18. ПОНЯТИЕ ЗА ПРЕСТАЦИЯ И ВИДОВЕ ПРЕСТАЦИИ

1. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ ПРЕСТАЦИИ 1.1. След като се разгледа сключването на договора и особеностите, свързани с отношенията, предшестващи или съпътстващи възникването на договора, трябва да се види как се определя престацията, т.е. дължимото поведение, което е предмет на договора.
Както вече се отбеляза, престация е това, което се дължи; това, за което се е обвързал длъжникът; това, което той трябва да направи, за да изпълни своето задължение и да удовлетвори интереса на кредитора.
Престацията може да бъде главна — примерно да се плати цената или предаде вещта или допълнителна — примерно, да се предаде документаци­ята, съпътстваща вещта. Главната престация определя договорното съдър­жание, т.е. типа на сключения договор.
В облигационноправната теория (Кожухаров) са известни следните видове класификации на главните престации:
ПЪРВА КЛАСИФИКАЦИЯ - в зависимост от съдържанието на престациите –ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ :
А) Положителни — престацията се изразява в извършването на действие 1аге или Гасеге. Действието може да бъде физическо — напр. да се изработи «ш или правно — примерно да се защитава подсъдимия пред съда.
Б) Отрицателни — престацията се изразява във въздържане от извър­шване на определено действие или действия — поп Гасеге. Дължимият резултат се постига чрез бездействието на длъжника. Длъжникът се е задължил да не извърши определено фактическо действие — примерно, да не отглежда животни или правно действие — примерно да не продава имота в продължение на пет години.
Обикновено отрицателната престация има характера на допълнителна — напр. всеки длъжник се обвързва да не предприема действия, които биха увредили насрещната страна. В този смисъл е и задължението за добросъ­вестно поведение на страните по договора съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД. Но отрицателната престация може да бъде и главна, самостоятелна.
1.2. Практическото значение на тази квалификация
Неизпълнението на една положителна престация може да бъде пълно, частично, ненадлежно, т.е. некачествено или забавено.Длъжникът изпада в забава, ако не престира при падежа на задължението си.
При липса на доброволно изпълнение на положителните престации, срещу длъжника може да се предяви осъдителен иск. По силата на осъди­телното съдебно решение той ще се принуди да изпълни действието — да даде или да направи нещо.
Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника — чл. 80, ал. 1 ЗЗД.
Неизпълнението на една отрицателна престация е винаги равнозначно на пълно неизпълнение. Длъжникът не може да изпълни частично или да изпадне в забава. Извършването на забраненото действие, предмет на отрицателната престация, представлява пълно неизпълнение.
При липса на доброволно изпълнение на отрицателните престации, кредиторът разполага със следните правни възможности:
Първо, кредиторът може да иска от съда да осъди длъжника да преустанови действията, с които нарушава своето задължение. Този иск може да бъде предявен както когато длъжникът е започнал нарушението на задължението си за бездействие, така и когато съществува реална опасност от това неизпълнение. Кредиторът следователно може да действа и без да чака да е настъпило неизпълнението. В този случай принудителното изпъл­нение на отрицателната престация се осъществява чрез налагане на глоби от съдия-изпълнителя до тогава, докато длъжникът не престане да наруша­ва задължението си.
Второ, кредиторът може да иска от съда да осъди длъжника да отстрани резултата от забранените действия — напр. да премахне постройката, която се е задължил да не строи в близост до къщата на кредитора.
Трето, кредиторът може да иска от съда му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задълже­нието — чл. 80, ал. 2 ЗЗД.
Четвърто, във всички случаи кредиторът има право на обезщетение на вредите, причинени от неосъществяване на отрицателната престация.
Посочената квалификация обаче следва да бъде допълнена с още един вид престация — тази за дължим резултат. Новото модерно деление на престациите в посочената класификационна група, прави разграничение между престация, при която от длъжника се изисква да спазва определено поведение от престация, при която от длъжника се изисква определен резултат.
При първата престация от длъжника се изисква да извършва поредица от действия, които са насочени към даден резултат, но, ако той не успее да постигне резултата, задължението му се счита за изпълнено, стига да са извършени изискуемите действия. Такива са престациите при договора за услуги, при договора за поръчка — напр. лекарят дължи поведение — извършване на действия по диагностика и лечение на пациента, но той не дължи резултат и не отговаря за неизпълнение, ако не излекува пациента или не установи болестта му. Същото важи и за адвоката по договора за адвокатски услуги.
Когато обаче се дължи резултат, неговото непрестиране е неизпълне­ние на задължение — напр. купувачът дължи пари, а изпълнителят по договора за изработка — изработване или поправяне, респ. преработка на вещта и неплащането или неизработването или непоправянето на вещта представлява неизпълнение на договорно задължение.
