103. ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ, ПРИЧИНЕНИ ОТ ДЕФЕКТ НА СТОКИ

19.1. Общи положения
У нас основните положения на отговорността за вреди се съдържа в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. В чл. 45, ал. 1 ЗЗД е прокламиран основният принцип на нашето право, че никой няма право да вреди другиму и ако причини вреди, е длъжен да ги поправи. С причиняването на вреди другиму възниква облигационно правоотноше­ние между причинителя на вредите и пострадалото лице, по силата на което първият, в качеството си на носител на деликтна отговорност, е длъжен да поправи причинените вреди, а вторият има право на обезще­тение. Това е поначало правоотношение между лица, които преди това не са се намирали помежду си в правна връзка, породена от гражданскоп-равен договор.
Докато в чл. 45-54 ЗЗД са уредени основните принципни постановки на деликтната, наречена още извъндоговорна отговорност, то в отделен закон могат да се съдържат специални норми, регламентиращи отделен вид деликтна отговорност. Такъв е Законът за защита на потребителите. В неговата глава пета, раздел четвърти, са намерили място пра-вилата относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока. Поначало те инкорпорират основните принципи на деликтната отговорност, наме­рили отражение в цитираните разпоредби на ЗЗД, но наред с това са съобразени със спецификата на правоотношенията, които възникват в случаите, когато дефектна стока причинява вреди на потребители. Основните принципни положения на деликтната отговорност, които са намерили отражение в ЗЗД, датират още от римско време, реципирани са от френския граждански кодекс от началото на 19 век и не са съобразени с огромния скок в научно-техническия прогрес, който чове­чеството успя да направи през двете столетия, поради което не е възмож­но да продължават сами да регламентират сложните въпроси на обезще­тяване на вредите. Безспорно е, че древните принципи трябва да бъдат съчетани с модерни правни разрешения, които да са съобразени с актуалното и динамично развитие на гражданската отговорност. Нека обаче видим кои са тези специфични черти на отговорността за вреди, причинени от дефект на стока.
19.2. Специфични черти на отговорността за вреди, причи­нени от дефект на стока
Специфика на субектите
По своето съдържание отговорността за вреди,причинени от дефект на стока, е право на потребителя, който е претърпял вреди при употреба на дефектна стока, да иска нейното обезщетяване и насрещното задъл­жение на определени от закона лица, да го заплатят. Следователно, няма съмнение, че отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, представлява едно облигационно правоотношение с посоченото вече съдържание. Негови субекти са увреденият потребител - лицето, което е претърпяло вреда в резултат на употребата на дефектната стока, като кредитор, т.е. носител на правото на обезщетение, от една страна, и лицето, задължено да плати това обезщетение, т.е. длъжника, от друга страна. Задълженото лице може да бъде производителят на стоката или дистрибуторът - търговецът, който е продал стоката с де­фект. Ако няколко са отговорните лица, възниква солидарна отговор­ност-чл. 135, ал. 1отЗЗП. Следователно, правоотношението по отговор­ността възниква между лица, които поначало не са се намирали в предхождаща увреждането договорна връзка, с едно изключение - право­отношението, произтичащо от договора за покупко-продажба в случаите, когато не могат да се установят производителят или вносителят. Затова отговорността би могла да се определи като деликтна по своя характер. Дори в случаите, когато тя се носи от търговеца-продавач, той не отговаря по правилата на договорната отговорност, т.е. не отговаря за лошо изпълнение на договорното си задължение, а отговаря по специалните правила на отговорността за вреди, установени в специалния закон — Закона за защита на потребителите.
Специфика на характера на отговорността
Освен със своите субекти, разглежданата отговорност се отличава от общата деликтна отговорност и по своя безвиновен характер. В чл. 133, ал. 1 от цитирания закон е установена една обективна отговорност, т.е. отговорност без вина на задълженото лице. Изрично в закона се казва, че производителят носи отговорност, дори когато няма вина за дефекта на стоката. Това означава, на първо място, че тук не действа оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и че отговорното лице не може да доказва, че няма вина за дефекта на стоката, който е причинил вреди на пот­ребителя. Вината изобщо не е елемент от фактическия състав, от който възниква отговорността. На второ място, това означава, че пострадалото лице, което претендира обезщетение на вредите, трябва да доказва само вредата, дефекта на стоката и причинната връзка между тях. Той не трябва да доказва наличието на вина на задълженото лице. Производи­телят не може да се освободи от отговорност, дори да докаже, че е спазвал действащите в страната закони, правни норми, правилата на техника­та, които са били общоприети в момента на производството на стоката.
