96. ДЕЛИКТНАТА ОТГОВОРНОСТ - СЪЩНОСТ, ФУНКЦИИ,СУБЕКТИ. ДОГОВОРНА И ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ. ДЕЛИКТНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

8.1. Същност
При НУ възниква законово правоотношение между причинителя на вредите, който се нарича още делинквент, или друго лице, на което законът е възложил задължението за обезщетение на вредите, от една страна и лицето, претърпяло вредите, което се нарича увредено или пострадало лице, от друга страна. В съдържанието на това правоотношение влизат правото на пострадалия да иска поправяне на вредите и насрещното задължение на другата страна. Задължението да се поправят причинените вреди или задължението да се обезщетят вредите, представлява отговор­ност за НУ или деликтна отговорност.
Деликтната отговорност е вид гражданска отговорност. Тя възниква само ако е осъществен фактическият състав на НУ, т.е. налице са виновно деяние, вреда, причинна връзка между тях, както и една отрицателна предпоставка — задълженото и оправомощеното лице преди НУ не са се намирали в облигационно отношение помежду си и преди всичко в договор­но отношение и вредите не са настъпили вследствие на неизпълнение на договорно задължение.
8.2. Функциите на деликтната отговорност са:
А) Обезщетителна — компенсаторна. Чрез деликтната отговорност се поправят вредите, които е претърпяло едно лице, т.е. тя е източникът за покриване на загубите, които са настъпили в правната сфера на пострада­лия. Всеки, на когото са причинени вреди, може да търси тяхното заплащане от носителя на деликтна отговорност.
Б) Превантивна. Възлагането на задължение за обезщетяване на вре­дите, които едно лице виновно е причинило другиму, въздейства психоло­гически върху потенциалния делинквент. След като се знае, че правото предвижда във всички случаи на виновно увреждане задължение за попра­вяне на вредите, гражданинът ще се стреми да бъде внимателен, грижлив, да спазва съответните предписания, за да предотврати и да не допуска настъпването на вредите. Иначе той знае, че го грози опасността да плати парична сума, ако се отклони от дължимото поведение.
В) Санкционна. Всеки, който е длъжен да плати обезщетение за причи­нените от него вреди, претърпява известна неблагоприятна последица — неговото имущество се намалява, без да получава насрещна престация.
Г) Гаранционна. Чрез законовото предвиждане на деликтна отговор­ност се обезпечава важно правно средство за защита интересите на постра­далото лице — то има от кого да търси поправянето на вредите. Гаранци­онната функция намира приложение най-вече в случаите, когато законът установява солидарна отговорност за две или повече лица да обезщетят причинените вреди.
9. СУБЕКТИ НА ДЕЛИКТНАТА ОТГОВОРНОСТ
Както вече се изтъкна, субект на деликтна отговорност може да бъде само деликтоспособно лице, а това е вменяемо лице. Вменяемо може да бъде само физическо лице, което е навършило определена възраст и има съответния психологически статус, който му позволява да разбира свой­ството и значението на деянията си и да ръководи постъпките си.
Докато не би могъл да има спор, че субект на деликтна отговорност е физическо лице, не така стои въпросът с юридическите лица и държавата. Могат ли те да бъдат носители на деликтна отговорност?
На поставения въпрос не следва да се отговаря само с да или само с не. Безспорно е, че при определени състави на НУ може да възникне задълже­ние за обезщетение на вреди за юридическо лице и за държавата. Така например, юридическо лице може да бъде задължено на основание чл. 49 ЗЗД в качеството му на възложител на работа, при или по повод на която изпълнителят е причинил вреди на друго лице. При състава по чл. 50 ЗЗД юридическо лице също така може да бъде субект на задължението за
обезщетение на вреди, причинени от негова вещ или от вещ, върху която е задължено да упражнява надзор. Държавата е задължена да обезщети вредите, причинени от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, на основание Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.
Посочените деликтни задължения на юридическите лица и държавата са безспорни, защото тези задължения не са обусловени от вина. Те се пораждат от един обективен, безвиновен фактически състав. Друг е въпро­сът, че не посочените субекти, а други лица и по-конкретно физически лица са непосредствените причинители на вредите, за чието обезщетяване обаче отговарят юридическите лица или държавата.
