01. Криминалистика – обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки.

Криминалистиката (Кр) като наука възниква през 19 век. Нейната поява и развитие е свързана с бързото нарастване на престъпността в Европа и Америка. Налице са и редица предпоставки свързани с обновяване на наказателното законодателство в Европа (в това число и в България), а също така и : - използването на постиженията на естествените и техническите науки в правораздавателната дейност и по конкретно при изследване на веществените доказателства; - появата на редица криминалистически изследвания в областта на трасологията; - идентификация на човека по признаците на външността; - съдебна балистика и т.н. Възникването и развитието на Кр в България е също от 19 век, подобно на останалите европейски страни. За това допринасят освен посочените предпоставки, а също и по специфични условия – възникналата необходимост от криминалистични знания в прокурорско-следствената и съдебна практика, а също и влиянието на чуждестранната Кр, свързано с превеждането на един от най-известните трудове в тази област за това време – на австрийския криминалист основоположник - Ханс Грос. Други известни криминалисти от онова време са Локар от Франция, Потапов и Громов от Русия и Лебедев – издал първия учебник по Кр.Криминалистичните знания са свързани и със съдебната медицина. Голяма заслуга има проф. д-р Атанасович, който през 1873 г. издава “Правилник за освидетелствани при оглед на мъртвите тела” и този труд за времето си има голяма стойност, защото в него съществуват редица криминалистически способи и предпоставки за откриване и изземване на доказателства.След приемането на Наказателния закон през 1896 г. се прави опит работата на полицията и съда да се организира по подобие на Европа, като в приетия през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство са разграничени някои действия по събиране на доказателствата и привличане на експерти за тяхното изследване и оценяване. Като начало за прилагането на специфичните криминалистични методи у нас се приема 1907 г. през тази година е приет новия Закон за столичната полиция, към която се изграждат бюра за идентификация. Откриват се и лаборатории по антропология и дактилоскопия. През втория етап от развитието редица българи-криминалисти специализират в европейските страни – Германия, Швейцария. У нас също пристигат специалисти – криминалисти от Виена, като с тяхно съдействие през 1926 г се правят редица подобрения, с които се усъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава Централна адресна служба. Започват да се развиват и криминалистичните експертизи. През този период България става член на Интерпол – Международна организация за борба с международната престъпност. През 1951 г. България напуска Интерпол. Възстановила е членството си м.ноември 1989 г. и е член и в момента. През този етап Кр носи белезите на Западноевропейската – акцентира се върху криминалистичната техника, без да се засяган тактиката и методиката. Първите лекции по криминалистика е водил проф. Никола Саранов през 1929г. Следващи изявени преподаватели са проф.Иван Гарелски, проф.Цеко Цеков и др.Криминалистика – понятие. Тя е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с развитието и разследването на престъпленията, а в определени граници и тяхното предотвратяване. Кр се отличава с някои особености : - тя не е нормативна наука, няма собствена нормативна база, а почива изцяло на НПК;- използва знания от наказателния процес, наказателното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, естествените и технически науки;- Кр съдейства за усъвършенстване на наказателно-правната нормативна уредба- създава предпоставки за практическо използване постиженията на НТП в правораздавателната и правозащитна дейност.Тези знания, които се разработват от Кр се използват, както в наказателното производство, така и в други области.Основни принципи на Кр – законност, обективност и изчерпателност.1. Законност – дейността, свързана с разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията е съобразена със закона – НК и НПК.2. Обективност – извършва се паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването, с помощта на повече независими методи.3. Изчерпателност – да се даде отговор на всички въпроси, да се проверят всички версии, като се изследва цялото отражение на престъплението върху действителността още преди унищожаването на доказателствата, с цел установяване на обективната истина.Връзки на Кр с другите науки. Тези връзки са твърде всеобхватни и динамични. Най тесни те са с наказателния процес, освен по въпроса с доказването и с относимостта на доказателствения материал, а така също и в събирането и проверката на доказателствата. Най-важната връзка е с наказателното право и нормите на НК. Те са теоретична основа на Кр, които намират отражение при изграждане и проверка на версиите, при планиране на досъдебното производство, при приложението на криминалистическата техника и тактика пи разследване на престъпленията. Връзките с криминологията се проявяват при изучаване причините и условията спомогнали за извършване на престъпленията и възможностите за тяхното предотвратяване.Психологията и логиката също спомагат да се разработят някои въпроси в тактиката ( т.н. психологически контакт с лицата, които се разпитват; при очна ставка; при разпознаване на живи лица и трупове).Логиката се използва при изграждането на версии – анализ, синтез, индукция, дедукция, аналогия, при планиране на разследването.Кр е свързана и със съдебната медицина и съдебната психиатрия – задължително е присъствието на съдебен лекар при оглед на труп и последващия вътрешен оглед (аутопсия), при изследване на следи и веществени доказателства от биологичен произход. Съдебната психиатрия има значение при разпит на лица, относно тяхната оценка на даваните показания, оценка на някои патологични фактори, които оказват влияние върху “почерка” на дадено лице и др.Особености на Кр :1. Тя изучава процеса на отразяване на престъплението върху обективната среда, възникване на следите и други веществени доказателства.2. Дава средствата и препоръките за откриване, фиксиране, изземване и изследване на материални следи и други веществени доказателства.3. Определя тактическа организация на разследването и4. Методиката на разследването на отделните видове престъпления.Предмета на Кр постепенно се разширява поради : - интегрирането й с наказателните и частни науки; - потребността от криминалистични знания; - необходимостта от съответствие между тези знания и нивото на престъпността.Система на Кр. До скоро се приемаше че системата на Кр включва криминалистическа техника, тактика и методика на разследване на отделните видове престъпления. Тази система не се отрича, но трябва да се уточни, че Кр обхваща :- въпроси от общата теория на Кр;- криминалистическа техника – откриване, фиксиране, изземване, изследване и оценка на доказателствата;- трасология – учение за следите;- криминалистически експертизи;- криминалистическа тактика;- методика на разследване на отделните видове престъпления;- криминалистическа профилактика.

Целият текст...

02. Съдебна идентификация.

