32. ПОДНОВЯВАНЕ – НОВАЦИЯ, ОПРОЩАВАНЕ, СЛИВАНЕ, НОВАЦИЯ

1. Определение — договор, с който се погасява едно задължение чрез поемане на ново задължение на негово място — чл. 107, ал. 1 ЗЗД. По своята правна същност новацията е договор между кредитора и длъжника — новационен договор. Предпоставките за сключването на новационния договор са:
А) Трябва да съществува задължението, което се погасява. Ако задължението е основано на нищожен или унищожаем договор, то не е възникна­ло валидно или се погасява след унищожаването на договора и затова новационният договор няма предмет, т.е. няма какво да се новира, поради което и той самият е нищожен.
Новацията не може да заздрави един първоначален дефектен договор. Затова ако първоначалният договор е нищожен, новационният договор също е нищожен. Ако договорът е унищожаем, той може да се потвърди от страната, която има право да го потвърди. Ако тя не го потвърди, новаци­онният договор също така е унищожаем и ако основният договор се унищожи, новационният договор остава без предмет. Може обаче да се новира едно погасено по давност вземане, респ. задължение.
Б) На мястото на старото задължение възниква ново задължение. Ако не възникне ново задължение, не се новира старото и то си остава, т.е. няма новация. Затова, ако новационният договор е нищожен или унищожаем, старото задължение си остава, то не се погасява. За да се погаси, новацион­ният договор трябва да бъде валиден.
В) Новото задължение трябва да се различава от старото задължение, т.е. трябва да съществува някакво различие между двете задължения — старото и новото. Те могат да имат различен предмет или различни страни, т.е. могат да се новират предметът или страните.
Ако се новира предметът на задължението се говори за обективна новация — примерно, вместо парично задължение се уговаря задължение за услуга или за даване на вещ, както и обратно.
Ако се новира една от страните по договора, се говори за субективна новация или делегация. Ако се новира кредиторът, е налице активна субективна новация, а ако се новира длъжникът — пасивна субективна новация — примерно длъжникът се заменя с трето лице, като в този случай е необходимо съгласието на третото лице и на кредитора. Тази правна фигура се нарича експромисия.
Може да се новира и само основанието на задължението — примерно задължението за плащане на цената, произтичащо от каузален договор, какъвто е покупко-продажбата, се новира с едно абстрактно задължение, установено в чек, менителница, запис на заповед.
Г) Наличие на намерение за новиране. Това е намерението на страните по договора да погасят съществуващото задъл­жение и да го заместят с ново. Намерението не се предполага, а трябва да се изрази изрично или да следва недвусмислено от изричната уговорка между страните. В тази връзка Върховният касационен съд изрично е приел, че „реструктурирането (предоговарянето) на дълга по съществу­ващ банков кредит не води до новиране на задължението, ако страните изрично не са заявили воля за подновяване. Новацията не се предполага, а волята за новиране трябва да е изразена по недвусмислен начин" — р. 789 от 22.04.2002 г. по гр. д. 2292 /2001 -V г.о. ВКС - „Бюлетин на ВКС", 2002, № 4, с. 28-29.
Д) Страните трябва да са способни да новират, т.е. да притежават необходимата дееспособност, а ако се касае за сделка на разпореждане — да имат право да я сключват.
Новацията се различава даването вместо изпълнението с това, че тя не само погасява задължение, но и поражда ново на негово място.
Новацията се различава и от изменението на договора — когато страните постигат съгласие за промяна на някои от клаузите на договора, но не и за неговото прекратяване.
2. Правно действие на новацията А) Старото задължение се погасява. Б) Обезпеченията, дадени за старото задължение, отпадат, но няма пречка лицата, които са ги дали, да се съгласят те да обезпечават и новото задължение.В) Възниква ново задължение със съдържание, определено от новаци-онния договор.
ОПРОЩАВАНЕ-1. Определение — договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си — чл. 108 ЗЗД. Опрощаването не е едностранна сделка на кредитора, защото според нашето право никой не може да бъде освободен от задължението си против неговото съгласие. Длъжникът може да има различни мотиви да не се съгласи с опрощаването. Това, което важи за опрощаването, важи и за негативното признание, т.е. кредиторът признава, че длъжникът няма задължение към него и той няма вземане към длъжника.
След като опрощаването е договор, и кредиторът, и длъжникът трябва да бъдат дееспособни.
Опрощаването е неформален договор. За него не се изисква специална форма за действителност дори ако предметът му произтича от формален договор, т.е. ако задължението, което се опрощава, е възникнало от форма­лен договор.
Опрощаването може да бъде възмездно или безвъзмездно. В първия случай той наподобява договора за замяна и спогодба, ако чрез него се цели да се предотврати или ликвидира един правен спор.
Опрощаването е сделка на разпореждане и затова кредиторът трябва да има право да сключва такива сделки.
Предмет на опрощаване могат да бъдат всякакви задължения — срочни, условни, естествени, със или без модалитети. Не могат отнапред да се опрощават задължения за издръжка, освен ако вземането не е станало изискуемо. Във всички случаи обаче е необходимо ясно да е очертано и индивидуали­зирано вземането, което е предмет на опрощаване. Нищожно е общо и неопределено опрощаване — опрощаване на „всички вземания" на един длъжник, дори на всички вземания, произтичащи от едно и също право­отношение. Нищожността се дължи на липсата на предмет — чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
2, Правно действие-Погасява се задължението и се погасяват всички обезпечения.
Когато няколко лица са задължени към кредитора — солидарни длъж­ници, кредиторът може да опрости дълга само на единия солидарен длъжник и да не иска да бъдат освободени останалите. Кредиторът обаче трябва, когато прави волеизявление за опрощаване, изрично да запази правата си срещу тях, като в този случай неговото право се намалява съответно с дела на опростения длъжник.
3. Специална хипотеза на опрощаване е уредена в чл. 109 ЗЗД — задължението се смята за погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че кредиторът не му го е върнал доброволно. Следователно, установена е една оборима презумпция, която може да се обори, като с& докаже, че частният документ е върнат с измама, насилие, или е предаден на длъжника с друга цел — примерно за влог. В случая се има предвид разбира се връщането на самия оригинал, както и частен, а не официален документ.
6. СЛИВАНЕ - Облигационното отношение може да се погаси, без да се удовлетвори интересът на кредитора. Такъв е случаят, когато вземането и задължението се обединяват в едно лице. При универсалното правоприемство наследникът придобива правата и задълженията на наследодателя, освен ако от наследството се образува обособено имущество. Същото е положението и при сливане, вливане, разделяне и отделяне на търговски дружества или на други юридически лица. Но ако преобразуванията бъдат обявени за недействителни, отпада и погасяването. Когато една вещ се дължи и правото да се получи се обедини със задължението да се даде в едно лице, се говори за така нар. консолидация.
Сливането представлява идентичност на кредитора и длъжника. Никой обаче не може да бъде едновременно кредитор и длъжник на самия себе си и затова правото и задължението се погасяват.
Когато е налице солидарна отговорност и един солидарен длъжник се слее с кредитора, само задължението на този длъжник се погасява, но задълженията на останалите длъжници остават. Те продължават да отгова­рят до размера на своите дялове.