55. ПОРЪЧИТЕЛСТВО

4.1. Основни положения
Понятие — договор, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора на едно трето лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Договорът се сключва между кредитора и поръчите­ля. Третото лице не е страна по него и не се изисква съгласието му.
Правна уредба - чл. 138-148 ЗЗД.
Характер на договора — едностранен, защото възниква задължение само за поръчителя. Безвъзмезден и формален. Писмената форма е условие за неговата действителност — чл. 138, ал. 1 ЗЗД. Значението на писмената форма е голямо, защото чрез нея поръчителят се предпазва от необмислено обвързване с отговорност за чужд дълг. В писмения документ е необходимо да са отбелязани обезпеченото вземане и волеизявлението за неговото обезпечение. Вид обезпечително средство.
Основното приложно поле е обезпечаването на кредити. Чрез поръчи­телството се стимулира съконтрахентът на поръчителя да предостави на едно друго лице паричен заем. Ако поръчителят е поел обезпечаването на едно вземане на кредитодателя, кредиторът има следните права — той може един път да иска изпълнение от своя длъжник, който се нарича главен длъжник, като иска от него главната престация — връщането на паричната сума, а втори път може да иска, ако главният длъжник не изпълни, изпъл­нението от поръчителя — второстепенен длъжник.
Поръчителят се задължава като съдлъжник за едно чуждо задължение — задължението на главния длъжник. Затова поръчителството е акцесорен, обезпечителен договор и в качеството си на акцесорен договор винаги предполага наличието на главния договор и преди всичко на главното задължение.
В качеството си на акцесорен обезпечителен договор поръчителството има редица общи черти със залога и ипотеката, които също представляват акцесорни и обезпечителни договори. Различието се състои в това, че поръчителят отговаря за задължението на длъжника с цялото си имущес­тво, т.е. на основание чл. 133 ЗЗД цялото му имущество служи като общо обезпечение на задължението му, произтичащо от договора за поръчител­ство, докато залогодателят и лицето, което е учредило ипотека върху свой имот, отговарят ограничено — само до стойността на заложената или ипотекираната вещ.
4.2. Предпоставки на отговорността на поръчителя
При какви условия възниква отговорността на поръчителя, т.е. какви са предпоставките на неговата отговорност?
А) Трябва да съществува валиден договор за поръчителство. За негово­то сключване важат общите правила за договорите. Необходимо е да е спазена и писмената му форма.
Б) Трябва да съществува действително задължение, което е предмет на обезпечение — чл. 138, ал. 2 ЗЗД. Ако задължението още не е възникнало, не може да възникне и отговорността на поръчителя. Не е необходимо обаче да е настъпил падежът на задължението. Според същата разпоредба то може да бъде и бъдещо или условно, т.е. задължението, което се обезпечава, може да се намира във висящо състояние — in pendente conditione.
Ако главното задължение стане невъзможно и на негово място дойде заместваща облага или друго притезание на кредитора, ако нищо не е уговорено,поръчителят поема гаранцията и по отношение на него, т.е. на това, което идва на мястото на станалата невъзможна престация.
Поръчителството се разпростира и върху всички последици от неиз­пълнението на главното задължение, включително и разноските по събира­не на вземането — чл. 140 ЗЗД.
Ако главното задължение се намали, респ. погаси, се намалява, погася­ва се съответно и поръчителската отговорност.
Ако обаче главното задължение се увеличи, е необходимо да се има пред вид, дали това увеличение почива на закон или договор. При едно законово увеличаване на главното задължение — напр. дължи се обезщете­ние на вреди поради виновна невъзможност за изпълнение или забавено изпълнение, това води до увеличаване и на отговорността на поръчителя — арг. от чл. 140 ЗЗД. Но срещу това правно положение, установено в чл. 140 ЗЗД, поръчителят може да се защити като изрично уговори с кредитора, че във всеки случай ще отговаря до определен максимален размер. Такава практика е позната в западноевропейските държави. Когато обаче увелича­ването на главното задължение се основава на договор между кредитора и длъжника, който е сключен след възникване на поръчителството, това не води до увеличаване отговорността на поръчителя, защото той не е изразил съгласието си за поемане на отговорността над този размер, освен ако писмено не е изразил съгласието си да отговаря и в случаите на договорно увеличаване на главното задължение.
