107. ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ ПРИ ДЕЛИКТ (НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ)

22.1. Понятие за вреди при непозволено увреждане
Вредата представлява отрицателна промяна, която настъпва в засег­натото благо и е неблагоприятна за неговия носител. Тя е задължителна предпоставка на деликтната отговорност и съответно, на правото на обезщетение, което възниква в полза на увреденото лице и е критерий за определяне на размера на това право, респ. на задължението за обезще­тение на вредите.
Между деянието и вредата трябва да има причинна връзка - вредата трябва да бъде пряка и непосредствена последица на деянието. Затова лицата, които са претърпели вреди, поради това, че друго лице е непосред­ствено увредено, не се смятат за пострадали.
Когато е причинено унищожаване или повреждане на вещ делин-квентът дължи поправянето на вещта или доставяне на нова вещ вместо унищожената. Репарирането на вещта не може обаче да се изисква, ако разноските за това значително надхвърлят стойността на вещта към момента на настъпване на увреждащото събитие. В този случай макси­малният размер на обезщетението е равен на стойността на нова вещ. Същото се отнася и до убиване или увреждане на животно.
У нас, за разлика от други държави, обхватът на обезщетението зависи само от размера на вредата, но не и от степента на вината. В австрийското право обаче при лека небрежност се дължи обезщетение на така наречената позитивна вреда - стойността на увреденото имущес­твено благо, която то има в гражданския или търговския оборот. При груба небрежност и при умисъл се прилага диференциалният метод при изчисляването на вредата - тя представлява разликата между имущес­твото на увредения след деликта и това, което то би било, ако той не беше извършен. Например, ако една вещ струва в оборота 1000, но в иму­ществото на пострадалия, поради това, че тя е станала част от даден комплекс, има стойност 2000 лв., пострадалият следва да плати при посочените форми на вината 2000, вместо 1000 лв.
При движими вещи, които след повреждането им се репарират, възниква така наречената меркантилна вреда - намаляване на тяхна­та продажна цена поради извършената върху тях поправка. Една повре­дена и ремонтирана вещ няма същата цена както вещта преди непозво­леното увреждане.
Ако увредената вещ не е била нова, от нейната нова стойност се приспада съответният процент изхабяване.
22.2. Оправомощени лица - кой има право на обезщетение
Това са лицата, чието имущество се намалява в резултат на НУ. Тук спадат собствениците на непосредствено увредените вещи или лицата, които отговарят поради това, че упражняват надзор върху тях - пример­но складодържател; лицата, чийто живот, телесна цялост и здраве са за­сегнати непосредствено от НУ. Оправомощените лица се определят от вида на вредата и по-точно от вида на засегнатото благо. В зависимост от вида на увреденото благо се различават вреди, причинени на вещи и вреди, причинени на лицата, като първите се наричат имуществени, а вторите - лични вреди.
При причиняване на смърт оправомощени са лицата, които прижи­ве са били издържани от починалия - непълнолетни и малолетни низ­ходящи, които са били действително издържани от починалия и с него­вата смърт са загубили възможността да получават издръжка. Оправо-мощено е дете, взето за отглеждане, но неосиновено. Право на обезщете­ние имат още и нетрудоспособни възходящи, братя и сестри, както и други близки, които приживе са били издържани реално от починалия-ППВС 4/1961 г. - т. 3. В тези случаи обезщетението се определя като разлика между издръжката, която приживе оправомощеното лице е получавало от починалия и наследствената пенсия, която нетрудоспособ­ните наследници имат право да получат. В р. 647/1995 г.-1 н.о. - Съдебна практика по ЗЗД, с. 179, съдът прилага при определяне на оправомоще­ните лица и на имуществените вреди при смърт по аналогия правилата на Семейния кодекс за издръжка.
