91. НЕПРЕСТАЦИОННА КОНДИКЦИЯ

3.1. Това е фактически състав на НО, при който едно лице получава без правно основание по друг начин, т.е. не чрез престиране от друго лице, а по друг начин. И тук е престирано обаче без правно основание, както при престационната кондикция. У нас този състав се нарича обогатяване без основание за сметка на друго лице и е уреден в чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ако трябва да направим сравнение между престационната и непреста-ционната кондикция, можем да установим следното:
Получаването на нещо без правно основание посредством престация на друго лице означава увеличаване на имуществото на лицето в резултат на извършване на определени действия от друго лице, които са били насочени към това — да се предостави имуществена облага на първото лице. Пре-стирането и получаването обикновено почиват на облигационно отноше­ние между двете лица, което, както видяхме, обективно може да не същес­твува или впоследствие да отпадне с обратна сила, като тогава се приема, че е престирано без правно основание. Защото правното основание пред­ставлява правоотношението, което се състои от правото да се иска опреде­лена престация и задължението тя да се извърши. Правоотношението може да почива на договор, едностранна сделка, извъндоговорен източник и др.
Получаването по друг начин означава обогатяване посредством дей­ствия на обогатилия се, които представляват вмешателство, посегателство в чужда правна сфера. Едно лице примерно използва чужда вещ без да бъде овластено за това. Неговото обогатяване следва от обстоятелството, че е спестил плащането на наема, който иначе е трябвало да заплаща на собственика на вещта, т.е. получил е имуществена облага, която може да се оцени в пари. В този случай липсва престация от друго лице, обогатяването не се дължи на това, че собственикът на вещта е престарал нещо на друго лице без правно основание, а на това, че другото лице само е извършвало действия, чрез които се е обогатило или на това, че без да има правно основание се е намесило, навлязло е, използвало е чужда правна сфера и чужда вещ. Изобщо обогатяване „по друг начин" означава не чрез прести­ране от обеднилия се. Въпреки това обаче обогатяването е станало за сметка на обеднелия.
3.2. Кои са отделните фактически състави на непрестационната кон­дикция?
Първият фактически състав е вмешателство на обогатилия се в чужда правна сфера. Примерно, едно лице се връща от работа в чужбина и вижда, че в къщата му са се настанали роднини, получили ключа от съседа. То може да иска наем за времето на ползване на жилището на основание непреста­ционната кондикция.
Вторият фактически състав е кондикцията на тристранните отноше­ния. Едно трето лице престара вместо длъжника на кредитора. Третото лице има регресен иск срещу длъжника. Това е така нар. регресна кондик-ция. В разглеждания случай се касае за плащане на чуждо задължение. Плащащият съзнателно изпълнява едно чуждо задължение. След това той става кредитор спрямо истинския длъжник. Истинският длъжник се е обогатил, защото е получил нещо — спестяването на разноските по изпълнението. Липсва правно основание.
Или длъжникът престира вместо на кредитора на трето лице. В този случай третото лице е задължено да върне полученото на истинския кредитор. То се е обогатило, защото е получило нещо за сметка на креди­тора. Кредиторът може да предяви регресен иск срещу третото лице.
И в двата случая имаме обогатяване на едно лице за сметка на друго. Длъжникът се е обогатил за сметка на третото лице или третото лице се е обогатило за сметка на кредитора. Липсва правно основание.
Третият фактически състав на непрестационната кондикция образуват случаите, при които обогатяването се изразява в придобиване на собстве­ност не на основата на договор, а на законно основание — напр. чрез приращение, преработка, присъединяване. Това може да се дължи на действия на трети лица или на природни сили. Например вилата, заедно с дърветата и другите прикрепени към земята предмети, се свлича в съседно­то място.
Обогатяването може да почива обаче и на действията на лицето, за чиято сметка другият се е обогатил — например ако някой използва собствената си вещ или парични средства в полза на друго лице.
Във всички тези случаи на обогатяване за чужда сметка трябва да липсва правно основание, т.е. обогатилият се няма право да задържи полученото от своите собствени действия, от действията на трети лица или природни сили, т.е. той няма право на имуществената облага спрямо лицето, за чиято сметка я е получил.
В посочените състави на непрестационната кондикция се изисква обо­гатяването на едно лице без правно основание — тоест, неоснователното увеличаване на неговото имущество да е станало за сметка на друго лице, с други думи, имуществото на другото лице да се е намалило и да има причинна връзка между обогатяването на едното и обедняването на другото лице.
