59. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ПРЕХВЪРЛИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ

1. СЪЩНОСТ
Законът за задълженията и договорите започва специалната си част с прехвърлителните договори. За тях е характерно, че обосновават задължението да се прехвърли един предмет от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. При покупко-продажбата прехвърлянето става срещу пари, при замяната — срещу прехвърляне на предмет от насрещната страна, а при дарението — безвъзмездно.
Прехвърлителният договор обосновава само задължението да се пре­хвърли нещо, но не и самото прехвърляне, освен в определени от закона случаи, когато преминаването на собствеността става в момента на сключ­ване на договора. Но по принцип прехвърлителните договори са облигаци-онноправни, а не вещноправни и пораждат задължението да се прехвърли правото на собственост или друго право.
2. ПРЕДМЕТ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ
Предмет на прехвърляне е всичко, което има стопанска стойност или поначало може да бъде обект на право, като вещи — движими и недвижими, заместими и незаместими, потребими и непотребими, родово и индивиду­ално определени, главни и принадлежности. Делението на родово и инди­видуално определени вещи има правно значение само по отношение на момента на преминаване на собствеността и риска.
Може да се прехвърля съвкупност от права, задължения и фактически отношения — например, търговско предприятие, наследство. Могат да се прехвърлят имуществени права като цяло или обособени части от тях — примерно в производството по осребряване на имущество на обявен в несъстоятелност търговец. Предмет на прехвърляне може да бъде частна адвокатска или лекарска, респ. зъболекарска практика. Нито в ЗЗД, нито в теорията се дава изчерпателен каталог на обектите на прехвърлителните договори. Това не е възможно, а и няма смисъл. Така например, нищо не се казва за прехвърляне на техническо ноу хау и идеи, художествени идеи, а продажбата на електрическа или топлинна енергия, газ поначало се уреждат от административноправни норми, а не от договора за продажба. Ако обаче тези разпоредби не уреждат всички въпроси, важат общите разпоредби на облигационното право. В този смисъл би могло да се говори за ненаимено-вани договори за снабдяване или за прикачване — примерно към електри­ческата мрежа и тези договори имат продължителен характер.