06. ПРЕТЕНЦИЯ, ПРИТЕЗАНИЕ, ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ

1. ПРЕТЕНЦИЯ - ОПРЕДЕЛЕНИЕ: Претенцията е право на кредитора да изисква от длъжника да извърши или да не извърши нещо, да даде или да не даде нещо,т.е. да осъществи определен престационен резултат, да престира. Кредиторът има право да иска престация от длъжника и това негово право се нарича претенция.
Във всяко ОО кредиторът има право, т.е. претенция към конкретно определено лице, А това е длъжникът, лицето, което се е обвързало спрямо него да осъществи определена престация. Предметът на претенцията и престацията е един и същи. Кредитор — длъжник ; Претенция — престация
Претенцията има винаги относителен характер. Тя трябва да е насочена към конкретно определено лице.С това тя се различава от вещното право, което е абсолютно право.
Претенцията не е право да господство върху длъжника. С това тя се различава също от вещното право, което представлява право на господ­ство, но неограничено, абсолютно право на носителя му да господства, да въздейства върху предмета и изключва възможността други лица — неопре­делен и неограничен брой, да смущават това господство и да упражняват въздействие върху вещта.
Претенцията не е право на господство върху личността на длъжника, тя не е и право на господство върху предмета на престацията, т.е. върху отделни действия на длъжника. Затова кредиторът няма право да упражня­ва непосредствено принуда върху длъжника, не разполага с възможността за непосредствено въздействие върху неговата личност, не може да упраж­нява насилие, не може непосредствено да принуждава длъжника да прести­ра. Освен това той не може да стане собственик на вещта, предмет на престацията, ако длъжникът не е изпълнил задължението си да му я прехвърли. Следователно, претенцията е само право на кредитора да иска дължимото от длъжника, да иска от него престацията, която е предназна­чена да го удовлетвори.
Но как кредиторът може да принуди длъжника да изпълни, ако послед­ният отказва доброволно да осъществи престацията? Кредиторът трябва да се обърне за помощ и съдействие към държавата. Последната разполага със специален репресивен апарат, чрез който да се принуди едно лице да изпълни своето задължение. Кредиторът обаче трябва да спази определена процедура, регламентирана в закона — да предяви иск, да се присъди осъдително съдебно решение, да се издаде изпълнителен лист и да се започне принудително изпълнение. Следователно, не кредиторът, а правни­ят ред е този, който може да накара един недобросъвестен длъжник да изпълни своето задължение.
Правната принуда, обезпечена от държавата, обаче не се включва автоматично, а тя трябва да бъде задействана по инициатива на кредитора.Той е този, който решава, дали и кога да иска намесата на държавата с цел принудителното осъществяване на неговата претенция.
И така, в началото е облигационното право на кредитора, неговото вземане, неговата претенция към длъжника. Ако длъжникът престира, претенцията се погасява чрез изпълнение. Целта на ОО е постигната и няма защо то повече да съществува. Когато обаче длъжникът не престира, претенцията преминава в бойно състояние — тя се превръща в притезание, т.е. в облигационно право, снабдено с правото на иск — с правото да се иска от държавата да му помогне да осъществи своето вземане към длъжника, т.е държавата да принуди длъжника да изпълни.
2. ПРИТЕЗАНИЕ – А) Определение: Притезание, или още наричано в теорията право на иск в материален смисъл, е облигационно право на кредитора, което може да се осъществи по принудителен ред, ако длъжникът откаже доброволно да престира.
Има облигационни права, които не са притезания. Това са правата, лишени от защита при принудително изпълнение — погасените по давност вземания, на които отговарят естествени, несъвършени задължения. Длъж­никът по такива задължения не може да бъде принуден да изпълни, макар че неговото задължение съществува. Той може да изпълни само доброволно.
На всяко притезание съответства задължение. Притезанието е възмож­ност да се осъществи дължимото по принудителен ред.