3.3. При наличието на двата основни вида НО — престационната и непрестационната кондикция възниква по силата на закона облигационно отношение между обогатилия се и обеднилия се, което включва, както следва:
При престационната кондикция — правото да се иска връщане на даденото. Това право принадлежи на този, който е изпълнил, без да е бил задължен, т.е. без правно основание е дал някаква имуществена облага. Правното основание на посоченото право е чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
При непрестационната кондикция — правото да се иска онова, с което другото лице се е обогатило, но до размера на обедняването. Това право принадлежи на този, за чиято сметка се е обогатило другото лице, т.е. чието имущество ефективно се е увеличило. Основанието на посоченото право е чл. 59 ЗЗД.
Съотношението между тези две права е определено в чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Престационната кондикция изключва, дерогира непрестационната. Пра­вото, породено от фактическите състави по чл. 55, ал. 1 има приоритет пред това по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
3.4. Някои особености в отделните фактически състави на НО, изрично уредени в българското законодателство
Когато едно лице поради грешка е изпълнило чуждо задължение, то може да иска връщане от кредитора на онова, което последният е получил. Тук обаче има една особеност. Кредиторът така или иначе е имал право да получи дължимото. Едно друго лице — неговият длъжник, обаче е трябвало да го удовлетвори. Но след като е получил следващото му се изпълнение, той може да се е лишил от документа — примерно да го е скъсал или да се е лишил от обезпеченията на вземането си — прекратил е договора за залог или ипотека Затова и законът в тези случаи е по-снисходителен към него и не допуска кондикция. Според чл. 56, ал. 1 ЗЗД този, който е изпълнил поради грешка чуждо задължение, не може да иска връщането от кредито­ра, ако последният се е лишил добросъвестно от документа или обезпече­нията на задължението. В случая този, който е изпълнил, може да встъпи в правата на кредитора и да предяви регресен иск срещу истинския длъжник.
Под „добросъвестност" законът разбира липса на знание, че третото лице не дължи изпълнение поради грешка. Добросъвестността на кредито­ра се предполага до доказване на противното, т.е. престиралият трябва да доказва, че кредиторът е бил недобросъвестен, за да може с успех да осъществи правото си срещу него. Особеното в разглеждания случай е, че законът не признава право в полза на третото лице срещу кредитора, т.е. не признава право на обеднилия се срещу обогатилия се без правно основание, поради това, че кредиторът добросъвестно се е лишил от документа или от обезпечението на задължението. Това е така, защото все пак кредиторът е имал право да получи изпълнението. Затова законът държи сметка и за неговите интереси.
3.5. Съставът по чл. 59 ЗЗД е общ състав на неоснователно обогатяване и се изключва от специалните състави по чл. 55, ал. ЗЗД. Общото по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД е, че по двата члена се дължи връщане на имуществена облага поради липсата на основание. Разликата се състои в това, че по чл. 55, ал. 1 е дадено във връзка с договор между страните по неосновател­ното обогатяване, докато обогатяването по чл. 59 ЗЗД не е обусловено от договорно основание, съществувало към момента на разместване на иму­ществените облаги.
От тук арбитражната практика прави извода, че спорът на неосновател­но обогатяване по чл. 55 е арбитруем, независимо, че се касае за извъндо-говорен източник на задължението за връщане на даденото, докато спорът по чл. 59 ЗЗД не е арбитруем - р. по ВАД 52/2002 г. - „Паз ар и право", 2002. № 3, с. 45-46.
4. СЪДЪРЖАНИЕ И РАЗМЕР НА ПРАВОТО, РЕСПЕКТИВНО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ПРИ НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ
4.1. Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД този, който е получил нещо неоснователно, е длъжен да го върне. Следователно, от НО възниква задължение за даване. Това е първоначалното престационно задължение, което длъжникът при НО е получил без правно основание. Затова той е длъжен да върне същото, което е получил — вещ, конкретно определено вземане, парична сума.
Ако обаче връщането на нещо не е възможно поради неговите свойства и естество — напр. получени са без основание услуги, тогава се дължи парично обезщетение, което обаче не е обезщетение на вреди по смисъла на непозволеното увреждане, а е паричната равностойност на дължимата престация.
Когато обогатилият се е получил вещ, се поставя въпросът за ползите, които е извличал от вещта, получена без правно основание. Става въпрос за плодовете, които е давала вещта или ползите, които държателят е имал от нея. Плодовете се дължат от момента на поканата, която кредиторът — собственик на вещта е отправил към длъжника, да му върне вещта. Не се дължат плодовете от преди поканата. Това важи както в случаите, когато вещта съществува, така и когато тя е погинала, изразходвана е или е отчуждена отпреди поканата — чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
4.2. Какво ще стане, обаче, ако неоснователно получилият една вещ се разпореди с нея и я прехвърли на трето лице, т.е. я отчужди? Към кого следва да насочи иска си кредиторът — към този, който се е разпоредил с вещта или този, който е крайният й получател.