Това правило, което е възприето доста отдавна от българското пра­вораздаване, има своя произход в римското право - в института на 1ех АдиШа. АсМо 1е§18 АдшНае е доразвито в правото на лицата, които приживе са били издържани от този, на когото е причинена смърт в резултат на деликт - деца, съпруг, родители, да търсят обезщетение в размер на издръжката си.
Това правило, което е дълбоко справедливо, се възприема вече като постулат и не подлежи на оспорване. Това е право на трети лица, т.е. на лица, на които не е била непосредствено причинена вреда, тъй като същата е била причинена непосредствено на починалото лице. Но след като веднъж съдебната ни практика е допуснала право на обезщетение в полза на трети лица, би могъл да се постави въпросът дали само тези трети лица биха могли да претендират обезщетение на вреди в случай на причиняване на смърт. Защото в резултат на причинената смърт вреди могат да претърпят и трети лица - напр. кредиторите на починалото лице, неговият работодател или възложители на работа по силата на договор. В чуждестранната съдебна практика от дълги години е обсъждан въпросът, дали кредиторите в случаите на внезапно и насилствено причинена смърт на своя длъжник не претърпяват вреди. Докато нем­ската съдебна практика отрича имуществените вреди на третите лица, изразяващи се в засягането на техните облигационни права поради липса на адекватна причинна връзка и отсъствие на непосредственост на вредата, френският касационен съд е уважил иска на един футболен клуб за обезщетение поради умъртвяване на свой футболист. Френската съдебна практика е доразвита по- нататък от италианското праворазда­ване
В тази връзка би следвало да посочим още и така наречените „кабелни случаи". При тях се поставя въпросът, ако бъдат причинени вреди на електрически кабел, на водопроводна мрежа или на друга инсталация, която обслужва голям брой потребители, и в резултат на увреждането им бъдат причинени вреди на тези потребители, може ли те да претендират за обезщетение.
На пръв поглед отговорът е отрицателен поради липса на непосред­ствена връзка между деликта и вредите на третите лица, т.е. поради опосреденост на увреждането. Но след като за първи път швейцарската съдебна практика признава в полза на трети лица право на обезщетение, почти във всички западноевропейски държави започват без проблем да се признават такива вреди за релевантни и да подлежат на обезщетение.
Ако НУ причини телесна повреда или увреждане на здравето и ако тези лични вреди засегнат работник или служител, той става нетру­доспособен. В този случай претърпява имуществена вреда, представля­ваща разликата между действително получаваното от него трудово възнаграждение към датата на НУ и паричното обезщетение за времен­на нетрудоспособност, което той получава от Държавното обществено осигуряване, в случай че е бил осигурен. Но ако увреденият продъл­жително време боледува и през това време трудовото му възнаграждение се измени, обезщетението следва да се определи на базата на това изменение. Разликата следва да се изчисли по новата заплата, следваща деня на НУ.
Ако работникът или служителят получат трайна нетрудоспособност, обезщетението е равно на разликата между действително получаваното трудово възнаграждение преди НУ и пенсията за инвалидност, а ако инвалидността е от втора или трета група и лицето продължава да работи, от обезщетението се приспада получаваното трудово възнаграж­дение. Изобщо принципът е, че обезщетението трябва да бъде равно на разликата между трудовото възнаграждение, което ще бъде получавано и пострадалият би получавал, ако не беше НУ, и пенсията за инвалид­ност или обезщетението за временна нетрудоспособност. Така например, в р. 126/1984 - ОСГК- Съдебна практика по ЗЗД, с. 194, бившият Върховен съд приема, че на пострадал от силикоза, на когото е определе­на трета група инвалидност; се присъжда месечно обезщетение, състав­ляващо разликата между трудовото му възнаграждение преди НУ и пенсията за трета група инвалидност. Това обезщетение се дължи пери­одично до навършване на определената пенсионна възраст.
В деликтния процес пострадалият трябва да докаже трудовото си възнаграждение. В него влизат и всички добавки с постоянен характер.
