13. Държавата като субект на МП. Правосубектност на унитарните и съставните държави.

Държавата като субект на международното право.

За дълъг период от време държавите са единствените създатели и субекти на МП. В процеса на еволюция на МП се появяват и други субекти, но само държавите притежават неограничена правосубектност, т.е. правосубектност с възможно най-голям обем сред всички останали субекти на международното право.

Правосубектността може да бъде ограничавана и това е тенденция в съвременната държавна практика.

Пример:

Член 11 от Конституцията на Италианската република: “Италия... се съгласява при условие на взаимност от страна на другите държави на ограничения на своя суверенитет, необходими за установяването на ред, осигуряващ на народите мир и справедливост...”

Правосубектността е универсална по отношение на предмета на правно регулиране; държавите могат да се договарят за всичко, което представлява взаимен интерес.

Всяка държава притежава суверенитет. Суверенитетът е върховенство върху определени територия и население и независимост във външните отношения. В рамките на държавата се осъществява върховна власт, като държавната власт е представена в цялата си пълнота – законодателна, съдебна и изпълнителна. При осъществяването на държавната власт е недопустима каквато и да е намеса от чужда държава.

Държавите притежават суверенитет по силата на своето съществуване и той им принадлежи от момента на тяхното създаване. Също по силата на своето съществуване те са субекти на МП. Тази правосубектност е първична, не зависи от нечие признание и не е обвързана с такова.

Държавата участва само в такива правоотношения, които съществуват по силата на нейното волеизявление.

Държавите осъществяват своя суверенитет, като реализират принадлежащите им права и наложените им задължения в рамките на общото международно право. Още на първата си сесия Комисията за международно право изработва проект на декларация за основните права и задължения на държавите. Пред вид на това, че държавите проявяват слаб интерес към този проект, той остава без по-нататъшно развитие.

 

Правосубектност на унитарните и съставните държави.

В зависимост от своята правосубектност, държавите се делят на унитарни и съставни (сложни).

Унитарната държава е единен субект на международното право. Съществуващите административни и автономни образувания в границите на една държава не разделят нейната правосубектност и тя остава един цялостен субект на МП.

Съставните държави биват федерации и конфедерации.

Федерациите се състоят от съставни части със значителни компетенции. Частите на федерациите са със запазени законодателни и изпълнителни органи, но не притежават суверенитет и не са субекти на МП. Федерациите се характеризират с общо гражданство, общи законодателни, изпълнителни и съдебни органи.

Примери:: САЩ, Австралия, Австрия, Аржентина, Бразилия, Канада, Мексико, Федерална Република Германия.

Конфедерацията е съюз, обединение на самостоятелни суверенни държави. Отсъства общо конфедеративно гражданство, не съществуват общи конфедеративни законодателни и изпълнителни власти. Държавите-членки на конфедерацията остават суверенни държави и субекти на МП, но това е само общо правило.

Конфедерацията може да притежава определен обем правосубектност, ако с договора за създаване на конфедерация й се предоставят известни правомощия. В този случай правосубектността на конфедерацията е качствено различна от тази на държавата. Преди всичко тя е специална, т.е. тясна – съществува в определена област и с определа цел. Второ, тя е предоставена по силата на договор, създаден от самите държави и има вторичен характер.

Примери :Швейцария от 1291г. до 1848г.; САЩ от 1781г. до 1786г.; Германия от 1815г. до 1967г.

В момента сред държавите в света не съществуват конфедерации.