90. ПРЕСТАЦИОННА КОНДИКЦИЯ. (НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ)

1. ПОНЯТИЕ
Определение — възникнало по силата на закона правоотношение меж­ду две лица, по силата на което едното лице, което е получило нещо без правно основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка се е обогатило.
Неоснователното обогатяване (НО) има своя произход в римското право, в което то е било известно под термина „кондикция". Целта на правната уредба на НО е да бъде отстранено едно фактическо съществува­що, но според представите на правния ред необосновано и затова неспра­ведливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго.
Неоснователното обогатяване трябва да се различава от непозволеното увреждане. Докато при непозволеното увреждане се обезщетяват вреди, виновно причинени от едно лице на друго, при НО не се причиняват вреди и не възниква необходимост от тяхното обезщетяване. При НО става въпрос за това, че този, който е получил нещо без правно основание, няма право да го задържи и трябва да го върне на лицето, на което това нещо принадлежи. Целта на института на НО, т.е. на системата от правни норми, които регулират отношенията между обогатилия се и обеднилия се, не е да се поправи причинената вреда, а да се сложи край на неоснователното получаване или обогатяване. Освен това при НО е без значение по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага, т.е. без значение е дали поведението на обогатилото се лице е укоримо, т.е. виновно. Затова при НО не се говори за противоправност и вина, а само за обогатяване и липса на правно основание.
Но какво означава обогатяване и липса на правно основание?
Под „обогатяване" следва да се разбира всяка имуществена придобив­ка — напр. придобиване на право — вещно или облигационно, получаване на владение, ползване на една вещ или просто придобиване на благоприят­ни стопански позиции, получаване на услуги, които поначало в гражданския или търговския оборот се предоставят възмездно.
Освен получаване на някаква имуществена облага, обогатяване би имало и когато се намалява пасивът на имуществото на едно лице — напр. погасяват се негови задължения.
Получаването на имуществената облага или намаляването на пасива на имуществото на едно лице са станали без правно основание или при отсъствие на правно основание. Под правно основание се разбира правоот­ношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самият закон, водене на чужда работа без поръчка и други.
Обогатяването на едно лице е станало без правно основание. Лицето не е имало право на получи имуществената придобивка в момента, когато то фактически я е получило.
Възможно е обаче към момента на получаването на имуществената придобивка лицето да е имало право да я получи, т.е. да е било налице правно основание, но впоследствие правното основание да е отпаднало с обратна сила — настъпване на прекратително условие, унищожаване на договор, разваляне на договор и др. Тъй като осъществяването на това обстоятелство има обратна сила, отпада и правното основание, което е съществувало към момента на получаването на имуществената придобив­ка, поради което отново е налице НО.
Ако обаче по прекратените с обратна сила договори е било вече престирано, страните имат право да искат връщане на даденото и правното основание за връщането е неоснователното обогатяване, а не договорът — така р. по ВАД 138/2001 г. -„Търговско право", 2003, № 1, с. 80-81.
Неоснователното обогатяване у нас е уредено като отделни фактичес­ки състави — юридически факти, при чието настъпване възниква правоот­ношението, което изрично е уредено в закона и което се състои от задълже­нието на този, получил нещо без правно основание, да го върне на лицето, от което го е получил или за чиято сметка се е обогатил.
В световната облигационноправна теория се различават два основни типа кондикции — престационната и непрестационната. У нас те са уредени в чл. 55 и в чл. 59 ЗЗД.
2. ПРЕСТАЦИОННА КОНДИКЦИЯ
2.1. Престационната кондикция, която се нарича още сопдкИо 1п деЬШ, е фактически състав, който се състои от следните елементи:
А) Едно лице е престирало и с това то е станало по-бедно, докато лицето, на което е престирало, е станало по-богато. Под престация се разбира съзнателно и целенасочено увеличаване на чуждо имущество. Лицето съзнателно, по своя собствена воля е осъществило съответната престация. С това то е целяло да изпълни свое задължение към друго лице — 8о1уепсп саша.
Б) Престирането трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка от обогатилия се. Според съвременната теория, за да се осъществи този фактически състав, не е задължително да има непосредственост на разместването на имущес­твената облага, т.е. обеднилият се да е престирал непосредствено на обогатилия се, а това може да стане и чрез посредник, поща, банка и прочее.