Според чл. 57, ал. 2 ЗЗД като задължено лице в този случай се определя този, който я е отчуждил. Законът защитава добросъвестните трети лица, които са придобили вещта, макар и от несобственик. Доколкото обаче чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността признава за собственик третото лице, само ако я е придобило по възмезден начин, то тогава, ако несобственик я отчужди по безвъзмезден начин, третото лице, макар и добросъвестно, не става неин собственик и собственикът може да предяви срещу него реван-дикационен иск. Следователно, чл,. 57, ал. 2 ЗЗД има пред вид защита на приобретателя само при възмездното разпореждане с вещта. При безвъз­мездното разпореждане третото лице не се защитава от закона и е задълже­но да върне придобитата от несобственика вещ. Законът защитава в по-голяма степен интересите на обеднилия се отколкото на този, който е получил вещта безвъзмездно, независимо от своята добросъвестност.
При положение че вещта, която следва да се върне, е погинала или е била изразходвана — при потребимите вещи, или е била отчуждена (възмездно), задължението на длъжника, т.е. на обогатилия се, е парично, т.е. той дължи определена парична сума, чийто размер зависи от неговата добросъвестност. Ако вещта погине след поканата или получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи обезщетение, равно на действителната стойност на вещта, а ако покупната цена е по-висока от нея, дължи последната. Ако обаче е бил добросъвестен, дължи само това, от което се е възползвал, т.е. това, с което реално, действително се е увеличило имуществото му. Примерно, това може да бъде деликтно или застрахователно обезщетение при погинала вещ.
4.3. Размерът на престацията при НО зависи още и от качеството на длъжника. Законът създава специална защита за недееспособните длъжни­ци. Независимо от предходните правила, те дължат само това, което е отишло в тяхна полза, т.е. чл. 58 ЗЗД представлява една защитна норма, която изключва прилагането на горепосочените правила на чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
4.4. Когато неоснователното обогатяване се изразява в придобиване на нещо по друг начин — чл. 59, ал. 1 ЗЗД, т.е. когато е налице непрестаци-онна кондикция, се дължи по-малката от двете суми — сумата на обогатя­ването и сумата на обедняването. Дължи се онова, с което длъжникът се е обогатил до размера на обедняването. В тези случаи не се дължи връщане на вещ или друго материално благо, а парична сума, чийто размер зависи от разликата между имуществото на обеднелия такова, каквото е и стой­ността на имуществото, което би било налице, ако не беше се обогатил друг за негова сметка и от разликата между имуществото на обогатилото се лице и имуществото, което би имало, ако не беше се обогатило за сметка на другиго.
4.5. Правото от НО отпада, ако оправомощеното лице е дало на длъжника нещо в изпълнение на свой нравствен дълг и е съзнавало това — чл. 55, ал. 2 ЗЗД. В случая се визира хипотезата, когато едно лице е изпълнило задължение без правно основание, но то е изпълнило свой морален дълг и е знаело, че не е правно задължено. Впоследствие, независимо че отноше­нията между този, който е дал и този, който е получил, са се влошили, не може да се иска връщане на даденото.
Примерно, бабата и дядото са хранили своя нетрудоспособен внук, независимо че той е имал родители. Бабата и дядото нямат юридическо задължение да дават издръжка. Давайки обаче издръжка на нуждаещия се внук, те са изпълнили една нравствена повеля и затова не биха могли, след като той навърши пълнолетие, да претендират възстановяването на даде­ната от тях издръжка. Друг е въпросът, че те могат да насочат претенцията си към родителите, които неоснователно са отказвали да се грижат за своя син.
5. ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ И ЛИХВА ПРИ НЕОСНОВАТЕЛНОТО ОБОГАТЯВАНЕ
Искове за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1 и чл. 59 ЗЗД се погасяват в пет годишен срок. Той започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без правно основание, от момента на отпадане на правното основание или от момента на неосъществяване на условието, а при НО по чл. 59 ЗЗД — от момента на обогатяването за сметка на другиго. Това е така, защото в този момент вземането на кредитора става изискуемо.
Що се отнася обаче до лихвата, следва да подчертаем, че двата момента — на началото на давността и на началото, от което започва да се изчислява лихвата, не съвпадат. Това е така, защото съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД законовата лихва се начислява от момента, в който длъжникът изпадне в забава. Според чл. 84, ал. 2 ЗЗД обаче, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен. Това е така, защото задължението за връщане на даденото без основание е без срок и горецитираната разпоредба определя деня на забавата — вж. също ТР 2/1998 г. и арбитражната практика на АС при БТПП — р. по ВАД 19/1996 г. В р. 138/2002 г. — „Търговско право", 2003, № ], с. 81-83, също се приема, че за задължението за връщане на парична сума, която се дължи без основание или при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, няма определен срок и затова, за да изпадне в забава, длъжникът следва да бъде поканен.

0 коментари:

Публикуване на коментар