по същество това е познавателна дейност, която се изразява в установяване наличието или липсата на тъждество на конкретно определен обект, а когато това е невъзможно, в установяване на груповата принадлежност на обекта. Тя съдейства за установяване на връзката на опред.лице или материален обект с разследваното престъплениеВ наказателното право Съдебната идентиф. Се осъществява с помощта на 2 процесуални способа: експертизата и разпознаването. Съд.идентиф. е подчинена на разпоредбите на НПК; тя протича в рамките на наказателното право. Свързана е с изследване на разследваното престъпление, обектите на идентификацията се намират в предполагаема връзка с извършеното престъпление.Обект на идентификация: те са материални обекти, които могат да бъдат възприети от човека и изследвани непосредствено или с помощта на специални знания. Обектите се изследват не статично, а в тяхното развитие и изменение. Главен обект на идентификация е човекът; оръдието или оръжието. Обектите на идентификация (издирваните обекти) се наричат идентифицируеми. Но изследването им е невъзможно без т.н идентифициращи обекти - обектите, в които са отразени техни признаци и с помощта на които може да се извърши отъждествяването.Ид ентифицируемите обекти са годни за идентификация, ако притежават в съвкупност две основни свойства: индивидуалност и устойчивост. Индивидуалността се проявява чрез съвкупността от свойства и признаци, естествено присъщи на обекта поради закономерното им възникване, развитие и социално проявление при съответните условия. Устойчивостта осигурява трайност на съответната качествена определеност на обекта, на неговите свойства и признаци, на неговата индивидуалност.Видо ве идентификация: в зависимост от характера на процесуалните способи: експертна идентификация и идентификация при разпознаването ; с оглед на степента на идентификация: индивидуална и установяване на груповата принадлежност.; в зависимост от характера на идентификационните признаци: идентификация по признаците на външния строеж и идентификация по вътрешния строеж на обекта.Идентификаци ята по външния строеж: най - често срещана, почива на добре разработена частна методика, изводите се изграждат не само въз основа на индивидуалните но и на груповите признаци, обективно признаците могат да бъдат възприети непосредствено от компетентния орган.Идентификация по функционално - динамичния комплекс - към този вид се отнасят експертизите на документи и разпознаването на човека по динамичните (функционалните) признаци.В зависимост от характера на идентифициращия обект: идентификация по т.нар. мисловен образ - тя се използва при разпознаването. В зависимост от особеностите на идентифицируемия обект: идентификация на цялото по неговите части Стадии на идентификация: 3 стадия: разделно изследване, сравнително изследване и оценка на резултатите от сравнението. При разделното изследване се установяват идентификационните признаци на идентифицируемия и дентифициращите обекти. При сравнителното изследване се сравняват признаците на идентифицируемия (издирвания) обект с тези на идентифициращите (образците за сравнение). По време на сравнителното изследване се решават два основни въпроса: определят се съвпадащите признаци, връзката и зависимост- та в която се намират; и се систематизират различните признаци, като се установява техния произход. Оценката на резултатите съдейства не само за да се направят окончателните изводи, но и за да се определят основанията, върху които те почиват.Идентификац ионни признаци: признаците, които отразяват характерни индивидуални особености и дават основание да се направи извод за наличието или липсата на тъждество на изследвания обект. Те биват индивидуални и групови; общи и частни; необходими и случайни; на външния и вътрешния строеж.

Целият текст...

03. Идентификация на човека по признаците на външния му вид. (словесен портрет)

При извършване на различни престъпления, за целите на разследването при издирване на лица с неустановена самоличност (пострадал, уличен, трупове и части от тях) се използват теоретични разработки за идентификацията. Всеки човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са строго индивидуални и характерни само за дадения човек. Признаците на външността на човека са използвани от края на 19 век от Алфонс Бертион. Той е предложил методиката за тези признаци, наречена от него “словесен портрет”. В основата на тази методика лежи система от правила за подреждане и описание на най-характерните и устойчиви признаци на външността на човека, с помощта на специална терминология. Разработената от Бертион методика е използвана предимно за разкриването на престъпления. Професор Райс от Лозанския университет разработва нова методика, на база на тази на Бертион. Тя също е усъвършенствана, но в основата си се е запазила.Признаците на външността са разпределят в 4 групи : - общи физически; -анатомични; - функционални и – съпътстващи.- Общи физически – пол, възраст, телосложение и антропологични черти на външността на човека;- Анатомични – свързани са с костно-хрущялната структура – размери, форма, положение на отделните части на тялото;- Функционални – осанка, походка, жестикулации.Тези трите са присъщи на самия човек, затова се наричат – собствени.- Съпътстващи – облекло, предмети, с които си служи и носи.Към първите три групи се отнасят и т.н. особени белези – отклонения от нормалния строеж и привичните движения на тялото (срещат се рядко при човека). Някои от тях са по рождение, а други са придобити по-късно. Възможността едно лице да бъде установено по външни признаци се обуславя от обстоятелствата, че съвкупността от тези признаци е строго индивидуална, неповторима и присъща за всеки човек, на даден етап от неговото развитие и не се повтаря при други хора.За индивидуализацията на човека спомага и устойчивостта на признаците на външността в границите на определено време. Най-устойчиви са анатомичните признаци, защото в основата им е костно-хрущялната структура – размери и форма на лицето, контур на носа, веждите и т.н. По-малко устойчиви са тези, на основата на меките тъкани – устни, брадичка. Относително устойчиви са функционалните признаци – съвкупността им понякога е напълно достатъчна за идентификация, но те се поддават и на изменение и подправяне. Значението на всеки признак на външността за идентификация на човека зависи не само от неговата устойчивост, но и от честотата на повторяемост в различните хора. Колкото по рядко се среща един признак, толкова по-голямо значение има за индивидуализацията на човека и толкова по-малко признаци са необходими за съвкупността от признаци. Това са различни аномалии в строежа на човешкото тяло.Признаците на външния вид оказват съществена помощ оказват, тъй като по тях могат да се направят изводи за пол и възраст, за размер на отделните части на тялото, привички и т.н. Общите физически, функционални и анатомични признаци на външността се описват със специална терминология. Въвеждането на единна терминология улеснява оперативните и следствените работници да разбират описаните признаци и да си съдействат при издирване и идентифициране на престъпниците. Описанието трябва да е пълно и последователно. Пълнота – подробно описание на всички възприети признаци. Това намира приложение при издирване на неизвестен извършител на престъпление, УТНС. Обема на признаците зависи от целите за които се съставя описанието, дали има и други нагледни средства – снимки.Последователност – описване на общите физически, а след това – на анатомични и функционални признаци, особените белези – аномалии и накрая съпътстващите признаци. Признаците се използват за установяване на лица, избягали от местопроизшествие, от места за лишаване от свобода, безследно изчезнали. Описанието на признаците на външността започва с общите физически признаци, които характеризират човека като цяло – пол, възраст, телосложение, охраненост и общи черти на външността. Следват анатомичните – размер, форма, контур, положение, симетрия и цвят на частите на тялото. Главата съдържа най-много и с най-голяма значение анатомични признаци – форма и размер на главата, отделни части на лицето (нос, устни, очи, вежди, зъби, брада, уши, кожа). Характеристика на тялото – обхваща шия, рамене и отделни части на тялото.Функционалните признаци са свързани с анатомичните, като се явяват и израз на състоянието (психично) на човека, социално положение. Те характеризират и особеностите на условно-рефлекторния апарат – осанка, походка, мимики, жестикулации.Особените признаци, възникват под въздействието на болест, нарушаване целостта на крайниците, заекване, татуировки. Те също са донякъде устойчиви и индивидуални и предизвикват съсредоточеност на вниманието.Източници на информация за признаците на човека :- показания на свидетели;- показания на уличения (заподозрения);- фото- , видео- , киноснимки;- различни видове следи от ръка, крак, зъби;- картотеки на наказателна регистрация и медицински заведения.Голямо приложение, като източник на информация има вероятностния метод (за лицата, които би трябвало да са възприели факти свързани с престъплението) и метода на мисловна реконструкция (възстановява се разследваното престъпление, като се анализира механизма на протичането му и се очертава отражението на престъплението върху обществения ред)Методика за описване на признаците на външността на човека. Създадена е от Алфонс Бертион. Според тази методика, признаците на външния вид са в определена система, която предполага всяка част на главата, всяка особеност на лицето, да се фиксира с точни буквени обозначения, от което се съставя формула на лицето. Това налага използването на общи наименования, определена последователност, конкретност, пълнота.Рисуван портрет – съставя се от художник портретист, който слушайки показанията при разпита, прави обща щрихова скица на лицето. Ако скицата съвпадне с показанията, може да се използва при издирването.Съвременни методи.“Компюскеч” – компютърна система за съставяне на портрет по описание, на лица от всички полове, раси и антропологични типове. Създателите на програмата гарантират нейната прецизност и бързодействие. Фото-робот – негов автор е Пиер Шабо. Предимство на този метод е, че на човек е трудно да даде обяснение за възприетото, но може да посочи издирваното лице от предложени снимки. По представени снимки на три области от човешката глава – 1.чело-коса; 2. вежди –очи; 3. устни-брада, в хода на разпита се съставя портрет на лицето. Това става на няколко стадия:-показване на снимки и отделяне на избраните от свидетеля (обвиняемия)-монтиране на снимките на подвижни скали с обща основа-ретуширане на изградения образ от художник, на база допълнителните данни от разпита.-нови корекции на фото-робота.Фото-робота има два недостатъка – не може да се осигурят достатъчно варианти на образа и не е лишен от субективизъм, при ретуширането от художника.“Айдентит” – на база на 40 000 фотографии на лица от цял свят е съставен комплект от схематични изображения върху 525 диапозитива, с изображения на общата форма на лицето, на отделни негови части или отделни особености. Диапозитивите са с буквено-цифров шифър. Всеки полицай в САЩ има комплект от диапозитивите и може да състави портрет на лицето.“Фотофит” – създател Жак Пенри. Този метод е на принципа на фото-робота, но използва снимки с високо качество, с характерни черти на главата (169 типа чела, 81 вида очи, 86 типа уста и т.н.). при тяхната комбинация се получават около 5 000 000 синтетични образа.

