101. ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ВЕЩИ ИЛИ ЖИВОТНИ

Определение — отговорност на собственика и лицето, под чийто надзор се намират вещите или животните, за вредите, произлезли от тях - чл. 50 ЗЗД.
Характер на отговорността — обективна, безвиновна. Това не е отго­ворност за лично деяние, нито е отговорност за чужди действия. Затова, ако лицето, което си служи с вещта, е допринесло за настъпване на вредите, т.е. неговото деяние е причинило вредите чрез използване на определена вещ, не е налице отговорност по чл. 50 ЗЗД, а отговорност по чл. 45 ЗЗД — ППВС 17/1963 г. — т. 2. В тази връзка трябва да се прави разграничение между отговорността за лично деяние, която е винаги виновна и отговорността за вреди, причинени от вещи, която е безвиновна. Така например, ако водач на МПС увреди друго лице, не възниква отговорност за вреди, причинени от МПС като вещ, а от поведението на водача. И тогава се преценява дали деянието на водача е виновно или не. Ако той не е имал вина за увреждането, изобщо не възниква деликтна отговорност. В този смисъл отговорността по чл. 50 ЗЗД не може да се определи като субсидиарна — примерно, ако водачът не е виновен, да се пристъпи към отговорност за вреди, причинени от МПС в качеството му на вещ. Затова собственикът отговаря за вреди, причинени от неговата вещ, само ако НУ не се намира в причинна връзка с употребата на вещта от него. В този смисъл се казва, че вещта трябва да бъде единствената причина за увреждането, да се търси причинната връзка между вредите и каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или служенето с нея. Член 50 ЗЗД визира вредите, причинени от автоном­ното действие на вещ, негова собствена или намираща се под негов надзор. Тук не попадат случаите, когато вещта е средство, инструмент или оръжие в ръцете на човека, когато той извършва чрез нея действия, а случаите, когато вредите се причиняват от самата вещ, от нейната вътрешна динамика, от нейните вътрешни свойства.Вредата е причинена от самостоятелно­то действие на вещта, от нейното активно участие, от нейния собствен динамизъм.
И така, предпоставката за разглежданата отговорност е наличието на вреди и причинна връзка между вредите и вещта. Поведението на едно лице, противоправността и вината не са задължителни предпоставки на отговор­ността, което дава основание на някои автори да считат, че не може да се говори за отговорност. Отговорността винаги се свързва с деяние, а такова в случая липсва. Вредата в този смисъл се причинява от едно събитие. А обосновката, оправданието собственикът на вещта или лицето, под чийто надзор тя се намира, да обезщетят настъпилите вреди, е обстоятелството, че тези лица извличат ползите на вещта. В случая важи правилото „Комуто ползите, нему и тежестите".
Субекти са физически и/или юридически лица — собственик на вещта или животното и/или лицето, което упражнява надзор върху тях. Лицето, което упражнява надзор върху вещта, може да се намира в правоотношение със собственика — примерно, от договор за наем, заем за послужване, аренда, изработка, лизинг или специален договор, по силата на който то се задължава да надзирава вещта на собственика. Без значение е дали за изпълнение на задължението за надзор получава възнаграждение или не. Съдебната практика обаче приема, че работниците и служителите в дадено предприятие, на които вещта, причинила увреждане на трето лице, е била поверена във връзка с изпълнение на възложената работа, не отговарят по чл. 50 ЗЗД, т.е. не са субекти на отговорността — ППВС 7/1959 г. — т. 11. Освен това отговорно е само лицето, което упражнява надзор върху вещта. Не е достатъчно то да има фактическата власт върху нея, нито да я ползва, т.е. да извлича полезните й свойства. Нужно е то да има задължение да предотвратява евентуалното увреждащо действие на вещта. Затова трябва да се разграничава упражняването на надзор от обикновеното ползване на вещта или упражняването на фактическа власт върху нея. Упражняването на надзор включва задължението и възможността за контролирането на вещ­та, за нейното управление, за въздействие върху потенциалните й разруши­телни сили. От лицето, което надзирава вещта, се изискват повече усилия и внимание отколкото от този, който само я държи или я ползва.
Отговорността на посочените субекти е солидарна. Солидарността възниква по силата на закона. Помежду си те разпределят отговорността съобразно вътрешните отношения, а ако от тях не следва друго — по равно. Има много привърженици на теорията за поравното разпределение на отговорността във вътрешните отношения. Но отговорният по чл. 50 ЗЗД няма регресен иск по чл. 54 ЗЗД.
Вредите могат да са причинени от каквито и да е вещи — недвижими, движими, енергия, води. Това може да бъде автомобил, машина, електри­чество, газ в газопровода или газостанцията, изпарения на химикали, водата във водосточните тръби. Вредите може да са причинени от недостатъци на вещите или от тяхната повишена опасност, но могат да бъдат причинени и от вещи без недостатъци, както и от такива, които не създават особена степен на повишена опасност. В този смисъл бившият Върховен съд смята, че не е необходимо да се доказва, че вещта е имала някакъв недостътък, в резултат на който е настъпила вредата. Отговорността по чл. 50 ЗЗД възниква и когато поради дефект във водосточните тръби бъде наводнено или повредено съседно жилище.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД визира само вреди, причинени от вещи или животни, но не и от хора. Ако саксия падне от прозорец, отговаря собственика на дома, но ако човек падне, скочи или бъде изхвърлен от прозорец, собствекикът не отговаря по чл. 50, защото човекът не е вещ.
