77. ДОГОВОР ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ЧАСТИЧНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ. (ТАЙМ ШЕРИНГ)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ - Таймшерингът представлява съвместно придобиване на права върху определена вещ, обикновено недвижим имот, от няколко лица, като всяко лице получава правото да ползва самостоятелно имота през строго определен период от годината. Разпределението на времето на ползване е основната характеристика на таймшеринга, залегнала и в съдържанието на неговото понятие (time-share - разделяне на времето). Договора е вещноправен – за учредяване на ограничено вещно право на ползване.
По силата на договора за отстъпване на правото на ограничено времеползване едно лице преотстъпва на друго лице възможността да използва необезпокоявано един точно определен имот през точно определен период от годината срещу заплащането на обща цена. Договорите обикновено са дългосрочни - за 10, 20, 50 години. Спецификите зависят от конкретната форма на таймшеринга и най-вече от вида на обекта и целите, за които той се придобива. Наред с основните, за страните възникват и ред допълнителни права и задължения, като предоставяне на сервизни услуги, поддръжка и охрана на имота за праводателя и заплащане на допълнителни такси за това за приобретателя.
Директивата за защита на потребителите по отношение на определени аспекти от договорите за таймшеринг, задължава всеки, който предлага подобни договори предварително да предостави на заинтересувалите се лица писмена брошура с информация относно: фирмата и адреса на продавача; точно описание на правото на времеползване и на законовите ограничения върху него; точно описание на вида, състоянието и разположението на недвижимия имот, а ако той е в строеж, етапът на изграждане на който се намира и срокът за който ще бъде построен; данни относно удобствата, с които разполага имота (течаща вода, електричество, осигурено сметоизвозване и др.); описание на съоръженията, до които собствениците ще имат достъп, като басейн, сауна и др.; условията за поддръжка на имота; цената и размера на допълнителните плащания, произтичащи от ползването на имота; информация за възможността за отказ от сключения договор.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ТАЙМШЕРИНГ
Така предоставената информация обвързва продавача и не може да бъде променяна без наличието на сериозна обективна причина. Самият договор за таймшеринг трябва задължително да бъде сключен в писмена форма и на езика на купувача. Ако договорът е изготвен на друг език, купувачът има право да получи официален превод от него. Договорът трябва да има минимално задължително съдържание, което освен посочените по-горе данни съдържа също така:
1. точно описание на периода, през който може да се ползва имота;
2. задължение за продавача да не начислява в тежест на купувача разходи, които не са посочени изрично в договора;
3. информация относно възможността за промяна или последваща реализация на описаното в договора право и свързаните с него разходи;
4. място и дата на подписване на договора.
Страните-членки на Европейския съюз са длъжни от своя страна да създадат и необходимата правна уредба, която да попречи на възможността потребителят да загуби защитата, която му дава европейското право, в случаите, когато имотът се намира на територията на друга страна-членка на Европейския съюз.
СРАВНЕНИЕ С ДОГОВОР ЗА НАЕМ – мои разработки .
С договора за таймшеринг се поражда непосредствено ново вещно право. С договора за таймшеринг не се прехвърля вещно право, нито се учредява ограничено вещно право върху вещта, а само се предоставя нейното ползване. Разликата му с облигационния договор, е че едно лице не се обвързва, задължава спрямо друго да извърши нещо, т.е. с него не се поражда задължение, а едно вещно право.
Договора за таймшеринг може да се сключи за определен срок, като за разлика от договора за наем, при който максималния срок е 10 години, при договора за таймшеринг срока обикновено се сключва за 10, а може да бъде и 50 години.
Ако договора за наем е сключен за срок над 10 години, той има сила само за десет години. Срока се редуцира автоматично съгл. Чл.220, ал.1-3.
При договора за наем се отличават два вида договори в зависимост от това дали лицата имат право да управляват имота или да се разпореждат с него. Договора сключен с лица, които имат право на обикновено управление може да се сключи за срок от 3 години, ако го сключват за по-дълъг период е необходимо да имат право и да се разпореждат с него. Ако договора сключен с лице, което има право само да го управлява и е със срок над три години, то същият се редуцира до този срок.
Договора за таймшеринг се сключва за недвижим имот, докато договора за наем се сключва и за движими вещи.
Характерното за договора за таймшеринг е ползването на един определен недвижим имот от няколко различни лица за точно определен период от време през годината, което е основната разлика от договора за наем.
Договора за наем и договора за таймшеринг могат да се сключат с няколко различни лица, но при договора за наем прекратяването става само със съгласието на всички наематели, докато при договора за таймшеринг прекратяването на договора се извършва със съгласието на лицата, ползващи имота само в определеното време през годината (сезон, месец и т.нат.). Което по отношение на имота означава, че когато договора за наем се прекрати, върху него се прекратява вещното право на ползване от трети лица, докато при таймшеринга, ако договора се прекрати с приобретателите в определеното време (сезон), върху имота може да има сключени и други договори за таймшеринг в останалите три сезона.
При таймшеринга е предвидена възможност приобретателите да се откажат от договора в 10 дневен срок от неговото сключване без да дължат каквито и да било обяснения и обезщетения.
Ако договорът не съдържа съществени елементи от описаното по-горе минимално съдържание, това право може да бъде упражнено в 3-месечен срок.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДОГОВОРА ЗА ТАЙМШЕРИНГ
двустранно задължаващ— и двете страни по договора имат една спрямо друга и права, и задължения. всяка страна е едновременно кредитор и длъжник на насрещната страна.
взаимен договор —съществува синалагма­тична връзка, т.е. правата и задълженията са насрещни и правото на едната страна е основание на задължението на другата страна, както и обратно.
атипичен договор — не са изрично уредени в закона и затова не принадлежат към определен тип договори.
консенсуален договор — договорът се счита сключен с приемане на предложението и пристигане на приемането у предложителя. за валид­ността на договора не е необходимо извършването на определени фактичес­ки действия.
неформален — законът не изисква специална форма като условие за неговата валидност.
каузален — договори, при които основанието е съществен елемент и без него те няма да бъдат действителни. плаща се цена на основание ползването на вещта.
комутативен — при сключване на договора страните определят точният обем и размер на задълженията, респ. правата.
главен — договори, които пораждат действие сами, без да е необхо­димо преди това да е сключен друг договор.
ползвателен — договори, с които вещта се предоставя от едно лице на друго само за ползване, без обаче да се прехвърля правото на собственост.
договор с продължително изпълнение — договорът поражда пра­воотношение, което протича през определен период от време и задължени­ята се изпълняват не едноактно, а многократно. престациите на двете страни или на едната от тях трябва да бъдат осъществени през определен период от време.
специален — договори, които принадлежат към определен тип договори и не могат да се отнасят до друг тип договори.


1 коментари:

Анонимен каза...

Ковид-19 има тешка година, но со помош на понудата за заем на г-дин Педро успеав да поминам затоа што неговата понуда за заем од 2% навистина ми помогна многу и благодарен сум што можам да споделам овде дека г-дин Педро нуди заеми на 2 % стапка, исто така, тој може да финансира секаков вид на легитимен бизнис или да бара лична финансиска помош. Е-пошта: pedroloanss@gmail.com и Whats-App: +1- 8632310632

Публикуване на коментар