Целият текст...

04. Криминалистически методи и средства за откриване, фиксиране, запазване, изземване, изследване и оценка на доказателства.

Откриване на доказателства. Свързано е с подбор, анализ и оценка на наличните данни с доказана стойност и проверка на изградените версии. Този процес е свързан с редица трудности, поради противодействие на извършителя на престъплението, външните фактори и самата отдалеченост във времето от момента на извършване на престъплението до разследването. При откриването на доказателствата се използват няколко метода, най- често следните :- вероятностния метод – свързан е с изграждане и проверка на система от версии, относно време и място на престъплението, механизъм на възникване на доказателствата, тяхното повреждане и унищожаване.- инструментален метод – изразява се в използването на редица технически средства за откриване на следи и веществени доказателства. Техническите средства, които се използват, зависят от характера на престъплението и местопроизшествието.- метод на мисловната реконструкция – той е във връзка с първите два метода, но и с наличните данни по делото.След откриване на доказателствата, следващата задача е запазването им. Вземат се неотложни мерки за запазване на доказателствата от редица външни условия и вътрешни процеси, така,че да могат да се използват по-късно.Фиксиране (закрепване) на доказателствата. То се прави с цел на тях да се придаде доказателствена сила, да се превърнат в съдебни доказателства.Начини за фиксиране :- съставяне на протокол за извършеното следствено действие (чл.100 НПК). Съдържание на протокола – 1.уводна част (време на започване, място, участници, метеорологични условия); 2.описателна част (всички извършени действия и резултати); 3. Заключителна част (подписи на участниците).- фото- , видео-, кино-, фонофиксация (при разпит, очна ставка). Видове снимки - ориентиращи (общи); обзорни (само местопроизшествието), възлови (отделен участък), детайлни (отделна следа). За детайлната снимка се препоръчва мащабния способ (поставяне на линийка на същата плоскост), за да може всеки да придобие реална представа за следата. Снимките се поставят в албум и се прилагат към протокола.- следствен експеримент – опитни действия.- графическа фиксация – скици на местопроизшествието.Изземване на доказателствата – действия, чрез които се осигурява възможност доказателствата да бъдат използвани и приобщени съм делото, като се съблюдават някои основни тактически изисквания :- към изземване се пристъпва едва след фотографиране на доказателствата;- изземването да се осъществи едва след като се установи връзка на следите и другите доказателства с местопроизшествието и престъплението.- когато размера на обекта позволява, се препоръчва да се изземе следата, заедно с обекта, върху които се намира. Когато това е невъзможно се извършва непосредствено изземване.Изследване на доказателствата – представлява познание на тяхното съдържание от органите – съд, следствие, дознание. Изразява се в проверка на достоверността на тези фактически данни, които съставляват съдържанието на доказателствата, както и установяване съгласуваност на дадено доказателство с други такива по делото. Доказателствата се изследват от компетентен орган по разследването, а когато се иска прилагане на специални знания от науката, изкуството и техниката - се възлага на експерти (чл.117 НПК). Тук също има някои тактически изисквания :- комплексност – изследване с всички допустими правни способи- своевременност – изследване преди да настъпи опасност от повреда и унищожаване на доказателствата. Това налага някои действия да се извършват неотложно (оглед).- изчерпателност – изследване на всички доказателства, независимо каква информация съдържат.Оценка на доказателствата. Това е процес по установяване тяхната допустимост наличие и характер на връзките между доказателствата и значението им за откриване на обективната истина.

Целият текст...

