94. ДЕЯНИЕ И ПРОТИВОПРАВНОСТ. ОСНОВАНИЯ ИЗКЛЮЧВАЩИ ПРОТИВОПРАВНОСТТА - ДЕЙСТВИЕ ИЛИ БЕЗДЕЙСТВИЕ

То се характеризира със следните белези:
Първо, трябва да е обективирано в действителността, т.е. да е намерило външен израз, външна проява. Да не е само мисъл.
Второ, да е обусловено от волята на извършителя. В юридически смисъл деяние е само тази външна проява на едно лице, която е извършена под контрола на съзнанието. Ако обективно е изключена възможността за контрол върху проявата, тя не може да се разглежда като деяние. Извърши­телят трябва да може да я управлява, неговата воля трябва да може да упражнява въздействие върху външната проява. Затова не са деяния в стриктния правен смисъл движения на човек по време на сън, в състояние на безсъзнание, движения, предизвикани изцяло от чужди въздействия, неконтролирани от съзнанието, рефлексии движения. Защото във всички тях липсва контрол на съзнанието, на волята.
И така, действието е активна, вредоносна проява на човека. Какво е обаче положението с бездействието? При него едно лице не предприема нищо, въздържа се от активност, но въпреки това бездействието също може да бъде правно релевантно. Кога? Когато едно лице е бездействало в ситуация, при която правото е изисквало от него да действа, да предприема нещо, т.е. когато е налице правно задължение да се действа. Например, лекарят е задължен да окаже помощ на нуждаещия се пациент и съществува изрично законово формулирано задължение за това. Ако той не извърши действието и пациентът почине, е налице бездействие, което се определя като НУ.
4. ПРОТИВОПРАВНОСТ
Не всяко деяние е елемент от фактическия състав на НУ, а само противоправното деяние. Противоправността се определя като противоре­чие на деянието с императивна правна норма. Последната може да бъде формулирана като забрана — например, много забранителни норми се съдържат в Закона за движение по пътищата — не трябва да се пресича на червено, не трябва да се кара в насрещното платно и прочее. Нормата обаче може да определя поведението на лицата при настъпване на определени условия — напр. да определя техните задължения, т.е. да бъде задължаваща — примерно, лекарят е длъжен да окаже медицинска помощ на нуждаещия се пациент. Общото при тези норми е, че те съдържат формулата, която законът изисква за определено поведение. Нормата дефинира поведението и ако в действителността поведението на едно лице се отклонява, не съвпада с модела, описан в императивната норма, е налице иротивоправно деяние. Затова деянието е противоправно, когато нарушава заповеди или забрани, установени изрично в правни норми.
Възможно е обаче императивната норма да формулира една забрана или задължение чрез правните последици, които възникват, ако конкретно­то поведение на лицето съставлява деяние, чиито признаци изрично и изчерпателно са описани в самата норма. С други думи, нормата посочва изрично неправомерното деяние и последиците, които правото свързва с неговото извършване. Такива са нормите в Наказателния кодекс — например който подбужда чужда държава или обществена група в чужбина към война или друго враждебно действие против републиката, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години — чл. 98, ал. 1 НК. В тези случаи говорим за съставомерно деяние — деяние, което осъществява признаците на фактическия състав на престъплението.
Противоправността на деянието при НУ може да се изрази във всяка от формите, които бяха посочени по-горе. Тя може да се състои в нарушаване­то на изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което според императивната норма е трябвало да бъде извър­шено, неосъществяване на поведение, което императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация.
Изводът, който може да се направи, е че за да е противоправно едно деяние, първо трябва да е налице конкретна императивна правна норма с посоченото по-горе съдържание и второ, конкретното поведение на едно лице да не съвпада с тази правна норма, а да я нарушава. Забраняващите и задължава­щите норми могат да се намират във всякакви нормативни актове. Без значение е към кой клон на правото те принадлежат — публично или частно. Те могат да бъдат норми на конституционното, наказателното, администра­тивното, процесуалното, търговското, семейното, вещното право и т.н.
