93. НЕПОЗВОЛЕНОТО УВРЕЖДАНЕ КАТО КАТО ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ. ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ

2.1. Нека обаче разгледаме какво представлява НУ. Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. По своя характер отношението е законово, т.е. то
се поражда от един законов източник, от един източник, в който липсва волеизявление на едно или повече лица, насочено към пораждане на определени позитивни и разрешени от правото последици. Не е изключено да има волеизявление, но това не е волеизявление за възникване на правата и задълженията от НУ — правото на обезщетение на вреди и задължението за поправяне на вредите, а това може да бъде волеизявлението за причиня­ването на вреди. Едно такова волеизявление не се признава и допуска от закона — напр. желанието да се нарани друго лице е волеизявление, но то е насочено към възникване на резултат, който е забранен, не е допустим съгласно нашето право. След като обаче се е проявил такъв резултат, законът се намесва и сам, без волеизявленията на страните по правоотно­шението, определя неговото съдържание — правото и задължението за поправяне на вредите.
Непозволеното увреждане представлява неправомерен юридически факт. Законът не го допуска и разрешава, но когато той се появи, законът урежда правните последици от него.
От НУ възниква правоотношение между лица, които преди това не са се намирали в правоотношение помежду си. Възможно е тези лица изобщо да не са се познавали. И тъй като помежду си те се оказват обвързани от правна връзка, независимо че не са я желаели, говорим за едно законово правоотношение. Съдържанието му се определя от закона, а не от волята на страните. Последните не само не са искали възникването на правната връзка между тях, но не са и имали намерението да я уреждат, т.е. да определят нейното съдържание. С тази задача се е заел законът.
2.2. Непозволеното увреждане като противоправно и виновно деяние (действие или бездействие)
Кои са елементите на НУ като юридически факт?
След като непозволеното увреждане представлява виновно причинява­не на вреди другиму, то се състои от два вида елементи — обективни и субективни. Обективните елементи са деянието — действие или бездей­ствие, вредата и причинната връзка между тях, а субективният елемент съставлява вината.
Сега ще разгледам деянието, неговата противоправност и вината, а по-нататък ще се спра на вредата и причинната връзка.