05. Наказателна регистрация

С възникване на наказанието, възниква и наказателната регистрация (НР). Първоначална форма на проявление на НР е антропологичната регистрация – създадена през 1882 г. от Алфонс Бертион. Тя се основава на съотношението на размера на костите на човека през живота му и се изразява в регистриране на частите на тялото. У нас се въвежда в началото на 20 век. Осъществява се, като в съответни карти се нанасят данни за 11 признака – години, ръст, телосложение, цвят на очи, цвят на коси, особени белези и др.НР е научно обоснована система от знания за събиране, регистриране, класифициране и запазване на данни за лица, предмети и действия, свързани с разследваното престъпление. Тя подпомага следствие, съд, разследващи и оперативни органи при разкриване, разследване и предотвратяване на престъпления. НР се води само от органите на МВР, на принципа на законосъобразност, обективност, пълнота, секретност, защита на личните данниОсновни методи на НР – описание, дактилоскопиране, фотографиране. В зависимост от характера и целите, данните на НР се подреждат в хранилища, картотеки, албуми, следотеки и др. С тях си служат оперативни, следствени, съдебни, експертни органи. Получените от НР данни се използват за установяване на лица и предмети, за издирване на безследно изчезнали, идентифициране на ТНС и за други обстоятелства.Главен обект на НР са лица, срещу които е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, изчезнали лица, УТНС, предмети, вещи с неустановен собственик, огнестрелни оръжия, куршуми, гилзи, иззети от местопроизшествието.Основни изисквания са обектите да са материални, да са във връзка с престъплението, да притежават съвкупност от общи и частни признаци за индивидуализация, да подлежат на класификация по ред, вид, група, подгрупа.Нормативна основа на НР – ЗМВР, ЗЗЛДанни, Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, Инструкция за система АФИС.Видове НР.1.Поименна регистрация – попълват се поименни карти. Те съдържат – трите имена, дата и място на раждане, адрес, националност, професия, семейно положение, съдимост (ако е осъждан – по кой член), пръстов отпечатък от палеца на дясна и лява ръка, данни за особени белези, регистрационен номер. Към тези картотеки има допълнителни – прякорни картотеки.2.Най-голяма значение има дактилоскопната регистрация. Още древните грънчари чрез пръстовия си отпечатък са се подписвали върху изработените от тях съдове. Китайците – също. През 18 век поляка Йоханес Поркинон изгражда основна система за класификация. Сър Уйлям Хершъл установява закономерност в отпечатъците на туземците. През 1894 г. Франсис Галтон издава първата книга на тази тема “Пръстови отпечатъци”, в която посочва ,че няма два еднакви пръстови отпечатъка. Херман Вилкер установява устойчивостта на отпечатъците. Така дактилоскопията измества антропометрията и става единствено средство за идентификация. През 1902г. във Виена и Дрезден също се въвежда дактилоскопната регистрация. От 1914г. всички европейски държави и САЩ прилагат само дактилоскопната система. В България регистрацията започва от м. І.1909 г. За целта на специални бланки се нанасят отпечатъци от дясна и лява ръка, а на обратната страна – снимка, възраст, имена, очи, белези, родители, адрес. Ръцете се намазват с печатарско лепило. През 1925-1927 г. започва подготовка на наши специалисти по европейски образец. За целта Хайденфелт, Ничш (полицаи от Виена) оказват съдействие. Те подготвят експерти за полицията. През 1927 г. се извършва първото разкриване на престъпление у нас, чрез отпечатък.Днес дактилоскопната регистрация е най-ефективната система от всички видове регистрации. До 1952 г. регистрацията се и извършвала по петопръстната система, а от тогава до днес – по десетопръстната. Пръстовите отпечатъци се снемат върху карти с 10 полета – по 5 в ляво и дясно + контролни отпечатъци. На база на тях се извежда основна и допълнителна формула (само тогава, когато върху 10-те пръста има кръговидни папиларни изображения). В практиката трите вида папиларни изображения се срещат най-често смесено. Тогава се извежда и допълнителна частна формула. За целта трите вида изображения (примковидни, дъговидни, кръговидни) се разпределят в 9 групи :- дъговидни папиларни изображения се бележат с индекс 1 (първа група),- примковидните се бележат с индекси от 2 до 6, като 2 е за радиални примковидни папиларни изображения, а 3,4,5 и 6 – за лунарните такива. Този индекс е съобразно броя на линиите, които се пресичат от линията на Галтон.- кръговидните папиларни изображения се обозначават с индекси 7,8, и 9Дактилоскопната формула е дроб с числител индекси на дясна ръка в поредност от палеца към кутрето и знаменател – индекси на лявата ръка също от палеца към кутрето.Десетопръстната дактилостопна регистрация позволява както идентификация на извършителя, така също и установяване самоличността на живи лица и трупове, които вече са регистрирани. От 31.01.1991 г. система АФИС е въведена у нас. С нея всяко лице може да се установи за 30 сек., ако в системата има информация за него. Централния компютър е в НИИКК, а в РДВР и ГКПП са монтирани скенери, върху които проверявания поставя ръка. В масивите има и идентификационни отпечатъци, намерени на местопроизшествия на неразкрити престъпления. При дактилоскопната регистрация се вземат 15 признака. 3.Регистрация на БИЛ – те същи се регистрират в МВР, с цел издирване. Регистрирането на БИЛ се извършва веднага след получаването на сигнал. За целта се попълва се карта по образец с данните – трите имена, прякор, дата и място на раждане, социален произход, образование, занятие, месторабота, семейно положение, последен адрес, дата на получаване на сигнала, от кого е получен, дата на изчезване, кога за последно е видяно БИЛ, друг път издирван ли е, особени белези, снимка.4.Регистрация на ТНС. Свежда се до събиране на информация за БИЛ. Двете са свързани помежду си. Данните за ТНС се сравняват с данни за БИЛ. Ако те съвпадат, то личността на ТНС се счита за установена и двете карти се събират. Данни, които се попълват при регистрация на ТНС – време и място на намиране, пол, националност (по външен вида), кога е настъпила смъртта, подробно описани е на характерните белези, ръст, възраст, очи, коса, липса на крайник, дрехи, анатомични аномалии, вещи, документи. Трупа се фотографира ( по правилата на опознавателната фотография) и дактилоскопира. Ако е минало много време от смъртта, дактилоскопирането е трудно и се използват специални методи - потапяне в гореща мазнина (за разложени трупове) или потапяне в сапунена вода ( при мумифицирани трупове – за да се отпусне кожата).Регистрация на отделни вещи – регистрират се вещи, които са откраднати, изгубени, намерени, за които се предполага, че имат връзка с престъплението. Тяхното фиксиране става чрез описани в съответни карти, в който се отразява тяхната форма, размери, качество и др. индивидуализиращи признаци. Тези карти се подреждат по азбучен ред, според наименованието на вещите.Регистрация на лица, чрез фотоснимка – началото на тази регистрация е от 1884 г. Създадена е от Алфонс Бертион (френски криминалист). У нас тя е въведена през 1908г. Създават се фотоалбуми – картотеки, със снимки на лица (извършители на престъпления), направени по метода на сигналитичната фотография. Тези фотоалбуми имат значение при разпознаване по снимки, а също и при експертиза за идентифициране на лице по снимка. Фотоснимките се класифицират според вида и състава на престъплението и начина на извършване.Регистрация по вида на престъплението – този способ спомага да се регистрират лица, които са извършили нееднократно еднородни престъпления. При извършване на всяко ново, еднородно престъпление по еднотипен начин, издирвателните и следствени органи първоначално насочват разследването към вече регистрирани лица.Национална балистическа гилзотека и куршумотека – тя е изградена към НИИКК – МВР и представлява сбирка от обекти, свързани с употребата на огнестрелно оръжие от неразкрити престъпления. Обектите, които се подреждат в тази колекция могат да бъдат – куршуми, гилзи, и части от тях, както и образци за сравнително изследване.Създаването на националната гилзотека и куршумотека цели централизирано изследване на обекти от различни местопроизшествия, с цел разкриване на тежки престъпления, чрез идентифициране на оръжието, от което е стреляно. Успоредно с това тази колекция дава възможност за сравнително изследване на незаконно притежавано оръжие, иззето от заподозрения, уличения, обвиняемия, както и на случайно намерени при огледа на местопроизшествието куршуми и гилзи. Колекцията се съхранява в специални метални шкафове. Всеки обект се вписва в дневник, в който се нанасят съответните данни. Куршумите и гилзите се поставят в кутийки, разделят се по калибър и система на оръжието. Някои от данните могат да се обработят по електронен път. Правят се и детайлни снимки на по-характерните идентификационни признаци на обектите.Балистични колекции от оръжия и боеприпаси – те се създават както на национално, така и на регионално равнище. В тях се съхраняват различни марки и системи огнестрелни оръжия, които служат като образци за определяне груповата принадлежност на скрито или неизвестно инкриминирано оръжие, от което е стреляна на местопроизшествието, както и на боеприпаси, които са използвани от стрелящия. Използването на тези колекции е успоредно със специални каталози от фирмите –производители на оръжие и боеприпаси. Подреждането на оръжията става по няколко призната :-по предназначение – бойно, ловно, спортно;-по релефа на канала на цевта – нарезно и гладкоцевно-по калибъра – мало-, средно- и голямокалибрано.-по броя на зарядите – едно- и многозарядно.-по начина на произвеждане на стрелбата – автоматично и неавтоматично.Боеприпасите се подреждат по вид, калибър, година на производство и страна-производител. При изграждането на тези колекции се използват различни възможности. Обикновено липсващите модели и системи оръжия се предоставят за колекцията, след приключване на наказателното производство и постановяване на присъдата. Получават се от специалните служби на МВР и МО.Колекции от автомобилни гуми, фарови стъкла и заключващи средства.Извършването на трасологични и технически експертизи е свързано с изследването на различни обекти, открити на местопроизшествието. Особено големи трудности се срещат при извършването на експертизи на обекти, които имат едно и също предназначение, но технологично се произвеждат с различни външни признаци и форми. За определяне на груповата принадлежност на гумите, по оставените от ходовата част на МПС следи, върху тяло, дрехи, пътно платно, се използва общия вид и размера на следата и рисунъка на протектора. Успоредно с тези колекции се използват и каталози, отпечатани от фирмите производители на тези гуми. При ПТП с неизвестно МПС, често остават парчета от стъкла от фарове и габарити. Колекциите от тях се използват за определяне на груповата принадлежност на инкриминирания обект, чрез установяване на цялото по неговите части.Колекциите от брави, катинари и други заключващи средства са предназначени за бързото определяне на серия и № на обекта на изследване, фирма производител, като за целта в колекцията има дублиращ екземпляр , на който е направен напречен разрез за улесняване на експертите-криминалисти, при изучаване на устройството на инкриминираното заключващо средство, преди да се пристъпи към отваряне и разрязване. Колекции от наркотични вещества, лекарствени средства, растения, цигари и др. Тези колекции улесняват експертите при предварителния оглед и при определяне вида и произхода на инкриминираните обекти. При наркотиците са възможни различни начини на приготвяне и опаковане на един и същ продукт, които характеризира не само произхода, но и канала, по който те се пренасят. За наркотика “Екстази” са познати над 100 вида марки. По тази причина колекциите се групират по вид, чистота, цвят и начин на пакетиране.Така се подхожда и при колекциите от лекарствени средства, при които едно и също лекарство се таблетира и опакова от производителите по различен начин.Колекциите от цигари и цигарени кутии, служат за определяна на завода и страната производител, партидата на производство, както и особеностите на хартията, филтъра и качеството на тютюна.Колекцията от растителни видове се изготвя под формата на хербарии, които си подреждат в специални каталози.ДНК – регистрация. Великобритания първа в света през 1996 г. проведе ДНК регистрация. У нас тя е въведена от 01.05.2005 г. и е регламентирана в ЗМВР. ДНК регистрацията е информационен масив от ДНК профили на лица, извършили престъпление. Определянето на ДНК профилите, тяхното съхраняване и използване се осъществява от Националната ДНК лаборатория към МВР. Изземването на биологичен материал от лица, които подлежат на ДНК регистрация се извършва на територията на цялата страна, с помощта на специални комплекти, които осигуряват прецизност и защита на донора. Техническото изпълнение се осъществява чрез вземане на натривка от устната кухина или на определен брой косми от главата на човека. От този биологичен материал се определя ДНК профила на лицето и се записва в базата данни чрез уникален, генериран и контролиран от регистрационната система номер. При вземане на сравнителен биологичен материал се попълва формуляр, който съдържа данните на регистрираното лице – трите имена, националност, № на ЛК, пол, ЕГН, етническа принадлежност. Някои от тези данни се използват при обработката на експертните резултати, с които се увеличава многократно идентификационната стойност на извършения сравнителен ДНК анализ.