Какво е обаче положението, ако увреденият освен трудово възнаг­раждение е имал и други трудови доходи с постоянен характер - пример­но работил е допълнително в магазина на баща си или на строеж, работил е като таксиметров шофьор, бил е писател, музикант и прочее. Ако пострадалият докаже, че е получавал преди НУ и други трудови доходи, които след увреждането не е в състояние да получава поради своята нетрудоспособност или намалена трудоспособност, тези доходи също така се вземат пред вид при определяне на обезщетението от НУ.
Следователно, основното положение е, че всички месечни доходи с трудов и постоянен характер, които би получавал пострадалият, ако не беше увреден, подлежат на обезщетяване.
Ако увреденият не е имал трудов доход, размерът на обезщетението се определя от съда на основата на чл. 130 ГПК.
При влошаване на здравословното състояние, се дължи ново обезще­тение, ако влошаването е в причинна връзка с НУ и ако при присъждане на първоначалното обезщетение то не е било съобразено. Така напри­мер, в р. 126/1984, цитирано по-горе, положението на увредения се влошава в резултат на силикозата и същият получава втора група инвалидност вместо трета група. Това се нарича ексцес и е основание за възникване от този момент на ново обезщетение в полза на пострадалия.
Ако обаче трудоспособността на увредения се подобри, делинквентът може да иска да се намали дължимото от него обезщетение. Правното основание за изменението на първоначално определеното обезщетение е чл. 51, ал. 3 ЗЗД, според който, когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.
Освен тях предмет на обезщетяване са още разходите за лечение, усилена храна, медикаменти, болногледач, санаториално и рехабилита-ционно лечение, стига те да са били действително направени и да са били необходими.
На практика са чести случаите, при които увреденият е бил гледан от свой близък, на когото не е заплащал възнаграждение за гледането, но който по време на грижите за него не е могъл да работи. В р. 808/1985 г.-IV г.о. ВС - Съдебна практика по ЗЗД, т. 206, бившият Върховен съд смята, че на увредения следва да се присъди обезщетение за имуществе­ни вреди, равно на неполучаваното от третото лице трудово възнаграж­дение.
Обезщетението може да се дължи еднократно или периодично по преценка на съда. Смята се, че съдът не е обвързан от направеното от ищеца искане.
22.3. Обезщетението на вредите трябва да бъде цялостно и да възста­нови положението, в което пострадалият се е намирал преди непозволе­ното увреждане. То може да бъде парично или натурално. Натурал­ното обезщетение, което в повечето европейски държави е принципът, гласи, че длъжникът трябва да възстанови състоянието отпреди НУ, т.е. трябва да положи съответните усилия за това. Така напр., той купува нова вещ вместо унищожената от него или връща открадната вещ, или сам организира отстраняването на причинената вреда.
У нас относно присъждане на натурално обезщетение се е произнесъл бившият Върховен съд в р. 631/1996 г. -1 н.о. - Съдебна практика по ЗЗД, 1999, с. 192. В него е прието, че увреденият има право да избира между натурално и парично обезщетение и може да иска или да му бъде доставено благо като увреденото (обезщетение в натура), или да му бъде заплатена сума, която да замести увреденото благо (обезщетение в пари). В казуса пострадалият от кражба е предявил иск срещу крадеца за връщане на вещта и съдът е приел, че това е иск от НУ, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Пострадалият е искал да бъде обезщетен в натура, защото по този начин в по-голяма степен се защитават интересите му в услови­ята на съществуващата тогава инфлация. В този случай делинквентът е настоявал да плати откраднатото желязо - колкото е струвало към момента на кражбата, която е извършена през 1990 г. - 330 лв., защото след това стойността на желязото се е увеличила значително в резултат на инфлацията. Обратно - пострадалият е настоявал да му се върне откраднатото желязо.
Паричното обезщетение би следвало да се дължи в изключителни случаи - при пълно унищожение на вещта, при отчуждаване на вещта преди нейното поправяне или ако възстановяването в натура не е достатъчно или е невъзможно, респ. ако възстановяването в натура е свързано с извънредно големи разходи.