ВТОРА КЛАСИФИКАЦИЯ — в зависимост от броя на действията, които трябва да извърши длъжникът за да осъществи престацията си - ПРЕСТАЦИИ ЗА ЕДНОКРАТНО, ТРАЙНО И ПЕРИОДИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
А) Престация за еднократно действие — примерно да се предаде вещта, да се плати цената.
Б) Престация с трайно изпълнение — нейното осъществяване се изра­зява в поредица от действия, извършвани в определен период от време — примерно, отрицателните престации, задължението да се пази вещта при влога.
В) Престации с периодично повтарящи се изпълнения — извършване на поредица от действия, които се повтарят през определен период от време — примерно, да се плаща всеки наем, цената или задължение за лихва.
ТРЕТА КЛАСИФИКАЦИЯ — в зависимост от делимостта на престацията - ДЕЛИМИ И НЕДЕЛИМИ ПРЕСТАЦИИ
А) Делими — престации, които могат да се изпълняват на части — примерно, паричните престации.
Б) Неделими — престации, които, поради своето естество или поради съгласието на страните, не могат да се изпълняват на части. Неделимите престации при повече от един длъжник пораждат солидарна отговорност. По естеството си неделими са отрицателните престации.
Следва обаче да се отбележи, че въпросът за делимостта на престаци­ята не се решава на основата на обективни критерии, а на основата на договора между страните. От решаващо значение е не обективната дели­мост на престацията, а договореното между страните. Така напр., ако страните са договорили да се престират 20 торби цимент, макар че по своето естество престацията е делима, тя не може да се изпълни на части и да се задължи кредитора да приеме само 10 торби примерно.
ЧЕТВЪРТА КЛАСИФИКАЦИЯ — в зависимост от това дали може да се осъществи само от длъжника или и от трето лице - ЗАМЕСТИМИ И НЕЗАМЕСТИМИ ПРЕСТАЦИИ
А) Заместима престация — дължимото поведение или дължимият престационен резултат могат да се осъществят не само от длъжника, но и от едно трето лице. Те могат да се изпълнят дори и от кредитора при условията на чл. 80, ал. 1 ЗЗД. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. При нея няма субективна невъзможност за неизпълнение като основание за разваляне на договора по право — примерно, болестта на длъжника не го освобождава от задължението му, защото може да се изпълни и трето лице.
ПОДВИДОВЕ НА ЗАМЕСТИМИТЕ ПРЕСТАЦИИ СА:
АА) Лична заместима престация — престацията се състои в извър­шването на лично действие, но това лично действие може да бъде
извършено и от трето лице.
АБ) Предметна заместима престация — престацията се състои в
даване на нещо. Поначало предметната престация е винаги заместима.
Б) Незаместима престация — престация шгшги рег§опае — само длъж­никът и никой друг може да я осъществи. Тя е незаместима по своето естество или по съгласие на страните. Примерно, престациите за музикално изпълнение, за създаване на една картина. Незаместими са по принцип отрицателните престации. При незаместимата престация личността на длъжника, неговите способности и умения, неговите знания са съществен елемент на задължението и затова трето лице или кредиторът не могат да я осъществят. При тях субективната невъзможност за изпълнение от длъж­ника е основание за разваляне по право на договора.
ПЕТАТА КЛАСИФИКАЦИЯ се основава на действието на престацията-ПРЕХВЪРЛИТЕЛНИ И НЕПРЕХВЪРЛИТЕЛНИ ПРЕСТАЦИИ
А) Престации с прехвърлително, т.е. вещноправно действие — пример­но престацията на продавача, на заменителя, на дарителя — да прехвърлят правото на собственост или друго вещно право на другата страна по договора.
Прехвърлителната престация в определени случаи се изпълнява със сключването на самия договор. Такъв е случаят с транслативните догово­ри, при които по силата на договора, т.е. автоматично, настъпва прехвър-лителният ефект, стига обаче прехвърлителят да е носител на съответното право.
Вещноправното действие обаче не възниква:
Първо, в случаите, когато прехвърлителят не е собственик и не са налице основанията на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността;
Второ, когато вещноправното действие е отложено по силата на волята на страните примерно при договор, сключен под условие — напр. страните уговарят, че вещноправното действие се поражда, ако е платена цената;
Трето, при алтернативно определените престации — прехвърлителното действие не настъпва докато не се определи коя от две или повече вещи следва да се даде;
Четвърто, при родово определените престации — вещноправното дей­ствие настъпва едва след като се индивиуализира родово определената престация.
Б) Непрехвърлителни престации — престации, които не пораждат вещноправно действие, т.е. нямат траслативен ефект — примерно, преста-цията да се извърши или да не се извърши нещо.