В) Обогатилият се трябва да е получил нещо. Той трябва да се е обогатил чрез престирането. Неговото имуществено положение се е подоб­рило. Предмет на полученото може да бъде всяка имуществена облага, като напр. освобождаване от едно задължение, спестяване на разноски, получа­ване на владение.
Г) Престирането няма правно основание, т.е. няма основателна, оправ­дателна причина. Или липсва валидна сделка, или престацията е извърше­на, без да е съществувало задължение.
Д) Необходимо е да е налице и една негативна предпоставка — прести-ращият не трябва да знае, че няма задължение.
В гражданския процес обогатилият се трябва да доказва наличието на правно основание, докато другите предпоставки се доказват от престара­лия.
От посочения фактически състав възниква по силата на закона правото на престиралия, който има качеството на кредитор по това законово правоотношение, да иска от обогатилото се лице, което има правното положение на длъжник, да върне даденото от него.
2.2. Престационната кондикция се проявява в три основни подвида. В нашето законодателство те са уредени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Нека разгледаме поотделно подвидовете на condictio in debiti.
Първо, получаване без основание или при първоначална липса на основание. Фактически е дадено нещо в случай, когато липсва сключен договор или договорът е нищожен. Независимо от първоначалната липса на правно основание страните по договора или едната от тях е престарала фактически, мислейки че изпълнява валидно договорно задължение.
Под посочения фактически състав може да се подведе и един особен случай на condictio in debiti. Това е така нар. condictio ob iniustam vel turpem causa— правното основание на даденото е забранено или противоречи на
добрите нрави, като и престиращият, и обогатилият се знаят това. Тъй като у нас съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД правното основание, т.е. договорът, в този случай, е нищожен, НО се основава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД — получаване при начална липса на основание.
Второ, престирано е с оглед на неосъществено основание. Такива са случаите на условни правни основания, на сделки под условие. Когато сделката е сключена под условие или едно задължение е уговорено под условие, че се сбъдне или не се сбъдне определено бъдещо несигурно или сигурно събитие или се извърши или не се извърши определено бъдещо действие и ако това условие не се реализира, но въпреки това задължението е изпълнено, то няма правно основание поради неосъществяване на усло­вието.
Трето, престиране с оглед на отпаднало основание — condictio ob causam finitam. Към момента на престирането е получено нещо на правно основание, т.е. правното основание е съществувало и е било валидно към момента на престирането, но впоследствие, в резултат на упражняване на потестативно право — напр. право на унищожаване или разваляне на договора, то е отпаднало с обратна сила и е заличило правните последици от момента на тяхното възникване. Напр. застрахователят е платил застра­хователната сума за откраднато моторно превозно средство, но после то е било намерено и върнато на застрахованото лице. Получената от застрахо­вания сума следва да се върне на посоченото по-горе основание.
Четвърто, законът ни обаче не изброява всички възможни случаи на престиране без правно основание. Затова си позволявам тук да посоча още един фактически състав, който се посочва в чуждестранната облигацион-ноправна теория и практика.
Това е condictio ob rem или condictio causa data nom secuta — НО при непостигане на целения резултат на договора. Противно на очакванията на страните по договора целеният резултат не е настъпил, но е вече осъществе­на едната престация. Напр. договор за охрана на чуждестранен гост е сключен с охранителна фирма, но гостът не идва в България. Или едно лице оказва услуги на друго лице в очакване в бъдеще да го наследи. Синът работи в магазина на баща си без възнаграждение, но очаква, че ще наследи този магазин един ден. Ако това очакване не се оправдае — примерно бащата завещава магазина на своята любовница, синът може да иска възнаграждението, което не е получавал на основание НО.
Тази кондикция обаче е изключена, ако настъпването на резултата е било невъзможно още в самото начало на престирането и престиращият е знаел това или ако е попречил противно на добрите нрави на постигането на целения резултат.
Независимо коя от посочените хипотези е налице, т.е. дали е било дадено нещо при първоначална липса на основание или при неосъществено или отпаднало основание, все се касае за даване без основание. Затова, ако искът е бил предявен поради първоначална липса на основание, а е уважен поради отпаднало или неосъществено основание, се смята, че съдът не е
разгледал иск на непредявено основание — р. 1776 по гр.д. 304/2002 г. — V г.о. ВКС. - „Пазар и право", 2003, № 3, с. 36-37.