86. ДОГОВОР ЗА ДРУЖЕСТВО – ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА. РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ГРАЖДАНСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО. ВЪТРЕШНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪДРУЖНИЦИТЕ ПРИ ДОГОВO

1.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение — договор, по силата на който две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопан­ска цел — чл. 357, ал. 1 ЗЗД.
По своята правна същност дружеството, което е известно още и под наименованието „гражданско дружество", представлява договор и не е персонифицирано, не е признато от закона за юридическо лице. Същността на договора е съгласие за обединяване .на усилия и/или средства на повече от едно лице с оглед реализирането на поставена от тях и позволена от закона цел.
Целта трябва да е само стопанска, тъй като „стопанската цел" е елемент от дефиницията на договора. Затова сдружаването, т.е. обединяването на две или повече лица за постигане на определена идеална, нестопанска цел, не се определя като договор за дружество.Стопанска е целта, която е насочена към постигане на печалба или определен материален резултат — напр. построяване на една сграда, която да служи на личните интереси на участниците в дружеството.
Законът не поставя ограничение по отношение на вида на лицата, които могат да се обединяват за постигане на определена стопанска цел. Това могат следователно да бъдат всички правни субекти на гражданското право — физически и юридически лица, местни или чуждестранни, със смесено участие и т.н. Законът изисква единствено това да бъдат лица, т.е. персони­фицирани образования, правни субекти. Затова едно гражданско дружество не би могло да участва поради липсата си на качество на персонифицира-ност в договор за дружество.
Как стои въпросът с дееспособността на лицата? При юридическите лица нещата са ясни, защото едновременно с правоспособността настъпва и тяхната дееспособност. Какво е обаче положението с физическите лица? Според мене те биха могли да бъдат и недееспособни, защото законът не поставя изрично такова изискване, както напр. той го поставя при търгов­ските дружества. В този случай недееспособните лица участват чрез своите законни представители или сами, но със съгласието на родителите или попечителите си.
2. ХАРАКТЕРР1СТИКА НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖЕСТВО
Договорът за дружество е първият многостранен договор на облигаци­онното право, с който ние се занимаваме. Според дефиницията му в него участват две или повече лица. Но дори да участват само две лица, това не променя същността му на многостранен договор. Особеното, което го характеризира като такъв, е, че лицата се обединяват, за да могат чрез взаимни, съвместни действия и на основата на личното сътрудничество и взаимопомощ да постигнат желаната обща стопанска цел. Следователно, договорът се отличава с еднопосочност на престациите и с тяхното еднакво съдържание. Тук не се говори за насрещни престации, както при изучавани­те до тук договори, а за еднопосочни престации.Терминът „многостранен договор" не бива да се възприема според мене буквално, т.е. в смисъл че договорът има много страни, а той по-скоро указва на участието на повече лица в него.
Използването на термина „многостранен договор" освен това има значение на противопоставяне на термина „двустранен договор", с който се свързват някои специфични правни последици като напр. разваляне на договора поради неизпълнение, право на задържане и възражение за неиз­пълнен договор и др. При договора за дружество не е възможно разваляне от едната страна поради неизпълнение на задълженията от другата страна. Тук е възможно обаче някои от съдружниците да се откажат от договора и тогава дружеството се прекратява с действие за в бъдеще.
Договорът за дружество е неформален и може да се сключва и устно.
Договорът е консенсуален и е с продължително изпълнение. Затова при предсрочното му прекратяване настъпилите права и задължения не се заличават в правната действителност, а остават в сила.
Тъй като всички участници в договора за дружество искат едно и също — постигането със съвместни общи усилия и средства на една обща стопанска цел, то отношенията между тях не трябва да са антагонични, т.е. противоположни, а да се отличават с тясната лична обвързаност, доверие и лоялност един към друг. Те не преследват различни интереси, а интересът им е еднакъв и общ.
В тази връзка се поставя въпросът, дали договорът за дружество е договор тгшШ регкопае. Според ППВС 4/1970 — „Постановления и тълкувателни решения по граждански дела 1953-1991 г., кн. 1, с. 315, отговорът е положителен, защото съдружникът не може да прехвърли участието си в договора без съгласието на другите съдружници. Това е вярно като твърде­ние, но не е точно като аргумент. Поначало при всеки вид договор, а не само при договора за дружество, една от страните не може да прехвърля правата и задълженията си без съгласието на другата, защото ще настъпи персонал­на субституция и другата страна, без нейно съгласие, ще бъде принудена да се намира в договорна връзка с лице, което тя не само не желае, но може и да не познава.
