89. ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПОРЪЧКА – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ И ВИДОВЕ. ОПРАВДАНО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПОРЪЧКА. (БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ)

1. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Определение — законово облигационно правоотношение, което въз­никва в случаите, когато едно лице, наречено управител на работата или гестор, съзнателно предприема извършването на чужда работа. Правоот­ношението се поражда между гестора и лицето, в чиято правна сфера са извършени действията, което се нарича заинтересовано лице, или още доминус или стопанин. По силата на него гесторът, който навлиза и засяга чужд кръг от права и интереси, трябва да положи дължимата грижа и да извърши съответните действия, които тя налага, а заинтересованото лице се задължава да плати направените разноски. Следователно, в рамките на правоотношението, породено от воденето на чужда работа без поръчка, възникват права и задължения и за двете страни.
Воденето на чужда работа без поръчка има голямо практическо значе­ние, особено при оказване на помощ. То възниква често, когато някой, без да бъде оторизиран, без поръчка, извърши работата, която би следвало да извърши заинтересованото лице. Означението „без пълномощно", което законът използва в заглавието на разглеждания институт, трябва да се тълкува тясно — извършването на работа става не на основата на едно вече съществуващо договорно или законово правоотношение. Но иначе терми­нът не е особено удачен. По-правилно е да се използва без поръчка, защото поръчката предполага възлагане на едно лице да извърши действия в чужд интерес, докато пълномощното винаги се свързва с извършването на действия от името на друго лице. Първият термин в по-голяма степен отговаря на същността на разглеждания правен институт.
Предмет на воденето на чужда работа без поръчка могат да бъдат фактически или правни действия. Така напр. плащане на чуждо задължение — на данъци, на сметки за парно, ток или вода; лечение на изпаднало в безсъзнание при злополука лице, на което трябва да се окаже незабавна помощ от лекар, но което поради състоянието си не може да натовари с лечението си такъв; потушаване на пожар, избухнал в имота на отсъстващ съсед; хранене на избягало или изгубено животно и т.н.
Мотивите, от които се е ръководил гесторът при извършване на чужда­та работа, са без значение. Те могат да бъдат алтруистични, но и егоистични или дори злонамерени. Гесторът е могъл да действа, обладан от стремеж да проникне в чужда сфера, изгарящ от любопитство или поради необходи­мостта да защити не само чуждите, но и своите собствени интереси.
Когато едно лице извършва чужда работа без да е било натоварано за това, правото се намесва и урежда отношенията между него и заинтересо­ваното лице с цел да се постигне някакво справедливо равновесие между интересите на двете лица. От една страна, правото трябва да стимулира готовността за оказване на помощ, но от друга страна да предотврати неоправданата намеса в чуждата правна сфера — тази на заинтересованото лице.
2. ВИДОВЕ ГЕСТИО
С оглед на различните форми на намеса в чужд кръг от интереси, правото разграничава два вида водене на чужда работа без поръчка — първо, истинско и второ, неистинско водене на чужда работа без поръчка.
От своя страна истинското водене на чужда работа без поръчка може да бъде оправдано или неоправдано.
2.1. Истинско водене на чужда работа без поръчка
То обхваща случаите, когато едно лице предприема извършването на действия за друго лице като съзнава и иска това.
Когато предприемането на действия отговоря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса, е налице оправда­но водене на чужда работа без поръчка. Ако обаче поемането на чуждата работа не отговаря на интересите или на волята на доминуса, воденето на чужда работа е неоправдано и неоснователно.
Макар в закона посоченото разграничение да не е много ясно прокара­но, господстващото днес становище е, че само оправданото, основателното гестио обосновава, т.е. води до възникване на законово правоотношение по водене на чужда работа без поръчка. А този, който извършва чужда работа не само без да е овластен, без да е натоварен от доминуса, но и против неговата воля и интереси, е длъжен да прекрати действията си, защото към тях законът няма положително отношение и не ги скрепява с правните последици на воденето на чужда работа без поръчка.
2.2. Неистинско водене на чужда работа без поръчка
Когато едно лице извършва чужда работа като своя собствена, тоест, когато то субективно мисли, че действа за себе си, а не за някой друг, е налице неистинско водене на чужда работа без поръчка в широк смисъл.
Такъв е случаят, когато едно лице по заблуда извършва работа, мислейки че е негова, докато обективно то осъществява една чужда работа.
3. ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ И ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИСТИНСКОТО И ОПРАВДАНО ГЕСТИО
Фактическият състав на оправданото и истинско гестио се състои от следните елементи:
Първо, гесторът извършва фактически или правни действия, т.е. осъ­ществява някаква дейност, някаква работа.
Второ, работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера.
Трето, работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това.
Поначало, ако е налице в обективно отношение чужда работа, се предполага, че тя се осъществява от гестора със съзнанието, че е чужда.
Четвърто, гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване. Той не трябва да има някакво задължение, произтичащо от закон или договор.
Пето, следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес.
Шесто, поемането на чуждата работа следва да отговаря на интере­сите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса.
Обективно установеният интерес на доминуса служи за определяне на предполагаемата воля, която е от значение, когато не може да се открие действителната му воля.
Но макар поемането на работа да се намира в противоречие с устано­вената, т.е. с действителната воля на доминуса, то се счита за оправдано в следните случаи:
А) Ако представлява изпълнение на задължение на доминуса, което е в обществен интерес.
Б) Ако без извършването на чуждата работа няма да се изпълни навреме едно законово задължение на доминуса.
В) Ако противопоставимата воля на доминуса противоречи на закона или на добрите нрави и затова не трябва да се взема под внимание.
4. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
Оправданото гестио е правно основание за намеса на едно лице в чужда правна сфера. Гесторът в този случай е длъжен да поеме работата така, както изискват интересите на доминуса и като вземе пред вид неговата действителна или предполагаема воля.
Задължения на гестора
След като гесторът е поел управлението на чуждата работа, без да е натоварен, той е длъжен да продължи нейното извършване с грижата на добър стопанин и това задължение трае дотогава, докато заинтересованото лице е в състояние да я поеме — чл. 60, ал. 1 ЗЗД.
Гесторът е задължен да положи дължимата грижа, която поначало би се изисквала, ако той беше натоварен и беше поел задължението да я извърши по силата на договор. В този смисъл чл. 60, ал. 2 ЗЗД го задължава да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
Гесторът е длъжен да извърши работата така, както изискват интереси­те на доминуса, като се вземе пред вид действителната или предполагаема­та му воля. Доколкото е известна действителната воля на доминуса, гесторът е длъжен да се ръководи от нея при осъществяването на работата. И затова гесторът трябва да прекрати извършването на работата, ако доминусът желае това.
Гесторът има задължението да обезщети вредите, причинени по негова вина, проявена при извършване на чуждата работа. Ако той винов­но не изпълни задължението си или направи виновно изпълнението не­възможно, забавено или лошо, отговаря за причинените на доминуса вреди.
Законът обаче смекчава неговата отговорност, която може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които гесторът е поел грижата за чуждата работа — чл. 60, ал. 3 ЗЗД — примерно, ако се е намирал в опасност, ако е трябвало да действа много бързо и не е могъл да узнае за действителната воля на доминуса.
След като заинтересованият е одобрил управлението на работата, важат правилата за пълномощието — чл. 62 ЗЗД. Тази разпоредба трябва да се тълкува съвместно с чл. 42, ал. 2 ЗЗД — след като лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, го потвърди, настъпват правните последици на пълномощието.
Задължения на доминуса
Доминусът е длъжен да обезщети разноските, направени от гестора. Той дължи обезщетение не само до размера на това, с което се е обогатил, но трябва да понесе всички разноски, които са били поначало необходими за извършване на съответните действия. Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗЗД заинте­ресованият е длъжен да обезщети управителя на работата за личните задължения, които е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с лихвите от деня на изразходването им.
Обезщетението не зависи от резултата на усилията на гестора. Задъл­жението на доминуса да обезщети разноските на гестора съществува доколкото са направени разноски, макар обективно доминусът да няма полза от тях.
Спорно е обаче, дали доминусът дължи и възнаграждение на гестора за извършената работа. Според повечето автори отговорът е положителен и гесторът има право да иска възнаграждение, което е обичайно за такава работа.
Доминусът е задължен да изпълни задълженията по сделки, сключени от негово име от гестора. Това е възможно само при основателното, оправдано гестио. Според чл. 61, ал. 1 посочената правна последица настъпва, ако работата е била предприета уместно и е била добре управля­вана в чужд интерес.
5. ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ И ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА НЕОПРАВДАНОТО (НЕОСНОВАТЕЛНОТО) ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПОРЪЧКА
Елементите на фактическия състав са:
Първо, извършване на чужда работа;
Второ, липсва правно основание за извършването на работата;
Трето, поемането на чуждата работа не отговаря на волята на доминуса. В противоречие с волята на доминуса действа този, който извършва чужда работа въпреки че доминусът е оповестил своето нежелание за това, или явно се е противопоставил на това, или не е съгласен с начина, по който тя се осъществява, или не иска точно това лице да управлява неговите работи.
Задължения на гестора
За разлика от основателното гестио, при неоснователното гесторът няма задължение да извършва работата, просто защото той не е трябвало изобщо да предприема каквито и да било действия, съставляващи намеса в чужда правна сфера. Затова той е длъжен да преустанови извършването на започнатата от него работа. Освен това гесторът има задължение да обезщети вредите, причинени на доминуса от виновната намеса в чужда правна сфера на основание непозволено увреждане. Вредите следва да се намират в причинна връзка с неоснователното, противоправното вмеша­телство в чуждите работи.
Задължения на доминуса
На пръв поглед е безсмислено да се говори при неоправданото, не­основателното гестио за някакви задължения на доминуса. Защото никой, включително и гесторът, не може да извлича полза от противоправното си поведение. Логично е да се мисли, че след като е бил длъжен да не се намесва в чужди работи, след като е било неоправдано да управлява чуждите работи, гесторът няма право да претендира нищо от доминуса. Въпреки това чл. 61, ал. 3 ЗЗД предвижда задължението на доминуса да върне на гестора това, с което се е обогатил от воденето на чужда работа без поръчка. С други думи, доминусът отговаря по правилата на неосновател­ното обогатяване. По този начин гесторът няма, за разлика от основател­ното гестио, право да иска обезщетение на направените от него необходими и полезни разноски, независимо дали те да довели до някакъв ефективен резултат или не, а само право да иска от доминуса онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването на гестора, тоест по-малката от сумите на обогатяването и на обедняването. В този смисъл доминусът няма никакво задължение, ако не се е обогатил от гестиото, тоест ако не е имал никаква полза от него.
6. ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ И ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ НА НЕИСТИНСКОТО ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПОРЪЧКА
Фактическият състав на този вид гестио се състои от следните еле­менти:
Първо, извършване на работа, която обективно е чужда.
Второ, лицето извършва работата със съзнанието, че е негова собстве­на. Липсва следователно волята осъществяваната работа да се счита за чужда.
Поради отсъствието на субективния елемент — съзнанието, че се извършва чужда работа, не се прилагат правилата на водене на чужда работа без поръчка. Без значение е дали дефектът в субективния елемент се дължи на измама, извършена от трето лице или на заблуда, за която е виновно самото лице, извършващо съответната работа.
Ако лицето се е заблудило и мисли, че върши своя собствена работа, а обективно тя се оказва чужда, не важат правилата на чл. 60-62 ЗЗД, изобщо не се прилага правната уредба на водене на чужда работа без поръчка. Но ако другото лице се е обогатило от извършването на работата в негов интерес, то дължи на извършителя онова, с което се е обогатило на основание чл. 55-59 ЗЗД.
Ако намесата на лицето в чуждата правна сфера е противоправно и виновно и от това са настъпили вреди за другото лице, последното има право на обезщетение на претърпените вреди.
7. ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА И В СВОЙ ИНТЕРЕС
Специална хипотеза на водене на чужда работа без поръчка съставлява предприемане на работа в чужд и собствен интерес.
Тази хипотеза не следва да се определя като неистинско водене на чужда работа без поръчка. Защото е налице съзнание у гестора, че управлява чужда работа. Особеното е в интереса — предприемайки дей­ствия, гесторът действа не само в чужд, но и в собствен интерес. Но тази хипотеза се отличава и от истинското водене на чужда работа, защото действията се извършват не само в интерес на заинтересования, но и в собствен интерес. Затова в този случай според закона — чл. 61, ал. 2 ЗЗД не се прилагат правилата на воденето на чужда работа без поръчка, а на неоснователното обогатяване и по-точно, предвижда се, че заинтересова­ният дължи обезщетение за направените необходими и полезни разноски само ако и доколкото те са отишли в негова полза и са довели до неговото обогатяване.