22. ПРЕСТАЦИЯ ЗА ЛИХВА

1. Лихвата е предмет на насрещното задължение, което възниква при ползване на пари или други заместими вещи и се изчислява в зависимост от продължителността на ползването. Тя може да се определи още и като възнаграждението, което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора си за това, че се е ползвал от тях.
Лихвата е предмет на вземане, което възниква в резултат на едно парично вземане. Тя се дължи като възнаграждение на кредитора за това, че той се е лишил от ползването на парите, които е предоставил на длъжника и които той трябва да му върне. Примерно, кредиторът има право да иска връщане на дадените в заем пари и във връзка с това има допълнително вземане за лихва. Затова лихвата съществува докато не бъде погасен дългът. Тя е акцесорно задължение и предполага наличието на главно задължение— главница.
2. В какво се изразява акцесорният характер на престацията за лихва?
А) Лихвата не може да възникне без главницата. Ако главното задълже­ние е нищожно или бъде унищожено, отпада с обратна сила и задължението за лихва.
Б) С погасяването по давност на главното вземане се погасява и вземането за лихва, макар давността за нея да не е изтекла — аргумент от чл. 119 ЗЗД.
В) Унищожаването на главното задължение води до унищожаване и на задължението за лихва.
Г) Обезпеченията на главното задължение служат за обезпечаване на задължението за лихва.
3. И все пак лихвената престация е относително самостоятелно задъл­жение спрямо главното задължение. Това намира израз в следното:
А) Могат да се платят лихвите, без да се изпълнява главното задълже­ние, както и обратно. В тази връзка трябва да се има предвид чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според който, ако се плаща част от главницата, плащането най-напред отива за покриване на разноските по делото, след това за лихвите и накрая — за главницата, ако не е уговорено друго.
Б) Предмет на спор може да бъде само задължението за лихви, но е и главницата.
В) Когато се търси по съдебен ред главницата и лихвата, се предявяват два отделни иска, които се обединяват за съвместно разглеждане — така нар. обективно съединяване на искове.
Г) Правото да се иска изплащане на лихви се погасява с три годишна давност — чл. 111, б. В ЗЗД, докато поначало главното вземане се погасява
в общата пет годишна давност. Обикновено се погасяват лихвите, текли три години преди предявяване на иска за тяхното плащане.
4. Как се определят лихвите?
В договора могат да се определят два начина на изчисляване на лихвата— като процент от дължимата парична сума или като твърдо определена парична сума.
Лихвите могат да се дължат еднократно или многократно, периодично— през определени интервали от време. Сумата, която се дължи периодично и се погасява част от дълга и лихвата се нарича анюитетна вноска.
5. Разграничение на лихвата от сходни правни фигури
Първо, лихва и дивидент - Дивидентът е част от печалбата, която се дължи на съдружници и акционери при дружествата на капитала. Тя не може да се уговаря предва­рително и става изискуема само ако е минала стопанската година, има приет счетоводен отчет, положително салдо на баланса и решение печалба­та да се разпредели между членовете на търговското дружеството под формата на дивиденти. Обратно, лихвата не зависи от печалбата и за нея не е необходимо да са спазени посочените в Търговския закон изисквания. Лихвата се дължи и когато стопанската година на длъжника е неблагопри­ятна и той е приключил с отрицателно балансово число. Лихвата е предва­рително определена сума, която във всички случи се дължи на кредитора.
Второ, лихва и наем -Наемът е възнаграждение, което едно лице дължи периодично на друго лице за това, че ползва през това време неговата вещ. Лихвата е възнаграж­дение за ползване на пари или други заместими вещи, докато наемът е главно задължение, възнаграждение за ползване на една индивидуално определена незаместима вещ.
Трето, лихва и рента -Рентите са едновидови, периодично дължими, по правило парични престации, дължими през определен период от време. Разликата им с лихвите се състои в това, че докато лихвите представляват възнаграждение за ползването на определен капитал и са несамостоятелна, акцесорна престация, рентите са предмет на самостоятелно задължение. Те са пред­мет на договор за рента, който би могъл да се определи като ненаименован договор. При договаряне на рента на преден план стои интересът на кредитора да получава постоянно доходи в течение на период от време.
Но рентата може да бъде не само договорна, но и законна. Законна рента се дължи в рамките на деликтната отговорност — ако е увредено здравето и е намалена трудоспособността на пострадалия, деликвентът дължи периодично обезщетение — чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Освен това рентата може да се уговаря безвъзмездно или възмездно. Възмезден е договорът за рента, ако оправомощеното лице преди това е престарало на задълженото лице някаква имуществена облага — услуга или вещ и безвъзмезден — ако липсва преди това престиране на имуществена облага. Рента може да се плаща и по силата на договор за издръжка.
6. ВИДОВЕ ЛИХВИ
Първо деление — в зависимост от това дали лихвата е уговорена в договор или се дължи по силата на закона:
А) Договорна лихва — възниква въз основа на договор. Според чл. 240, ал. 2 ЗЗД заемателят при заем за потребление дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Следователно договорната лихва трябва да бъде угово­рена във формален договор — писмената форма е ад 5о1етшШет.
По принцип в облигационното право лихва се дължи само ако изрично е уговорена. Обратно е положението в отношенията между търговци — според чл.294, ал. 1 от Търговския закон лихва се дължи независимо дали е \ г оворена, но търговците могат да уговорят друго.
