче с дружествения договор един от съдружниците да бъде овластен от останалите съдружни­ци да ги представлява. Тогава той действа от свое име и от името на другите съдружници. Следователно представителството има договорен характер и възниква въз основа на упълномощителни сделки, извършени от всеки един от съдружниците по отношение на този, който осъществява представител­ството. Това лице може да представлява съдружниците и в гражданския процес. Но тъй като дружеството не може да бъде страна в гражданския процес поради своята неперсонифицираност, ако всички съдружници упълномощят някого от тях да ги представлява пред съда, страна по делото ще бъдат те самите, а не дружеството, нито този, който ги представлява — р. 423/ 1999-У г.о. ВКС - „Пазар и право", 2000, № 11, с. 38-39.
Съдружниците отговарят като солидарни длъжници за възникналите от правните действия на своя представител задължения. Те отговарят както с тяхната съсобственост, внесена или придобита по време на съвместната дейност, така и с личното си отделно имущество.
За задълженията, произтичащи от договори, сключени с трети лица, отговарят само съдружниците, които са били такива към момента на възникване на задължението. Ако едно лице встъпи в договора за дружество след възникване на задължението към третото лице, то не отговаря лично за неговото изпълнение.
И така, за задълженията, възникнали във връзка със съвместната дейност, съдружниците отговарят солидарно с общото съсобствено иму­щество и с личното си имущество. Отговорността им е неограничена.
Задължително условие за възникване на тази солидарна отговор­ност е обаче те да са сключили съвместно договорите с третите лица или договорите с третите лица да са сключени от упълномощено от тях лице. В този случай, ако един съдружник удовлетвори кредиторите, той може да иска от останалите изравняване като приспадне своята част в задълже­нията.
Активни и пасивни процесуалноправни действия могат да се водят от и срещу всички съдружници в качеството им на солидарни кредитори и длъжници. Ако даден кредитор иска да започне принудително изпълнение върху имущество, което принадлежи общо на всички съдружници, той трябва да се снабди с изпълнителен титул срещу всички съдружници.
7. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖЕСТВО
Основания за прекратяване
Някои от основанията за прекратяване на договора за дружество са предвидени в чл. 363 ЗЗД, а други основания следват от общите положения, характерни за този вид договор.
И така, конкретните основания за прекратяване на гражданското дру­жество са:
А) Постигане на целта.
Б) Изтичане на срока.
В) Постигането на целта е станало невъзможно.
Г) Смърт или поставяне под запрещение на един от съдружниците, освен ако е уговорено друго, т.е. че договорът за дружество няма да се прекрати при смърт на един от съдружниците.
Д) Прекратяване на съдружник —юридическо лице.
Е) Обявяване на един от съдружниците — търговец в несъстоятелност. Тогава той престава да съществува като субект на търговското право.
Ж) Сливане на всички дялове в един съдружник
Общото в основанията А-Ж е, че договорът се прекратява автомати­чески, с настъпването на съответното условие, срок или събитие.
3) С предизвестие на един съдружник, който определя добросъвестно подходящ срок за прекратяване на дружеството. Това е възможно, ако договорът за дружество е безсрочен и е сключен за неопределено време и не е уговорено договорът да продължи с останалите съдружници.
И) По решение на съда, ако договорът за дружество е срочен, но има основателни причини за прекратяване. В този случай съдът се произнася по иск на един от съдружниците за прекратяването му поради наличието на основателни причини. Става въпрос за предсрочно прекратяване на дого­вора за дружеството. Както виждаме, това е допустимо само по съдебен ред и то при наличието на основателни причини.
Въз основа на основанията, посочени в т. 8 и 9 договорът за дружество не се прекратява автоматично, а по силата на правен акт — в първия случай — едностранна сделка на всеки един от съдружниците, а във втория — съдебно решение.
Правни последици от прекратяването на договора за дружество
С прекратяването на договора за дружество не се прекратяват сключе­ните по време на съвместната дейност договори с трети лица. Задължени­ята, произтичащи от тези договори, трябва да се изпълняват, както и да се упражняват правата и по-точно да се събират вземанията. Посочените по-горе основания са всъщност основания само за прекратяване на договора за дружество и на отношенията между самите съдружници помежду им, т.е. за прекратяване на представителните им и управленчески права и задълже­ния, правото на дял, задълженията за вноски, съдействие и прочее. В отношенията с третите лица всички съдружници остават обаче солидарно отговорни за общо поетите задължения във връзка с осъществяването на общата стопанска дейност.
След прекратяване на договора за дружество всеки съдружник получава предоставените от него вещи за общо ползване, а общата собственост може да се осребри и получената сума да се разпредели между съдружниците.
Съдружникът има право на възстановяване на направените от него разноски във връзка с управлението на общите работи и сключването на сделки, лихвите върху стойността на тези разноски, обезщетение на вре­дите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи — чл. 364 ЗЗД.