49. СУБРОГАЦИЯ - ПРАВО ДА СЕ ВСТЪПИ В ПРАВАТА НА УДОВЛЕТВОРЕНИЯ КРЕДИТОР

1. ПОНЯТИЕ, ФУНКЦИИ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ
1.1. Когато длъжникът изпълни, изпълнението има погасителен ефект, т.е. погасява се както задължението, така и съответстващото му право. Когато обаче вместо длъжника едно трето лице изпълни задължението, не винаги изпълнението погасява задължението и насрещното вземане. Ако третото лице изпълнява с дарствено намерение — аштиз йопапсН, задълже­нието на длъжника и отговарящото на него право на кредитора се погасяват напълно. Но когато третото лице е изпълнило чуждо задължение, за да придобие правата, които досегашният кредитор е имал срещу длъжника, това се постига по пътя на суброгацията или още наречена легална цесия или встъпване в правата на удовлетворения кредитор, при което правото на кредитора не се погасява, а преминава върху третото лице. Суброгацията е институт, по силата на който удовлетвореното от трето лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения.
1.2. Суброгацията има своя произход в римското право, в което се е признавало така нар. зиссеззю т 1осит сгесШош в полза на този, който плати обезпечено с ипотека вземане.
За първи път суброгацията се кодифицира в Сойе сМ1е. В Германския граждански законник се говори за легална цесия, както и за преминаване на вземането в полза на платилия дълга поръчител.
1.3. У нас суброгацията може да се определи като преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило.
Третото лице е изпълнило чуждо задължение, удовлетворило е креди­тора, но изпълнението има само относителен погасителен ефект — то е удовлетворило конкретния кредитор, който повече няма право срещу длъж­ника, но задължението на длъжника остава. То се превръща от задължение на длъжника към кредитора в задължение на длъжника към третото лице. За да стане това обаче третото лице трябва да е имало правен интерес да изпълни чуждо задължение. Именно заради правния му интерес законът му предоставя правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, за да могат да се гарантират и неговите права. Суброгацията или встъпването в правата на удовлетворения кредитор всъщност не е нищо друго, освен смяна на кредиторите — третото лице замества кредитора. Затова тази правна фигура се означава от ГГЗ като легална цесия.
1.4. У нас правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор е уредено в чл. 74 ЗЗД — този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. От текста на закона следва, че не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, се ползва със суброгационното право, а само това трето лице, което е имало правен интерес. Суброгацията се допуска, ако третото лице има правен интерес от изпълнението, а това според правораздавателната практика на ВКС означава, че облигационното отношение между кредитора и длъжника засяга конкретни имуществени нрава на това лице — р. 773 от 15.07.2002 г. по гр. д.! 534/2001-V г.о. - „Бюлетин на ВКС", 2002, № 8, с. 30-32. А третото лице, което има правен интерес да изпълни чуждо задължение, има и така нар. регресно право — право на третото лице срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на кредитора му. Суброга­цията само обезпечава неговото регресно право. Затова суброгацията се свързва винаги с регресното право на третото лице срещу длъжника и обратно, тя не действа, ако третото лице е изпълнило без да има правен интерес и няма право да иска от длъжника да му върне това, което той е изпълнил вместо длъжника. Така напр. няма регресно право този, който е изпълнил чужд дълг с дарствено намерение или който е платил с парични средства, които му е предоставил длъжникът.
1.5. Регресното право може да почива на различни вътрешни правоот­ношения между третото лице и длъжника. Те могат да бъдат твърде разнообразни — напр. третото лице изпълнява, защото е било натоварено от длъжника по силата на договор за поръчка или защото е престарало по погрешка чуждо задължение, което е смятало за свое. Във всички случаи обаче третото лице трябва да е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение. В кои случаи е налице такъв интерес? Възможно е само примерно изброяване на тези случаи:
А) Поръчителят, който изпълнява задължението на длъжника, което той обезпечава. Той е задължен да го изпълни по силата на договора за поръчителство с кредитора. След като удовлетвори кредитора, встъпва в правата му срещу длъжника — чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Б) Когато едно лице ипотекира собствения си недвижим имот за обезпечаване на чуждо задължение или залага със същата цел своята вещ или пък едно лице купува ипотекиран имот. Посочените лица нямат лично задължение да изпълнят на кредитора, но върху тяхната недвижима или движима вещ тежи вещноправна тежест, която обезпечава чужд дълг и, за да освободят собствената си вещ от тази тежест, те имат правен интерес да изпълнят чуждото задължение. Затова чл. 178 ЗЗД им признава право на суброгация. Посочената разпоредба представлява специално правило за встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
В) Солидарен длъжник е длъжен да изпълни цялото задължение, макар дългът да е разпределен между него и останалите солидарни длъжници. Ако той изпълни целия дълг, има регресен иск срещу останалите солидарни длъжници за това, което е платил или престарал в повече от своята част — чл. 127, ал. 2 ЗЗД и съответно има право да встъпи в правата на кредитора на основание чл. 74 ЗЗД.