Целият текст...

06. Съдебна балистика – обща характеристика. Значение на съдебната балистика. Откриване, фиксиране, запазване и изземване.

Съдебната балистика е – система от правила и знания за откриване, фиксиране, запазване, изземване и изследване на огнестрелното оръжие, боеприпаси и следи от оръжие и боеприпаси. Съдебната балистика е раздел на криминалистическата техника и заема самостоятелно и много важно място в криминалистиката.Значение на съдебната балистика:- съдейства за изясняване на широк кръг обстоятелства за мястото и времето на изстрела, посоката на куршума, годността на саморъчно направеното оръжие и др.;-осигурява специализирано извършване на огледа на местопроизшествието, на претърсването и изземването и на личния обиск в случаите на използване на огнестрелно оръжие;- позволява да се идентифицира оръжието по намерените гилзи и куршуми чрез извършване на съдебно - балистична експертиза, а когато това не е възможно- да се определи груповата му принадлежност;Откриване на оръжието: то е една от основните задачи при огледа, претърсването и изземването и при личния обиск. За откриването на оръжието се използват три основни метода.1.Вероятностен метод – при този метод се изгражда система от версии за евентуалното местонахождение на оръжието и боеприпасите. Тук се взема пред вид нормалното протичане на процесите при изстрела, закономерната реакция на извършителя и обусловените от конкретните условия възможности за укриване на оръжието и попадането на куршумите и гилзите.2.Мисловна реконструкция -този метод почива на закономерната връзка и зависимост между отделните факти и обстоятелства, намерените следи и други доказателства. Чрез този метод се анализира механизмът на извършване на престъплението, а от там и местонахождението на оръжието и боеприпасите.3. Инструментален метод – изразява се в използването на различни технически средства – металотърсач, рентгенов апарат и др.Фиксиране – извършва се два начина:1.Протокол за извършване на съответното следствено действие - в него се описва разстоянието между два постоянни ориентира където се намира оръжието, положението на оръжието и боеприпасите спрямо трупа и другите обекти на местопроизшествието, посоката на цевта и положението на боеприпасите, оръжието заредено ли е или не, положението на предпазителя, на затвора. Подробно се описват отличителните белези на оръжието – вид, фирмени знаци, образец, система, калибър.2. Фотографска фиксация- тя дава възможност за нагледност, чрез нея се постига бързина, пълнота и обективност на информацията. Въз основа на детайлните снимки могат да се предприемат издирвателни действия, а от възловите снимки може да се получи информация за връзката на оръжието със заобикалящите го предмети.Запазване- изразява се в запазване на оръжието и боеприпасите и на образуваните признаци в състоянието в които са открити; запазване на следите от ръце, от биологичен произход и други върху оръжието.Изземване- извършва се при спазване на следните правила:- запазване на оръжието и боеприпасите в състоянието в което са открити;- обезопасяване на оръжието и освобождаването му от заредено положение;- запазване на следи от ръце, биологичен произход и други върху оръжието. Оръжието се поема в тези места, където не могат да се образуват следи от ръце. Отворът на цевта винаги трябва да сочи нагоре, за да се запазят намиращите се в нея частици свързани с произведения изстрел;- осигуряване на условия за пренасяне на оръжието и боеприпасите до съответната лаборатория за изследване без повреждане на образуваните признаци;Изземване не трябва да се допуска преди фиксирането на оръжието и боеприпасите и в протокола и фотографската фиксация и преди извършването на оценка на местопроизшествието и обектите намиращи се в определена връзка и зависимост с оръжието и боеприпасите.

Целият текст...

07. Учение за следите (трасология).

