65. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ПРОДАЖБИ - ПОКУПКО-ПРОДАЖБА НА ИЗПЛАЩАНЕ; ДОГОВОР ЗА ПЕРИОДИЧНИ ДОСТАВКИ; ДОГОВОРЗА ПРОДАЖБА СЛЮЧЕН ИЗВЪН ТЪРГОВСКИЯ ОБЕКТ; ПРОДАЖБ

8.1. Общи положения
Продажбата е по дефиниция възмезден прехвърлителен и двустранен договор. Характерно за нея като вид прехвърлителен договор, е, че купувачът дължи цена, т.е. неговата насрещна престация се изразява в плащането на определена парична сума. Поначало плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта — чл. 200, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) Цитираната норма на закона обаче е диспозитивна и позволява страните да уговорят друго — например, че цената ще бъде платена преди фактическото предаване на вещта или че ще бъде платена след предаването на вещта, при това не в пълния си размер, а на вноски, дължими през определен период от време. Договорната свобода на страните им позволява да продават, респ. да купуват вещта на изплащане, т.е. купувачът да не бъде задължен веднага след сключването на договора или предаването на вещта да плати цената, а да я изплати на части, изискуеми в определени от страните моменти. Договорът за покупко-продажба на изплащане е допустим по нашето право.
8.2. Покупко-продажбата на изплащане като договор за кредит
Александър Кожухаров с основание нарича покупко-продажбата на изплащане продажба на кредит. Според него за останалата сума купувачът получава кредит от продавача с начисление, платим на равни месечни вноски в течение на определен период от време.
В европейското право покупко-продажбата на изплащане също се урежда като форма на кредитиране на потребителя и е предмет на спе­циална защита в Директивите на Европейския съюз. Така Директива 87/ 102 за договорите за кредитиране на потребителите регламентира по принцип всички споразумения за кредитиране, сключени с потребители. Директивата има за цел да защити интересите на потребителите и в тази връзка тя урежда въпроса за преддоговорната информация, формата и съдържанието на договорите, данните за разноските по кредита, дължими­те вноски и тяхната изискуемост. Много голямо значение има регламенти­рането на метода, по който се определя ефективната лихва — Директива 90/88.
С оглед унифициране на законодателствата в отделните държави-членки на Европейския съюз правната уредба на разглеждания вид договор се намира в специални закони за кредитиране на потребителите. Специално бих искала да отбележа, че в Германия от 1.1. 1991 г. е в сила Законът за кредитиране на потребителите, който отменя За­кона за покупко-продажба на изплащане.
Покупко-продажбата на изплащане поначало представлява покупко-продажба с кредитен елемент. В европейското право за кредит се говори тогава, когато кредитодателят изпълнява първи и насрещната престация на кредитополучателя се отлага след момента, в който законът предписва задължението му да бъде изпълнено. В случая -- то се отлага до момента на изплащане на последната вноска. Продавачът кредитира купувача, тъй като му прехвърля собствеността и му предава вещта, без да получава към този момент нейната цена. Все едно, че едно лице е предоставило парични средства на друго лице, за да си купи вещ. Особеното тук е, че лицето, което изпълнява кредитната функция, е продавачът и той не предоставя парични средства във формата на паричен заем, а отлага изплащането на паричното задължение на купувача. Последният се издължава на вноски, подобно на кредитополучателя. Затова и договорът за покупко-продажба на изплащане може да се определи като договор за частични, периодични плащания. Плащането на цената става на вноски (минимум две), чийто падеж настъпва след предаването на вещта. Затова и Ларенц го определя като покупко-продажба на движими вещи, при която се уговаря, че цената (напълно или частично) ще се плаща след предаването на вещта под формата на няколко една след друга следващи вноски.
8.3. ПОКУПКО-ПРОДАЖБАТА НА ИЗПЛАЩАНЕ—особен вид покупко-продажба
Когато покупко-продажбата включва уговорка за изплащане, особено­то, което отличава договора, се отнася до задължението на купувача. То се проявява в две насоки:
Първо, купувачът не е задължен да плати наведнъж цялата цена.
Второ, купувачът не плаща цената в момента на придобиването на собствеността върху нея или в момента на нейното получаване, а в по-късен момент.
Но тъй като особеностите при покупко-продажбата на изплащане засягат само задължението на купувача, по отношение на продавача оста­ват да важат общите правила на покупко-продажбата. Продавачът е длъжен да прехвърли правото на собственост върху вещта и да я предаде на купувача. Поначало правото на собственост заедно с риска от случайно погиване или повреждане на вещта преминават върху купувача в момента на сключване на договора, ако вещта е индивидуално определена и същес­твува реално към този момент. Ако вещта е определена само по своите родови белези, собствеността и рискът преминават от продавача върху купувача в момента на постигане на съгласие между страните относно индивидуализацията на вещта или ако такова не може да се постигне — в момента на предаването й — чл.чл. 24 и 186 а ЗЗД.