1.6. Защо се казва, че суброгацията гарантира регресното право? Защо­то, встъпвайки в правата на кредитора, третото лице получава и всички обезпечения, които е имал кредиторът срещу длъжника. Встъпването в правата на кредитора означава, че третото лице поема правото на кредито­ра такова, каквото то е било в момента на неговото възникване и затова и третото лице ще се ползва от всички привилегии на това право и от неговите обезпечения — залог, ипотека, поръчителство.
Суброгационното право не измества регресното, а съществува успо­редно с него, без това обаче да означава, че третото лице има две вземания срещу длъжника. Просто суброгационното право спомага третото лице да реализира по-леко и сигурно своето регресно право.Затова с отпадането на регресното право отпада и суброгационното. В този смисъл суброгацията изпълнява една спомагателна роля.
2. ПРЕДПОСТАВКИ И ДЕЙСТВИЕ НА СУБРОГАЦИЯТА
2.1. И така, какви са предпоставките на суброгацията? А) Наличие на регресно право.
Б) Наличие на правен интерес на третото лице да изпълни чуждо задължение.
В) Изпълнение от страна на третото лице на задължението в пълен размер.
2.2. Правно действие на суброгацията
При суброгацията изпълнението на задължението от трето лице има само относително погасително действие — погасява се само правото на конкретния кредитор. Но задължението остава. Запазват се обезпеченията на вземането — лични и реални. Характерно за суброгацията е, че те обезпечават правото на третото лице само до размера на регресния му иск.
При суброгацията третото лице встъпва в исковете за унищожаване или разваляне на договора, които е завел кредиторът.
Ако кредиторът е достигнал до влязло в сила решение, третото лице може, въз основа на него, да се снабди с изпълнителен лист или ако е бил издаден изпълнителен лист на кредитора, да се възползва от него.
Изложеното следва от обстоятелството, че третото лице встъпва както в материалните, така и в процесуалните права на кредитора — както в правата му по исковия, така и по изпълнителния процес. Що се отнася до материалните права встъпването става както в основните материални права, така и в обезпечителните секундарни права.
3. ПРАВНА СЪЩНОСТ НА СУБРОГАЦИЯТА
Въпросът за правната същност на суброгацията е спорен. Според КогМег тя представлява законова фикция, защото законът приема за дадено нещо, което не съществува, т.е. независимо че вземането е погасено, законът приема, че то не е погасено.
Според Саркап1 суброгацията е необяснимо явление, защото има противоречие между правната логика и изискванията на живота.
Според повечето автори обаче суброгацията е фикция, по силата на която удовлетвореното вземане продължава да съществува в полза на лицето, което го е изпълнило и то с всички особености и привилегии, с акцесорните си права. Следователно, по силата на фикцията вземането продължава да съществува в полза на третото лице.
Изразени са обаче и други становища за правната същност на суброга­цията. Някои я определят като смесен фактически състав, състоящ се от изпълнение, съчетано с цесия, т.е. прехвърляне на вземане от кредитора на трето лице. Според други суброгацията би следвало да се определи като законова цесия — прехвърляне на вземането, смяна на кредиторите, която обаче настъпва по силата на закона, без да има договор между страните. Всъщност последното становище е неточно и малко опасно, защото съще­ствува различие между суброгацията и законовата цесия, поради което правилата на цесията не могат да се прилагат при нея — напр. при цесия цедентът отговаря за съществуването на дълга, докато при суброгацията кредиторът не отговаря за съществуването на дълга спрямо третото лице. Освен това при цесията е необходимо да се съобщи прехвърлянето на вземането на длъжника — иначе тя няма действие спрямо него, докато при суброгацията това не е необходимо. И на трето място, трябва да се има предвид още едно различие — суброгираният кредитор е заместен в правата си дотолкова, доколкото е получил изпълнението, а новият носител на вземането има срещу длъжника право само до размера на това, което действително е престарал, като за останалата част вземането е погасено.
И все пак трябва да се отбележи, че ако суброгираното вземане не съществува кредиторът трябва да върне на третото лице това, което е получило от него. Връщането обаче не става по силата на правилата на цесията, а въз основа на правилата на неоснователното обогатяване.
И накрая искам да отбележа, че е възможна суброгация и без трето лице да е изпълнило чуждо задължение. Такъв е случаят, прк който застрахова­телят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата след като плати застрахователното обезщетение — чл. 402, ал. 1 от Търгов­ския закон. Застрахователят встъпва не защото е изпълнил чуждо задълже­ние, а защото законът не допуска третото лице да се освободи от граждан­ската си отговорност за причинените на застрахованото имущество вреди. Встъпвайки в правата на застрахования застрахователят не може да получи повече права или права в по-голям размер отколкото е имал застраховани­ят. Освен това срещу застрахователя могат да бъдат отправяни всички възражения, които третото лице може да отправи срещу застрахования, в чиито права застрахователят е суброгирал — р. 902/30.06.2003 г. по гр.д. 1681/2002-У г.о. ВКС. - „Пазар и право" 2003, № 8, с. 35-38.