58. ЗАЛОГ

6.1. Общи положения
Определение — договор между залогодател, който може да бъде длъж­никът или трето лице и залогоприемател, който е кредиторът по обезпече­ното вземане, по силата на който страните уговарят, че конкретно опреде­лена движима вещ или вземане ще служат за обезпечение на изпълнението на задължението на длъжника и при неизпълнение кредиторът ще може да се удовлетвори с препочитание от цената на вещта или вземането.
Характеристика на договора:
Договорът е едностранен, защото само залогодателят има задължения по него.
Той е реален, тъй като съгласно чл. 156, ал. 1 ЗЗД договорът за залог е действителен, само ако заложената вещ бъде предадена на кредитора или на друго лице, избрано от него и от залогодателя.
Договорът е неформален, т.е. законът не изисква определена форма за неговата действителност. Но в чл. 156, ал. 2 е предвидена форма за противопоставимост на договора. Договорът за обезпечеване със залог на вземане, което е по-голямо от 5000 лв., може да се противопостави на трети лица, ако е сключен в писмена форма с достоверна дата и съдържа означение на вещите и на вземането.
Какво означава „достоверна дата", се определя в чл. 145, ал. 1 ГПК. Според тази разпоредба частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен или от деня на смъртта или от настъпилата физическа невъзможност за подписване от лицето, което е подписало документа или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ или от деня, в който настъпи друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащо­то съставяне на документа.
Според своя предмет залогът може да бъде върху вещ или вземане.
6.2. Залог върху вещ
При залог върху вещ кредиторът трябва да получи фактическата власт върху вещта. Според чл. 157, ал. 1 ЗЗД той има право да държи заложената вещ докато обезпеченото вземане бъде погасено изцяло. Правомощието му да държи заложената вещ се съдържа в заложното право на кредитора, т.е. в правото му, което се поражда от договора за залог. Това заложно право
кредиторът може да защити срещу всеки, който му отнеме държането на вещта. Нарушението на заложното право може да се изразява в отнемането от кредитора на фактическата власт върху вещта. За да получи обратно фактическата власт върху заложената вещ той може да се защити с владел-чески и вещноправни искове — иск за защита на ограниченото вещно право, каквото съставлява заложното право. Затова според чл. 157, ал. 3 ЗЗД, ако кредиторът бъде лишен от държането на вещта, той може да иска на основание своя залог връщането й от лицето, у което тя се намира.
Защо е необходимо кредиторът да държи вещта? Защото тя е движима и ако не я държи, а тя остане у длъжника, съществува опасност длъжникът да я прехвърли на трети добросъвестни лица, които да я придобият по силата на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността на първично основание без съответната вещноправна тежест върху нея и в този случай кредиторът няма да може да я изисква от третото лице, за да се удовлетвори от нея. Освен това държането от кредитора е необходимо още и поради обстоятел­ството, че всички трети лица трябва да научат, че съответната вещ е заложена, а това може да стане само след като тя престане да бъде във фактическата власт на длъжника.
Заложената вещ може да се предаде за държане и на трето лице, определено по взаимно съгласие на кредитора и длъжника. В този случай кредиторът и длъжникът от една страна и третото лице от друга страна сключват договор за влог.
Кредиторът — залогополучател може само да държи вещта. Той обаче не може да я ползва, т.е. да си служи с нея, освен ако това е уговорено — чл. 157, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът по-нататък има право да се удовлетвори с предпочитание от стойността на вещта при нейната продажба. Това обаче става не като кредиторът сам продаде вещта, а чрез специалното производство по принудително изпълнение върху нея. За да може да се удовлетвори от вещта, той трябва да има фактическата власт върху нея. Затова правото на предпочтително удовлетворяване не може да се упражни, ако кредиторът е върнал вещта на длъжника — чл. 159 ЗЗД. В закона се установява презумпци­ята, че, ако вещта се намира у длъжника, се счита за върната.
Правото на предпочтително удовлетворяване се упражнява по опреде­лен от закона ред. Необходима е намесата на съда, издаване на изпълните­лен лист, започване на изпълнителен процес, при който обект на принуди­телно изпълнение е вещта, предмет на залога. Вещта се продава от съдия-изпълнителя, т.е. тя се осребрява и от получената цена кредиторът се удовлетворява с предимство.
По принцип, за да реализира правото си на предпочтително удовлетво­рение, кредиторът трябва да спазва следния ред — иск срещу длъжника — осъдително решение-изпълнителен лист — изпълнително производство.
Може обаче да се прескочи исковият процес, но трябва да са налице определени условия — чл. 160, ал. 1 ЗЗД. Ако обезпеченото вземане е парично или е уговорена парична неустойка, ако договорът за залог е сключен в писмена форма или вземането, което е обезпечено, произтича от писмен договор, не е необходимо да се иска осъждане на длъжника, тъй като при дадените предпоставки залогът представлява извънсъдебно из­пълнително основание. Въз основа на него може да се иска от районния съд издаване на изпълнителен лист. Пред съда е достатъчно да се представи само писменият договор за залог или писменият договор за обезпеченото вземане.
Ако вещта подлежи на развала, т.е. тя е малотрайна, също така не е необходимо съдебно решение, а от районния съд може да се иска разреше­ние тя да бъде продадена, а сумата — вложена в банка — чл. 158 ЗЗД. Искането за издаване на разрешение може да се направи както от кредито­ра, така и от залогодателя.
Посочените до тук правила намират приложение, доколкото специални закони не предвиждат друго. Такива са Търговският закон, Законът за банките и Законът за особените залози по отношение на залозите в търгов­ското право — търговски залог, залог в полза на банка и особен залог.
6.3. Залог на вземане
Обект на залога върху вземане е прехвърлимо вземане. По начало могат да се залагат всички вземания, освен тези, които по силата на закон или поради своето естество не могат да се прехвърлят — напр. не могат да се залагат правото на издръжка, правото на трудово възнаграждение до определен размер, правото на обезщетение на неимуществени вреди и др.
Договорът, с който се залага вземането, е неформален с изключение на случаите, когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5000 лв. Тогава е необходима писмена форма, за да може залогът да се противопостави на трети лица. Освен това писменият документ трябва да има достоверна дата. Но наред с това, договорът за залог, за да се противопостави на длъжника, трябва да му бъде съобщен. В случая е без значение размерът на обезпече­ното вземане — чл. 162 ЗЗД.
Важното при залога е, че залогодателят трябва да съобщи на длъжника за залога и да предаде на заложния кредитор документите, с които се доказва заложеното вземане. Освен това той има задължението да извър­шва всички действия, които са необходими за запазване на вземането — чл.164, ал. 1 ЗЗД. Напр. той трябва да предявява иск за изпълнение, за да не се погаси по давност вземането, да събира лихвите на заложното вземане и главницата след като тя стане изискуема — чл. 164, ал. 2 ЗЗД., Всичко това показва, че вземането, предмет на залога, се упражнява от заложния кредитор, а не от длъжника. Но кредиторът не може да се удовлетвори от събраното от него, а то се трансформира в предмет на залога. Ако е парична сума, се влага в банка и продължава да служи за обезпечение на кредитора -чл. 164, ал. ЗЗЗД.
И при залог върху вземане договорът може да се превърне в извънсъ­дебно изпълнително основание, т.е. кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист без да е необходимо да води дело. Това може да стане само ако договорът за залог е сключен при условията на чл. 160 ЗЗД.