70. ВИДОВЕ ДАРЕНИЕ. ДАРЕНИЕ И СПОНСОРСТВО. ОТМЯНА НА ДАРЕНИЕ. ТЕЖЕСТ ПРИ ДАРЕНИЕТО

Спонсорството не е уреден в облигационното или търговското право договор. Затова той би могъл да се определи като ненаименован договор. Въпреки това, с оглед данъчното облагане на търговците, в Закона за корпоративното подоходно облагане се съдържа легална дефиниция на спонсорството — § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби. Според нея спонсорството е сделка, при която спонсорираното лице извършва или не извършва действия, имуществено нееквивалентни на даденото от страна на спонсора.
Когато спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация — например реклама, еквивалентна на предоставеното от спонсора, се прилагат правилата за търговска сделка съгласно чл. 286 от Търговския закон. Следователно, договорът за спонсорство е смесен тип договор, който съдържа елементи на дарението — може да бъде едностранен, безвъзмезден, нетърговски договор, по силата на който едната страна, наречена спонсор, се задължава да предостави нещо на другата страна, наречено спонсорирано лице, която го приема. Може обаче да бъде и двустранен и възмезден договор, нетърговски по своя характер, ако и спонсорираното лице дъляси определено действие спрямо спонсора си.
Престацията, която дължи спонсорът, трябва икономически да надви­шава, т.е. да има по-голяма стойност от престацията на спонсорираното лице.
4. СПЕЦИФИКА В ДЕЙСТВИЕТО НА ДАРЕНИЕТО
Дарителят не отговаря пред дарения за съдебно отстранение., както и за недостатъци на вещта. Поговорката „нахаризан кон зъбите не се гледат" е преминала и в правото. Дарителят би могъл да отговаря само за вреди, причинени от недостатъците на вещта на дарения.
Дарението е единственият договор, при който е допустима отмяна. Законът изрично и изчерпателно е уредил основанията за това, което означава, че отмяната е законово установен институт. Но тя е възможна и при наличието на определени в договора основания. Те биха могли да се уговарят в договора за дарение. Ако нищо не е уговорено, се прилагат основанията, установени в чл.227, ал. 1 ЗЗД. Това са:
А) Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта. Напр. при условия на неизбежна отбрана или крайна необ­ходимост. Евтаназията обаче не изключва наказуемостта на деянието;
Б) Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
В) Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Според това основание дарителят има нужда от издръжка. В този случай за дарителя възниква задължение да му я дава и това задължение не е морално, а правно, защото санкцията за неговото неизпълнение е отмяна­та на дарението. Характерно за това задължение за издръжка е, че то не възниква по силата на закона, а по силата на договора за дарение. И това всъщност представлява едно изключение от едностранния характер на дарението. При предявяване на иска за отмяна на дарението на това основание, пред съда трябва да се представят доказателства за нуждата и размера на издръжката, като обикновено се приема една средна мярка.
Законът нищо не казва обаче за възможностите на дарения да дава издръжка, както това е предвидено при законовото задължение за издръжка по Семейния кодекс. На този въпрос е даден отговор в съдебната практика. Според ВКС „дареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка, каквато съответства на материалните му възможности" — р. 751/ 28.09.2001 г.погр.д. 132/2001-II г.о. ВКС- „Съдебна практика на ВКС. ГК", 2001, с. 156. Съдът в случая се позовава на чл. 84 от Семейния кодекс и определя като основание за отмяна на дарението непризнателността. По­следната обаче е налице, когато дареният не предоставя средства за издръжка, каквато съответства на неговите материални възможности.
Освен това не е ясно и дали може да се стигне до отмяна на дарението, ако дарителят има нужда от издръжка, но има право да я претендира от законово задължените лица, определени в Семейния кодекс. Примерно, дарителят има пълнолетни и трудоспособни деца, които могат да му дават издръжка. В този случай е налице колизия между задължените лица по закона — Семейния кодекс, и дарения. Може ли да се приеме, че законово задължените лица изместват дарения или обратно, и може ли да се отмени дарението, ако дарителят не е потърсил преди това издръжка от своите деца?
Ако изхождаме само от буквата на закона, би следвало да приемем, че винаги, когато дарителят има нужда от издръжка, дареният е длъжен да я даде и за да може да успее един иск за отмяна на дарението, е достатъчно дарителят да докаже само че има нужда от издръжка и че е направил дарение на друго лице, както и че дареният отказва да му дава издръжка. Без значение е причината за отказа — примерно нетрудоспособност, липса на средства или нежелание, съзнателен отказ да се даде издръжка. Очевидно това е имал предвид законодателят. В процеса не следва да се доказва, че дарителят има право да иска издръжка от определени лица, задължени да му я дават по силата на Семейния кодекс, т.е. едно такова възражение на дарителя е неоснователно, защото законът не се интересува от това. Смисълът на разглежданата отмяна е, че когато е имал възможност, дарителят е подарил нещо на друго лице. Впоследствие обаче той може да изпадне в икономическа нужда. Ако се обърне за издръжка, т.е. за обезпеча­ване на необходимите за ежедневна употреба средства, които осигуряват жизнения му минимум към дарения, а той поради различни причини не му я даде, законът дава възможност на дарителя да си върне подареното, за да може да го осребри и с получените средства да си обезпечи жизнения минимум. В тази връзка Върховният касационен съд приема, че отмяна на дарение може да се иска, ако дарителят има нужда от средства и дареният не му ги даде. Без значение е, че дарителят има възможност да търси издръжка от законно задължените лица — р. 655 от 8.7.2002 г. по гр. д. 279/ 2002-П г.о. - „Бюлетин на ВКС", 2002, № 6, с. 21-22.
Посочените основания за отмяна обаче не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове — чл. 227, ал. 2 ЗЗД.
Наред с определените в ЗЗД основания за отмяна на дарението, съ­ществуват и специални основания, предвидени в други закони. В чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс се предвижда, че след развода даренията на имоти със значителна стойност, направени във връзка или през време на брака на единия съпруг от другия съпруг или негови близки, могат да бъдат отме­нени, освен ако отмяната противоречи на морала. Освен това искът за отмяна на дарението между съпрузи може да се предяви в едногодишен преклузивен срок от развода.
Поначало искът за отмяна на дарението може да се предяви в едно­годишен срок — чл. 227, ал. 3. Началото на давността е моментът, в който на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. Този момент обаче трябва да се доказва от ищеца, защото срокът има преклузивен, а не давностен характер и съдът е длъжен служебно да следи за неговото спазване.
Искът за отмяна на дарението може да се предяви и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди изтичане на посочения едногодишен срок.
Правото на отмяна е потестативно право, а искът — конститутйвен. Със съдебното решение се постановява отмяна на дарението. Самата отмяна има обратно действие, т.е. връща се първоначалното положение отпреди дарението. Ако обаче подареното преди отмяната е било отчуж­дено на трето лице, правата на третото лице не се засягат, ако са придобити преди отбелязване на исковата молба да отмяна. В този случай дареният дължи това, с което се е обогатил — чл. 227, ал. 5 от Закона за задълженията и договорите.
Предварителният отказ от този иск е нищожен — чл. 227, ал. 4 ЗЗД. Съглашението, с което се изключва възможността да се иска отмяна на дарението, е нищожно.