63. ОТГОВОРНОСТ НА ПРОДАВАЧА ЗА ЛОШО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА

Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състоянието, в което тя се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава. Неизпълнение на това задължение е налице, когато вещта има недостатък, не притежава някои от уговорените качества. Според чл. 193, ал. 1 ЗЗД продавачът отговоря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната год­ност за обикновеното или предвиденото в договора потребление.
Следователно, законът използва термина „съществени", което озна­чава, че незначително намаляване на годността или потреблението остава правно ирелевантно.
Необходимо е да се прави разграничение между лошо изпълнение — предоставяне на вещ с недостатъци от аИий — предоставяне на вещ без недостатъци, но различаваща се от уговорената — напр. предадени са тръби с по-малък размер от уговорения. В първия случай е налице пълно, а във втория — лошо изпълнение.
В теорията съществуват две понятия за недостатък — обективен недостатък — вещта не притежава поначало качества, които са необходи­ми както за предвиденото в договора потребление, така и за обикновеното й потребление и субективен недостатък — вещта не е годна само за предвиденото в договора потребление, но сама по себе си е годна за потребление.
Вещта може да не притежава естествени свойства като якост, елас­тичност, влажност, екологичност. Недостатъкът може да се изрази в липса на определени качества, във влошено качество. В този случай се говори за квалитативни недостатъци — напр. плесенясал хляб, ръждясало желязо и т.н.
Но недостатъкът може да бъде и квантативен — количествен — напр. плат, който е широк един метър, вместо необходимите и обявени 1,10 м.
От лошото изпълнение трябва да се различава отговорност за обеща­ни, гарантирани качества и свойства на вещта. В случая продавачът се задължава да предаде вещ с определени, обезпечени качества и той отговаря, ако тя няма обещаните качества. Това е така нар. гаранционна отговорност на продавача.
В кой момент се преценява дали предадената вещ е с недостатъци? Това е моментът на предаване и приемане на вещта.
Отговорността на продавача е обусловена от липсата на знание у купувача за недостатъка на продадената вещ. Продавачът не отговаря за недостатъци, които са известни на купувача при покупко-продажбата — чл. 193, ал. 2 ЗЗД.
Знанието на продавача за недостатъци обаче не е условие за възник­ване на неговата отговорност. Той отговаря, независимо дали е знаел или не за недостатъците на вещта — чл. 193, ал. 3 ЗЗД. Освен това в закона не е предвидена презумпция за знание на продавача за недостатъци на продаваната вещ — така р. 1699/08.11.2002 г. по гр.д. 234/2002 г. — V г.о. ВКС, публикувано в „Пазар и право" 2003, кн. 5, с. 27-28.
Какво е правното значение на съглашението за освобождаване от отговорност? То е нищожно според чл. 193, ал. 3 ЗЗД, но както казах, отговорността на продавача отпада, ако купувачът е знаел за недостатъци­те. Законът посочва, че знанието трябва да е налице при продажбата, но по­точно е то да е налице към момента на предаване и приемане на вещта. Под „приемане" трябва да се разбира не физическото приемане на вещта, а изпълнение на задължението на купувача да приеме вещта. Приемайки вещта със съзнанието за нейния недостатък, без да възрази, купувачът акцептира вещта такава, каквато е, и законната последица от това е осво­бождаване на продавача от отговорност за недостатъци и отпадане на правата на купувача срещу продавача, породени от лошото изпълнение.
Тук обаче не става въпрос за недостатъци, които са станали известни на купувача след приемане на вещта. Ако след приемането й се открият недостатъци, продавачът не може да се освободи, в случай че купувачът е прегледал вещта в течение на времето, което обикновено е необходимо за това и незабавно е уведомил продавача за недостатъка. Някои от недо­статъците поради самото си естество не могат да бъдат забелязани при обикновен преглед и затова правата на купувача не се погасяват, ако впоследствие той ги открие и уведоми за това продавача. В този случай той е длъжен да уведоми незабавно продавача. Това е необходимо, за да запази правата си — чл. 194, ал. 1 ЗЗД. Задължението за уведомяване отпада, ако продавачът е знаел недостатъците. Липсата на сертификат за стоков кон­трол и за качество на продаваната вещ обаче не означава автоматично знание на продавача и съзнателно премълчаване на недостатъка — така р. 1699/2002 - V г.о. - ВКС.
Затова в р. по ВАД 63/98 — Пазар и право, 2000, № 4, с. 29, Арбитражният съд при БТПП е приел, че когато недостатъците са явни, те трябва да се констатират при приемането на стоката и да бъдат заявени при приемането й. Щом купувачът не е възразил веднага след доставката, стоката се счита за приета от купувача. Възражения и констатации на явни недостатъци, направени след повече от месец, са ирелевантни. Купувачът има задълже­нието да прегледа вещта и след като открие недостатъци да уведоми за тях незабавно продавача — р. 1699/2002 — ВКС.
6. ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЛОШОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Поначало, както всички законодателства на континентална Европа, така и нашето право наред с общите правила относно последиците от неизпълнението и развалянето на договори, предвижда и специален режим за недостатъците на вещта при покупко-продажба. Изобщо налице са специални правни разпоредби за отговорността на продавача за лошо изпълнение. Тя се разглежда като гаранционна отговорност, която не зависи от вината на длъжника.
6.1. Законът определя правните последици в зависимост от това, дали предмет на продажбата са индивидуално или родово определени вещи — аргумент от чл. 195, ал. 3 ЗЗД.