Специфика на обема на отговорността
Безвиновният характер на отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, обаче, се компенсира с по-малкия обем на отговор­ността. Тя обхваща само имуществените вреди, т.е. претърпените загуби и пропуснатите ползи. Извън предмета на обезщетението са обаче неимуществените вреди, т.е. болките и страданията, мъките и неприят­ните емоции, които увреденият потребител понася във връзка с причи­нените му вреди. Те могат да бъдат обект на обезщетение по силата на общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Защото изрично в Закона за защита на потребителите се посочва, че специалната отговор­ност по този закон не изключва общата отговорност. Реализирането на специалната отговорност не изключва възможността да се търси отговорност за неимуществени вреди по общия ред на ЗЗД - чл. 131, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Законът обаче не уточнява, какво трябва да се разбира под „по общия ред". Дали следва да се прилагат правилата за деликтната отговорност за вреди, причинени от виновно поведение на задълженото лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД или се касае за безвиновния състав на отговорността за вреди, причинени от вещи по чл. 50 ЗЗД. Въпросът е актуален и трябва да получи отговор не само в случаите, когато пострадалото лице ще търси обезщетение на неимущес-твените вреди, но и в случаите, когато искането му за обезщетение на имуществените вреди не бъде уважено по разглеждания специален закон. Това е така, защото общият закон намира субсидиарно при-ложнеие. Смятам, че под „общия ред" следва да се разбират всички правила на чл. 45-54 ЗЗД. Основният фактически състав на деликтната отговорност по общия ред е обаче чл. 45 ЗЗД, който предвижда отговорност за виновно поведение - действие или бездействие на делинквента, като вината се предполага и задълженото лице трябва да доказва нейната липса, т.е. че е действало съобразно нормативните изисквания и стан­дартите при производството на определена стока, и не е могло или не е било длъжно да предвиди и предотврати причиняването на вреди от нейния дефект. Това е така, защото законът препраща към общия, а не към специалните състави на деликтната отговорност, какъвто примерно се явява съставът на отговорността за вреди, причинени от вещи по чл. 50 ЗЗД.
Специфика в основанията за изключване или ограничаване на отговорността
Независимо че във всички случаи, когато стока с дефект причини вреди на потребител, последният може да претендира обезщетение на имуществените си вреди, Законът за защита на потребителите урежда основанията за отпадане или намаляване на отговорността.
Отговорността на производителя отпада в изрично изброени в закона хипотези.
Първата от тях е когато той докаже, че не е пускал стока на пазара, което означава, че, макар да е произвел дефектната стока, не е допуснал нейното разпространение, а това е било направено противно на неговата воля или без негово съгласие от трети лица.
Втората хипотеза визира случаите, когато дефектът на стоката, причинил вредата, не е съществувал към момента на пускането . на пазара. От тълкуването на тази разпоредба следва, че задължителна предпоставка за възникване отговорността на производителя е не само да е произведена стока с дефект, но тя да е пусната на пазара с този дефект.
Не е осъществен съставът на специалната отговорност на производителя, ако липсва някой от тези три елемента - първо, наличие на дефект на произведената стока; второ, пускането на стоката с дефект от самия производител, респ. дистрибутор и трето, дефектът е съществувал към момента на пускане на стоката на пазара. Потвърждение на това положение е още установяването в закона като изключение от отговор­ността на обстоятелството, че производителят не е произвел или разпрос­транил стоката с цел нейната реализация на пазара, а с друга цел -примерно, нейното изпробване, изследване, проучване на свойствата. и пр. Това обстоятелство трябва изрично да се докаже от производителя-обикновено чрез указания, съпътстващи стоката в процеса на нейното разпростр анение.