Понятие за следа – материално, фиксирано отражение на признаците на един обект върху друг обект, в резултат на взаимодействие между тях, при извършване на престъпление и свързаните с него обстоятелства.Предмет на трасологията са не всички видове отражения, като сигнали- носители на информация за извършеното престъпление, а само един определен вид следи – тези в трасологическия смисъл на думата. Всяко изменение в обстановката на престъплението, всяко възприятие – мисловен образ в съзнанието на човека, следва да се отделят от следите, които са обект на трасологията. Трасологията се занимава само с един определен вид следи – отраженията в материалния свят. Следообразуващият обект отразява своите свойства върху следовъзприемащия обект. Характерно е, че взаимодействието може да е пряко (от ръка, крак, зъби) или опосредствено – чрез използването на технически средства (при взлом). Въз основа на следите може да се идентифицира следообразуващия обект или поне неговата групова принадлежност. По следите могат да се установят важни обстоятелства – посока на движение и оттегляне, съучастници, място на пребиваване. За да се обясни точно механизма на образуване на следите, освен причинната връзка е необходимо да се установи и действието, което е причинило образуването на следата. Установяването на връзката между двата обекта, има отношение към важни въпроси. Например при експертната криминалистична регистрация, без установяване на причинната връзка между взаимодействащите обекти, не може да се реши основната задача на експертната криминалистична идентификация – установяване тъждеството на следообразуващия обект, въз основа информация от следата.Следата е била обект на внимание още от древността, но като начало на трасологията се приемат изследванията от втората половина на 19 век – австриецът Ханс Грос издава “Ръководство на следователя”, което съдържа пълна характеристика на следите.Видове следи. В зависимост от броя и характера на движението следите могат да бъдат представени като – статични и динамични. Статичните следи са образувани при едно движение в една посока. Статичната следа се образува само в определен участък от повърхността на следовъзприемащия обект, в момента на прекратяване на движението между двата обекта. Формирането на статичните следи е от взаимодействието на два обекта със следните характеристики – извършване на механично движение на следообразуващия обект или насрещно механично движение на двата обекта. От това движение двата обекта влизат в плътен контакт. Предизвикват се изменения, постепенно силите се уравновесяват, движението между обектите се прекратява и в резултат на това се формира следата, като веществено отражение на свойствата на следообразуващия обект. Следата е статична, тъй като се образува, когато и двата обекта са в абсолютен покой. Следите при удар и натиск са типични статични следи. Те отразяват формата, релефа, размера + някои частни идентификационни признаци. Анализа на механизма на образуването на статичните следи има практическо приложение за определяне характера на взаимодействието, за установяване на начина на използване на следообр. обект, за определяне рода и вида на следообр. обект, за определяне на неговата контактуваща част, за определяне на посоката на движение (следа от крак), за изясняване положението на престъпника и жертвата и др.Динамични следи. Образуват се при движение в различни посоки. Времето на контакта е краткотрайно и отражението на външния строеж не е пълно. Те не са годни за идентификация, а само за определяне на груповата принадлежност. Динамичните следи заемат по-голям участък върху следовъзпр. обект, защото са от няколко момента на движението на обекта, като контактуващата повърхност на следообр. обект се отразява няколко пъти върху контактуващата повърхност на следовъзприем. обект ( рязане с ножовка, плъзгане с шейна). Динамичните следи отразяват последователно и неколкократно контактуващата повърхност на следообр. обект. Тези следи не винаги отразяват всички налични признаци на конт. част на следообраз. обект, но позволяват да се получи информация за характера на взаимодействието между обектите, за рода и вида на следообр. обект, за начина на извършване на определени действия от извършителя, а и за някои частни признаци на релефа на следообр. обект.Според начина на възприемане от следовъзпр. обект, следите биват обемни и повърхностни. Обемните следи отразяват трите измерения – дължина, ширина, височина на контактната повърхност на следообр. обект, респективно обемното изменение върху следовъзпр. обект.Предпоставки за образуване на обемни следи :- следовъзпр. обект трябва да е пластичен. Колкото по-дребнозърнеста е структурата му, толкова по ясна е следата.- способност да се запазят измененията в следовъзпр. обект. Повърхностни следи – не предизвикват изменение в следовъзпр. обект. Образуват се чрез наслояване върху следообр. обект на частици (цветни и безцветни) и отслояването им върху следовъзпр. обект. Повърхностните следи също имат известна обемност, поради “обема” на отслоените частици.Локални и периферни следи. Локалните се образуват в границите на контактуващата повърхност на обекта, а периферните – извън тях. Локалните са типични следи-отражения, а периферните не съдържат информация за предмета, а само за контура му. Периферните следи се срещат най-често при следа от крак. Според възможността да бъдат възприети, следите биват слабо видими и невидими.Според начина по който са оставени – от физическо, химическо, биологическо взаимодействие.Всички изменения на местопроизшествието, в резултат на извършеното престъпление са следи в широкия смисъл на думата.Идеални следи – това са отражения в съзнанието на човека. Това е мисловен образ образуван в резултат на въздействалите по време на престъплението обекти , процеси, явления. Те не подлежат на унищожаване и повреждане. Тези следи са зависими от индивидуалността на човека, моментното здравословно и психично състояние, което води до различно възприемане от различните хора, на едни и същи факти. Идеалните следи не бива да се разглеждат откъснато то следите-отражения и от следите в широкия смисъл на думата.

Целият текст...

08. Следи от ръце.

Следите от ръка позволяват да се установи личността на извършителя на престъплението, а също така и някои други обстоятелства. Практическото значение на тези следи се определя то няколко фактора :- те се срещат твърде често в практиката, поради функционалното значение на ръцете;- образуването на тези следи не е свързано с характера на престъпленията- по тези следи може са се установи лицето, което се е намирало на съответното място;- поради анатомичния релеф на следите, могат да се открият идентификационни признаци.В Европа сравнително късно се открива значението на тези следи. Първите, открили значението на следите от ръце за идентификацията на лицата са Марчело Манпичи (1690г.), Йохан Кине (1860г.). През 1930 г. губернатора Уйлям Хершъп откривайки зависимост и класификация на папиларните изображения, въвежда сред туземците поставянето на пръстови отпечатъци върху документи. В България дактилоскопията се развива късно. През 1903г. започва да се вземат отпечатъци от извършители на престъпления. Първите експертизи се правят през 1925 г., когато у нас идват австрийците Хайденфелт и Ничш – специалисти-криминалисти.Анатомичен строеж на кожата – състои се от три слоя – епидермис, дерма, подкожен пласт. В дермата на дланите и ходилата се намират снопчета влакна с различна форма (папили), които се вдават в епидермиса. По другите части на тялото няма такива папиларни линии (изображения). Те образуват различни фигури – примка, дъга, овал, различни за всеки индивид, което дава възможност да се използват за идентификация. Освен тях върху кожата са и порите на пото-мастните жлези, които отделят пото-мастен секрет. Върху дланите и ходилата има най-малко потни жлези. Където има папиларни линии, няма мастни жлези. Мастния секрет се отделя от други места върху кожата и попада върху дланите при докосване на тези места. Пото-мастния секрет е фактор за образуването на тези следи.Морфологичен строеж на кожата – състои се от : - папиларни линии; - флексорни линии (получават се при сгъване на дланта); - бели линии (бръчки), които са разположени вертикално и успоредно на пръстите на дланта (те не са устойчиви и се променят при рязко отслабване, болест и др.). Към релефа на дланите се отнасят линии външни интервенции (хирургични или анатомични). Те са съществен идентификационен признак.Кожния релеф има определени свойства, които са от съществено значение:- индивидуалност – всяко папиларно изображение е индивидуална и неповторима съвкупност от свойства (по вид, големина и разположение), спрямо пръстите на една и съща ръка и пръстите на различните хора по света.- устойчивост – кожния релеф на пръстите е сравнително устойчив и се запазва във времето – от 4-6 месец на новородените до края на живота и даже малко след смъртта.- възстановимост – повреди от механична и химична интервенция, които не засягат втория слой на кожата, намаляват яснотата на кожния релеф, но след не много време папиларните изображения се възстановяват напълно.- отражателна способност – поради голямата устойчивост на кожния релеф и поради непрекъснатото отделяне на пото-мастен секрет.- възможност за класифициране – въпреки разнообразието си, папиларните изображения се класифицират в групи и подгрупи. Класификацията се извършва въз основа на формата в централната част на папиларното изображение. Съществуват три вида папиларни изображения :1. Примковидни (най-често срещани – при около 60 % от хората), които се разделят на две под групи – радиални и лунарни;2. Дъговидни (най-рядко срещани – около 10 %), с подгрупи – арковидни и палатковидни;3. Кръговидни (около 30 %), с подгрупи – спираловидни, спирали-охлюви, сложни, смесени.Следите от ръце могат да се класифицират и като обемни или повърхностни :- обемните се получават върху обекти с пластичен, дребнозърнест строеж (срещат се сравнително рядко).- повърхностните – те се образуват при два варианта – 1. при отделяне на пото-мастен секрет от кожата;2. при попадане на течни или прахообразни вещества върху кожата (кръв) и последващото им отлагане върху следовъзпиемащия обект.Следите от ръка могат да бъдат класифицирани и като :- видими – образуват се при наслояване и последващо отслояване на цветни вещества;- слабо видими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които не го попиват (метал, пластмаси);- невидими – образувани от пото-мастен секрет върху повърхности, които го попиват (хартия, дърво).Друга критерии класификация на тези следи е според наличието или отсъствието на движение – статични (само те са годни за идентификация) и динамични (от хлъзгане). Последните не са годни за идентификация, но по тях може да се определи размера и формата на ръката.Следите се откриват с лупа или невъоръжено око, като за целта обекта се осветява под определен ъгъл с ултравиолетови лъчи или други източници.Най-голямо значение има въпроса за проявяване на следите. За проявяване се използват физически и химически методи и средства, според цвета на следовъзприемащата повърхност и давността на следите.- физически методи – опрашване на следата с прахове, опушване със сажди и йодни пари. Проявяването с прахове е най-разпространения метод. За пръв път е приложен от Алфонс Бернион, който и използвал графитен прах. През 1930 г. французина Локар прилага около 30 вида прахове за проявяване. Винаги следва да се има предвид цвета на повърхността – трябва да има контраст между повърхността и праха, които се използва (бял, чер, цветен, флуорисциращ). Праха трябва да е изсушен и ситно смлян. Ако с малко относително тегло се получават незадоволителни резултати. Праха главно се посипва или се нанася с дактилоскопна четка. Използва се и магнитна четка, но само при прахове с феромагнитни свойства. Нанасянето може да се извърши и чрез пулверизатор, след което излишния прах се отстранява. Праховете, които се използват са – алуминиев прах, флуорисцентни прахове, магнитни прахове, бронз, манганов или цинков окис, графит, трижелезен четириокис и др. За опушване се използват – камфорови кристали, които при горене дават фини сажди, колофон, полистирол и др. Опушването се прилага за стари следи (от преди 15-20 дни), върху метални, стъклени или порцеланови предмети. При опушването се разгражда пото-мастното вещество. С йодни пари се проявяват следи върху хартия, дърво, пластмаси, метал, като при този метод се проявяват латентни следи. Парите се абсорбират и химически реагират с пото-мастния секрет, от което се получава жълтеникаво изображение.- химически методи – прилагат се когато пото-мастното вещество е абсорбирано от обекта, върху който е следата – хартия, текстил и др. Използват се : 1.) разтвор на сребърен нитрат – материала се потапя в него и след това се поставя между два чисти листа хартия. После образеца се облъчва с кварцова лампа и следите се фотографират (за хартия, дърво и др.); 2.) нинхидрин на прах, разтворен в алкохол. Разтвора се нанася върху обекта или той се потапя в него (за порести материали – хартия, текстил). Нинхидрина взаимодейства с аминокиселините и се получава оцветяване. Метода е приложим за много стари отпечатъци (10 години); 3.) разтвор на алоксан – действа аналогично на нинхидрина. При осветяване с УВ лъчи се получава малиново-червена луминисценция. Проявяването при тези методи става бавно – за 24 до 48 часа.- най-съвременен метод е с радиоактивни изотопи. С цел да не се повреди носителя, проявените следи се фотографират (детайлна снимка)Изземването на следите става с дактилоскопно фолио (бяло, черно, безцветно – за да има контраст). Използва се и безцветно тиксо, което се подлепва върху бял картон.