Приложени към договора за продажба на изплащане тези правила означават, че, ако се продава вече готова, съществуваща вещ на изплащане и тази вещ е индивидуализирана, то купувачът става неин собственик и поема риска от случайното й погиване или повреждане от момента на сключване на договора, независимо че още не е платена цената й в пълен размер. Ако обаче се касае за вещ, която още не е произведена, т.е. не съществува реално в момента на сключване на договора, тогава правото на собственост върху нея и рискът ще преминат върху купувача едва след като тя бъде произведена или набавена от продавача по друг начин. В този случай собствеността преминава в момента, в който продавачът е придобил правото на собственост върху вещта и тя бъде индивидуализирана, т.е. конкретизирана. Ако предмет на покупко-продажба е родово определена вещ, правото на собственост и рискът преминават върху купувача от момента на индивидуализацията или на реалното предаване и приемане на вещта. Във всички случаи обаче обстоятелството, че купувачът не е платил напълно цената, не влияе върху преминаването на собствеността и риска върху вещта. Според нашето право преминаването на собствеността и риска зависят от два фактора — от индивидуализацията на вещта и от това, дали продавачът е бил собственик на продаваната вещ.
8.4. Уговорката за запазване на собствеността (paktum rezervati domini)
Тъй като посочените по-горе правила са диспозитивни, няма пречка страните по договора да уговорят друго — например, че правото на собственост и рискът от случайно погиване или повреждане на вещта ще преминат върху купувача в един друг момент — в момента на окончателно­то изплащане на вещта. В тази връзка чл. 205, ал. 1 ЗЗД урежда една опция за продавача при покупко-продажбата на изплащане. Той може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В същото време законът отделя преминаването на собствеността от преми­наването на риска. Продавачът може да запази собствеността, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването на вещта. Следо­вателно, в посочената хипотеза не важи правилото гез реп1 скжппо — рискът се носи от собственика. Смятам, обаче, че и тази норма, подобно на чл. 24 и чл. 186 а ЗЗД, е диспозитивна, защото е установена в интерес на продавача, а не в обществен интерес или в интерес на третите лица, на каквито интереси на подчинени поначало императивните норми. Поради това няма пречка страните по договора да уговорят друго, а именно, че продавачът ще запази не само собствеността, но и ще носи риска. Ако нищо не е уговорено, освен запазването на собствеността, рискът, по силата на цитираната правна норма, преминава върху купувача.
При договорите за покупко-продажба на изплащане със запазване на собствеността става въпрос за договор под отлагателно условие — правни­те последици на покупко-продажбата настъпват безусловно, но преминава­нето на собствеността е под отлагателно условие — ако бъде платена и последната вноска. Това би било възможно, обаче, само ако в договора е включена такава уговорка.
Покупко-продажбата на вещ на изплащане с клауза за запазване на собствеността има много голямо практическо значение и приложение. Никой не може да отрече нейната необходимост. Купувачът се нуждае от една скъпо струваща вещ, иска да я купи, но не може да я плати веднага. Такива са предмети за обзавеждане като мебели, перални машини, хладил­ници, но могат да бъдат и по-значими — напр. моторни превозни средства. Цената им най-често надхвърля месечния доход на обикновения потреби­тел. Затова той би могъл да си набави парични средства, за да ги закупи, по три начина — първо, чрез спестявания, второ, чрез кредит от банка и трето, чрез покупка на изплащане. От друга страна продавачът не иска да загуби купувача като евентуален клиент. Продавачът предава вещта, за да може купувачът да я ползва, но задържа правото на собственост с оглед обезпе­чаване на своето вземане.
Покупко-продажбата със запазване на собствеността се определя като едно от най-важните обезпечителни средства, наред с ипотеката, залога, поръчителството и неговата роля е особено голяма в случаите, когато продавачът престира първи по време.