Поръчителството може да се поеме и за част от задължението на длъжника или при по-леки условия. Не може обаче поръчителството да се поеме за повече от това, за което се е обвързал длъжникът. Ако поръчителят се е задължил за повече от това, което дължи длъжникът, или при по-тежки условия, задължението му се намалява до границите на главното задълже­ние — чл. 139 ЗЗД. Следователно, принципът е, че поръчителят не може да дължи повече от главния длъжник. Правната норма на чл. 139 ЗЗД е императивна и защитава интересите на поръчителя. Поради това тя има автоматично действие и ако поръчителят е поел повече задължения, откол­кото главният длъжник, това, което надхвърля главното задължение, е нищожно и поръчителството се редуцира до размера на главното, обезпе­чено задължение.
От правния принцип, че поръчителят отговаря доколкото главният длъжник отговоря, в нашето право има следните изключения:
Според чл. 148 ЗЗД прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръ­чителя, както и обратното — прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност, няма действие спрямо длъжника.
4.3.Съпоръчителство или множество поръчители
Съпоръчителство възниква тогава, когато две или повече лица поръчи­телстват за едно и също задължение на един и същи длъжник спрямо един и същи кредитор — чл. 141, ал. 2 ЗЗД. То може да възникне по силата на един договор или чрез отделни, самостоятелни и независими един от друг дого­вори. Във всички случаи съпоръчителите са солидарни длъжници и по отношение на тях се прилагат правилата на солидарната отговорност. Това означава, че кредиторът може да предяви иска си срещу когото иска от съпоръчителите. След като плати цялото задължение съпоръчителят може да иска от другите съпоръчители припадащите им се части — чл. 145 ЗЗД. Възможно е обаче съпоръчителите да са уговорили в договора си с кредитора да отговарят не за цялото задължение, а за част от него, т.е. цялото задължение се разделя между тях и тогава всеки ще отговаря само за своята част, т.е. няма да възниква солидарна отговорност — чл. 141, ал. 2 ЗЗД. Но за да се изключи солидарната отговорност, е необходимо да има изрично съглашение между съпоръчителите и кредитора.
4.4.Правно положение на поръчителя.
Поръчителят има правното положение на съдлъжник. Според чл. 141, ал. 1 той е задължен солидарно с главния длъжник и дължи същата престация, каквато дължи и главният длъжник. Законът не определя поредността, в която отговарят главният длъжник и поръчителят. Кредиторът би могъл да иска изпълнението или от главния длъжник, или от поръчителя.
С какви защитни средства срещу кредитора разполага поръчителят, т.е. какви възражения може да направи спрямо него?
Най-напред той има всички възражения, които произтичат от договора на поръчителя и кредитора или от други правоотношения с кредитора — напр. той може да извърши прихващане с вземането си срещу кредитора. Това положение следва не от специалната правна уредба на поръчителство­то, а от общите правила на изпълнението. Освен това поръчителят може да направи възражения, основани на недостатъци на договора за поръчител­ство — напр. възражение за липса на форма, за недействителност на договора — унищожаемост поради измама, грешка, заплаха. Но поръчителят не може според действащото право да направи на кредитора възражението, че не е. поискал принудително изпълнение най-напред от главния длъжник, защото съгласно българското право и за разлика от други законодателства, отговор­ността на поръчителя е солидарна, а не субсидиарна и поръчителят отговаря наред, а не след главния длъжник.