Целият текст...

09. Следи от крака.

Първото престъпление, разкрито чрез тези следи е във Франция през 1854г. И тези следи (както следите от ръце), не са в зависимост от характера на престъплението. Тук се прави разграничение между следи от обувка, от бос крак и от крак обут в чорап.- в обувка – характерни белези са големина и вид на обувката, белези от износване;- бос крак – големина и строеж на стъпалото, папиларни линии и т.н.Следите от крак са от голяма значение, тъй като от тях се изяснява : - посоката на движение на извършителя; - дали е сам или със съучастници; -патологични изменения в походката.Следите от крак имат значение за идентификацията на лице – пряко (от бос крак) и косвено (чрез идентификация на обувката). Следите от крак могат да бъдат обемни и повърхности, което има значение за начина на тяхното изземване. Повърхностните са представени като следи – наслоения или отслоения. Следите от крак биват също локални и периферни, статични и динамични (годни за идентификация са само статичните следи).Откриване на следи от крак – това става при детайлен оглед на местопроизшествието. Значение има и вероятностния метод, който предполага изграждането на версии на пътя на движение на лицето, места на пребиваване. Друг метод е инструменталния – използват се осветителни тела, живачно-кварцова лампа, оптични прибори.Фиксиране :1.) в протокола за оглед на местопроизшествие.2.) фотографиране – детайлни снимки по мащабния метод (успоредно на следата, на същата плоскост се поставя мащабна линийка).Когато са открити множество следи – последователно от двата крака, се говори за т.н. “пътечка на следите”. В този случай се прави панорамна снимка по метрическия способ (поставя се дълга метрична лента, успоредно на следата)3.) графическа фиксация – на няколко сантиметра над следата се поставя стъкло и се прерисува следата, наблюдавана от горе.Запазване и изземване на следата. - запазване - напръскване с лак чрез пулверизатор и др. - изземване - вида на следата определя начина на изземване. За обемни следи се използва : 1.) гипсова отливка - почиства се следата от случайни предмети, залива се дъното, поставя се арматура (две кръстосани пръчици) и се долива останалата част. След втвърдяване на гипса се пристъпва към изземване на отливката.; 2.) восък; 3.) парафин; 4.) полимери.

Целият текст...

10. Следи от зъби.

Следите от човешки зъби се срещат сравнително рядко, но по своето значение те са равностойни на другите следи, защото също дават възможност да се идентифицира лицето, което ги е оставило. Тези следи могат да се намерят върху различни обекти – най-често храни, но и върху тялото на пострадал. Класификацията на следите от човешки зъби е строго специфична, в зависимост от механизма на образуване :- следи от захапване (статични)- следи от отхапване (динамични).Преобладават обемните следи, но съществуват и повърхностни. И двата вида са годни за идентификация. Когато предмета е цялостно отхапан, по оставените следи може да се съди за формата на захапката, ширината на зъбите, междузъбни пространства, липса на зъб и др. Съществуват и следи от захапване комбинирани с плъзгане – те също дават информация за ширината на зъбите и междузъбните пространства.Откриването на тези следи е изключително трудно. Използват се различни методи :- вероятностен – изграждане на версии за връзка между извършителя и потърпевшия и местоположението на храните, върху които има следи.- инструментален – позволява да се разграничат следите от дъби от следи от други травми. Фиксация – в протокола за оглед на местопроизшествие, плюс фотографиране (детайлна снимка).Запазване и изземване. Запазването зависи от характера на следовъзприемащия обект и от вида на образуваните следи. Препоръчва се лесно-деформиращите се предмети да се пренасят в термоси, като преди това се охладят.Изземване – ако предмета, върху който е следата е с малък размер, се иззема целия. Ако размера не позволява, се прави отливка. Използва се зъболекарски гипс, паста “К”, дентафлекс и др.Когато следите от зъби са върху човешки труп, се изрязва кожата от трупа, поставя се върху дървена плоскост, като се опъва, за да се избегне последваща деформация. Кожата се консервира в 0,5 % разтвор на формалин.

Целият текст...

11. Други следи от човек – от биологичен характер.

