73. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА НАЕМАТЕЛЯ И ПОСЛЕДИЦИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ

А) Основното му задължение е да плати наемната цена. Тя се плаща поначало в пари, но може вместо пари да се престира друго — напр. услуги — наемане на стая под наем от студент срещу задължение да дава уроци по английски на наемодателя си или член от неговото семейство. Това не променя двустранния и възмезден характер на договора за наем Обикнове­но плащането на дължимия наем става на месечни вноски, но могат да се уговорят и по-кратки срокове. Тъй като договорът е с продължително изпълнение, наемната цена се плаща на периодично дължими вноски. Те се погасяват в три годишна давност — чл. 111, б. „в" ЗЗД. Наемът може да се уговори и като еднократно дължима сума.
Изискуемостта на наемната цена настъпва в края на периодично угово­рения срок — примерно в края на месеца, ако не е уговорено друго, тъй като на практика повечето наемодатели настояват наемът да се плаща авансово, в началото на договорения срок.
При неизпълнение на това задължение наемодателят може да предяви иск за принудително изпълнение, заедно със законната лихва от момента на падежа на задължението, както и обезщетение на вредите, надхвърлящи размера на тази лихва. Но наемодателят може и да развали договора, както и да претендира обезщетение на вредите.
Б) Наемателят е длъжен да ползва вещта съгласно договореното или обикновеното й предназначение. Той не трябва да си служи с нея противно на нейното предназначение.
В) Наемателят е задължен да пази вещта от противозаконна намеса и вредоносни деяния на трети лица. Ако установи такива, той е длъжен активно да противодейства и да съобщи на наемодателя за тях.
Г) Задължение да плати разходите по ползването на вещта — ток, вода, топлинна енергия, ако в договора не е уговорено друго — чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Наемателят е държател на вещта и за извършените дейности и рекон­струкции, довели до увеличаване на стойността на вещта, няма иск за увеличената стойност на вещта, а само за стойността на извършените разходи - р. 612/2000 - IV г.о.- „Български законник", 10/2000, с. 81.
Д) Наемателят е длъжен да търпи действия, насочени към подобряване състоянието на вещта — напр. поставяне на парно, смяна на водопроводни­те тръби. Желателно е обаче в договора да се предвиди намаление на наемната цена за времето, през което ще се извършва основен ремонт или подобрения в наетото жилище, защото това намалява стойността, т.е. цената на ползването на вещта.
Е) Наемателят има задължение да върне вещта в състоянието, в което я е приел. Ако вещта е била приета по опис, тя трябва да се върне също по опис. Наемателят отговаря за липсите и повредите, които се установяват чрез сравнение на описа преди и след наема.
Ако вещта не е предадена по опис и при връщането й наемодателят не направи възражения, счита се, че тя е върната в надлежно състояние, освен ако не се докаже противното. На практика това означава, че върху наемода­теля тежи задължението да доказва, че вещта е върната в ненадлежно състояние и повредите са причинени от наемателя по време на ползването — чл. 233, ал. 1 ЗЗД. Според презумпцията на закона се счита, че вещта е била приета в добро състояние.
Наемателят отговаря за вредите, които е претърпяла наетата вещ. Законът изрично определя за какви вреди отговаря. Поначало той отговаря за вредите, причинени по време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причини, за които не отговаря — напр. доказва, че вредите са причинени от наемодателя или от действия и бездействия на трети лица, на които наемодателят е възложил извършването на работа върху вещта. Наемателят отговаря и за вредите, причинени от лица от неговото домакин­ство, от негови гости — чл. 231, ал. 1 ЗЗД. Това означава, че той е длъжен да отстрани тези повреди или да плати обезщетение на наемодателя. Възмож­но е при прекратяването на наемния договор наемодателят да извърши прихващане на обезщетението с гаранционната сума.