33. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ - ПОНЯТИЕ ФОРМИ, ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДИЦИ. ПРИНЦИПИ НА ПРАВНАТА УРЕДБА НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО

1.ПРАВНА СЪЩНОСТ Дотук бяха разгледани същността, съдържанието, основанието, тоест — източниците на облигационното право и неговото погасяване. Всичко това съставлява едно нормално възникнало и развиващо се облигационно отношение — отношение с нормално начало, съдържание и завършек.
И така, едно облигационно отношение страда от недостатъци, когато не може да стигне до своя естествен край, т.е. до изпълнение на задължението.Незаконосъобразното развитие на облигационното отношение може да се прояви в две форми— първо, пълно неизпълнение и второ, ненадлежно изпълнение.
Пълно неизпълнение е налице, когато задължението изобщо не е изпълнено, т.е. липсва престиране. В този случай трябва да се види дали изпълнението е още възможно или не. Ако е възможно още, длъжникът трябва да изпълни задължението. Неизпълнението в този случай не го освобождава от задължението. Ако обаче задължението не може да се изпълни, примерно защото предметът, който трябва да се предаде, е погинал, следва най-напред да се провери, дали на мястото на първоначал­но дължимата престация има заместваща облага — напр. деликтно или застрахователно обезщетение, което може да се престира на мястото на първоначално дължимото или договорът трябва да се развали.
Ненадлежно изпълнение — има престация, но тя страда от недостатъци — или е ненавременна, т.е. забавена, или не отговаря на дължимото в качествено или количествено отношение.
Ако ненадлежното изпълнение засяга времето на престирането, т.е. ако недостатъкът засяга времето, говорим за забавено изпълнение.
Ако недостатъкът засяга другите елементи на изпълнението — примерно количество или качество, говорим за лошо или неточно изпълнение или за позитивно нарушение на договора.
Когато разглеждаме един случай на неизпълнение, първо трябва да проверим, дали е налице забава и да се види, дали изпълнението е още възможно. Ако отговорът е положителен, то става въпрос за забавено, но още възможно изпълнение или с други думи, престацията е още възможна, но не е навременна. На следващо място, трябва да проверим на какво се дължи забавата. Забавата в изпълнението може да се дължи на поведението на длъжника — забава на длъжника, на поведението на кредитора — забава на кредитора — кредиторът отказва да приеме изпълнението или не оказва необходимото съдействие. На трето място при забавата се поставя въпросът — дали кредиторът има интерес да иска по-нататъшно изпълнение на задължението, дали има интерес от късното изпълнение. Ако кредиторът няма интерес от късното изпълнение или няма повече доверие в длъжника, той може да се откаже от изпълнението и да иска обезщетение вместо изпълнение — чл. 79, ал. 1 ЗЗД. При определени предпоставки може да се иска и обезщетение на вредите, причинени от забавеното изпълнение. Когато забавата се дължи на кредитора, за длъжника възникват редица предимства — той се освобождава от носенето на риска от случайно погиване на предмета на престацията и се освобождава от своята собствена забава, т.е. забавата на кредитора неутрализира забавата на длъжника. Когато обаче неизпълнението не е причинено нито от невъзможност да се изпълни, нито от забава, остава лошото изпълнение — некачествено изпълнение, т.е. лошо изпълнение в тесен смисъл. Лошото изпълнение не е уредено в общите правила на ЗЗД, а само при отделни видове договори — напр. покупко-продажба, наем, изработка.
2. ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДИЦИ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО
2.1. Причини за неизпълнението могат да бъдат: А) Недобросъвестно поведение на длъжника — умишлено или небреж­но — неполагане на дължимата грижа. Б) Невиновно поведение на длъжника — неизпълнението би настъпило и ако длъжникът беше положил дължимата грижа. В) Действия на държавни органи, действия на трети лица, природни явления, които са единствената причина за неизпълнението.Г) Действия или бездействия на кредитора — неоказване на помощ, съдействие, отказ да приеме надлежно предложеното изпълнение.
От причините зависи какви са правните последици и най-вече кой трябва да отговаря или кой трябва да носи риска от случайното, невиновно неизпълнение.
Ако неизпълнението е причинено от виновното поведение на длъжника, длъжникът е този, който трябва да поеме целия удар на неизпълнението, т.е. всички неблагоприятни последици. В този случай възниква договорна отговорност за длъжника.
Ако неизпълнението е причинено от невиновното поведение на длъжни­ка, и не се дължи на забава на кредитора, отношенията по неизпълнението се уреждат от правилата за носене на риска, а те се подчиняват на принципа за най-целесъобразно разпределение на неблагоприятните последици.
2.2. КАКВИ СА ПРАВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО?
А) Кредиторът може да предяви иск за реално изпълнение, ако има още интерес от него и да съедини този иск с иск за обезщетение на вредите.
Б) Кредиторът може да иска от съда да го овласти сам да осъществи дължимия резултат, но само ако той има още интерес и ако се касае за заместими престации.
В) Задължението може да се погаси — но само при обективна, невинов-на невъзможност за изпълнение или когато неизпълнението се дължи на действия на държавни органи, природни явления и други причини извън сферата на длъжника.
Г) Кредиторът може да претендира само обезщетение на вредите от неизпълнението, ако няма интерес от късното реално изпълнение или ако изпълнението е станало невъзможно поради виновното поведение на длъж­ника.