Защо законодателят е създал чл. 205, ал. 1 ЗЗД? За да защити продавача. Както вече казах, ако не съществува тази специална правна норма и ако възможността, която тя предоставя, не бъде използвана чрез включване в договора на изрична уговорка за запазване на собствеността, продавачът се подлага на следния риск. Той ще загуби правото на собственост върху вещта, тъй като то преминава върху купувача в момента на сключването на договора или на предаването на вещта по силата на закона — чл. 24 ЗЗД. Освен това ще загуби и фактическата власт върху нея, защото ще я предаде на купувача. Няма обаче да бъде гарантиран, че ще получи цената в пълен размер, т.е. че купувачът ще издължи всички вноски. Опцията за запазване на собствеността представлява обаче важно обезпечително средство за продавача — кредитор, който е изпълнил задължението си по договора, без обаче насрещната страна да е изпълнила окончателно своето. Запазването на собствеността му гарантира вземането за цената. Ако купувачът — длъжник не плати всички вноски, продавачът си остава собственик на вещта, защото още не се е реализирало условието по договора — плащането на последната вноска. Едва с плащането на последната вноска собственост­та преминава автоматично върху купувача. Докато не се е сбъднало това условие, продавачът си остава собственик на вещта и може да я ревандики-ра от купувача, у когото вещта се намира реално и от всяко трето лице, на което той я е прехвърлил, стига да не е в сила чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) Защото, когато се касае за движима вещ, съществува опасност купувачът, който има фактическата власт върху вещта, да я продаде или прехвърли по друг възмезден начин на трето лице и ако третото лице е добросъвестно, т.е. не е знаело, че прехвърлителят му не е собственик, то ще стане неин собственик на първично основание — чл. 78, ал. 1 ЗС.
Съществува и друга опасност, когато вещта се намира във фактическа­та власт на купувача. Реалното притежание на вещта създава привидността, че купувачът е неин собственик. Поради това кредиторите му могат да искат в случаите на принудително изпълнение, насочено върху секвестируемото имущество на купувача, вещта да бъде осребрена, за да се удовлетворят от нейната цена. За да се предотврати тази опасност, законът предвижда в чл. 205, ал. 2 ЗЗД, че запазването на собствеността може да се противопо­стави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата. Следователно, когато продавачът желае да се въз­ползва от възможността по чл. 205, ал. 1 ЗЗД, покупко-продажбата трябва да бъде сключена в писмена форма и договорът да има достоверна дата. Освен това в него изрично трябва да е включена клауза, че продавачът си запазва собствеността. За да бъде достоверна датата на договора, в ка­чеството си на частен документ, той следва да бъде заверен — аргумент от чл. 145, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
8.5. Проблемът при недвижимите имоти
Казаното дотук се отнася до покупко-продажба на изплащане на движи­ми вещи и когато сделката не е търговска по смисъла на чл. 318, ал. 1 от Търговския закон.
Изрично чл. 205 ЗЗД визира само движимите вещи. По същия начин е постъпил и Германският граждански законник. За запазване на собственос­тта се говори в § 455 ВОВ, в който изрично се споменава само за движими вещи. Дефинирайки покупко-продажбата на изплащане, Ларенц подчерта­ва, че предмет могат да бъдат само движими вещи.
Какво е положението обаче, ако предмет на договора е недвижим имот. Може ли поначало недвижим имот да бъде обект на прехвърляне по силата на покупко-продажба на изплащане. По принцип няма изрична забрана. Законът прогласява и договорната свобода на страните — чл. 9 ЗЗД. Освен това редица строителни фирми у нас предлагат за продажба жилище на изплащане. Затова би било от голямо значение, ако анализираме и покупко-продажбата на изплащане на недвижим имот.
Както вече посочих, покупко-продажбата на изплащане е обикновена покупко-продажба, само че е с модалитети, засягащи задължението на купувача. За да бъде покупко-продажбата на недвижим имот действителна, тя трябва да се извърши в нотариална форма. Неспазването на нотариална­та форма прави договора нищожен — арг. от чл. 18 ЗЗД. Продавачът прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот само след изповядване на сделката в нотариален акт.
И тук възникват няколко въпроса. Може ли продавачът да запази соб­ствеността си до изплащане на последната вноска, каквато възможност предоставя чл. 205, ал. 1 ЗЗД относно покупко-про дажбата на движими вещи?
Според мене това не е възможно, защото, от една страна, ще е налице сключен договор в нотариален акт и този договор ще бъде надлежно вписан в нотариалните книги, а от друга страна, не купувачът, а продавачът, ще бъде собственикът на имота. Това ще внесе правна несигурност и неистин­ност във вписването, защото не е станало прехвърляне на собствеността от продавача на купувача, преди да се е сбъднало условието — плащането на последната вноска. На практика е безспорно, че тази вноска може да бъде платена и след 10 години, предвид високата стойност на недвижимите имоти, предмет на такива договори. Нотариалният акт обаче подлежи задължително на вписване, все едно че е станало прехвърляне на собстве­ността. Това обаче не е допустимо поради изложените съображения и затова неслучайно в чл. 205, ал. 1 ЗЗД се говори за запазване на собственост­та само при покупко-продажба на изплащане на движими, но не и на недвижими вещи.