Страните по договора сами определят размера на лихвата. Законът обаче предвижда, че договорната лихва е лимитирана, като максималната й граница се определя от Министерския съвет — чл. 10, ал. 2 ЗЗД. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер. Обратно в р. 1285/9.07.2002 г. по гр.д. 2173/2001 г. — V г.о., публикувано в _Пазар и право" 2002, № 9, с. 34-35, Върховният касационен съд приема, че страните по договора за заем могат свободно да уговарят размера на така •:аречената възнаградителна лихва, без той да е обусловен от определен от Министерския съвет размер.
Не е допустимо обаче да се изчисляват лихви върху лихви, т.е. забранен е така нар. анатоцизъм. Обратно — в отношенията между търговци лихви могат да се уговорят върху изтекли лихви.
Б) Законна лихва — лихва, която се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в договор. Такава лихва се дължи по силата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение. В този случай длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет — 1л. 86, ал. 2 ЗЗД. Съгласно ПМС 72 от 1994 г. (ДВ, бр. 33), когато паричното чадъ лжение е в левове, законната лихва е основния лихвен процент, опреде­лен от БНБ плюс 10 пункта, а когато паричното задължение се присъжда във валута, законната лихва се присъжда в същата валута и е равна на тримесеч­ния либор за съответния вид валута плюс 10 пункта. Либор е съкращението ва Лондонски междубанков лихвен процент. На международния паричен памар всяка банка, която предлага парични средства на други банки, обявява жределен лихвен процент за своите депозити. Процентът на предлаганите кпозити на пазара на първокласни банки в Лондон, който представлява »фициалният пазар на евродоларови фондове, се нарича Лондонски между-занков процент по предлаганите депози. Той се използва като база, върху която се определя лихвата по някои веми, облигационни заеми и др.
Второто деление на лихвите е в зависимост от това, дали лихвата се дължи като възнаграждение за ползването на пари или други заместими вещи или като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.
А) Лихва, която се дължи като възнаграждение — това е лихвата при договора за банков кредит и представлява цена /възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични сред­ства. Това е цената на капитала, който се прехвърля временно на кредито-получателя. В този смисъл е и р. № 1101 от 5.7.1999 г. — ВКС — V г.о. -„Търговско право", 1999, № 5, с. 101. ^
Възнаградителната лихва е договорна, уговаря се между страните по договора. Тя не е ограничена от размерите, определени от Министерския съвет и може да се кумулира с неустойка — така р. по МАД 26/2001 г.. публикувано в „Пазар и право" 3/2003 г, с. 39-40. Кумулацията е допустима, защото възнаградителната лихва няма обезщетителен характер, а представ­лява възнаграждението за ползването на определена сума пари за опреде­лен период от време .
Б) Мораторна лихва — лихвата представлява обезщетение за неизпъл­нение на парично задължение. Такава е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД — р. 70/ 1999 по гр.д. 488/1998 г. - V г.о. ВКС - „Адвокатски преглед" 1999, № 1, с. 33.
Следователно, трябва да се прави разлика между лихвата по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗЗД и лихвата по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Има разлика между договорна и законна лихвата. Лихвата е възнаграждението, което длъжни­кът на пари или заместими вещи, трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тя е гражданският плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на капитала и времето на ползването му. Това е лихвата, която се уговоря при договора за заем и това не е лихвата за забава, а насрещната, основната престация на заемополучате ля.
Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД обаче не е възнаграждение, а обезщетение за мораторни вреди. Презумира се, че вредата е равна на размера на лихвения процент по време на забавата. Това задължение наподобява задължението за неустойка, защото не е необходимо да се доказва, че са настъпили мораторни вреди и техният конкретен размер. Според ВКС това е обезщетение на вреди, а не лихва. В р. 1276/99-У г.о.-ВКС — Бюлетин на ВКС, 1999, кн. 9-10, с. 43 е прието, че лихвата е договорна и се дължи по един договор —чл. 240, ал. 2 ЗЗД, докато обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона. Поради тази причина според ВКС неточно това обезщетение се нарича законна лихва.
Договорната лихва се дължи и при точно изпълнено задължение за плащане на главния дълг, докато обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи само при забавено изпълнение. Затова становището на съда е, че претенция­та по чл. 86, ал. 1 не е лихва и това изключва приложението на чл. 76, ал. 2 ЗЗД при погасяване на задълженията.
Ако задължението за връщане на заема е изпълнено със забава, се дължи уговорената лихва за времето на заема плюс законната лихва за забава, т.е. дължи се обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което се изчислява на базата на законната лихва през периода на забавата.
Подобно е положението и при неустойката. Тя също така служи за обезщетение на вредите и затова не може да се присъжда едновременно с обезщетението по чл. 86, ал. 1, дължимо при забава на паричното задъл­жение.
Възможно е едновременно присъждане иа лихва и обезщетение по чл. 86, ал. 1, както и на лихва и неустойка.
7. Когато предмет на спора е парично задължение, ищецът винаги включва в петитума на исковата си молба и претенцията за законната лихва от момента на падежа на задължението до постановяване на решението.
Когато постановява съдебното решение съдът присъжда законната лихва от този момент до окончателното плащане на паричното задължение.

1. ИЗМЕНЕНИЕ В ПРЕДМЕТА
Изменението на облигационното отношение може да засегне: Първо, предмета на задължението — което води до прекратяване на правоотношението и възникване на ново.Второ, страните на правоотношението, което обаче не води до неговото прекратяване, а само до промяна в субектния му състав. Може да се измени само кредиторът или само длъжникът, без това да води до погасяване на самото задължение.Смяната на кредитора и длъжника става чрез прехвърляне на вземането и на задължението — чл. 99-102 ЗЗД.