Всъщност аргументът в полза на личния характер на договора за дружеството е обстоятелството, че той се прекратява със смъртта или запрещението на един от съдружниците — чл. 363 б. В ЗЗД или ако един от съдружниците го напусне. И все пак не може да се каже, че е напълно безспорна същността на договора като пИики регкопае, защото някои от задълженията на страните могат да се изпълняват и от трето лице — напри-мерзадължението за вноска. Затова според мен е по-точно да се говори за задължения imtuitu personae, отколкото за договор imtuitu personae.
Отношенията между съдружниците не са членствени, а облигационноп-равни, т.е. договорни. Поради липса на персонифицираност на образовани­ето, поради липсата на едно цяло, на единица, липсват и правоотношения между всеки отделен съдружник от една страна и гражданското дружество, от друга страна. Самите съдружници се намират в облигационни отноше­ния помежду си.
Освен облигационен, договорът за дружество е и организационен. Това е така, защото, освен че урежда взаимните права и задължения на съдруж­ниците — напр. задължението за вноски, които без съмнение имат облига­ционен характер, той урежда и организацията на съвместната дейност, координацията на личните усилия и труд, полаган от отделните участници в дружеството.
3. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ НА ДОГОВОРА ЗА ДРУЖЕСТВО
Той намира приложение в отношенията между граждани, в отношени­ята между граждани и юридически лица и в отношения само между юриди­чески лица. Макар че договорът за дружество е облигационен договор, неговото приложно поле не е ограничено само в гражданското право. Той се използва доста често и в търговското право. Така напр. едно от търгов­ските обединения, изрично допуснати в търговското ни право, е консорци­умът, който може да бъде учреден от търговците и като гражданско дружество. Застрахователни дружества и взаимозастрахователни коопера­ции могат да се обединяват в застрахователен пул с оглед покриване на огромни по своите мащаби вреди. Застрахователният пул поради своята неперсонифицираност следва да бъде уреден като договор за дружество. Банки също могат да се обединяват за осъществяване на конкретна дейност — примерно да обединят парични средства, с които да финансират опреде­лено мероприятие като построяване на магистрала, пристанище, мост и т.н.
Търговци могат да се обединяват с оглед изключване на определени видове договори или за постигането на обща конкретна стопанска цел. Търговците могат да се обединяват за осъществяване на определена производствена дейност, дейност, която не принадлежи към основния предмет на тяхната търговска дейност — напр. за износ на определени стоки.
Договорът за дружество намира приложение в строителството — дого­ворът за групов строеж не е нищо друго освен договор за дружество.
Разглежданите договори намират приложение и в дружественото пра­во. Преди да се учреди едно търговско дружество, учредителите се обеди­няват за да подготвят учредяването и преди да бъде регистрирано, то съществува като договор за дружество.
4. РАЗГРАНИЧЕНИЕ МЕЖДУ ГРАЖДАНСКО И ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
Договор за Дружество
1 .Възниква само въз основа на дого­вор.
2.Не е персонифициран.
З.Няма наименование, т.е. фирма, седалище, адрес.
4.Не подлежи на вписване, т.е. няма изискване за публичност.
5.Неформален договор.
б.Няма членствени отношения.
7.Недействителността на договора за дружество се определя според правилата на чл. 26 — 34 ЗЗД и бива нищожност и унищожаемост.
Търговско дружество
1 .Може да възникне не само от дого­вор, но и от учредителен акт.
2.Признато е изрично от закона за юридическо лице.
З.Задължително има фирма, седали­ще, адрес и предмет на дейност.
4. Възниква след регистрация в ок­ръжния съд, има изискване за пуб­личност.
5.Формален учредителен договор — писмена форма или писмена форма с нотариална заверка на подписите.
б.Между дружеството и съдружници­те съществуват членствени отно­шения.
7.Недействителността на търговско­то дружество подлежи на специа­лен правен режим, не се дели на нищожност и унищожаемост и ней­ното обявяване няма обратно дей­ствие.

5. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
А) Задължение за вноски
Посоченото задължение не е част от същественото съдържание на договора, не съставлява неговата екзепйаНа пе§оШ, т.е. страните могат да го уговорят, но и да не го предвидят. Това обаче не прави договора нищожен — аргумент от чл. 358, ал. 1 ЗЗД.