Когато предадената вещ с недостатъци е индивидуално определена при сключването на договора, според закона — чл. 195, ал. 1 ЗЗД:
А) Купувачът има право да я върне и да иска цената заедно с разноските по сключването на договора. Това всъщност представлява извънсъдебно разваляне на договора. Лошото изпълнение винаги предоставя на купувача правото да развали договора. Във всички европейски кодификации е възприета правната фигура на ас^оп гесИпЪкопа, познато още от римското право. Когато вещта е недвижима, развалянето трябва да стане по съдебен ред, а в останалите случаи то се извършва извънсъдебно.
Б) Купувачът има право да задържи вещта и да иска намаляване на цената й — квантиминорен иск.
В) Купувачът има право да задържи вещта и сам да отстрани недоста­тъците й за сметка на продавача.
Посочените правни възможности на купувача са алтернативни. Той може да упражни само едно от посочените права.
При престиране на индивидуално определена вещ с недостатъци спо­ред закона следователно не е възможна замяната на вещта с друга, качест­вена.
6.2. Ако е предадена родово определена вещ с недостатъци, освен посочените три алтернативни възможности, купувачът може на четвърто място да иска замяната й с качествена, т.е. с вещ без недостатъци. Посоче­ното положение следва от изричния тест на чл. 195, ал. 3 ЗЗД.
6.3. Смятам обаче, че законът не е много прецизен и под родово определена вещ следва да се разбира заместима вещ, а под индивидуално определена вещ — незаместима вещ. Защото купувачът може да иска от продавача нова вещ без недостатъци, само ако предмет на договора за покупко-продажба е заместима вещ и обратно — не може да иска, ако тя е незаместима. Делението на вещите на родово и индивидуално определени е в зависимост от тяхната конкретизация към момента на сключване на договора. След предаването обаче родово определената вещ задължително се превръща в индивидуално определена. А недостатъците се установяват след предаването на вещта. Следователно, във всички случаи ще става въпрос за индивидуално определени вещи. Една индивидуално определена вещ също може да бъде заместена с нова вещ, както това е възможно при родово определени към момента на сключването на договора вещи.
При всички алтернативни възможности купувачът може да иска и обезщетение на вредите от неизпълнението.
6.4. Какви права има купувачът при погиване или повреждане на предадена с недостатъци вещ? Той има същите права, ако повреждането или погиването на вещта е станало поради нейните недостатъци или в резултат на действието на случайно събитие. Ако обаче това се дължи на виновно действие или бездействие на купувача или на лица, на които вещта е била прехвърлена от него, правата му срещу продавача отпадат.Въпреки това в този случай законът му признава право да иска намаляване на цената и обезщетение — чл. 196, ал. 2 ЗЗД. Със същите права купувачът разполага и ако е преработил вещта. Той може да иска от продавача само намаляване на цената и обезщетение.
6.5. Сроковете за упражняване на тези права са давностни и тяхната продължителност е една година при продажба на недвижими имоти, 6 месеца при продажба на движими вещи, както и 3 години, ако продавачът е знаел за недостатъка. Но страните могат да увеличат или намалят тези срокове, тъй като нормата на 197, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна. Началото на срока е предаването на вещта —чл. 197, ал. 2 ЗЗД.
Освен давностни срокове, може да съществуват и гаранционни срокове. Обикновено те се уговарят в договора, но няма пречка да бъдат предвидени и в закона или подзаконов акт. Гаранционният срок е период от време, през който продавачът гарантира, че няма да се проявят недостатъци на вещта, и поема отговорността за тяхното отстраняване или за замяната на вещта с недостатъци с нова или период от време, за който продавачът гарантира, че вещта ще има обещаните, уговорените в договора качества.
По въпроса за разликата между давностния и гаранционния срок принципно становище е изразил бившият Върховен съд (настоящ ВКС).
Според неговата постоянна практика продавачът не отговаря и после­диците от неизпълнението не настъпват, ако недостатъците са били явни — р. 911 /95. Според съда трябва да се прави разграничение между гаранционен и давностен срок, както и между гаранционна и законова отговорност за недостатъци. Когато продавачът поема гаранционно задължение, освен основното си задължение да предаде вещ без недостатъци, той поема и задължението да увери купувача, че вещта ще се съхрани, няма да се развали или повреди през определен период от време — така нар. гаранционен срок. Гаранционното задължение може да възникне по силата на договора или на закона. Друго различие е това, че отговорността за недостатъци по чл. 193 ЗЗД, т.е. законната отговорност, е отговорност за недостатъци, които са възникнали до прехвърляне на собствеността и риска, докато при гаранци­онната отговорност се отговаря и за недостатъци, които вече са се появили по-късно, през времетраенето на гаранционния срок. В тази връзка според ВС гаранционният и давностният срок са два различни срока, които могат да имат различна продължителност. И двата срока обаче започват да текат едновременно — от момента на предаването и получаването на вещта. Според ВС не е вярно твърдението, че давностният срок започва да тече след гаранционния.
Обикновено при гаранционната отговорност сроковете, които се опре­делят в закона или в договора, са по-кратки от законните и започват да текат винаги от предаването на вещта, а не от момента на откриване на недоста­тъка. В почти всички европейски законодателства са установени кратки гаранционни срокове — поначало — от 6 месеца до една година.
6.6. Отговорността на продавача за недостатъци има относителен характер, т.е. тя е отговорност само спрямо купувача, с когото той е сключил договор за покупко-продажба, но не е отговорност спрямо трети лица, които впоследствие са придобили вещта от купувача. Така бившият ВС — р. 37-ОСГК от 1984 г. приема, че продавачът отговаря за недостатъци само спрямо купувача. Отговорността следователно възниква само между страните по договора, но тя не е отговорност и спрямо трети лица, на които купувачът е прехвърлил по-нататък вещта, защото продавачът и третото лице не са страни по едно и също правоотношение.