Третата и четвъртата хипотези са свързани с очертаване грани­ците на разглежданата отговорност. Независимо че е безвиновна, обектив­на, тя не е безгранична и абсолютна. Границите й се образуват първо, от задължителните изисквания, определени от държавен орган и второ, от състоянието на научно-техническите знания към момента на пускането на стоката на пазара. В този смисъл производителят се освобождава от отговорност, ако дефектът е обусловен от съответствието на стоката на задължителните изисквания, определени от държавен орган или ако състоянието на научно-техническите знания не е позволявало установя­ването на дефекта към момента на пускането на стоката на пазара.
Петата хипотеза предвижда освобождаване на производителя от отговорност, ако е произвел само съставна част от стоката, а дефектът се дължи на разработването или проуктирането на стоката от друг производител. Става въпрос за случай, при който липсва причинна връзка между производството, осъществявано от определен производи­тел и дефекта на стоката. Последният се дължи на последващите мани­пулации, извършвани от други лица. Независимо че в основата на дефектната стока лежат съставни части, произведени от определено лице, това лице няма да отговаря, ако дефектът на стоката не се дължи на тези съставни части, а на тяхното комплектоване и разработване.
В шестата хипотеза законът предвижда отпадане или намаляване на отговорността на производителя, ако вредите са съпричинени от пострадалия - виновно или безвиновно. Такива са случаите, когато потребителят не е спазил указанията за ползване на стоката, проявил е небрежност, невнимание и в резултат на неговото виновно - умишлено или небрежно поведение стоката е проявила своя дефект и са настъпили вредите. Следва да се има пред вид, че при съпричиняване от пострада­лия, не се изключва наличието на дефект на стоката. Именно този дефект е причинил непосредствено вредите. В случая особеното е, че този дефект нямаше да доведе до вредите, ако не беше съпричиняващото вредите поведение на увредения. Неговото поведение, независимо дали е виновно или не, също е допринесло за настъпване на вредите. Тъй като вината на пострадалия не е визирана като задължителна предпоставка на съпричиняването от пострадалия, отговорността на производителя може да отпадне или да бъде намалена и тогава, когато пострадалото е недееспособно лице, не е било вменяемо или не е действало противоправ-но и виновно. Съставът на съпричиняването според закона е обективен. Дали отговорността на производителя ще отпадне или ще бъде намалена, зависи от това, дали основната решаващата причина за настъпване на вредите е поведението на пострадалия или то е само една от причините, довели до вредите, наред с вредоносното причиняващо действие на дефектната стока.
В първия случай отговорността на производителя може да отпадне, а във втория - да бъде намалена по размер. Законът не определя от какви показатели ще се ръководи съдът при определяне степента на съпричи­няването и затова би следвало да се прилагат изработените от съдебната практика показатели за намаляване на деликтната отговорност по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Необходимо е обаче да се отбележи, че законът предвижда освобожда­ване на производителя от отговорност само при съпричиняване на вредите от пострадалия, но не и при съпричиняване от действия или бездействия на трето лице - чл. 138, ал. 2.
Специфика на размера на отговорността
Специфична черта на отговорността за вреди, причинени от дефект на стока е ограничаването на нейния размер. За разлика от общата деликтна отговорност по ЗЗД, разглежданият вид отговорност има зако­ново определена минимална граница.
Съгласно чл. 131, ал. 1,т. 2 от закона увреденото лице може да търси обезщетение на причинените му от дефектна вещ имуществени вреди, ако вещите са предназначени и ползвани за лични нужди, само при положение, че размерът на тези вреди е над 500 лв. Следователно, може да се търси обезщетение, само ако настъпилите имуществени вреди надвишават посочения в закона размер. Съображението за установява­не на минимална граница на отговорността е да се предотвратят множес­твото претенции за обезщетяване на малки по размер вреди. Те трябва да се понесат от потребителя, т.е. те са на негов риск или да се търси отговорност по общия ред.
