31. ПРИХВАЩАНЕ (КОМПЕНСАЦИЯ)

1. Вторият сурогат на изпълнението е прихващането. В икономиката то се определя още като контокорент — уреждане на сметки между страните по облигационни отношения, т.е. между лица, които имат еднородови вземания с насрещен характер.
Член 103 ЗЗД допуска и урежда прихващането, когато две лица си дължат една спрямо друга престации, които по своя предмет са от един и същи вид. В този случай всяка страна може да прихване своето вземане с вземането на другата страна, ако тя претендира то да бъде удовлетворено. Тъй като на всяко вземане отговаря задължението на насрещната страна, би могло да се говори както за прихващане на вземания, така и за прихващане на задължения.
2. Значение на прихващането се изразява в три насоки.
А) От една страна то е сурогат, замества изпълнението, защото длъж­никът чрез прихващане на своето задължение със задължението на своя кредитор, се освобождава от задължението си, както би се освободил, ако беше изпълнил.
Б) От друга страна прихващането може да се разглежда като вид средство за частно принудително изпълнение на вземането на кредитора, което чрез прихващането се удовлетворява, дори насрещният длъжник да не е желал да го изпълни. Затова този, който може да прихваща, си спестява съдебният процес и съдебните разноски, както и разноските по принудител­ното изпълнение на своето вземане срещу кредитора си.
В) От трета страна прихващането има голямо значение в гражданския процес. Ако ответникът се опасява, че ще загуби процеса, т.е. искът срещу него ще бъде уважен и той ще бъде осъден да престира, може да жертва вземането си срещу ищеца като направи възражение за прихващане. Целта е да не загуби най-малкото процеса и да не бъде осъден да престира. Но това прихващане би имало смисъл само ако длъжникът така или иначе би бил осъден. Затова прихващането се прави евентуално, т.е. ако съдът уважи иска, се извършва прихващане с вземане на ответника срещу ищеца. Но освен че по този начин ответникът може да се спаси от евентуална загуба на процеса, се спестяват съдебни разноски а и се постига процесуална иконо­мия, доколкото в един процес съдът ще се произнася по две притезания.
3. Как може да се извършва прихващането? В историкоправен и сравнителноправен аспект са уреждани три начина за извършване на прихващането. А) Прихващането се упражнява чрез едностранно волеизявление, адре­сирано до насрещната страна и нуждаещо се от приемане. Този, който прави волеизявлението, има потестативно право и чрез волеизявлението той упражнява своето право. Всъщност това е първият начин да се осъщес­тви прихващането, а именно чрез едностранна сделка.Б) Вторият начин е така нар. договорно прихващане. Кредиторът и длъжникът се договарят, че съществуващите между тях задължения ще се прихванат и ще се погасят до размера на по-малкото. В случая се говори за компенсационен или контокорентен договор. В) Третият начин е компенсацията да настъпва по право
4. Предпоставки на прихващането А) Насрещни вземания между едни и същи лица. Кредиторът е длъжник на длъжника си и длъжникът е кредитор на кредитора си. Примерно, А има срещу В вземане от заем, а В има вземане за цената на продадена на А вещ, Б) Вземанията трябва да бъдат еднородни — пари срещу пари, домати срещу домати, но не и домати срещу пари. В) Вземането на този, който прави прихващането (така нар. активно вземане), трябва да е изискуемо и ликвидно. Изискуемо е вземането, чийто падеж е настъпил и чието принудително изпълнение може да се иска. Необходимо е цялото вземане да е станало изискуемо. Не може да се прави прихващане с периодично дължимо задължение, ако падежът на всички вноски не е настъпил. Г) Вземането на този, срещу когото се извършва прихващане (така нар. пасивно вземане) трябва да съществува — т.е. да е възникнало, да не е погасено и да бъде изпълнимо, защото в противен случай прихващащият не би дължал. Затова ако то не съществува, прихващането е нищожно. Д) Предмет на насрещните задължения са заместими и едновидови престации,
5. Какво не е необходимо за да се извърши прихващането? А) Насрещните вземания да произтичат от един и същи източник, т.е. да имат едно и също основание. Те не трябва да произтичат от един и същи юридически факт. Б) Не е необходимо активното вземане да бъде по-голямо от пасивното или обратното. Изобщо за да се извърши прихващане, е без значение дали едното вземане е по-голямо от другото или те са равни по размер. Прихва­щане може да се прави при всички варианти на съотношение между размерите на двете насрещни вземания. Техният размер е без правно значение. Не се изисква те да бъдат и равни по размер.
