2.1. Определение — договор, по силата на който всяка страна се задължава спрямо другата страна да сключи договор.
Когато страните не се решават да сключат окончателен договор, защото още не са готови за това, но искат да се обвържат, за да могат в бъдеще да сключат този договор, те могат да използват предварителния договор.
Приложно поле — при всички видове облигационни и търговски договори. Най-често обаче се практикува при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, защото за сключването на тези договори е необходима продължителна подготовка, включваща проверка на правото на собственост, обезпечаване на всички необходими документи и т.н. Поначало обаче предварителният договор се практикува във всички случаи на договаряне, когато още не е узряло решението за окончателното обвързване на страните от даден вид договор.
Предварителният договор се различава от окончателния договор по това, че от него възниква само задължението за сключване на договор, но не и правата и задълженията, които страните искат, за да бъдат регламентирани желаните от тях правни последици като напр. прехвърляне на правото на собственост и плащането на цената.
Предварителният договор се различава и от подготвителния договор, в който поначало страните уговарят какви действия да извършат, за да се подготви сключването на окончателния договор. Такъв договор е предвиден при учредяване на търговско дружество. Съгласно чл. 66 от Търговския закон лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговорят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. Но за разлика от предварителния договор, при подготвителния договор не възниква задължението за всяка от страните да сключи окончателния договор и не може по съдебен ред да се иска сключването на окончателния договор. Ако не се изпълнят задълженията по подготвителния договор страните само отговарят за причинените вреди.
2.2. Характерни черти: А) Двустранен — възникват право и задължение за всяка страна да иска от другата страна да сключи окончателния договор.Б) Неформален — по дефиниция. Формален — обикновена писмена форма, ако за окончателния договор се изисква нотариална форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите.В) Консенсуален; Г) Договор с едноактно изпълнение; Д) Непрехвърлителен договор ; Е) Комутативен ; Ж) Общ договор; 3) Безвъзмезден по дефиниция.
2.3. Съдържание на договора — чл. 19, ал. 2 ЗЗД е императивна норма, която предвижда, че предварителният договор (ПД) трябва да съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор.
Предварителният договор може да бъде сключен под условие — напр. отлагателно условие. Така ВКС в р. 425/8.06. 2000 г. приема, че е действителен предварителен договор за продажба на недвижим имот под условие, че кувачът ще работи в кооперацията в продължение на 10 години.
0 коментари:
Публикуване на коментар