68. ДОГОВОР ЗА ЗАМЯНА

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Замяната е договор, с който страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.
Правната му уредба е много кратка — само определение в чл. 222 ЗЗД и препращаща норма на чл. 223. Тя препраща към правилата на покупко-продажбата. Този договор има по-малко практическо значение и приложе­ние в сравнение с договора за продажба. Причината за това е господства­щото парично стопанство. Поначало замяната е характерна за икономичес­ки системи, които се намират на по-нисък етап от своето развитие, които са по-първични, при които пазарното стопанство е в своя зародиш, тъй като при замяната се прехвърля вещ срещу вещ и е изключена паричната престация.
2. ХАРАКТЕРИСТИКА
Замяната е двустранен, възмезден, консенсуален, комутативен дого­вор, с едноактно изпълнение, сделка на разпореждане. Притежава същите признаци като покупко-продажбата и затова към нея се прилагат правилата на продажбата. Всяка страна има качеството на продавач и купувач и се задължава спрямо другата страна да прехвърли собствеността или друго вещно право, както и да придобие прехвърленото й от насрещната страна право. При неизпълнение всяка страна отговаря спрямо другата като продавач.
Различието между замяната и продажбата е в характера на насрещната престация — вместо пари купувачът престира вещ или вещно право.
И при замяната се поставя въпросът за преминаване на собствеността и риска. Разрешението е същото както при продажбата — прилага се чл. 24, ал. 1 и 2 ЗЗД относно преминаване на собствеността и чл. 186а ЗЗД — относно преминаване на риска от случайно събитие.
Страните носят отговорност за правни и фактически недостатъци на вещта. Ако една от вещите погине или бъде открадната, отношенията между страните се уреждат в зависимост от това, кой отговаря за погиване­то или кражбата, респ. от правилата за носенето на риска при липса на отговорност.
Същите както при продажбата са и правилата за отговорност за лошо изпълнение, т.е. последиците от предаване на вещ с недостатъци от едната страна. Но тук възниква и един специфичен проблем — той се отнася до намаляването на цената, ако едната вещ има недостатъци. По какъв начин ще се защити купувачът, след като той не престира цена, а друга вещ? Очевидно е, че не може да намери непосредствено приложение квантими-норният иск. В този случай трябва да се определи стойността на двете вещи, да се намали стойността на дефектната вещ, така получените стойности да се съпоставят, като разликата между тях се дължи в пари, т.е. във формата на парично обезщетение от неизправната страна. Това обаче е логично, само ако и двете насрещно дължими вещи са равни по своята стойност. Ако не са равни, би следвало да се приложи друга методика — сравнява се стойността на дефектната вещ със стойността, която би имала, ако не беше дефектна и разликата се присъжда на другата страна.
3. ЗАМЯНА И БАРТЕР
Бартерът не е изрично уреден договор в нашето законодателство. Той обаче представлява замяната в търговските отношения. Едната страна дължи определени стоки срещу задължението на другата страна да прести­ра друг вид стоки. И тук не се дължи цена. Ако едната страна не е изпълнила престацията си изцяло или частично, другата страна по договора може да търси нейната парична равностойност. Такова е положението, когато едната страна изпълнява задължението си, а другата страна не може да го изпълни. Изправната страна не би могла да предяви срещу насрещната страна иск за реално изпълнение, защото престацията й е невъзможна или
защото длъжникът не иска да изпълни. В този случай изправната страна разполага с възможността да иска осъждане на длъжника да плати парич­ната сума, равна на стойността на непаричната престация. Или с други думи да иска обезщетение вместо изпълнение на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.