6. Как се извършва прихващането? Поначало прихващането може да бъде извършено извънсъдебно, с волеизявление, адресирано до насрещната страна. Волеизявлението обаче не трябва да бъде направено под условие или срок, освен под условието, че предявеното в съда вземане бъде уважено — чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
Прихващането обаче може да бъде направено и съдебно. Но и когато се прави пред съда, материалноправните предпоставки на прихващането се определят от ЗЗД. В съда прихващането може да се иска чрез предявяване на насрещен иск или чрез възражение.
Насрещният иск е иск на ответника срещу ищеца, който се съединява за общо разглеждане с първоначалния иск на ищеца срещу ответника. Предмет на насрещния иск е спорното изискуемо вземане, с което ответни­кът иска да направи прихващане.
Разликата между насрещния иск и възражението за прихващане е следната: С насрещния иск ответникът иска от съда да се произнесе по съществуването на неговото вземане и да отхвърли първоначалния иск на ищеца поради погасяване на вземането на ищеца. Тъй като насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото, ако вземането на ответника е по-голямо от това на ищеца ответникът иска от съда да осъди ищеца да изпълни разликата. Докато това не е възможно с възражението. То има само защитна роля — да отхвърли иска, без обаче съдът да може да осъди ищеца да престира разликата.
Друга разлика е че насрещният иск трябва да се предяви в първото по делото заседание пред първата инстанция — чл.104, ал. 1 ГПК.Обратно, възражението за прихващане може да се направи по всяко време от разглеждане на делото пред първата инстанция, както и пред въззивната инстанция, а и не се заплаща държавна такса.
7. Правни последици или правно действие на прихващането Насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото, като погасяването поражда действие от момента, в който те са били компенсаруеми, т.е. когато е могло да се извърши прихващането — чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Затова се казва, че прихващането има обратно действие — назад във времето от момента, в който се проявяват всички материалноправни предпоставки за него. Казва се още — в момента, в който настъпва прихващаемостта или в момента, в който вземанията биха могли за първи път да се прихванат.
От този момент не трябва да се начисляват лихви, а изплатените след този момент лихви следва да се върнат. Ако едната страна след момента на прихващането е изпаднала в забава, забавата не се счита за валидна.
Прихващането прекъсва давността. Посочените правни последици обаче настъпват, само ако е направено волеизявление за прихващане. Освен това правното действие на прихващането не настъпва, ако към момента, в който се прави волеизявлението за прихващане, предпоставките за него не съществуват, дори преди това те да са съществували.
8. Какво става с правото на прихващане, ако след неговото възниква­не, но преди да бъде направено волеизявлението за прихващане, настъпят някои промени, а именно:
А) Ако кредиторът прехвърли вземането си на трето лице? В този случай не може да се извърши прихващане, защото към момента на волеизявлението липсва взаимност на насрещните вземания поради смяна на кредитора, т.е.липсва една от задължителните предпоставки. Не може да се извърши прихващане, обаче, само ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето — чл. 103, ал. 3 ЗЗД. И обратно, ако вземането е цедирано без съгласието или без знанието на длъжника, той може да направи прихващане. Това е всъщност една защитна норма в интерес на длъжника, тъй като кредиторът умишлено може да извърши прехвърлянето на своето вземане, за да не може длъжникът да направи на новия кредитор възражението за прихващане.
Б) Ако вземането се погаси към момента на волеизявлението? В този случай може да се направи валидно прихващане, но при положение, че към момента на възникване на правото на прихващане активното вземане на длъжника не е било погасено по давност — чл. 103, ал. 2 ЗЗД.
9. Недопустимост на прихващането Независимо обаче че са налице всички материалноправни предпостав­ки, прихващането може да бъде изключено или ограничено с договор или със закон. Такъв закон е чл. 105 ЗЗД. Той урежда следните хипотези:
А) Не се допуска прихващане с вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение — чл. 339, б. Г ,чл. 341 чл. 342 ГПК — несеквести-руеми права, като примерно част от трудовото възнаграждение и пенсията, правото на издръжка и стипендията.Б) Ако вземането произтича от умишлено непозволено увреждане.В) Ако вземането е за данъци.В посочените случаи обаче компенсацията може да стане със съгласието на кредитора. Това ще бъде един от случаите на компенсационен договор.