Със създаването на ООН се създава и нов Международен съд с незначителни изменения въз основа на Статуса на Постоянния съд за международно правосъдие.
Преди всичко Международният съд е един от главните органи на ООН. Съгласно член 92 от Устава неговият Статут е неразделна част от Устава на ООН.
Отнасянето до Международния съд е факултативно. Няма пречки членовете на ООН да се обърнат към други съдилища за разрешаване на своите спорове, но по общо правило страните трябва да отнасят споровете си от правно естество до Международния съд съгласно член 36 от Устава на ООН.
Структура на съда
МС[1] работи въз основа на Статута на съда, на Регламента от 1978г. и на Резолюция относно вътрешните правила на производство по съдебни дела от 1976г.
Всички члнове на ООН са страни по Статута на съда. Държави, нечленуващи в ООН могат да бъдат страни само по Статута на съда при условия, които се определят от Общото събрание на ООН за всеки отделен случай по препоръка на Съвета за сигурност. Пример – Швейцария, Науру.
Съдът се състои от колегия независими съдии, избрани без оглед на тяхното гражданство, но отговарящи на изискванията на заемане на най-вишси съдебни длъжности в страните на тяхната гражданска принадлежност. Съставът на съда включва 15 съдии, в него не може да има двама граждани на една и съща страна. Членовете на съда се избират от списъка на лица, посочени от националните групи при постоянния арбитражен съд. Общото събрание и Съветът за сигурност пристъпват независимо един от друг към избиране на членовете на съда. Има изискване, освен личните качества на кандидатите, в съда да бъдат представени “главните форми на цивилизацията и основните правни системи на света”. При равенство на гласовете, за избран се смята по-възрастният кандидат. Кандидатите се избират с абсолютно мнозинство от гласовете на Общото събрание на ООН и Съвета за сигурност. Не се прави разлика между гласовете на постоянните и непостоянните членове на Съвета за сигурност.
Мандатът на членовете на съда е със срок 9 години, като на всеки три години съставът се обновява с една трета. Това става, като съгласно член 13 специално се предвижда при първия избор на съдии мандатът на пет от тях да изтече след три години, а на други пет – в края на шестата година. Имената на тези съдии се определят с теглене на жребий веднага след първия избор.
Член в съда може да бъде заместен, когато:
- подаде оставка
- изтече срока на мандата
- почине
- бъде отстранен от длъжност
- с единодушното мнение на другите съдии е престанал да отговаря на изискуемите условия
членовете на съда нямат право да се занимават с каквато и да е друга дейност от професионално естество. Те се ползват с дипломатически привилегии и имунитети.
Седалището на съда е в Хага. Съдът избира свои председател и подпредседател за срок от три години, назначава и секретар.
За конституиране на съда е достатъчен кворум от девет съдии.
Съдът може да образува отделения за разглеждане на определени категории дела и броят на съдиите в тези случаи се определя от съда с одобрението на страните. Ежегодно съдът образува отделение, за да разглежда и решава дела по съкратена процедура, състоящо се от пет съдии.
Съдът изработва правилник за упражняване на своите функции. Всеки член на съда получава годишна заплата, а председателят и подпредседателят получават специално допълнително годишно възнаграждение. Заплатите се определят от Общото събрание на ООН и не могат да се намаляват през срока на службата, освобождават се от облагане. Всички разходи на съда се понасят от ООН по ред, определен от Общото събрание.
Компетентност на съда
Страни по дела пред съда могат да бъдат само държави.
Съдът може да се обръща към международни организации в случаите, в които съдът получава сведения от тези организации, които се отнасят до разглежданите дела. Когато в хода на едно дело съдът дава тълкуване на международен договор-учредителен акт на международна организация, секретарят на съда уведомява заинтересуваната организация и последната получава преписи от цялото писмено производство.
Юрисдикцията на съда обхваща всички спорове, които страните отнасят до него, както и всички въпроси, предвидени в Устава на ООН и в други действащи международни договори.
Всяка държава може едностранно да признае в специална декларация задължителната юрисдикция на съда по всички правни спорове, които се отнасят до изброените в член 36 от Статута.
Ако възникне спор относно компетентността на съда, той се решава от самия съд.
Правила на спорното производство
При завеждане на дело в съда е необходимо да се посочат предметът на спора и страните по спора чрез писмена молба до секретаря на съда. Държавите участват в производството чрез свои представители.
Официалните езици на съда са френски и английски. Съдопроизводството се извършва на един от двата езика, а при липса на споразумение кой език да се употреби, всяка страна използва този, който предпочита, като е възможно и използването на трети език. В подобен случай решението на съда се постановява и на двата официални езика, а съдът определя кой от двата текста е меродавен.
Съдопроизводството се състои от две части – писмено и устно. Заседанията на съда са публични, ако страните не поискат или съдът не реши друго. Устните прения завършват, когато представителите, съветниците и адвокатите са завършили изложението си по делото и председателят ги обяви за приключени. Съдът обсъжда решението си на закрито заседание.
Решенията на съда се вземат с мнозинство от гласовете на присъстващите. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. Решенията са мотивирани, всеки съдия има право да изложи мнението си. Решението се чете в открито заседание, то е задължително само за страните по спора и само за страните по даденото дело. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, с изключение на откриване на нови факти от решаващо естество. Молба за преразглеждане може да бъде подаден в 6-месечен срок след откриване на новия факт или до десет години от датата на решението. Разходите за делото са за сметка на страните, ако съдът не постанови друго.
Съвещателни мнения
Освен съдебно разрешаване на спорове, МС може да дава и съвещателни мнения. По това МС се различава от Арбитражния съд. На този въпрос е посветена глава ІV от Статута на МС.
Съдът може да дава съвещателни мнения съгласно член 96 от Устава на ООН. Общото събрание на ООН е Съветът за сигурност могат да искат съвещателни мнения по всеки правен въпрос. С разрешение на Общото събрание на ООН и други органи на ООН, както и специализирани организации могат да искат съвещателни мнения в кръга на тяхната дейност.
Съвещателните мнения не са задължителни за тези, които са ги поискали от съда. Съществува обаче практика на отделни международни организации да признават тези мнения за задължителни.
Съдът не може да дава съвещателни мнения, без да му бъдат поискани.
0 коментари:
Публикуване на коментар