Буква “г” от чл. 38 на Статута на Международния съд определя съдебните решения и доктрината на най-квалифицираните автори от различни държави като помощни средства за установяване на правните норми. Наред с тях съществуват и други, непосочени в Статута помощни средства.
Резолюции на международни организации
Резолюциите на международните организации не са еднородни. Те са обединени от едно общо качество – не са норми на международното право.
Проблемите около правната природа на резолюциите са свързани със значението на конкретни резолюции и обвързаността на държавите с тях извън международната организация.
Ненормативните резолюции-препоръки могат да бъдат етап в изработването на международен договор в рамките на международна организация (пример – всички международни договори, одобрени с резолюции на Общото събрание на ООН). В този случай представителите на държавите в организацията гласуват и изразяват одобрение на текста на проектоконвенцията и съгласието тя да бъде представена като документ от името на организацията. Същото значение има гласуването и по отношение на всички други резолюции, които съдържат правила за поведение, но се приемат извън процедурата по подготовка на международен договор. В международната организаця представителите на държавите изразяват отношението си към тези правила за поведение и това може да се съпостави с процеса на създаване на международен договор или международен обичай. Резолюцията само формулира правилото за поведение.
В правната доктрина съществуват две мнения:
- Първото отстоява тезата, че е необходимо стриктно спазване на буквата на учредителния акт. Независимо колко пъти една държава изразява подкрепа на дадена резолюция, от това не се променя правното значение на резолюцията, тя остава само резолюция с препоръчителен характер и не се превръща в обичайна норма.
- Според второто резолюциите на международните организации могат да се използват като доказателство за държавната практика. Тези резолюции се наричат “декларативни”, т.е. те декларират съществуващи норми на международното право.
Съдебни решения и съвещателни мнения на международните съдилища
Съдебните решения се отличават от всички останали мирни средства за уреждане на споровете в международното право със своята задължителна сила. В понятието “съдебни решения” включваме и решенията на арбитражните съдилища.
Съдебните решения, споменати в цитирания член. 38 от Статута на Международния съд не са източници на международното право, нито са спомагателни или второстепенни източници.
Статутът на съда отделя съдебните решения от източниците, изброени преди. Освен това решенията на съда са задължителни само за страните по спора и само по отношение на даденото дело. Следователно, що се отнася до Международния съд на Организацията на обединените нации, неговите решения не могат да бъдат източници на международното право.
Въпреки това, Международният съд е един от главните органи на ООН, в неговия състав влизат лица с призната компетентност по международно право. Решенията на съда не са прецедент съгласно чл. 59, но делото е факт, който може да се използва при тълкуване на правните норми и при установяване на тяхното съдържание. Няма пречки решенията на съда да оказват влияние върху поведението на субектите на международното право. Същото е валидно и за решенията и на други международни съдилища.
Национално законодателство и решения на националните съдилища
Ролята на решенията на националните съдилища е сходна с тази на националното законодателство, въпреки че последното не се споменава в Статута на съда. Актовете на съдилищата и законодателните актове са резултат от официална дейност на държавните органи. Те служат за доказване на съществуването на международен обичай, признаван от дадена държава.
Международната доктрина
В международното право доктрината винаги е играела значително по-важна роля от значението си според вътрешнодържавното право.
Фактори, които поддържат мястото на международноправната наука:
1. Фактор, свързан със спецификата на международното право. Международното право си остава децентрализирано право, чиято систематизация е възложена на един международен орган. Съществуването на международния обичай внася елемент на неопределеност в международното право. Изследванията на учените-международници предлагат анализ, подкрепен с международна практика, който е единственото съчетание на практика и съществуващо право, обединени в конкретен случайJ
2. Фактор, свързан с нормативно закпрепената роля на учените. В Комисията по международно право на ООН, чиято функция е прогресивно развитие и кодификация на международното право и чиято роля е получила широко признание, влизат значителен брой научни работници и автори на трудове в областта на международното право. Същото важи и за състава на Международния съд.
Международни арбитражи
Част 4 от Хагската Конвенция
Страните по един спор отнасят този спор за разрешаване към специален създаден Арбитражен орган, като страните по спора се съгласяват решението на арбитража да бъде задължително за тях. Хагската Конвенция предвижда създаването на Арбитражен съд в Хага, който да подпомага формирането на арбитраж, когато се наложи. В този съд всяка страна – членка на Конвенцията посочва 4 лица – арбитри. Постоянният арбитражен съд има международно бюро, което се занимава с административни въпроси и се ръководи от Административен съвет, в който участват всички посланици на държави, страни по Конвенцията и са акредитирани в Хага.
Председател на Съвета е холандският външен министър.
Доброволен арбитраж
Спорът вече е възникнал и държавите, страни по спора решават да го отнесат за разрешаване от арбитри.
Задължителен арбитраж
Държавите предварително се споразумяват за техни бъдещи спорове да бъдат уреждани с арбитраж.
Арбитражното споразумение се нарича компромис. В арбитражните споразумения страната определя начина, по който ще бъдат избрани арбитрите и процедурата, която ще бъде следвана от арбитрите.
Ако не се предвижда специална процедура, тогава се прилага Хагската Конвенция.
0 коментари:
Публикуване на коментар