19.3. Други особености на отговорността
Отговорността за вреди, причинени от дефект на стока, е регламен­тирана с императивни норми и затова законът предвижда, че всяка уговорка за изключване или ограничаване на отговорността на
производителя е нищожна-чл. 139. Следователно, нищожен е предва­рителният отказ от отговорността на производителя. След нейното въз­никване обаче потребителят в качеството си на оправомощено лице може да се откаже от дължимото законово обезщетение. Следователно не би могъл да се забрани един последващ пълен или частичен отказ от отговорност.
Претенцията за обезщетение обаче трябва да се предяви в определен давностен срок. Той е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденият е узнал или следва да е узнал за вредата, дефекта, идентич­ността на производителя, респ. вносителя, дистрибутора или търгове­ца - чл. 140, ал. 1 от закона.
По своята правна същност срокът е давностен, а не преклузивен, тъй като с него се погасява правото на иск, а не материалното право на обезщетение на вредите. С него се погасява само правото да се иска принудителното осъществяване на едно вземане и затова срокът може да се релевира само чрез изрично направено от отговорното лице възраже­ние - чл. 120 ЗЗД.
Освен че при разглеждания вид отговорност не е възприет давностни-ят срок по общата деликтна отговорност - чл. 110 ЗЗД. има известно раз­личие и относно началния момент, от който тя започва да тече - това не е само моментът, в който увреденият е узнал реално за вредата, де­фекта и отговорното лице, но и момента, в който „следва да е уз­нал". Кой е този момент зависи от времето, необходимо на един потре­бител, за да се осведоми за тези три компонента - вреда, дефект и при­чинител. Във всички случаи, обаче, за да започне да тече давността, е не­обходимо да е настъпила вредата, а това предполага да е употребена де­фектната стока. Освен това следва да се вземе пред вид и времето, което е нужно, за да може потребителят за узна е идентичността на отговорното лице. Изобщо определянето на срока, през който увреденият е следвало да узнае тези факти, е въпрос на конкретна преценка от съда, която следва да се изгражда на базата на доказани от ищеца обстоятелства.
19.4. Съответствие на правната уредба на отговорността с европейското право
В заключение бих искала да посоча, че правната уредба на отговор­ността на производителя в общи линии възпроизвежда препоръчителни­те правила, които се съдържат в Директивата на Съвета на ЕИО за уеднаквяване на правните и административните разпоредби за отговорността за продукти с дефекти - ЕЕС 85/374.
Правното основание на предложеното уеднаквяване в рамките на Европейския съюз е чл. 100 от Договора за ЕИО. В директивата заляга принципът за безвиновната отговорност на производителя за вредата, която един продукт е причинил с недостатъците си. Едно и също съдър­жание е вложено в понятието „вреда" в европейското и българското пра­во - това е причиняване на телесна повреда или смърт, увреждане, разрушаване или унищожаване на вещи на други лица - чл. 9 от директивата. Буквално са реципирани чл, 7 и чл. 8 от цитираната директива, които установяват основанията за изключване на отговор-' ността и нейното отпадане или намаляване при съпричиняване от пострадалия. Нашият законодател се е възползвал и от препоръката за ограничаване на минималния размер на отговорността-чл. 16. Възпроизведено е и правилото за недопустимост да се ограничава или изключ­ва отговорността на производителя с клауза в договора. По един и същи начин е уреден и въпросът за началото на погасителната давност-чл. 10.
Разбира се, има известни различия в някои от детайлите на правна­та уредба. Така например, българският закон използва термина „стока", който се дефинира в допълнителните разпоредби като продукт на търгов­ска дейност. Директивата си служи с термина „продукт" и като такъв съгласно чл. 2 се определя всяка движима вещ с изключение на селскос­топанските продукти и убитите животни. Под селскостопански продукти се разбират земята, животински продукти, риби, с изключение на про­дуктите, които са били първоначално обработени. В понятието продукт се включва и електричеството.
Подобно на правото на Европейския съюз, българското право ограни­чава отговорността само до вреди, причинени от вещи, но не обхваща отговорността за вреди, причинени при извършване на дефектни услу­ги. Бих искала обаче да отбележа, че в рамките на Европейския съюз усилено се работи и на плоскостта на отговорността за вреди, причинени при извършване на услуги.