Не трябва обаче да изпускаме пред вид най-важната забранителна норма в областта на НУ — чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Макар да се съдържа в ЗЗД, тя твърде много наподобява по своята формулировка нормите на Наказател­ния кодекс. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В разпоредбата е описано неправомерното деяние — причиняване вреди другиму и санкцията за това — задължението за поправяне на вредите. Законът забранява да се причиняват вреди другиму и ако едно лице наруши тази забрана и причини вреди, неговото деяние осъществява състава на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. деянието е съставомерно, противоправно. С други думи, всяко причиняване на вреди е противоправно и то е такова именно защото съществува общата забранителна норма на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Затова противоправността на НУ би следвало да определим като нарушение на общата императивна забрана да не се вреди другиму. Не е необходимо задължително да търсим друга специална правна норма, която съответното деяние накърнява. Примерно, ако един завод уврежда водата на една река или почвата, самото замърсяване на околната среда представлява НУ, без да е необходимо да се доказва коя конкретна норма на друг закон се нарушава. Затова и съдебната практика приема, че е противоправно пове­дението на мъжа, който без основание е отказал да сключи брак с жена, с която се е намирал продължително време във фактическо съжителство и от това тя е претърпяла неимуществени вреди — душевни страдания, накърня­ване на доброто име и прочее.
Следва обаче да се има предвид, че макар в законите на страната ни да са формулирани редица забрани и заповеди, адресирани до поведението на човека в конкретна обстановка, те не съдържат изчерпателен каталог на нормите на поведение. Съществени опорни точки при преценката на проти­воправността обаче предлага признаването на абсолютните права, тъй като те обезпечават защита срещу всеки. Ако деянието нарушава абсолютното право на едно лице — правото му на живот, правото на неприкосновеност на личността, правото му на собственост, то е противоправно — например умъртвяване, лишаване от свобода, обида, клевета, унищожаване или пов­реждане на вещ.
Когато разглеждаме противоправността не трябва да изпускаме пред вид едно много важно обстоятелство — така наречената в немската теория „противоправна каузалност". Когато правната норма забранява определе­но поведение, с това тя цели да предотврати настъпването на вреди. Например забранява се управлението на моторни превозни средства без да се притежава правоспособност за това, като целта на забраната е да се предотврати евентуалното причиняване на злополуки от лица, които нямат необходимите знания и умения за това. Ако някой наруши нормата и причини с това вреда, той отговаря за непозволено увреждане, в случай че е реализирал опасността, която нормата цели да предотврати и обратно, не отговаря, ако е настъпила някаква друга вреда. Напр. по време на управле­нието е причинено автомобилно произшествие, но то се дължи на това,че водачът е бил уцелен от камък в главата по време на управлението на МПС.
Вредата не се намира в този случай в защитния обхват на забранителната правна норма.
Противоправността се отнася до човешкото поведение, а не до небла­гоприятните последици, с които то е свързано. Тя не би могла да се отнася и до природни събития или поведението на животни, защото правните норми, съдържащи забрани или заповеди, са адресирани само до хората. Например кравата, която е опасла люцерната на съседа, не действа проти-воправно. Противоправно е обаче поведението на собственика й, който не е упражнил достатъчен надзор върху нея и е допуснал настъпването на отрицателните последици.
Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Затова тя не трябва да се смесва с вината, която е субективен елемент на НУ. Всяко увреждане е противоправно, освен ако не са налице основания, които оправдават неговото извършване, т.е. които изключват противоправността, докато не всяко увреждане може да бъде извършено виновно — умишлено или небрежно. Затова господстващата теория приема, че едно деяние е противоправно, ако то нарушава едно правно защитено благо — имуществено или неимуществено (причиняване на вреди), докато упрекът към това деяние се свързва с вината на извърши­теля. По същия начин е уредено положението и при договорната отговор­ност. Този, който наруши договорното си задължение — не го изпълнява или го изпълнява неточно, макар да е положил дължимата грижа, т.е. да не е виновен, действа противоправно. Но той не е длъжен да обезщети вредите, защото не е виновен, а не защото е действал правомерно. Господстващата теория ориентира понятието за противоправност по същество към резулта­та — трябва да е засегнато едно правно защитено благо, а то се засяга чрез причиняването на вреда.
