102.ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ НА ГРАЖДАНИ

18.1. В ЗЗД не се съдържат специални състави, посветени на отговорността на държавата за вреди, причинени на физически и/ или юридически лица в процеса на осъществяване на държавните властнически правомощия. На практика обаче се възможни случаи, при които примерно един съдия осъди на лишаване от свобода невинен гражданин и той прекара няколко години в затвора или едно длъжностно лице без да има правомощие издаде администра­тивен акт или съдията по вписванията не впише договора за прех­върляне на вещни права в имотния регистър. Ако примерно вреди­те са причинени от длъжностно лице във връзка с извършено незаконно строителство или ако длъжностното лице е приело, че е извършено незаконно строителство неправомерно и разруши пос­тройката - р. 55/1994-ГУ г.о. - Съдебна практика по ЗЗД, с. 176. Във всички тези хипотези е налице неправомерно деяние на длъжностно лице, което действа като държавен орган и при изпълнение на своите служебни функции причини вреди на друго лице.
Задължението за обезщетение на вреди следва да се поеме вместо от държавния служител и чиновника, от държавата или от държавния орган, в който лицето е на служба. Така в горецитирано-то решение бившият Върховен съд изрично е изразил становището, че в тези случаи искът не трябва да се предявява на основание чл. 45 ЗЗД срещу конкретното виновно длъжностно лице, а срещу дър­жавата и по-специално срещу конкретния държавен орган в качес­твото му на юридическо лице. Но отговорността на държавата се ангажира само когато длъжностното лице действа при осъществя­ване на публичната си власт, а не в рамките на частноправна дейност. Осъществяване на публична власт ще имаме, когато се изпълняват функции, задачи, вземат се решения от лица, които са носители на правомощия и задължения, предоставени им от държа­вен орган или от общината, както и от други публичноправни обра­зования.
Отговорността на държавата за вреди, причинени от нейни органи и длъжностни лица е въздигната в конституционна норма. Според чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Под отговорност тук трябва да се разбира отговорност за незаконни действия и актове, т.е. отговор­ност за НУ. Но още преди Конституцията у нас беше приет Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани -1988 г.
Принципът, установен в Конституцията и в закона е, че държа­вата отговаря вместо длъжностните лица, а не наред с тях. От Кон­ституцията следва, че за незаконните актове и действия на длъж­ностните лица, които са физически лица, отговаря само държавата, но не и самите длъжностни лица и пострадалият може да търси отговорност само от държавата. Друг е въпросът, че по пътя на рег-реса държавата може да търси платените от нея суми от виновните длъжностни лица.
Законът за отговорността на държавата не ограничава прилож­ното поле на отговорността само до вреди, причинени на граждани, но обхваща и вреди, причинени на юридически лица. Следователно, извън този закон са вредите, причинени на юридически лица, вклю­чително и на търговски дружества. В съдебната практика обаче се употребява терминът „административен деликт". Под този термин се разбира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, която се осъществява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани и отговорността за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразни и от­менени актове на административни органи. В определение № 4 от 1999 г. по гр. д. 6/1999 - 5-членен състав. - Бюлетин на ВКС, 1998 , № 11-12, с. 19-20 като административен деликт се определя незаконо­съобразен данъчен акт, от който са причинени вреди в размер на законната лихва върху надвнесения данък за съответния период от време. Условие за възникване на тази отговорност е данъчно обла-гателният акт да е отменен.
18.2. Предпоставки на отговорността на държавата
А) Да е увреден гражданин, т.е. физическо лице или юри­дическо - местно или чуждестранно.
Б) Причината за увреждането да е издаването на незаконен акт, т.е. акт, който противоречи на императивна законова норма или действие, респ. бездействие, на държавен орган или на длъжностни лица по изпълнение на законосъобразен акт, т.е. достатъчно е дей­ствието или бездействието да е незаконосъобразно, независимо че е извършено в изпълнение на един законосъобразен акт.
В) Вредите да са причинени от органи или длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност, т.е. на управленческа, властническа, публична дейност. Изключена е отго­ворността на държавата, ако длъжностните лица причинят вреди не при изпълнение на своите служебни задължения - напр. ако длъж­ностното лице като водач на МПС увреди гражданин.
За да може един гражданин да претендира от държавата обезще­тение за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, той трябва да се позове на противоправността на увреждащия го акт, а това е допустимо само след отмяна на акта по съответния ред. Следователно, първо трябва да се иска отмяна на административния акт по ре­да, определен в закона - ЗАП, ЗАНН, ГПК, НПК и след това на осно­вата на отменения като незаконосъборазен акт да се търси обезще­тение на вредите. Ако е предявен иск за обезщетение преди този акт да бъде отменен, съдът спира деликтния процес и дава възможност на ищеца да предяви иск за отмяната на акта. Поначало съдът, пред който е предявен искът за обезщетение, не се произнася по незако­носъобразния акт и не разпорежда неговата отмяна. Изключение правят само случаите на нищожен административен акт или незако­носъобразни действия или бездействия - чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата. Това е така, защото незаконосъобраз­ните действия не се отменят по специалния ред както актовете и ня­мат конститутивно значение. Същото се отнася и до нищожните ад­министративни актове - те не са изобщо породили правно действие. Всички останали административни актове обаче са валидни и пораждат правни последици докато не бъдат отменени по надлеж­ния ред.
