17. ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

1. Договорът в полза на трето лице е общ договор — който е свързан с действието на договора. Принципът е, че договорът поражда действие само в отношенията между страните, които са го сключили, а спрямо трети лица — само в предвидените в закона случаи — чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Правната норма е изричен израз на релативността на облигационното отношение.
Поначало договорът не може да задължи трето лице. Той обаче може да породи право за трето лице. Тогава говорим за договор в полза на трето лице — чл. 22 ЗЗД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ — договор, в който страните уговарят определено право, което произтича от него, да възникне директно за трето лице. Всъщност касае се за специална уговорка, клауза, която може да се включи във всеки вид договор — облигационен или търговски.
Договорът в полза на трето лице поражда действие, т.е. права и задължения за страните, които са го сключили. В същото време обаче страните се съгласяват трето лице, което изобщо не е участвало в сключването на договора, да има правото да получи престацията. Следователно, едно лице, което не е страна, черпи право непосредствено от договора.
2. Как се наричат участниците в договора в полза на трето лице? Обещател — промитент — лицето, което се задължава да престира на третото лице. Уговарящ — стипулант — лицето, което уговаря обещателят да престира на трето лице. Бенефициент — третото ползващо се лице.
Обещателят и уговарящият се съгласяват трето лице да има право да изисква обещателят да изпълни задължението си на него и обещателят е длъжен както спрямо стипуланта, така и спрямо третото лице, да престира само не него.
3. Какъв е правният режим на правото на третото ползващо се лице? Това право става неотменимо след като третото лице е заявило на обещателя или на уговарящия, че иска да се ползва от него. До този момент обаче страните могат да отменят уговорката или да сменят третото лице и последното не би могло да се защити, защото неговото право е отменяемо от страните до момента, в който е заявило, че ще се ползва от уговорката в негова полза.
Правото обаче е отменимо, ако уговарящият е запазил правото да отмени уговорката или замени третото лице.
Правото е отменимо и до момента на окончателното му възникване — то може да се намира под условие — примерно смъртта на уговарящия, какъвто е случаят с договор за застраховка „живот" в полза на трето лице.
Обещателят е длъжен да престира на третото лице и последното може да предяви иск за принудителното изпълнение на това задължение, но той е длъжен да престира само това, за което се е задължил по силата на договора си със стипуланта. Затова, когато срещу него е предявен иск за изпълнение от третото лице, той може да му противопостави всички възражения, които произтичат от договора му със стипуланта — напр. за нищожност, унищожаемост, разваляне и др. На договора в полза на трето лице трябва се гледа като на цесия, като на прехвърляне на право върху трето лице и поради това на обещателя, подобно на длъжника при договора за цесия, следва да се признаят всички възражения, които произтичат от правоотношението му с уговарящия. Обещателят обаче не може да прави възражения, произтичащи от други отношения, в които той се намира с уговарящия. Обещателят не може да прави и възражения, основани на правоотношението между стипуланта и третото лице.
В определени случаи третото лице може да се намира в правоотноше­ния с кредиторите на уговарящия. Кредиторите могат да искат да се отмени договора в полза на трето лице по силата на чл. 135 ЗЗД. Договорът се отменя с обратна сила. Третото лице губи своето право и трябва да върне обратно полученото. Според закона обаче то е длъжно да върне само това, което уговарящият е дал по договора, а не това, което третото лице е получило по силата на своето право.
4. Обещаване действието на третото лице - Едно лице обещава на друго лице, че трето лице ще извърши определено действие или че ще се задължи да не извърши определено действие.
В този случай не възниква задължение за третото лице. Но обещателят се задължава, че трето лице ще изпълни и ако то не изпълни, е длъжен да обезщети другата страна, т.е. ако третото лице откаже да се задължи или не извърши обещаното действие, обещателят носи отговорност — чл. 23 ЗЗД.
Следователно, обещаване действието на трето лице е договор по правната си същност, но задължението трябва да се изпълни от трето лице, т.е. от лице, което не го е сключило и следователно не се е задължило. То може да изпълни, но може и да не изпълни, т.е. то има право да откаже да изпълни. Ако то не изпълни уговореното от други лица задължение, обещателят разполага с две алтернативи: първо, сам да изпълни и второ, да обезщети вредите, които другата страна по договора е претърпяла поради неизпълнението от третото лице. Следователно, той носи договорна отговорност по общите правила.