62. НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ПРОДАВАЧА ДА ПРЕХВЪРЛИ ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА

3.1. Ако продавачът не може да изпълни задължението си да предаде вещта поради нейното случайно погиване или унищожаване, респ. изчезва­не след сключването на договора, е налице последваща обективна невъз­можност за изпълнение на задължението. В този случай продавачът не носи отговорност. Купувачът има право да поиска заместващата облага, ако е налице такава — напр. застрахователното обезщетение или сума и дължи плащането на цената.
Ако няма заместваща облага, договорът се разваля по право — чл. 89 ЗЗД. Продавачът не отговаря и се освобождава от задължението си да предаде вещта. Купувачът се освобождава от задължението да плати цената. И тук привидно възниква противоречие с чл. 24, ал. I ЗЗД, според който собствеността при прехвърляне на конкретно определена вещ преми­нава със сключването на договора, а ако приемем правилото гез регк <1от то, т.е. вещта погива за собственика или рискът се носи от собственика, би следвало да приемем, че ако след сключването на договора погине индиви­дуално определена вещ, рискът се носи от собственика, а това е купувача. Продавачът е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността със сключването на договора, а се освобождава от задължението да предаде вещта поради обективна невъзможност. С други думи, ако приложим правилото на чл. 24, ал. 1 ЗЗД заедно с правилото, че с преминаването на собствеността преминава и рискът, би следвало да приемем, че купувачът е длъжен да плати вещта, защото тя е станала негова и той носи риска от случайното й погиване. Това се потвърждава и от чл. 24, ал. 2 и чл. 186а ЗЗД.
При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Според чл. 186а ЗЗД към посочения момент преминава не само собственос­тта, но и рискът от случайното погиване на стоката, т.е. в един и същи момент преминават собствеността и рискът.
От друга страна, обаче, съгласно чл. 89 ЗЗД при обективна невъзмож­ност за изпълнение, т.е. при последващо погиване на вещта и невъзможност да се изпълни задължението да се предаде вещта, договорът се разваля по право, а развалянето съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД има обратно действие, което означава, че се възстановява първоначалното положение, т.е. положението отпреди сключването на договора и всяка от страните дължи връщане на полученото, т.е. купувачът няма задължение да плати цената, а ако вече я платил, има право да иска нейното връщане.
Изтъкнатото противоречие би следвало да се разреши в полза на положението — рискът следва собственика, защото чл. 24, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 186а ЗЗД са специални норми спрямо чл. 89 ЗЗД, тъй като се отнасят до определен вид договори — първата норма — до прехвърлителни-те, а втората — пряко до покупко-продажбата. След като съгласно чл. 186а ЗЗД рискът се носи от купувача от момента на конкретизирането на родово определената вещ, независимо дали тя е предадена или не, той се носи от купувача, дори вещта да е погинала в склада на продавача и той да не може да я предаде. С други думи, купувачът е длъжен да плати цената на индиви­дуализираната вещ по силата на правилото, че носи рискът от случайно погиване въз основа на чл. 186а ЗЗД. По този начин се дерогира общото правило на чл. 89 ЗЗД за обратното действие на развалянето на двустран­ните договори.
3.2. Ако обаче вещта погине по вина на продавача или бъде продадена втори път от него на трето лице, той не може да изпълни задължението си да предаде вещта. Но тъй като е виновен, ще отговаря за неизпълнението на това задължение. Ако я е продал, говорим за неизпълнение поради правни недостатъци на вещта или за невъзможност на продавача да прехвърли собствеността. Продавачът не може да прехвърли правото на собственост, защото той самият не е собственик и не може да придобие същата вещ от собственика й. Както вече се изтъкна, съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост по отношение на вещта. Но става въпрос само за такова право, което не само принадлежи на трето лице, но може и да се противопостави на купувача. В кои случаи обаче правото на собственост на третото лице може да се противопостави на купувача?
Нека да разгледаме няколко хипотези.
Ако предмет на продажба е движима вещ и тази вещ не е собственост на продавача, но купувачът е добросъвестен, той придобива правото на собственост, след като получи владението върху нея. В този случай се погасява не само правото на собственост, но и другите вещни права върху движимата вещ. Но ако продавачът предаде открадната или изгубена вещ, купувачът не може да стане собственик, защото собственикът й може да я иска от него в три годишен срок от кражбата или изгубването, независимо че купувачът е добросъвестен владелец, освен ако купувачът не я е придобил от държавно или общинско предприятие — чл. 78, ал. 2 от Закона за собствеността.
