69. ДОГОВОР ЗА ДАРЕНИЕ – ПОНЯТИЕ, ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА, ДЕЙСТВИЕ

1. ПОНЯТИЕ
Докато всички разгледани дотук договори представляват възмездно прехвърляне, респ. придобиване на вещ или право, дарението се отличава от тях с безвъзмездното преминаване на правото.
Определение ~ договор, с който едната страна, наречена дарител, отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема — чл. 225, ал. 1 ЗЗД.
От законовата дефиниция могат да се направят следните изводи за същността на дарението:
Първо, безвъзмездното прехвърляне е допустимо само със съгласието на двете страни. Необходимо е знанието и съгласието на дарения. Не­обходимо е съгласие и на двете страни за безвъзмездния характер на прехвърлителната сделка. Затова никой не може да даде нещо на друго лице, ако то изрично не е съгласно с това. Дареният трябва да направи волеизявление, че иска да получи предмета на прехвърлянето. Дарението е винаги договор, то не може да бъде едностранна сделка.
Второ, отстъпването на правото трябва да стане веднага, а не може престацията най-напред да бъде обещавана. Договорът, с който едно лице обещава да подари нещо в бъдеще, е нищожен, защото обещанието за дарение не произвежда действие — чл. 226, ал. 1 ЗЗД.
Трето, дарението е прехвърлителен договор и затова трябва да се различава от друг безвъзмезден договор — заема за послужване, при който само се отстъпва ползването на вещта. Чрез дарението едно лице се обогатява, т.е. неговото имущество се увеличава. Обогатяването обаче може да стане и по друг път — например чрез намаляване на пасива — при опрощаване на дълг, примерно. Разликата между него и дарението се състои в това, че при дарението обогатяването е възможно само чрез придобиване на права, т.е. чрез увеличаване на актива, а не чрез намалява­не на пасива.
Дарението трябва да се различава и от фудициарното прехвърляне, при което в действителност страните не желаят прехвърлянето на соб-
ствеността и нейното окончателно преминаване в патримониума на друго лице.
Четвърто, обогатяването на дарения и обедняването на дарителя тряб­ва да настъпят веднага, т.е. законът изисква дареният веднага да придобие дадено право. Ако дарителят не може да отстъпи веднага нещото, защото то не съществува или дарителят не е негов собственик, няма да има дарение. Затова според чл. 226, ал. 2 ЗЗД дарението на бъдещ имот е нищожно. В тази връзка трябва да се различава дарение от завещателен договор, при който едно лице уговаря с друго след смъртта си да му дари цялото или част от имуществото. При завещателния договор липсва елементът „отстъпване веднага', освен това той е договор по случай смърт и произвежда действие при смъртта на едната страна.
Пето, обогатяването на дарения трябва да бъде безвъзвратно, т.е. дарителят не може да отмени вече направено дарение и да иска връщане на подареното. Дарението обаче може да бъде под условие, стига това условие да е възможно, защото ако условието е невъзможно, дарението е нищожно - чл. 226, ал. 3 ЗЗД.
Шесто, дарението е сделка на разпореждане и затова следва да се извършва само от дееспособни лица. Необходимо е да се има предвид и ограничението, предвидено в чл. 73, ал. 2 от Семейния кодекс. Според него отчуждаването на недвижими и движими вещи на непълнолетни деца се извършва с разрешение на районния съд при нужда или очевидна тяхна полза. Тъй като обаче нито нуждата, нито ползата са налице при дарението, то дарението, извършено от непълнолетно лице, е нищожно — чл. 73, ал. 3 СК.
2. НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА ДАРЕНИЕТО
Дарението е единственият договор, при който мотивите имат правно значение. Според чл. 226, ал. 3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който то е направено, е противен на закона или добрите нрави, дарението е нищожно.
Друга специфика на дарението е предвиждането на допълнителни основания за нищожност — ако условието или тежестта, под които даре­нието е направено, са невъзможни, то е нищожно — чл. 226, ал. 3 ЗЗД. Такива основания липсват в чл. 26 от Закона за задълженията и дого­ворите.
При дарението възниква ново понятие — тежестта — чл. 226, ал. 3 ЗЗД. Според текста на закона, ако тежестта е невъзможна, дарението е нищож­но. Какво трябва да се разбира под „тежест"? Според Кожухаров тя е правно задължение и всеки заинтересован,т.е. всяко трето лице, може да иска неговото изпълнение, като договорът за дарение е правното основа­ние на този иск. На това становище може да се възрази,че трето лице, което не е страна по договора, не може да иска неговото разваляне. Това противоречи на положението, че договорът поражда права и задължения само за неговите страни, но не и за трети лица, освен в случаите, опреде­лени в закона, а тук случаят не е такъв. Затова според мене трето лице не може да иска реално изпълнение на тежестта, не може да иска разваляне на договора, ако тежестта не се изпълни от дарения. Изобщо тежестта не трябва да се приравнява на правно задължение, защото тогава дарението ще стане двустранен договор в случаите, когато е уговорена тежест.
Но дори да приемем, че е правно задължение, то възниква въпросът дали дарителят може да иска разваляне на договора поради неизпълнение въз основа на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Струва ми се, че на този въпрос трябва да се отговори отрицателно. В ЗЗД възможностите за прекратяване на договора с обратна сила са уредени като отмяна на дарението и основанията за отмяна са изрично и изчерпа­телно изброени, като сред тях не се споменава неизпълнението на тежестта. Ако се допусне, че договорът е двустранен и може да се разваля, то тогава се пита защо е необходима специалната уредба на отмяната на дарението, след като въпросът за заличаване на дарението с обратна сила би могъл да се реши само по пътя на развалянето. Освен това на разваляне подлежат само двустранните договори, докато дарението по дефиниция е едностра­нен договор.
Смятам, че ако в договора е предвидено същинско задължение за приобретателя на вещта или на друго прехвърляно право, това няма да бъде договор за дарение, а ненаименован договор. Чистият договор за дарение не допуска дареният да носи правно задължение, чието принудително изпълнение може да се иска. Затова и законът се въздържа да употреби „задължение" , а говори за „тежест".
3. ФОРМА НА ДАРЕНИЕТО
Не може да се каже, нито че дарението е формален, нито че не е формален договор. Формата му зависи от предмета на прехвърляне. Ако се прехвърля право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, договорът за дарение се сключва в нотариална форма — чл. 18 ЗЗД. При движими вещи договорът може да се сключи или в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, без да е необходимо преда­ването на вещта, или без да се спазва тази форма — само чрез предаването на вещта — чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Когато предмет на прехвърляне е ценна книга, договорът се сключва по реда, определен за прехвърляне на съответната ценна книга — напр. чрез предаване или чрез джиро.