Понятие за международна отговорност
Отговорността в правото – това е реализация на санкцията, предвидена за нарушение на дадена правна норма. В нормите на материалното право се предвиждат формите, видът и размерите на отговорността, докато процесуалните норми предписват начина, по който тя се реализира. Следователно международната отговорност са юридическите последици от нарушаване на международноправната норма.
Нормите, регулиращи въпросите на отговорността в международното право са предимно обичайноправни.
Първи опити за кодификация на международната отговорност се правят в рамките на Обществото на народите. Веднага след своето създаване, още на първата си сесия след 1949г. Комисията по международно право на ООН включва отговорността в списъка на темите, подлежащи на кодификация. От 1955г. Комисията назначава специален докладчик Франциско Гарсия Амадор, който представя шест доклада, посветени на въпросите на отговорността за щети, причинени на чужденци и тяхната собственост. По-късно Комисията решава да се ограничи само върху въпросите за отговорността на държавите и да отложи въпросите за отговорността на други субекти на МП, включително тази на международните организации. В момента кодификацията на отговорността все още е предмет на разглеждане от Комисията.
В изработените и приети от Комисията материали се дава определение за международна отговорност:
“... всички форми на нови правни отношения, които могат да възникнат в международното право във връзка с правонарушение, извършено от държава, като става дума за отношения, ограничаващи се
- с отношенията между държавите, извършили неправомерни действия, и потърпевшите държави, които се разпространяват също така и спрямо други субекти на МП, или изразяващи се в отношенията, които се свеждат към
- задължението на виновната държава да възстанови правото на потърпевшата държава и да възмезди нанесената щета
- или към невъзможността на самата потърпевша държава или други субекти на приложат по отношение на виновния санкции, допустими по МП”
следователно отговорността в МП включва санкциите и тяхната реализация. В своята съвкупност те ни дават правните последици от нарушението на международноправната норма.
Отговорността е дял от МП и същевременно е негов основне институт. Тя е основен постулат, аксиома за съществуването на всяко право.
В изложението на международната отговорност материалите на Комисията по МП заемат основно мяст, това се налага от следните причини:
1. Комисията разработва общите въпроси на международната отговорност, които засягат всички субекти на МП, а не само държавите
2. Дори и предназначени само за държавите, разработваните норми са твърде важни, тъй като именно държавите са основните субекти на МП и международната отговорност е свързана преди всичко с тяхната дейност
3. Комисията е възможно най-авторитетният орган в сферата на кодификацията и прогресивното развитие на МП
Международната отговорност притежава редица особености, които я отличават от отговорността в националното право.
M Субекти – отнася се преди всичко до държави. Сравнително неотдавна – след Втората световна война – субекти на отговорността стават и международните организации. Значително по-неразвита става уредбата на отговорността на останалите субекти на международното право, както и тази на индивида.
M Източниците, в които се съдържа нарушеното международно задължение, не оказват влияние върху отговорността. Независимо дали задълженията произтичат от договор, обичай или друг източник, отговорността настъпва.
M Международната отговорност съществува наред с принципа за суверенното равенство на държавите. Това предполага, че държавите могат да носят главно отговорност с репарационен характер. В съвременното право в определени случаи на международни престъпления държавите могат да носят международна отговорност, която съдържа елементи на наказание и превенция.
M Недостатък на МП е отсъствието на уредба относно размера на отговорността и санкциите. Тук се използват общи принципи на правото, аналогии, прецеденти и т.н.
Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност
Международно правонарушение е налице, когато се констатира поведение, което може да се вмени във вина на държавата и да представлява нарушение на задължение, произтичащо от норма на МП.
Условия/основания за международна отговорност:
1. В широк смисъл – наличието на норма на МП, която да е в сила в отношенията между държавата-правонарушител и потърпевшата държава.
Източниците на международни задължения са по-широко понятие от източниците на МП, защото освен международния договор, обичай, юридически задължителните актове на международните организации, които са източници на МПП, източници на задължения са решенията на международните съдебни институции и едностранните международни задължения, отнасящи се до тези държави.
2. В тесен смисъл – международното правонарушение е основание за международна отговорност. По мнение на Комисията за международно право субективният елемент на международното отношение са условията, при които определено поведение се разглежда като деяни ена държавата съгласно МП. Обективният елемент включва различни аспекти на деянието като нарушение на задължение, произтичащо от МП. Обективен елемент от състава на международното правонарушение е нарушението на международно задължение. Нарушението може да се изрази в действие или бездействие.
Доколкото държавата действа не като цяло, а чрез своите органи, е възможен конфликт между правомерността на определени действия според вътрешното право и правомерността на същите тези действия според МП.
Правилата, според които държавата не може да се позовава на своето национално законодателство, за да оправдае неизпълнението на международно поето валидно задължение се съдържат в разпоредби на Виенската конвенция за правото на договорите от 1969г. Според нея всеки действащ международен договор е задължителен за неговите участници и страна по договора не може а се позовава на своето вътрешно законодателство като оправдание за неизпълнение, освен в случая, когато международният договор е недействителен вследствие порок на волята, изразяващ се в явно и очевидно нарушение на разпоредбите на вътрешното право, които се отнасят до сключване на международни договори.
Категорията приписване се използва, за да се установи правната връзка между извършителя на международно правоотношение и субекта, който ще носи отговорността. Практически така се установява, че лицата, извършители на противоправно деяние са действали в качеството на органи или длъжностни лица на държавата. Необходимостта от приписване се налага от спецификата на публичните субекти на МП, която засяга мястото на държавните органи в системата на държавната йерархия. Държавата носи отговорност за действията на всички свои органи, без значение дали принадлежат към законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
h Законодателните органи могат да породят международна отговорност чрез своите действия за издаването на закон, който противоречи на съществуващите международноправни норми. Ако за изпълнение на международноправно задължение е необходимо да се издаде вътрешноправен акт, също е възможна отговорност за действията на законодателен орган. Отговорността настъпва след влизане в сила на вътрешноправния акт. Отговорността настъпва в случаите, когато са настъпили противоправни събития – ако издаването на такъв закон е задължение, изрично предвидено по договора; ако са настъпили други противоправни според международното право последици, които биха се предотвратили от издаване на закона.
h Най-често се носи отговорност от органи на изпълнителната власт, при това на всички техни нива. Тя се съчетава с правилото за изчерпване на вътрешните средства за защита – например във връзка със защитата на физическите лица. Смисълът е да се даде възможност държавата да поеме своята отговорност като цяло, да й се даде възможност да поправи дейността на органите, намиращи се в отношения насубординация. Изключение по това правило – правонарушения относно лица със специална международна защита – дипломати, членове на техни семейства и др. Задължение на държавата е да гарантира зачитането на техните права с всички средства и нейната отговорност настъпва независимо от ранга на конкретния орган.
Държавата носи отговорност и когато противоправни последици са настъпили в резултат на действията на частни лица, намиращи се в пределите на нейната юрисдикция.
h Държавата носи отговорност и за действията на съдебната власт – отказ на правосъдие, неспазване на законите и съдебна грешка. Независимостта на съдебната власт няма отношение към отговорността на държавата.
0 коментари:
Публикуване на коментар