Вноските могат да бъдат в пари или в други имуществени ценности. Във втория случай се говори за непарични вноски, които могат да се изразят в прехвърляне на вещни права върху недвижими или движими вещи, предос­тавяне на вещи за общо ползване, прехвърляне на вземания или други материални ценности. Всичко зависи от волята на страните, от тяхното съгласувано решение при сключването на договора. Те решават, дали ще прехвърлят вещ или ще я предоставят само за общо ползване. Но все пак има едно правило, според което някои вещи трябва да бъдат прехвърлени. Това са заместимите вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба. Те стават обща собственост на съдружниците — чл. 358, ал. 2 ЗЗД. Що се отнася до другите вещи, те могат или да се прехвърлят в съсобственост на останалите съдружници, или да им се предоставят за общо ползване. Ако не е уговорено друго, обаче, се счита, че са предоставени за общо ползване, като вносителят запазва правото си на собственост върху тях. В полза на останалите съдружници възниква само правото да ползват вещите.
При изпълнението на задължението за вноски се набира имущество на дружеството. Тъй като обаче дружеството не е персонифицирано, то не може да бъде носител на имуществени права и задължения и следователно да има свое имущество. Поначало не може да се говори за имущество на самото дружеството, защото то не е правен субект, а за обща собственост, т.е. за съсобственост на всички съдружници или за общо ползване на вещ, която е собственост само на един съдружник. Затова, когато прави вноска, съдружникът прехвърля правото си на собственост на останалите съдруж­ници, а не на някакво ново обособено правно образование.
Отношенията между съдружниците във връзка с вноската се уреждат от правилата на договора за покупко-продажба, ако е прехвърлено правото на собственост или на договора за наем, ако е предоставено само ползването на вещта. Това следва от чл. 358, ал. 3 ЗЗД, съгласно който относно отговорността на съдружника, който е прехвърлил правото на собственост върху вещ, за недостатъци на внесената вещ и за съдебно отстранение се прилагат съответно правилата на договора за покупко-продажба, а когато вещта е внесена за ползване — правилата на договора за наем.
Б) Право на съдружника на дял
Но освен вноските, съдружниците могат да получат и ново имущество по време на дейността на дружеството. Според чл. 359, ал. 1 ЗЗД всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците — съсобственост и всеки съдружник има своя дял в нея. Дяловете по принцип са равни, ако не е уговорено друго — чл. 359, ал. 2 ЗЗД — напр. да зависят от размера на вноската, т.е.от съотношението между вноските на отделните съдружници.
Съсобствеността е принудителна, т.е. не може да се извърши делба по време на съществуването на дружеството. Това следва от чл. 359, ал. 3 ЗЗД, според който съдружникът може да получи своя дял от общата собственост при прекратяване на дружеството или излизане от него.
Поначало всеки съдружник има право на дял в общопридобитото, в печалбите и загубите. Дяловете са посочени в договора, а ако не са — се считат за равни. Съдружникът има право на дял от всичко, което е придобито по време на дейността на дружеството. Не е допустимо някой от съдружниците да бъде изключен от участие в печалбите, както и в загубите — чл. 361, ал. 2 ЗЗД. Нормата е императивна и уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в печалбите или загубите е нищожна.
Какъв е правният режим на дела на съдружника? Както вече казах, по време на съществуването на договора за дружество съсобствеността е принудителна и затова делът не е обособен, т.е. не може да бъде предмет на свободно прехвърляне. Делът може да се прехвърля само със съгласието на другите съдружници. Според чл. 362 ЗЗД съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружни­ци. В случая е налице правната фигура на изменение на договора за дружес­тво чрез смяна на една от страните по него. Затова освен съгласието на страната, която ще прехвърля дела си и ще бъде сменена от друго лице, както и съгласието на другото лице, се изисква и съгласието на другите страни по договора. Съдружникът може да получи своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.
В) Други задължения на съдружника
Съдружникът е длъжен да съдейства, да сътрудничи, за оказва взаимо­помощ на останалите участници в договора за дружество. Той е длъжен да защитава интересите на дружеството, да бъде лоялен към общите интереси, да пази в тайна данните, които са му станали известни при осъществяване на съвместната дейност.