Спорът се появява, когато се решава въпросът, могат ли юридическите лица да отговарят по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. за виновно причиняване на вреди на друго лице. С други думи, могат ли юридическите лица да бъдат субекти на деликтна виновна отговорност.
Според някои автори отговорът е не, защото отговорността е обусло­вена от вина, вината — от вменяемост, а вменяемостта е психическо състояние, което отсъства при едно изкуствено образование, каквото е юридическото лице. В полза на това становище би могъл да се наведе още един аргумент — чл. 45 ЗЗД е реципиран от френския Граждански кодекс, който обаче е имал предвид само физическите лица. В този смисъл в него се говори за „всеки човек" („спасип йе ГЬотте").
Възражението, което се прави срещу едно такова разсъждение е, че макар да нямат собствена психика, юридическите лица правят волеизявле­ния чрез своите органи, които се състоят от физически лица. Чрез тях те сключват сделки, изпълняват задължения, приемат изпълнение. Затова никой не отрича, че юридическите лица могат да носят договорна отговор­ност за неизпълнение на договорни задължения, макар тя също така да е обусловена от вина. В случая се преценява вината на физическите лица, включени в съответния представителен орган.
Според други автори юридическите лица нямат психика, не могат сами да изразяват воля, а това го правят физическите лица, които ги управляват и представляват и влизат в състава на техните органи. Тяхната вина се приравнява на вината на юридическото лице. Би могло да се каже, че това становище преобладава в литературата. Юридическите лица имат своя воля, която е съвкупност от волите на физическите лица, членове на управителния и представителен орган. Както юридическото лице може да прави волеизявления при сключване на сделки и да отговаря за тяхното неизпълнение, така то би могло да отговаря и за непозволени и неправомер­ни деяния. Примерно, ако с едно решение юридическото лице причини вреди на трето лице, то следва да носи деликтна отговорност за това. Такава е отговорността и при нелоялна конкуренция или използване на чужда търговска марка или чужда търговска фирма.
Бившият Върховен съд в някои решения говори за вина на юридически­те лица, която определя като вина на лицата, чрез които юридическото лице упражнява своята власт. Но има и решения, в които се отрича възможнос­тта юридическите лица да отговарят по чл. 45 ЗЗД. Така напр. ППВС 7/1959 г. приема, че по чл. 45 ЗЗД отговарят само физически лица, а юридически лица — само по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Те отговарят по тези два члена, дори когато не е установено конкретно, кой измежду работниците и служители­те на предприятието е причинил вредата.
10. ДОГОВОРНА И ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ
За да се разкрие още по-пълно същността на деликтната отговорност, бих искала да направя паралел между нея и договорната отговорност от една страна и наказателната отговорност, от друга страна.
Преди това обаче следва да се посочи, че договорна отговорност възниква, когато не е изпълнено задължение на едната страна по договора към другата страна по същия договор, т.е. страните по договорната отго­ворност са тези по договорното отношение, а неизпълнението се отнася до конкретно и предварително определено в договора задължение. При делик­тната отговорност е нарушено общото задължение да не се вреди, което е задължение за поведение на всеки спрямо всеки, т.е. неизпълнението се отнася винаги до едно и също задължение, а преди то да бъде нарушено, не са конкретизирани страните по деликтното отношение.
Що се отнася до паралела между деликтна и наказателна отговорност, то би следвало да отбележим, че деликтът в гражданското право е наруше­ние на общото гражданскоправно задължение за дължимо поведение и не може да се ограничи до престъпно деяние, което е основанието на наказа­телната отговорност.
Деликтна отговорност
1.Възниква без предварително пра­воотношение между страните.
2.Представлява задължение за обез­щетение на вреди, причинени от нарушаване на общата забрана. Вредите на често се причиняват от действия на делинквента.
Договорна отговорност
1.Възниква въз основа на предвари­телно съществувало отношение.
2.Представлява задължение за обез­щетение на вреди, причинени от неизпълнение на конкретно дого­ворно задължение (забавено, ло­шо, непълно). Вредите най-често произтичат от бездействието на длъжника.
