Според чл. 29 от Закона за опазване на околната среда този, който виновно причини другиму вреди от замърсяване или увреждане на околната среда, е длъжен да ги обезщети. Обезщетението не може да бъде по-малко от размера на средствата, необходими за възстановяване на причинените вреди. Следователно, в тази сфера се запазва принципът на вината.
Общата отговорност за вреди, причинени на околната среда, се подчинява на правилата на непозволеното увреждане, съдържащи се в Закона за задълженията и договорите.
Освен в горепосочения закон, оа отговорност за вреди в областта на околната среда, се говори още и в Закона за опазване на селскостопанското имущество. Според него, който с дейността си замърсява въздуха, водите и почвата, като ги прави негодни или опасни за селскостопанските животни и птици или за развитието на селскостопанските култури, отговаря за обезщетението на вредите от това замърсяване.
Специалните норми за отговорността по двата закона се прилагат съвместно с правилата за НУ по ЗЗД, защото тези закони само прокламират отговорността, но не я уреждат и това налага да се привлекат нормите на облигационното право.
0 коментари:
Публикуване на коментар