Всъщност това е класическото определение. Облигационната връзка представлява обвързване, задължаване на едно лице спрямо друго, като при нереализиране на дължимото поведение то може да се постигне по прину­дителен ред, чрез принуждаване на длъжника от съответните компетентни държавни органи да изпълни.
Б). В модерната облигационноправна теория обаче съществува и друг вид правна обвързаност — непрестационна. Длъжникът не може да се принуди да изпълни това, за което се е задължил спрямо кредитора. Това произтича от естеството на самото задължение. Има задължения, които поради своята природа не могат да бъдат изпълнявани принудително. Така напр. задължението на застрахования да съобщи на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или за проявата на определени факти, които са довели до увеличаването на риска при договора за застраховка. Безсмислено е застрахователят да предявява иск за принудителното изпълнение на това задължение. Поначало няма смисъл да се принуждава застрахованият да изпълни задължението.Как обаче да се санкционира неизпълнението на неговото задължение? Чрез настъпване на определени неблагоприятни последици за длъжника. За да се разграничи това задължение от принудително осъществяваното, то се нарича в теорията тежест . Всъщност става въпрос за задължение, което не може да се изпълнява принудително,а неизпълнението му е скрепено с появата на неблагоприятна правна последица за длъжника, който не изпълнява своето задължение.В дадения пример, при несъобщаване, застрахованият загубва правото си да получи застрахователно обезщетение или сума, т.е. той се санкционира чрез пога­сяване на неговото насрещно право срещу застрахователя.
3. ДЪЛГ И ОТГОВОРНОСТ - Докато от гледна точка на кредитора обвързаността се проявява като претенция и притезание, то от гледна точка на длъжника е налице дълг, т.е. задължение, престация и отговорност.
Дълг е това, за което длъжникът е обвързан спрямо кредитора — да осъществи определено поведение — да извърши или да не извърши нещо. Осъществяването на дължимото поведение по доброволен начин се нарича престиране или изпълнение на задължението.
При липса на престация се поставя въпросът за отговорността на длъжника. Той отговаря, ако не изпълни задължението. В този случай под отговорност се разбира изложеността на длъжника на възможността по отношение на него да започне процедура по принудително изпълнение на задължението. Казва се още, че длъжникът отговаря за изпълнението на задължението си.
Но термина „отговорност" има и второ значение. Длъжникът отговаря за вредите, причинени от неизпълнението на неговото задължение. В този случай той носи гражданска отговорност — договорна или деликтна т.е. за него възниква задължение да обезщети причинените вреди.
Освен това терминът „отговорност" има и трети смисъл — длъжникът отговаря с цялото си имущество при неизпълнение на задължението. Това означава, че неговото имущество служи за общо обезпечение на поетото задължение и кредиторът или кредиторите му могат да насочат принуди­телното изпълнение върху него.
В исторически аспект първоначално длъжникът е отговарял за неизпъл­нението със своята личност. Той е могъл да бъде затворен, задържан и окован във вериги, докато не изпълни задължението си или продаден като роб, ако окончателно е установено, че няма да изпълни. Личността на длъжника е била овеществена, тя е била обект на посегателство от страна на кредитора. Затова и терминът "оЪН§а1ю" е означавал оковаване във вериги.
Сега обаче длъжникът отговаря не с личността, а с имуществото си. Затова който поеме едно задължение, поема и риска да загуби цялото си имущество, което стои на разположение на длъжника. Това става, като съдия— изпълнителят извърши принудително изпълнение върху цялото имущество, което се осребрява по съответните начини.


1 коментари:

Unknown каза...

ЗДРАВЕЙТЕ
от статията не разбрах  има ли закон от конституцията които дава право на ЧСИ 
 да постановява и да  констатира за нов взискател трети лица и или / фирми / по изпълнително производство  ,
 даже и да не е -- на лице съществуващ цесия ?

мерси . 

Публикуване на коментар