04. Понятие, видове, структура и наименование на международните договори. Ролята на международния договор в съвременното международно право.

Международният договор се приема за основен източник на МП. Правото на международните договори е една обширна и добре обработена част от международното право. В резултат на извършената кодификация на нормите относно международните договори, те са почти изключително договорни.

Понастоящем в сила са Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. и Виенската конвенция за правото на договорите между държави и международни организации или между международни организации от 1986г.

Международният договор може да бъде определен като споразумение между субекти на международното право, независимо от неговото конкретно наименование и независимо от това, дали споразумението се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документа.

 

В международното право не съществува ограничение да бъдат сключвани договори в устна форма. Те са редки случаи и и са предмет на обичайноправно регулиране.

Конвенциите приемат, че наименованията на договорите нямат правно значение. В същото време международната практика е изработила някои утвърдени термини за определени категории договори:

Компромис – споразумението за предаване на един спор за уреждане от арбитражен съд.

Конкордати – споразуменията, сключени между Светия престол и суверенна държава.

Пакт – подчертава се политическият характер на договорите.

Използват се и наименованията трактат, конвенция, спогодба, договор, споразумение, протокол и др.

Ако се придържаме към текста на конвенцията, наименованието на договора няма значение. Ако се придържаме към един практически подход, то безспорно се отделят договори според тяхното наименование. В практиката в България, ако не е наложено изрично наименование от международния договор, за многостранните договори се използва терминът “конвенция”, за двустранните – “договор”. Визовите споразумения обикновено се наричат “спогодби”.

 

Страни по договора могат да бъдат всички субекти на МПП, но не всички имат еднакъв обем договорна провоспособност. Най-пълна, неограничена договорна правоспособност имат суверенните държави.

Според броя на участниците, договорите биват:

M   Двустранни

M   Многостранни

Според предмета си договорите биват:

M   Политически

M   Икономически

M   В областта на транспорта

M   В областта на здравеопазването и др.

Според адресатите или съдържанието си договорите биват:

M   Общи – насочени са спрямо всички лица ; уреждат въпроси от всички сфери на обществените отношения

M   Специлазирани – насочени са спрямо дадена категория индивиди ; регулират само конкретен сектор

Според обхвата на договора:

M   Универсални – споразумението е от значение за всички субекти на МПП

M   Регионални – споразумението е от значение само за определени субекти, групирани в интересите си поради географското си положение и сфера на дейност

 

M   Срочни и безсрочни – срокът на действие на договора може да бъде продължен преди изтичането му –пролонгация.

 

M   Договори, които обвързват само страните по тях и такива, които предвиждат права и задължения за трети страни – задълженията за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.

 

M   Договори-сделки – не създават нови правила в международното право, а само използват съществуващото право и в този смисъл имат характера на сделка. Прекратяват се с постигане на поставената цел.

M   Договори – закони – нормоустановителни договори – имат за цел постоянно повтарящо се спазване. Нормите, създадени от договора, не прекратяват своето действе след изпълнение от страните.

 

Структура

Международният договор в структурно отношение се състои от три части:

ÿ   Преамбюл – съдържа страните по договора, мотивите и други данни

ÿ   Основна част – излага собствено съдържанието на договора

ÿ   Заключителна част – посочва начините и срокът на влизане в сила на договора, срок на действие ...

Договорът може да съдържа и приложения. По взаимно съгласие на страните приложенията може да се смятат за неразделна част от договора.

 

Всеки договор урежда отношенията между страните чрез създаване, изменяне или прекратяване на взаимни права и задължения и всяко нарушение на задължение, произтичащо от договора води до международна отговорност.



0 коментари:

Публикуване на коментар