При покупко-продажба на изплащане на недвижими имоти са възмож­ни три варианта:
Първо, да се сключи договор в нотариална форма, в който да се уговори, че купувачът ще изплати цената на вноски, без обаче продавачът да запазва собствеността. В този случай интересите на продавача са застра­шени от евентуалното неплащане на вноските от купувача или изпадането му в неплатежоспособност
Второ, да се сключи предварителен договор, по силата на който купувачът може да получи фактическата власт върху вещта, но преминава­нето на собствеността да стане в момента на плащането на последната вноска и тогава да се сключи окончателният договор в нотариална форма. В този случай обаче съществува голяма опасност за купувача, който може да плати цената, без обаче да получи собствеността, тъй като дотогава продавачът може да е продал същия имот на друго лице.
Трето, да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на имот в нотариална форма, като продавачът придобие законна ипотека върху имота, която обезпечава плащането на цената — чл. 168, ал. 1, т. 1 ЗЗД. В този случай продавачът трябва само да впише молбата за вписване на законна ипотека, към която прилага препис от договора за покупко-продажба на изплащане — чл. 168, ал. 2 ЗЗД. Очевидно, че това е най-доброто разрешение, което отчита интересите и на двете страни по договора. Всъщност това е първият вариант, но обогатен с учредяването на ипотека, обезпечаваща вземането на продавача.
8.6. Търговска покупко-продажба на изплащане
Когато се касае за търговска покупко-продажба на изплащане, се прилага специална норма на Търговския закон — чл. 335. Търговският закон изисква търговската покупко-продажба на изплащане да бъде в писмена форма, като писмената форма е условие за нейната действителност — чл. 335, ал. 1.
Както вече посочих обаче, това важи само за търговската покупко-продажба, а коя е търговска покупко-продажба се определя в чл. 318 ТЗ — покупко-продажба, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка и няма за предмет вещ за лично потребление, ако купувач е физичес­ко лице.
При търговската покупко-продажба в общи линии се възпроизвежда правилото на чл. 206, ал. 1 ЗЗД, според което неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената на вещта, не може да бъде основание за разваляне на договора — чл. 335, ал. 2 ТЗ.
Двата правни режима на покупко-продажбата на изплащане — по ЗЗД и по ТЗ, обаче не са идентични, а съдържат две съществени отлики:
Първо, при покупко-продажбата на изплащане по ЗЗД, която не е търговска сделка, всяко противно съглашение е нищожно, т.е. правната норма е императивна и служи за защита на интересите на купувача, докато при търговската покупко-продажба на изплащане няма законова пречка страните да уговарят обратното съглашение.
Второ, по различен начин са уредени последиците от разваляне на договора поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената в пълен размер. При търговската покупко-продажба на изплащане продавачът може да иска обезщетение на вредите на основание чл. 335, ал. 3 ТЗ. При покупко-продажбата на изплащане по ЗЗД, обаче, наред с обезще­тението на вредите, продавачът може да иска още и възнаграждение за ползването на вещта — чл. 206, ал. 2. Търговският закон не предвижда при търговската покупко-продажба на изплащане да се иска възнаграждение за ползването на вещта, освен ако това не е уговорено изрично в самия търговски договор.
8.7. Извод
Анализът на действащата правна уредба на покупко-продажбата на изплащане ни дава основание да направим следните констатации:
Правната уредба на нетърговската покупко-продажба на изплащане по ЗЗД е остаряла и не е съобразена с модерното европейско право. Тя не отчита в достатъчна степен интересите на купувачкте-потребители. Без­спорно е, че покупко-продажбата на изплащане крие опасности и за двете страни по сделката. За купувача опасностите са породени от обстоятелство­то, че трябва да плати, освен цената на вещта, още и лихвите върху нея, т.е. той дължи един по-висок размер от действителната цена. Определено вещта ще му струва много по-скъпо, когато я купува на изплащане. За продавача пък съществува опасност да не му бъдат платени всички вноски. Освен това е възможно в течение на времето, през което купувачът му се издължава, цената на вещта изведнъж да скочи рязко поради стопанска криза или инфлационни процеси. Но докато, както видяхме вече, интересите на продавача могат да бъдат защитени чрез клаузата за запазване на собствеността, чрез отделяне на моментите на преминаването на собстве­ността и риска, чрез законна ипотека, то трудно може да се твърди, че законът е предвидил средства за защита на интересите на купувачите.
Наред с това, тук трябва да имаме предвид още и положението, че, освен покупко-продажба, на изплащане могат да се извършват и услуги. Догово­рът за извършване на услуги на изплащане обаче не е регламентиран в нашето законодателство, а той също крие не по-малки опасности от покупко-продажбата на изплащане.
Затова би могло да се препоръча да се изготви и приеме и у нас, в съответствие с директивите на Европейския съюз, Закон за договорите за кредитиране на потребителите, който да предвижда специална правна уредба на всички договори, при които задължението за плащане на цената се отлага във времето или се изплаща на периодично дължими вноски.