106. СЪПРИЧИНЯВАНЕ НА ВРЕДИ ОТ НЕКОЛЦИНА

21.1. Според чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Следователно всеки един от съпричинителите отговаря за цялата вреда и пострадалият може да поиска обезщетението от всеки един от тях.
Задължителните признаци на съпричиняването са: Първо, неделимост на вредата, т.е. на неблагоприятния резул­тат;
Второ, причинна връзка между неделимата вреда и деянията на два или повече различни правни субекти.
21.2. На първо място съпричиняване има при съизвършителство. То е налице, когато всеки от участниците в НУ съзнава и иска съвместно с други лица да постигне определен неблагоприятен резултат. Законът за задълженията и договорите не определя какво е съизвър-шителство и затова вземаме понятието от наказателното право. Според последното съизвършителството се приема за дадено, когато изпълнени­ето на деянието се осъществява от две или повече задружно действащи лица. Ако определението на наказателното право за съизвършителство трябва да се приведе на плоскостта на НУ, то възниква, когато две или повече лица участват в извършването на вредоносното деяние, т.е. всеки от тях причинява вредите на пострадалия със своето действие или бездействие, всеки един от тях е причинител на вредите, участва в увреждането, което се осъществява обаче не единствено от него, а от няколко лица. Без значение е какъв е приносът на съпричинителите за настъпването на вредата - достатъчно е едно лице да е участвало само със съвет, а да не е извършило материалните действия по увреждането. За вредата следва да отговаря всеки от съпричинителите в пълен размер. По същия начин отговарят и подбудителите и помагачите в увреждането.
21.3. На второ място съпричиняване има, ако някои от участниците участват несъзнателно в увреждането, т.е. не знаят, че причиня­ват вредата съвместно с други лица. Напр. няколко фабрики поотделно и независимо една от друга изливат отрови в реката и умъртвяват рибата. И тук е налице неделима вреда, която се намира в причинна връзка с действия или бездействия на две или повече лица. В този случай също ще има съпричинители.
Съпричиняването не може да бъде идентично със съизвършител­ството и съучастието в наказателното право, защото при НУ то е възмож­но не само при умишлено, но и при небрежно причиняване на вредата. Следователно, може да нямаме общ умисъл, договаряне за съвместно увреждане. Достатъчно е деянието на всеки от съпричинителите да представлява част от верижния процес на увреждането, да е налице един фактически единен в пространствено и времево отношение процес, който се състои от повече самостоятелни НУ.
21.4. Съпричинителят, който е платил цялото обезщетение на постра­далия, има регресен иск срещу останалите съдлъжници за това, което е платил в повече, т. е. за разликата между цялата сума и припадащия му се дял от деликтната отговорност - чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
Как се разпределя отговорността между отделните съпричинители? Отговорът е по равно, ако не следва друго от отношенията между тях. Прилагат се правилата за уреждане на отношенията между солидарните длъжници—чл. 127, ал. 1 ЗЗД. Доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от всички по равно. Този отговор се обяснява с об­стоятелството, че липсва договор между солидарните длъжници и зако­нът също така не регламентира вътрешните отношения между тях. Съ­дебната практика обаче е склонна да приеме, че помежду си съпричи-нителите разпределят отговорността според обстоятелствата и по-специ­ално, според степента на съпричиняването. Смятам, че това разрешение е по-целесъобразно от равномерното разпределение на отговорността, т.е. помежду си солидарните съпричинители на НУ би трябвало да от­говарят съобразно степента на своя принос. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да бъде неговото участие в нейното обезщетяване. В световната практика разпреде­лението на вредата между съпричинителите се извършва в зависимост от степента на обективния принос в причиняването на общата вреда и в зависимост от степента на вредата на всеки от съпричинителите.