З.Различие в обема на отговорността — само имуществени вреди (пре­търпяна загуба и пропусната пол­за). Спорно е дали могат да се обез­щетяват неимуществени вреди.
4.Формата на вината има значение за 4.Формата на вината не влияе върху
З.Всички вреди — имуществени и не­имуществени, в пълен размер. За неимуществените вреди има изри­чен текст — чл. 52 ЗЗД.
обема на отговорността — чл. 82 ЗЗД. При умисъл — всички вреди, а при небрежност — само предвиди­мите вреди.
обема на отговорността.
5.При съпричиняване на вреди от пострадалия съдът може само да намали отговорността, но не и да я изключи — чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
6.Само петгодишна погасителна давност.
7.Не е възможно уговаряне на осво­бождаване от отговорност,
В.Делинквентът изпада в забава и без покана и дължи лихва от деня на непозволеното увреждане.
5.Съдът може да освободи длъжни­ка от договорна отговорност, ако неизпълнението се дължи и на об­стоятелства, за които и кредито­рът е отговорен — чл. 83, ал. 1 ЗЗД.
б.Може да има специална по-кратка погасителна давност при неизпъл­нение на някои видове договори.
7.Може да се уговаря от страните в определените от закона рамки ос­вобождаване от отговорност в пъ­лен или частичен размер.
В.Длъжникът изпада в забава и дъл­жи лихви за неизпълнение на за­дължението за обезщетение на вре­ди от момента на поканата от кре­дитора за изпълнение на това за­дължение.
Проблемът за кумулирането на договорната и деликтната отговорност се поставя в случаите, когато вредите са причинени при неизпълнение на договорно задължение и същевременно осъществяват деликтен състав. Дали договорната отговорност дерогира и изключва деликтната или може ли да се претендира обезщетение и по двата вида отговорности. Проблемът е спорен, няма нормативно разрешение, а решението му се постига по пътя на разсъжденията. Преобладава обаче становището, че договорната и деликтната отговорност не могат да се кумулират, защото една вреда не може да се обезщети два пъти. Но ако едно деяние съставлява едновременно неизпълнение на договорно задължение и НУ, обезщетението може да се търси по силата на договорната отговорност, а ако тя не може да се реализира — по пътя на деликтната отговорност.
ВИЖ В УЧЕБНИКА 11. ДЕЛИКТНА И НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Деликтна отговорност
1. Възниква при всяко увреждане на друго лице, независимо дали е осъ­ществен съставът на специална правна норма, или не. Едно деяние в този смисъл може да бъде де-ликт, без да е престъпление.
2.Възниква само ако са настъпили вреди в чужда правна сфера.
Наказателна отговорност 1.Възниква когато е извършено об-щественоопасно деяние, обявено от закона за наказуемо. Без наличие на престъпен състав, без съставомер-ност на деянието, не може да бъде обоснована.
2.Вредите не са задължителен еле­мент на едно престъпление. Отго­ворност може да има и при безре­зултатните престъпления и при опит.
З.Възниква само между гражданско- 3.Възниква между престъпника и правни субекти и затова правоот- държавата и отношението между ношението между тях е гражданско тях има публичноправен характер, правно, т.е. отношение между рав-нопоставени.
4.Съдържанието й е да се поправят 4.Целта е да се накаже престъпникът, вредите. Целта й е икономическа, да се принуди да претърпи небла-стопанска. гоприятни последици като например лишаване от свобода, поправи­телен труд и други.
5.Вината не винаги обуславя задъл- 5.Вината на извършителя е задължи-жението за обезщетяване на причи- телната предпоставка на отговор-нените вреди. Може да има и отго- ността Без вина няма наказателна ворност без вина. отговорност.
б.Вината на делинквента се предпо- б.Вината на извършителя не се пред­лага и той трябва да доказва нейна- полага, а трябва да се доказва от та липса. обвинението.
7.Възниква с факта на увреждането и 7.Реализира се само по съдебен ред — може да се реализира по извънсъ- с влязла в сила присъда, чрез приз-дебен, доброволен ред. наване на извършителя за виновен
и неговото осъждане.
8.Обезщетението, което се дължи на 8.Наказанието се изтърпява лично, пострадалия, може да бъде плате­но и от трето лице.