По-нататък поръчителят има възражения, основани на правоотношени­ята между длъжника и кредитора. След като отговаря за чужд дълг, поръчи­телят трябва да разполага и с всички защитни средства, с които разполага и главният длъжник. Затова принципът е, че поръчителят може да противопоставя на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника срещу кредитора. Той не губи тези права, дори длъжникът да се е отказал от тях или да е признал своето задължение — чл. 142 ЗЗД. Смисълът на чл. 142 ЗЗД е, че кредиторът не би могъл да иска изпълнение от поръчителя, след като не би могъл да иска изпълнение и от главния длъжник.
Изключения са предвидени в два случая, които изрично не са уредени при договора за поръчителство, но които следват от същността на поръчи­телството:
А) Ако длъжникът е починал и наследниците му са приели наследството по опис, в резултат на което отговарят ограничено до размера на приетото наследство и ако наследството не е достатъчно, за да удовлетвори креди­тора, кредиторът може да насочи изпълнението си към поръчителя, който в този случай не би могъл да противопостави възражение за ограниченост на наследството, защото поръчителят отговаря с цялото си имущество.
Б) В случай на производство по несъстоятелност, насочено върху цялото имущество на длъжника, кредиторът може да насочи изпълнението за остатъка от вземането си, което не е удовлетворено, срещу поръчителя, без обаче той да може да му противопостави възражение за недостатъчност или неплатежеспособност на главния длъжник, защото именно в това се състои смисълът на поръчителството — да обезпечи вземането на кредито­ра в случаите на неплатежеспособност на главния длъжник.
Важно е да се отбележи, че поръчителят може да предяви всички възражения, които има длъжникът — напр. за недействителен договор, за неизпълнен договор, правото на разваляне, но тези възражения той упраж­нява само с цел да откаже изпълнението. Поръчителят обаче не може по съдебен ред да упражни правото на главния длъжник, да иска унищожаване на договора, т.е. той не може да атакува договора между кредитора и длъжника, но може поради порок на договора да откаже да удовлетвори кредитора. Ако обаче тези права на длъжника, на които се основават възраженията на поръчителя, отпаднат поради потвърждение или изтичане на определения срок, поръчителят не би могъл повече да противопоставя посочените възражения. С други думи, ако са налице потестативни права в полза на длъжника, поръчителят няма да може да ги упражни, но докато не се изясни правното положение с тях той може да откаже да престира
Поръчителят обаче не може да противопоставя на кредитора възраже­ния, които има срещу длъжника, в случай че съществуват такива.
4.5. Обратен иск на поръчителя срещу длъжника
След като кредиторът е удовлетворен, поръчителят може да иска длъжникът да му възстанови изпълненото от него — чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Поръчителят може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, т.е. той има право на възстановяване на всичко, което е направил във връзка с изпълнението. Нещо повече — той има право и на законната лихва върху заплащаните суми от деня на плащането. Правото на обратен, регресен иск произтича от правната същност на поръчителството — поръчителят отговаря за чужд, а не за собствен дълг. И все пак всичко зависи от правоотношението между поръчителя и длъжника, защото между тези две лица може да има договор, който да предвижда друг начин на уреждане на отношенията между тях. Ако с договор те не са установили нещо различно, прилага се законът, а той предвижда обратно право в полза на поръчителя. След като кредиторът бъде удовлетворен, настъпва смяна на кредиторите 1р$о ]иге, т.е. извършва се се§8ю 1е§1§ — законово премина­ване на вземането от кредитора към поръчителя. Затова изпълнението от поръчителя не погасява задължението на длъжника и длъжникът не се освобождава от него, но сега той дължи не спрямо кредитора, а спрямо поръчителя. С преминаване на вземането от кредитора към поръчителя преминават и всички обезпечения и привилегии, затова чл. 146, ал. 1 и 2 ЗЗД урежда суброгационния иск на поръчителя срещу длъжника. Той встъпва в правата на удовлетворения от него кредитор срещу длъжника, независимо дали длъжникът е бил съгласен с поръчителството, дори независимо дали той е знаел за него. Той встъпва и в правата на кредитора срещу трети лица, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължението, но в този случай той встъпва срещу тях до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители, т.е. приспада се неговият дял — чл. 146, ал. 2 ЗЗД.