18.3. Законът за отговорността на държавата урежда два факти­чески състава на отговорността:
Първо, за вреди, причинени на граждани или юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държав­ни органи и длъжностни лица - чл. 1.
Второ, за вреди, причинени на граждани, от правозащитни органи - органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда, особените юрисдикции - чл. 2. При втория фактически състав зако­нът изрично предвижда незаконосъобразните действия. Това са за­държане под стража, обвинение в извършване на престъпление, осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, принудителни медицински мерки, на­лагане на административна мярка, изпълнение на наказанието над определен срок или размер. В тези случаи обаче незаконосъобраз­ните действия следва да бъдат отменени именно като незаконосъоб­разни, като наложени без правно основание, в противоречие и нарушение на закона. Следователно, гражданинът трябва да бъде оправдан или наказанието да бъде прекратено поради неизвършва-не на престъпление или поради погасяване на наказателното прес­ледване по давност - чл. 2, т. 1-6 НК.
18.4. Вината. Тя се преценява само с оглед на длъжностните лица, т.е. физическите лица, които влизат в състава на държавния орган. Вината на длъжностните лица обаче е ирелевантна за отго­ворността на държавата. Отговорността е безвиновна, обективна и възниква независимо от вината на длъжностните лица - чл. 4.
Отпадане на отговорността на държавата - ако увреждане­то е причинено поради изключителната вина на пострадалия.
Намаляване на отговорността на държавата - ако пострада­лият виновно е допринесъл за увреждането - чл. 5, ал. 1 и 2 от закона.
Субект на отговорността е държавата. Искът се предявява обаче срещу държавния орган, който е постановил незаконосъоб­разния акт или чието длъжностно лице е извършило незаконосъоб­разните действия или бездействия, респ. срещу правораздавател-ните органи - органите на дознанието, прокуратурата, съда, от чиито действия и актове са произлезли вредите - чл. 7 от закона. Министъ­рът на финансите като представител на държавата не е легитими­рана страна по делата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Процесуално легитимиран ответ­ник е съответният държавен орган - определение 898/97-1У г.о., ВКС - Съдебна практика 1997, с. 136.
Искът се предявява по местоувреждането или местожителство­то на увредения, респл седалището на юридическото лице.
Делата пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурора - чл. 10 , ал. 1 от закона. Такси и разноски по делата не се внасят предварително, но ако искът бъде отхвърлен изцяло или частично, съдът осъжда ищеца да ги заплати.
18.5. Подлежат на обезщетение всички имуществени и неи-муществени вреди. При смърт на увредения правото на обезщете­ние на имуществените вреди се наследява, а на неимуществени вреди - само ако е бил предявен пред съда иск от увредения прижи­ве, т.е. наследниците могат само да продължат процеса - чл. 6, ал. 1 от закона.
Регресен иск - държавата има право на регресен иск срещу виновните длъжностни лица за платените обезщетения. Те отгова­рят само по реда, предвиден в Кодекса на труда, Закона за държавния служител или в други закони, ако се касае за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия. Лицата, влизащи в състава на правозащитните органи, органите по приходите и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, отговарят само ако действията или бездействията им са признати за престъпления по съдебен ред и тогава те отговарят в пълен раз­мер - чл. 9, ал. 1 и 2 от закона.
Обезщетение на вреди, причинени от държавата, може да се търси само по реда на този закон, а не по общия ред - чл. 8, ал. 1 от закона. Затова в р. 55/1994-ГУ г.о. ВС - Съдебна практика по ЗЗД, 1999, с. 176 се приема, че ако се предяви иск за обезщетение срещу виновното длъжностно лице на основание чл. 45 ЗЗД, а не по реда на Закона за отговорността на държавата, ще липсва пасивна легити­мация и делото трябва да се прекрати като неоснователно.
Но този иск може да се определи като общ по отношение на някои специални състави на отговорността на държавата - напр. по Зако­на за отбраната и въоръжените сили на Република България
от 1995 г., в който е предвидена специална правна отговорност на военнослужещите за вреди, причинени на трети лица по време на изпълнение на военните им задължения - чл. 301, ал. 1, стига да не са резултат на умисъл или престъпление. Военнослужещият не носи отговорност към увредения, а държавата е длъжна да обезщети ув­редения за всички имуществени и неимуществени вреди съобраз­но гражданското законодателство. Само ако деянието на военнослу­жещия е умишлено или е престъпление, той отговаря по силата на ЗЗД - чл. 301 , ал. 3 от горецитирания закон.
Самият военнослужещ отговаря спрямо държавата, ако е дей­ствал виновно, т.е. небрежно, но тази отговорност е ограничена, а не пълна - не повече от три брутни месечни възнаграждения. Освен това военнослужещият не отговаря, ако е изпълнил точно служеб­ните си задължения или е причинил вредите при осъществяване на бойни действия и при отбрана на страната в условия на военно положение - чл. 302. В последния случай и държавата не отговаря за вреди, причинени на трети лица.