Ако предмет на продажба е недвижима вещ и продавачът не е собстве­ник, купувачът може да придобие собствеността, ако не е бил вписан в имотния регистър в част А от партидното дело на продавача другият собственик, т.е. лицето, което първо е придобило собствеността върху вещта и вторият купувач успее да се впише преди него. И обратно, ако първият приобретател на недвижимия имот от продавача вече е вписан в имотния регистър, вторият купувач не може да придобие собствеността и тогава се поставя въпросът за отговорността на продавача спрямо него. Съгласно чл. 188 ЗЗД продавачът ще отговаря за продажбата на чужда вещ, освен ако купувачът е знаел това. Продавачът обаче е длъжен да докаже знанието на купувача. С други думи, отговорността на продавача отпада, ако купувачът е знаел за правните недостатъци в момента на сключването на договора.
4. ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ПРОДАВАЧА ДА ПРЕХВЪРЛИ СОБСТВЕНОСТТА НА КУПУВАЧА
Ако продавачът не е собственик и продаде вещта, купувачът може да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД. Условие за това е, да е налице пълно неизпълнение от страна на продавача, т.е. вещта да принадлежи изцяло на трето лице. Освен разваляне на договора купувачът може да иска връщане на платената цена, направените от него разноски по сключването на договора и обезщетение на направените необходими и полезни разноски за вещта, както и обезщетение на другите вреди въз основа на общите правила на договорната отговорност — чл.189, ал. 1 ЗЗД. Но поначало продавачът дължи платената цена, дори ако вещта е била повредена или обезценена от купувача.От цената може да се приспадне ползата, която купувачът е извлякъл от поврежданията, ако той е повредил или обезценил вещта — чл. 189, ал. 2 ЗЗД.
Ако е налице частично неизпълнение, т.е. само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, или ако върху вещта има ограничени вещни права на трети лица, купувачът може да поиска разваляне на договора по съдебен ред, а съдът разваля договора, ако според обстоятелствата трябва да се приеме, че купувачът не би сключил договора, ако знаеше това — чл. 190, ал. 1 ЗЗД. В случай че съдът не допусне развалянето на договора, купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение на вредите. Обезщетение на вредите се дължи и когато договорът се развали по съдебен ред.
Съдът може да прецени, че правните недостатъци са незначителни и не биха могли да повлияят на решението на купувача да сключи договора, ако знаеше за тях.
Отговорността на продавача при правни недостатъци се нарича евикционна отговорност. Купувачът е получил вещ, на която не може да стане собственик, защото продавачът не е бил собственик и не може да му прехвърли правото на собственост. Истинският собственик може да предя­ви иск срещу купувача — ревандикационен иск — иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. В този случай купувачът е длъжен да привлече в съдебния процес продавача като подпомагаща страна, за да може, първо, продавачът да му помага в процеса, т.е. да прави и той възражения против ревандикационния иск, ако има такива и второ, за да може купувачът след това, когато търси отговорност от продавача, да го обвърже с решението, доколкото мотивите на съдебното решение имат обвързваща сила по отношение на продавача и купувача. Ако купувачът не привлече продавача в съдебния процес, има опасност продавачът след това да отхвърли претенцията на купувача срещу него, като успее да докаже, че не е бил привлечен в процеса, а е имало достатъчно основания за отхвърля­не на иска на третото лице срещу купувача — чл. 191, ал. 2 ЗЗД.
Ако купувачът все пак бъде осъден от третото лице, се говори за съдебно отстраняване на купувача. Тогава той може да упражни правата си по чл. 189 и чл. 190 ЗЗД, а освен това може да претендира от продавача още стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, както и разноските по делото.
За да предотврати съдебно отстранение, купувачът може сам да осво­боди вещта от правата на трети лица, като плати определена парична сума. В този случай и продавачът може да се освободи от отговорност към купувача, като му заплати тази сума, лихвите върху нея от деня на плащане­то и разноските, които е направил купувачът — чл. 191, ал. 3 ЗЗД.
Всички тези последици настъпват, само ако купувачът е бил добро­съвестен, т.е. не е знаел за недостатъците на вещта и то към момента на сключването на договора. Ако е бил недобросъвестен, продавачът дължи само цената, ако е била платена. Може да се уговори освобождаване от отговорност за правни недостатъци, с изключение на връщането на цената -чл. 192, ал. 1 ЗЗД.
Следователно, допустимо е освобождаване от отговорност за съдебно отстранение, но не и за цената. Нищожно е освобождаването на продавача от отговорност, ако той е премълчал правата на трети лица, макар да е знаел за тях - чл. 192, ал. 2 ЗЗД.