Как стои въпросът с отговорността за вреди, причинени на работници от работа в нездравословна работна среда? Става въпрос за професионал­ни заболявания, които често се проявяват при определени категории работ­ници — напр. силикоза при миньори, тендовагинит — при машинописки и прочее. Може ли да се приеме, че е налице отговорност за вреди, причинени от вещи? Смятам, че трябва да се отговори отрицателно, защото отговор­ността на работодателя за вреди, причинени от професионално заболяване, се урежда в чл. 200, ал. 1 от Кодекса на труда. Тази отговорност обаче наподобява отговорността по чл. 50 ЗЗД, защото работодателят, подобно на собственика на вещта, отговоря независимо от вината на негов орган, работник или служител, т.е. отговорността е също безвиновна, обективна. Освен това, и при двата състава отговорност не възниква, ако постарадали-ят е причинил умишлено увреждането.
Трябва да се счита за преодоляна по-старата практика на бившия Върховен съд — практиката отпреди приемането на Кодекса на труда от 1986 г., която прилагаше чл. 50 ЗЗД по отношение на отговорността на работодателя за професионални заболявания или по-точно изключваше тази отговорност, поради това, че работникът се е съгласил, поел е риска да работи при неблагоприятни рискови условия и затова може да претендира обезщетение, само ако условията са по-тежки от нормалните — примерно ако машината има несъвършенства, които причиняват допълнително ув­реждания, които не биха настъпили при нормален риск. С други думи, приемаше се, че отговорността по чл. 50 ЗЗД следва да се ангажира, само ако вещта е създала по-голям риск, отколкото би поел увреденият. Сега, както вече отбелязах, тази практика следва да се счита отменена от новата правна уредба. Тук обаче бих искала още да подчертая, че и отговорността по чл. 50 ЗЗД не визира повишения риск, който произтича от вещта. Според буквата на закона отговорността възниква при вреди, причинени от каквито и да е вещи, а не само от вещи, източник на повишена опасност. С това нашият закон създава едно много широко приложно поле на отговорността за вреди. Тя не е обусловена не само от наличието на вина, но и от наличието на повишена опасност, излъчваща се от причиняващата вреди вещ.
Изключване на отговорността по чл. 50 ЗЗД — ако вредата е резултат на непреодолима сила, изключителната вина на пострадалия или изключи­телната вина на трето лице, защото в тези случаи липсва причинна връзка между увреждащото въздействие на вещта и вредата.Собственикът или лицето, което упражнява надзор върху вещта обаче, не може да противопос­тави на увреденото лице възражението, че вредата е резултат от недостатъ­ци на вещта — ППВС 7/1959 г. — т. 10.
Същото и непроменено е и разрешението за отговорност за вреди, причинени от животно. Всеки собственик или лице, което упражнява надзор върху животното, дължи обезщетение на вредите, причинени от последно­то. Тази отговорност съществува и когато животното е избягало или се е изгубило. Ако избягалото животно следователно не получи нов собственик, за вредите, които то е причинило, отговаря старият му собственик. Тук обаче възниква проблемът, докога собственикът ще отговаря за вредите, причинени от неговото избягало животно, т.е. в какъв срок той би могъл да бъде потенциален носител на тази отговорност. Освен това поражда се и въпросът, доколко това е оправдано, след като собственикът на избягалото животно нито може да упражнява надзор върху него, нито се ползва от облагите му като собственик.
За вреди, причинени от диви животни, трябва да отговоря държавата в лицето на ведомството, което отговаря за горите и околната среда, а за безпризорните животни в градовете трябва да отговаря общината, на чиято територия е настъпила вредата.
Законодателят е обособил като самостоятелна отговорността за вреди, причинени от животно, а не подвежда отговорността за вреди от животно под отговорност за вреди, причинени от вещи. Отговорността и на собстве­ника, и на лицето, което е длъжно да надзирава животното, е обективна. Те не могат да се освободят от отговорност като докажат, че не са виновни за вредите, причинени от животното, т.е. като докажат, че са взели всички мерки за предотвратяване на увреждането.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животно, е наличието на повишен риск, който поражда притежаването и отглеждането на животно. Затова е обосновано собственикът, който е поел риска от увреждане на трети лица, да носи и отговорността за реално настъпилите вреди.
Вредата трябва да е причинена от животното,т.е. от неговото активно участие. Законът не поставя задължително изискване за физически контакт. За да се ангажира отговорността на собственика не е необходим животното физически да е нападнало и разкъсало пострадалия. Отговорност същес­твува и ако поради уплаха вследствие предстоящо нападение от животното, увреденият е паднал, получил е инфаркт, инсулт, силна уплаха или да е избягал на улица, в резултат на което е бил прегазен от моторно превозно средство.
Отговорността на собственика може да отпадне или да бъде ограничена вследствие на провокативното поведение на пострадалия или на трето лице. При дразнене или насъскване на животното отговаря този, който е извършил тези действия. Отговорността му е по чл. 45 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД. Предупрежденията на собственика, че животното хапе или е зло, обаче, не водят до освобождаване от отговорност по чл. 50 ЗЗД.