Непозволеното увреждане е противоправно, когато обективно едно деяние е довело до причиняването на вреди. Но не всяко причиняване на вреди, а само това, което е довело до вреди в сферата на друго лице, различно от увредителя. Самоувреждането е несъставомерно, защото не е включено в забраната по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Противоправно е причиняването на вреди другиму, само ако вредите са настъпили в правно защитената сфера на другото лице. Примерно, засег­нати са живота, здравето, честта, достойнството, доброто име, имущество­то на друго лице. Ако обаче вредите са причинени на предмети, чието притежание е забранено от правото и поради това те са извън обсега на правната закрила, не би следвало да се говори за противоправност на увреждането. Примерно, едно лице съхранява наркотици в мазето си и съседът му ги наводнява. Очевидно е, че в този случай потърпевшият не само няма да може да задължи съседа да поправи вредите, но и няма да потърси правна защита — именно защото наркотиците не са правно защи­тено благо и причиняването им на вреди е извън защитния обсег на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
И така, НУ е съставомерно и противоправно деяние. По този признак то прилича на престъплението. Едно деяние, за да бъде престъпление, трябва да осъществява състав на посочено в Наказателния кодекс престъп­ление. Престъпление е това общественоопасно деянието, което формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, т.е. на деяние, обявено от закона за наказуемо — чл. 9, ал. 1 НК. В разглеждания контекст на съставомерност разликата между НУ и престъплението се състои в това, че едно деяние е престъпление, ако е общественоопасно и осъществява всички признаци на конкретен престъпен състав, обявен от закона за наказуем и има толкова вида престъпления, колкото са съставите в Наказателния кодекс, докато НУ е формулирано само в една правна норма, т.е. предвиден е общ състав. За НУ е обявено всяко увреждане на друго лице, без законът да поставя допълнителни изисквания към деянието и без деянията да са диференцирани. С други думи, липсва разнообразие на деликтните състави.
5. ИЗКЛЮЧВАЩИ ПРОТИВОПРАВНОСТТА ОСНОВАНИЯ
И така, всяко увреждане на друго лице е противоправно. То обаче не е противоправно, ако друга правна норма не изключва противоправността, т.е. ако са налице основания, които изключват противоправността или с други думи, основания за увреждане на друго лице.
Тук могат да се посочат следните изключващи противоправността основания:
А) Съгласие на лицето, на което са причинени вреди. Тук не става въпрос за някаква правна сделка — примерно за договор със смъртта, или за потвърждане на увреждащото деяние, а за позволение, овластяване на увредителя да предприеме фактически действия, които засягат правната сфера на увредения— напр. спортисти, мазохисти, футболисти, съгласие на пациента да бъде опериран или да му се приложат сложни методи за диагностициране на болестта, които засягат неговия телесен интегритет.
Б) Неизбежна отбрана — при непосредствено противоправно нападе­ние трябва да се защитят държавни или обществени интереси, личността или права на лицата и това е възможно само ако лицето, чиито интереси са застрашени или по отношение на което е извършено нападението, причини вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Такива вреди могат да бъдат причинени и ако от противоправното нападение бъдат засегнати личността или правата не на отбраняващия се, а на друго лице — чл. 12, ал. 1 НК.
В) Правно овластяване по силата на договор или друга правна сделка. Примерно, сключва се договор да се разруши една къща, застрашена от срутване. Няма НУ, защото има овластяване от собственика, съдържащо се в специален договор.
Г) Административен акт, съдебно решение, присъда, действия на съдия-изпълнител или действия на други държавни органи. Примерно, мярката за неотклонение задържане под стража изключва противоправността на лишаването от свобода. Същото се отнася и до присъдата, с която е наложено наказание лишаване от свобода. Унищожаване на кон­трабандно внесени цигари по силата на административен акт на съответ­ните митнически органи. Премахване на незаконна постройка с акт на държавния строителен надзор или убиване на заразени животни — въз основа на акт на органите за ветеринарен санитарен контрол и т.н.
Д) Причиняване на вреди на лице, извършило престъпление при него­вото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превиша­ване на необходимите и законосъобразни мерки — чл. 12а, ал. 1 НК.