У нас поначало се присъжда парично обезщетение, независимо че в чл. 45, ал. 1 ЗЗД се говори за задължение да се поправят виновно причинените вреди. Размерът на обезщетението зависи от размера на вредите към момента на тяхното възникване - р. 18/1997 г.-1Уг.о. ВС -Съдебна практика на ВС на РБ 1997, с. 109. Въпросът е актуален при инфлация - трябва ли адвокатът да избърза с предявяването на иска или да изчака петгодишния срок с оглед присъждане на по-голяма лихва.
Размерът на обезщетението на имуществените вреди се определя към момента на НУ. Такавр. 18/1997-~1Уг.о.-ВКС. Съдебна практика по ЗЗД, с. 188, се посочва, че при повреда във водопроводната инстала­ция, причинила частично повреждане на таваните на съседите, е извър­шена техническа експертиза, която е посочила какви видове строителни работи следва да се извършат за отстраняване на вредите от наводнени­ето и е определила тяхната стойност по цени, действащи към момента на причиняването им, а не към момента на постановяване на съдебното решение.
Към момента на НУ се определя и кръгът на оправомощените лица. При смърт правото на имуществени вреди се наследява, но правото на издръжка не е част от наследството.
В същото време трябва да се има пред вид, че обезщетението на пре­търпените вреди и пропуснатите ползи, причинени на увредения поради нанесена телесна повреда, се определя по отношение на бъдещите после­дици в зависимост от определения от държавата ни размер на актуали­зация от момента, в който този размер е определен. В случаите, когато пострадалият е претърпял вреда, която не му позволява да работи в бъдеще, е необходимо да се изчисли необходимият капитал, който ще му позволи да получава месечно сумата, която би получавал, ако не беше му причинено непозволеното увреждане. За база се взема трудовото възнаг­раждение, което би получавал в бъдеще, ако не беше увреждането, мо­жеше да полага труд и да получава съответното трудово възнаграждение. При изчислението се отчита както инфлацията, така и бъдещата акту­ализация на трудовия доход, обусловена от инфлационните процеси.
Когато се определя обезщетението следва да се има пред вид принци­па, че се покриват претърпените от пострадалия вреди, които не са покрити. Затова от общия размер на вредите се приспадат сумите или обезщетенията, които увреденият е получил от задължителното социал­но осигуряване или задължителното здравно осигуряване. Той няма да обезщетява разноските за лечение, които поема Националната здравно осигурителна каса, а само тези разноски, които са за сметка на болния. Същото важи и за вредата, причинена от загубена или намалена трудос­пособност - от нея се приспадат обезщетенията за временна нетрудоспо­собност или пенсията за инвалидност или наследствената пенсия, които получава или следва да получава увреденото лице.
22.4. Проблемът за лихвата върху обезщетението при непоз­волено увреждане
Доколкото обезщетението има паричен характер, върху него се начислява законната лихва. Началният момент, от който тя се дължи от деликвента, е денят на НУ или настъпването на вредите. Не е нужно пострадалият да е отправил покана до граждански отговорното лице за изпълнение на съответното парично задължение, защото при НУ длъж­никът изпада в забава и без покана, а законната лихва се дължи от деня на забавата. Но съдът е задължен да присъди законната лихва, само ако в исковата молба или след това, но преди постановяване на решението, е направено изрично искане от ищеца за присъждане на лихвата-р. 739/ 1991-Ш н.о. - Съдебна практика по ЗЗД, с. 189.
Ако смъртта на пострадалия е в причинна връзка с НУ, но е настъ­пила по-късно от увреждащото деяние, правото на наследниците на имуществени и неимуществени вреди възниква в деня на смъртта и от този момент се начислява законната лихва - също р. 1/1994- III н.о. -Съдебна практика по ЗЗД, с. 175.