Първите субекти на МП са суверенните държави. Сравнително неотдавна се появяват нови образувания, различни от държавите и с призната международна правосубектност. В исторически план първите такива са свободните градове, рицарските ордени, Светият престол, а по-късно се появяват и първите международни организации.
Държавите са първият по време и основен създател на международноправните норми. Само те притежават права и задължения, значително превишаващи правата и задълженията на който и да е друг субект на международното право. Ето защо те са основни субекти на съвременното международно право. Държавата е ограничена в своите действия само от рамките на международното право.
В международното право не се открива изброяване на субекти, както и каквото и да било ограничаване в това отношение. В съвременното МП освен държавите съществуват и действат и други субекти. Могат да се посочат следните субекти на МПП:
Œ Държави
Международни организации
Ž Нации и народи, борещи се за национално освобождение
Държавоподобни образувания или особени случаи на правосубектност
Физически лица
Когато съществуват отношения в едно общество, регулирани от правна норма, говорим за правоотношения. Участниците в обществените отношения стават участници в правоотношението или субекти на правоотношението. Всеки субект на правоотношение е и субект на правото. Нито в теорията, нито в практиката не се посочва количествен критерий. Достатъчно е същестуването на едно правоотношение, за да имаме основание да твърдим, че субектите на това правоотношение са и субекти на правото въобще.
Разлика между субект на правото и субект на правоотношение
Субектът на правото може да бъде такъв и да притежава потенциалната възможност да влиза в определени видове отношения, а при субекта на правоотношенията се има пред вид реалното участие в конкретни правоотношения.
Изброените субекти на МП не са равни по отношение на възможностите за участие в различни правоотношения. Всеки субект на правото може самостоятелно да поема и изпълнява права и задължения, разликата при МП е, че неговите субекти сами създават своите норми, своето право. Именно тази способност не е еднаква при различните субекти на международното право.
Понятие за международна правосубектност
Понятието за субект на правото е основно във всяко право, включително и в международното.
Международноправните актове, в които се среща терминът “субект на международното право” са по-скоро изключения, терминът сравнително наскоро навлезе в международните договори.
Примери:
Ä Виенската конвенция за правото на международните договори, 1969г., член 3, освен държави се посочват и други субекти на МП
Ä Невлязлата в сила Виенска конвенция за правоприемството на държавите по отношение на международните договори, 1978г. – споменават се субекти на международното право.
Ä Други
Предмет на международното право могат да бъдат както международни отношения, така и вътрешни държавни отношения. И двата вида отношения могат да подлежат и на смесено регулиране и това дава отражение и върху субектите на МП.
Обикновено субектите на МП се определят като участници в международните отношения, притежаващи права и задължения, получени от международното право и носещи отговоронст по международното право. Субектите на МП трябва да бъдат независими един от друг, т.е. трябва да участват самостоятелно в международните отношения, пряко да влизат в правоотношения с други субекти на МП; трябва да бъдат независими един от друг, неподчинени в международните отношения на каквато и да е власт.
Когато става дума за субекти на правото, различават се техните дееспособност и правоспособност.
Дееспособност
Способност на субекта самостоятелно да упражнява права и да взема участие в дадено правоотношение. Това понятие във вътрешното право се отнася до физическите лица, до възможността човек да осъзнава своите действия, да проявява съзнателно волята си.
Правоспособност
Гарантираната и предоставена от правото възможност да се встъпи в правоотношения.
В МП всички субекти се приема, че са праводееспособни, защото всички субекти са колективни. Такива са държавите, нациите, които се борят за национално освобождение, международните организации, особените образувания. Изключение представлява индивидът.
Може да се оспорва това, доколко индивидът има основание да се разглежда като субект на международното право, както и възгледът, че правоспособността и дееспособността са неотделими в МП.
За изясняване на понятието субект е необходимо да се отличат още две понятия.
Правосубектност
Способността на дадено образувание или лице да бъде субект на правото.
Субект на международното право
Всяко лице, всяко образувание, което участва в правоотношение. В случая – всяко лице, което участва в международно правоотношение. Субектът на правото предполага реално участие в такова правоотношение.
В този смисъл правосубектност и правоспособност са много близки понятия, макар че в първия случай правоспособността и дееспособността са двете съставни части на субекта на правото.
За колективните субекти на МП е вярна констатацията за тяхната праводееспесобност. С навлизането на индивида в МП, трябва да се навлезе в категорията дееспособност като самостоятелна категория.
Обемът на притежаваната правосубектност е различен за отделните субекти. Например се приема, че ООН притежава международна правосубектност, но като субект на МП съвсем не притежава такава правосубектност и такива права и задължения, каквито притежават държавите.
Обемът на правосубектността е категория, която се различава както между видовете субекти, така и в рамките на отделен вид субекти.
0 коментари:
Публикуване на коментар