14. ПРЕДДОГОВОРНИ ОТНОШЕНИЯ И CULPA IN COTRAHENTO

Само договорът може да породи права и задължения за страните. Преди неговото сключване не съществува никаква обвързаност между лицата.
Законът обаче предвижда, че, макар да няма договорно правоотношение, между лицата, които се намират в преговори, се поражда правоотношение от момента, в който е започнало преговарянето, т.е. от момента на установяване на контакт между лицата с оглед сключването на бъдещ договор до момента на окончателното сключване на договора или на окончателното приключване на преговорите. Това са така нар. преддого-ворни отношения между страните. По своята правна същност те са облигационни и възникват по силата на закона — чл. 12 ЗЗД.
Цитираният член задължава всяка от страните да действа добросъвестно при воденето на преговори и сключването на договори. По-конкретно става въпрос за задължение за лоялност към другата страна, задължение за вземане на мерки за предотвратяване на нейното увреждане, задължение за пазене в тайна на сведенията, които са станали известни по време на преговорите, задължение за уведомяване и предоставяне на сведения на насрещната страна, които ще я ориентират при вземането на решение дали да сключи договора или не и при какви условия.
Законът използва термина „добросъвестно", който в правото има различни значения. По смисъла на чл. 12 ЗЗД обаче добросъвестно е идентично с лоялно поведение, полагане на дължимата грижа с цел да не се увреди насрещния партньор, спазване на поведение, което се изисква от добрите нрави.
Едно и също задължение тежи върху всяка преговаряща страна. Това не е задължение за ирестиране, а за поведение и на всяко задължение съответства правото на насрещната страна да иска такова поведение.
Поведенческото задължение може да се изрази в активни действия — напр. да се предупреди другия партньор за предстояща опасност или в бездействия — да не се причиняват вреди на насрещния преговарящ. С други думи, това е задължение на съдоговарящите да спазват определено поведение един спрямо друг, да съблюдават интересите на другия партньор, да полагат грижата, която се изисква поначало от грижливия стопа­нин в подобна обстановка.
Преддоговорното отношение има извъндоговорен, законов характер, тъй като източник му е законът, а не договорът. Законът определя и неговото съдържание. С това правният ред изразява своето отношение към воденето на преговорите. Преговорите трябва да се водят със сериозни намерения, а не лекомислено. Човек трябва да започва преговори, когато действително би искал да сключи даден вид договор. Само тогава неговото поведение може да се определи като добросъвестно. И обратно, недобро­съвестно действа този, който знае, че няма да сключи договор, но въпреки това продължава да преговаря, да принуждава другия партньор да си губи времето, да прави излишни разноски.
Недобросъвестно по-нататък действа и този, който съзнателно сключ­ва един нищожен договор или който си служи с измама, т.е. скрива факта, че предметът на договора е невъзможен или че съществуват пречки догово­рът да бъде сключен или че вещта, която предава, ще причини вреди на насрещния партньор.
Примери: 1) Заемодателят не съобщава на заемателя, че вещта, която му предоставя за ползване, има скрити недостатъци — чл. 247 ЗЗД. 2) Влогодателят не съобщава на влогоприемателя за скритите недостатъци на вещта и особените разноски — чл. 254, ал. 2 ЗЗД. 3) Едно лице действа без представителна власт и сключва договора. Този договор не поражда действие, ако не е потвърден от представлявания и тогава представителят действа недобросъвестно и дължи обезщетение на другата страна, с която е договарял — чл. 42, ал. 1 ЗЗД. В този случай законът изисква другата страна да е била добросъвестна, т.е. да не е знаела, че лицето, с което договаря, няма представителна власт.
Във всички тези случаи на недобросъвестно поведение се говори за culpa in kontrahento — вина при договаряне или за преддоговорна отговорност.
Кое е основанието за възникване на преддоговорна отговорност?
На първо място, трябва да е налице противоправно поведение — нарушение на задължението по чл. 12 ЗЗД — партньорът е действал не съобразно мащаба, поставен от добрите нрави.
По-конкретно това поведение може да се изрази в следните действия или бездействия:
1) Причиняване на вреди на здравето и имуществото на насрещния партньор по време на воденето на преговори, т.е. нарушение на задължението за вземане на предохранителни мерки или на мерки за предотвратяване на опасността.
2) Прекъсване на преговорите без основателни причини. По принцип никой не може да бъде задължен да сключи договор. Но ако едната страна е събудила доверието на другата страна, надеждата, че ще се сключи договор, ако е симулирано сериозно отношение към договарянето, а в действителност страната не е имала такова намерение, тя ще отговаря за вредите, разноските и подобренията, които е направила насрещната страна.
3) Вина при сключване на нищожни договори. Тя се проявява, когато един от партньорите не е съобщил на другия обстоятелства, които правят договора недействителен — напр. не се спазва формата, която законът определя за договора.
4) Вина при грешка, измама, които са довели до унищожаване на договора — чл. 28, ал. 3 ЗЗД.
На второ място, за да възникне преддоговорна отговорност, е необходимо да е настъпила вреда — неблагоприятни последици, изразяващи се в намаляване на имуществото.
На трето място е необходима причинна връзка между противоправното поведение и вредата.
На четвърто място, носителят на тази отговорност трябва да е действал виновно — да е искал настъпването на неблагоприятните последици, т.е. вредата или, макар да не е искал това, да е бил длъжен и да е могъл да предвиди или предотврати нейното настъпване, ако беше положил грижата, която би положил добрият стопанин при същите условия.
Какви са последиците при недобросъвестно поведение на един от съдоговорителите, т.е. какво е съдържанието на преддоговорната отговорност? Това е възникване за недобросъвестната страна на задължение за обезщетение на причинените вреди. На това задължение съответства правото на добросъвестната страна да иска обезщетяването на вредите.
Обемът на отговорността се определя от чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, защото преддоговорната отговорност представлява извъндоговорна отговорност, подвид на деликтната отговорност, доколкото е конкретизация на нарушението на забраната да не се вреди другиму. И тъй като се прилагат правилата на непозволеното увреждане, ако и увреденият е допринесъл за настъпването на вредата, отговорното лице може да претендира за намаляване на размера на обезщетението.
Изрично обаче трябва да се подчертае, че в случая не се отговаря за вреди, причинени от несключването на договора, а само за вреди, причинени от недобросъвестното поведение на един от съконтрахентите.
Досега в облигационното право се говореше само за преддоговорна, но не и за следдоговорна отговорност. Необходимо е да отбележи обаче, че и след прекратяване на облигационната връзка може да възникне въпросът за добросъвестно поведение, което се изразява в уведомяване на екс-контра-хента за факти, които са станали известни след прекратяване на договора. Напр. след продажбата продавачът научава, че вещта му има неблагоприятно странично действие. Тук спада и задължението за пазене в тайна на сключената сделка, ако нейното разгласяване би увредило правата на насрещната страна, макар тя вече да е бивша.