Какви възражения би могъл да прави длъжникът срещу обратния иск на поръчителя? Принципът е, че положението на длъжника не трябва да се влошава поради това, че задължението е изпълнено от поръчителя, т.е. то трябва да остане такова, каквото би било, ако искът се предявяваше от кредитора. Затова длъжникът може да направи на поръчителя всички възражения, които е имал срещу своя кредитор и които поръчителят не е направил. Но освен това длъжникът има и възражения, които се основават на неговото правоотношение с поръчителя, както и едно специално възра­жение, че не е бил уведомен за изпълнението от поръчителя. Длъжникът може да се освободи от задължението си към поръчителя на основание това, че е изпълнил задължението си преди да е бил уведомен за извършеното от поръчителя изпълнение — чл. 143, ал. 2. Поръчителят трябва да уведоми веднага длъжника за изпълнението си, за да може да предотврати повтор­ното престиране на същото задължение, но вече от длъжника. Затова законът му възлага уведомително задължение — чл. 144 ЗЗД. Наред с това поръчителят е длъжен да уведоми длъжника преди да е изпълнил, за да може длъжникът да му посочи възраженията, които има срещу кредитора и които поръчителят е длъжен да му предяви. Поради това поръчителят губи обратното си право, ако, първо, длъжникът е изпълнил задължението си преди да бъде уведомен от поръчителя за изпълнението от негова страна и второ, ако поръчителят не го е уведомил, че ще изпълнява неговото задължение и поради незнанието за това длъжникът не е могъл да го уведоми за възраженията, които следва да бъдат противопоставени на кредитора — чл. 143, ал. 2 ЗЗД. В двата случая длъжникът може да откаже да възстанови платеното от поръчителя, но последният може да иска връщане на платеното от кредитора — чл. 143, ал. 2 ЗЗД.
4.6. Прекратяване на поръчителството
А) При изпълнение на задължението от длъжника или поръчителя. Ако длъжникът изпълни, той също така трябва незабавно да уведоми поръчите­ля, така както и поръчителят е длъжен да уведоми длъжника.
Б) Ако се погаси главното задължение.
В) Ако поради действия на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му — чл. 146, ал. 3 ЗЗД — напр. кредиторът умишлено се отказва от своите обезпечения — ипотека или залог.
Г) Ако нов длъжник замести главния длъжник на основание чл. 102, ал. 2 ЗЗД, освен ако поръчителят изрично се съгласи със смяната.
Д) Ако поръчителят се е задължил за определен срок и срокът е изтекъл — арг. от чл. 147, ал. 2 ЗЗД.
Е) След като настъпи падежът на главното задължение. Изключение прави случаят, когато кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца след падежа — чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Без значение е обстоятелството, че поръчителят може да е ограничил изрично своето поръчителство до срока на главното задължение. От тук следва, че поръчи­телят отговаря за задължението на длъжника в рамките на шест месеца от падежа му, но само при условие, че до изтичане на шестмесечния срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника. Шестмесечният срок е устано­вен в интерес кредитора. Иначе поръчителството ще се прекрати в момента на падежа на главното задължение. Известно е обаче, че никой кредитор не е в състояние в същия този момент да предяви иска си, защото той все още не знае дали длъжникът няма да изпълни доброволно задължението си.
Но от текста на посочената разпоредба следва и нещо друго. Кредито­рът е длъжен да предяви в определения в закона срок иск срещу длъжника, за да може да запази правото си срещу поръчителя. Без значение е дали искът е вече разгледан и е постановено решение по него или не. Предявява­нето на иска срещу длъжника има значението на условие за търсене на отговорност от поръчителя за времето, настъпило след падежа на задълже­нието. Шестмесечният срок е установен от закона и кредиторът и длъжни­кът нямат право да го изменят без съгласието на поръчителя. Изобщо всяко продължаване на срока на изпълнението, уговорено между кредитора и длъжника, е непротивопоставимо на поръчителя, ако той не е дал изрично съгласието си за това — чл. 147, ал. 2 ЗЗД.