06. Влизане в сила и прилагане. Ратификация и конфирмация на международния договор изобщо и според българското действащо право. Депозитарий.

Договорно закрепване са получили следните начини на изразяване на съгласие за обвързване с международен договор – подписване, размяна на документи, ратификация, приемане, утвърждаване, присъединяване.

 

Договорът влиза в сила по начин и време, посочени в самия него. Възможно е временно прилагане на договора преди влизането му в сила, ако страните се договорят за това.

Съгласно член 102 от Устава на ООН “всеки договор и всяко международно съглашение, сключени от който и да е член на организацията, трябва колкото е възможно най-скоро да бъдат регистрирани в Секретариата и обнародвани от него.” Нерегистрирането на договора не влияе върху неговата задължителност. Липсата на регистрация лишава страните по такъв нерегистриран договор от възможността да се позовават на този договор, пред който и да е орган на ООН.

 

Ратификацията е институт, който се използва най-често в международната практика за обвързване на договорите. Терминът “ратификация” произтича от лат. Ratum facere – правя окончателен – и означава, че международните договори се утвърждават съгласно националното законодателство от всшия орган на властта в държавата. Например от държавния глава, от държавния глава със съгласието на висшия орган на властта и от висшия орган на властта.

Конфирмацията е начин за изразяване на съгласие за обвързване с по-маловажни международни договори и се извършва от правителството или други ведомства при условия на онези, които се прилагат по отношение на ратификацията.

 

В България ратификацията се осъществява със закон. Член 85 от Конституцията определя кои  договори задължително подлежат на ратификация:

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

1. имат политически или военен характер;
2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;
3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
4. съдържат финансови задължения за държавата;
5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
6. се отнасят до основните права на човека;
7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
8. изрично предвиждат ратификация.

 

Несъответствие на международните договори с Конституцията на Република България

Международните договори имат примат над договорите, но не и над Конституцията. Конституционният съд може да провери дали няма противоречие на международните договори с Конституцията на Република България. Подобна процедура е предвидена и в Европейските общности.

 

Депозиране

При двустранните международни договори отпада необходимостта от определянето на депозитар на договора, тъй като и двете страни получават автентичния текст на сключения договор. Депозират се обикновено оригиналите на многостранните договори и всички отнасящи се към тях документи, свързани с формулирането на резерви, ратификацията, присъединяване, денонсация. Депозитарът се определя от страните по договора и се фиксира в него. Депозитар може да бъде една, няколко държави или международна организация. В последно време функциите на депозитар се изпълняват главно от ООН.

Функциите на депозитара се фиксират в международния договор. Правата и задълженията на депозитара са определени във Виенската конвенция от 1969г., но понякога се конкретизират и в текстовете на договорите. Основно те се свеждат до пазене оригинала на договора и предадените за пазене пълномощия, подготовка и разпращане на заверените копия на договорите, получаване и пазене на други, отнасящи се до договора документи и др.