13. ФОРМА НА ДОГОВОРА, ВИДОВЕ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФОРМАТА

Принципното положение е, че не е необходимо да се спазва специална форма, за да се счита договорът сключен. Следователно, в облигационното право действа принципът на свободата на формата. Необходимо е само ясно и недвусмислено да е изразена волята на страните, тя да е сериозна и е да достигнала до знанието на другата страна.
Обратно, в древността формата е била характерна за всеки договор. Тя се е изразявала в определени ритуални символи, произнасяне на точно определени думи, присъствие на свидетели при сключването на договора. Тогава всичко е било сетивно, публично и нагледно.
Но и днес има договори, които трябва да бъдат сключени в определена форма, за да бъдат валидни. Формалните договори представляват изключение от принципа на свободата на формата. Целта на формата сега е различна от древността. Тя е подчинена на правната сигурност и на необходимостта от обезпечаване на доказателства за сключване на догово­ра, както и на необходимостта от защита на интересите на страните по договора.
Законът определя формата. Има форма за действителност на договора, форма за доказване и форма за противопоставяне на трети лица.
Първата е условие за валидността на договора и ако не е спазена, той е нищожен — чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Само законът може да предвиди такава форма и това е различието от търговското право — чл. 293, ал. 3 от Търговския закон допуска и в договор, а не само в закон, да се предпише формата за действителността.
ВИДОВЕ ФОРМИ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА:
1. Нотариална форма — при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти — чл. 18 ЗЗС и при ипотека — чл. 167, ал. 1 ЗЗД.
2. Писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните — договор за прехвърляне на наследство, договор за прехвърляне собственос­тта върху МПС.
3. Писмена форма — поръчителство, предварителен договор за сключване на договор за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти.
Форма за доказване—предвидена е в ГПК — чл. 133, б. „в", според който договори на стойност, по-голяма от 1000 лв., не могат да се доказват със свидетелски показания, освен в случаите, определени в закон.
Форма за противопоставяне на трети лица — договорът може да се противопостави на трети лица само ако е вписан или има достоверна дата. Пример — договор за залог, ако обезпеченото вземане е по-голямо от 5000 лв.-чл. 156, ал. 2 ЗЗД.