Всички следи от биологичен произход, според Наредба на Министерство на правосъдието, се изпращат за изследване в Катедрата за съдебни експертизи и НИИКК към МВР.Следи от кръв – при престъпления срещу личността. Намират се върху предмети, дрехи, оръжия и др. Кръвта е течна тъкан, която изпълва кръвоносните съдове и се състои от течна част – плазма, и твърда част – клетки. В плазмата има разтворими белтъци, които се различават и въз основа на тях може да се определи, дали кръвта е на човек или на животно. В червените кръвни телца се намират основни фактори, които определят кръвните групи, а по белите кръвни телца може да се определи пола на лицето. Кръвта извън тялото започва веднага да се съсирва и покрива раната със съсирек. Кръвта, която изтича под налягане от кръвоносните съдове, често увлича и кръвните клетки на повредения орган, от където може да се определи източника на кръвоизлива. Най-често задаваните въпроси са – дали петното е от кръв; дали е от човек или животно; към коя кръвна група спада; пол на лицето; кой е източника на кървене; потното от новородено ли е или от възрастен.Откриването на петна от кръв се извършва първоначално с невъоръжено око или с лупа. По формата, големината и положението на петната на местопроизшествието, по дрехите, трупа и т.н., е възможно да се направят медико-криминалистични изводи и да се изградят версии.Следите от кръв (техния цвят) зависят от времето, което е изминало от получаването им, до откриването. Старите петна се откриват трудно, защото не се различават от повърхността, особено ако тя е по-тъмна. Петната стават невидими и поради умишлено отстраняване. Освен това кръвта бързо се разпада и се унищожават субстанции, характерни само за прясната кръв.Фиксиране.1.В протокола за оглед на местопроизшествие се описва големина, форма и място на петното.2.Фотографиране - на естествено или изкуствено странично осветление. Когато се сливат с основата, се използват ИЧ и УВ лъчи с филтриране.3.Прекопирване – (скица). Нанасяне върху прозрачна хартия очертанията на петното, без да се повреди следата. Този метод не е така точен, като фотографирането, но се налага да се използва, когато петното не личи ясно върху снимката.Изземване :- изпращане на петното заедно с обекта, върху който се намира (забранено е да се очертава петното с пишещо средство)• ако е върху дрехи, те се подсушават. Всяка дреха се опакова отделно в плик.Изземване на петна от съсирена, но неизсъхнала кръв ( от дърво, тъкани и др.) – изпраща се целия обект, или ако е голям, петното се попива със суха марля и тя се опакова и изпраща за анализ.Когато петното е върху големи по размери тъкани, то се изрязва, на около 5 см. от контура му.Петно от кръв върху човешка глава – съдебно-медицински експерт изрязва сноп коса до корен + друг сноп коса, който не е изцапан с кръв.Петна върху кожа – изземва се с попивателна хартия или марля, напоени с разтвор на соли. Попива се докато очертанията добре са нанесат върху марлята. Марлята с петното се подсушава и така се изпраща за изследване.Петна на открита местност – върху дърво (с длето се отнема от дървото).Кръв върху почва. Сухия пясък не променя серологичния състав на кръвта. Варовика унищожава състава й. Глинестите почви не попиват кръвта, а рохките – попиват. Следователно вида на почвата влияе на кръвта.Кръв върху лед и сняг. Кръвта се втвърдява бързо и не прониква на дълбоко. Тя се изземва с част от снега, посредством суха марля. Марлята се остава, докато снега се стопи и марлята да попие кръвта. След като изсъхне се поставя в плик или банка. Не се позволява кръвта да се изпраща заедно със снега, защото така кръвта се разпада и не може да се изследва. Извършителя на престъплението се стреми да заличи кръвта. Съществуват различни начини за заличаване – изпиране със студена вода (тя разтваря петната). В миналото се считаше, че за да се установи дали съмнителното петно е от кръв, трябва да се обработи с перхидрол (кислородна вода). В този случай петното се покрива с бяла пяна. Но ръждивите предмети също реагират така.Днес за целта се използват нови методи – разтвор на луминол. Петното се напръсква и в тъмно помещение то “светва” с тъмно син цвят. Старите петна светят по-силно. Този метод е високо чувствителен и дава възможност за фотографиране. Чрез този метод се откриват петна от кръв в тъмни помещения и върху ръждиви предмети. Желателно е метода да се прилага от експерти.Друг метод е с “бензидин” – този метод се използва само в контролирани лабораторни условия, защото бензидина може да причини рак на кожата.Изтичаща кръв от човек може да се използва за изследване за наличие на алкохол. От живи лица кръв за експертно изследване се взема само в присъствието на полицай. При вземане на кръв от труп – трябва да е от голям кръвоносен съд.Петна от слюнка. Откриват се върху писма, марки ,фасове и др. Слюнката е секрет на слюнчените жлези – 90 % вода + 10 % сух остатък (соли и органични вещества).Птиалин – ензим доказващ, че петното е от слюнка.Необходим е сравнителен материал върху чиста и суха филтърна хартия, която след вземане на пробата се изсушава и изпраща. Препоръчва се от същото лица да се вземе и течна кръв.Задачи при изследване на слюнката: - видова принадлежност; - каква е кръвната група на лицето; - пол на лицето; - ДНК анализ;Слюнката може да се открие и да се използва за анализ дори след 10-12 години, но при определени условия.Следи от семенна течност. Откриват се при полови престъпления и убийства на сексуална основа.Задачи, които стоят пред изследването :-дали петното е от семенна течност;-видова принадлежност - дали петното е от човек или животно-кръвногрупова принадлежност;Изследва се с макро- и микроскопско изследване. ДНК – тест – установяване дали семенния материал съвпада с кръвната проба.Следи от пот.Откриват се върху дрехи и др. По тях може да се определи видовата и кръвногруповата принадлежност. За сравнителен материал се вземат кръв и слюнка от лицето. Изследва се с УВ лъчи и химически методи.Косми. Откриват се при различни престъпления. По тях може да се установи кръвната група. По ензима и молекулата на ДНК в косъма, които са характерни са всеки човек, може да се определи половата принадлежност. Космите може да се изследват много време след престъплението (изследвана е коса от Наполеон).Косъмът е продукт на кожата. В зависимост от произхода (мястото по тялото), има различна форма, размер, дебелина и др. морфологични признаци. Косъма се състои от луковица, ципа и кора.Задачи, които се подставят при изследването :-дали влакната са косми;-от човек или животно са;-регионален произход на човека, от когото са космите;-отскубнат или паднал е косъма;-боядисвани ли са;-кръвна група;-полова принадлежност на лицето.За целта се извършва макро- и светлинно микроскопско изследване. С макроизследването се установяват видимите с невъоръжено око признаци – форма, дължина, цвят. С микроизследването се установява неговата структура – кутикулни клетки, пигмент, дебелина. Необходим е и сравнителен материал.В НИИКК към МВР изследването се извършва с електронно-сканиращ микроскоп, който увеличава обекта 100 000 пъти.През 1909 г. е направена първата експертиза на косъм във Франция от д-р Балтазар. В България първата експертиза на косъм е през 1938 г.

Целият текст...

12. Следи от оръдия за взлом. Следи от автомобили.

Първото престъпление, разкрито по оставени следи от оръдие за взлом, е през 1890 г. Следите от взлом се образуват, когато за преодоляване на прегради, по установен начин, се използват специално предназначени за целта инструмента :- за отключване (шперцове);- технически средства – от ежедневието (клещи, щанги и др.)Образуват се две основни групи следи :- следи – отражения на външния строеж на оръдието за взлом;- следи в широкия смисъл на думата.- от значение са и съпътстващите следи (стърготини от преградата, частици от тухли и др.)За да счита даден предмет като оръдие за взлом, следва той да е задължително използван при преодоляване на преградата. Ако в извършителя е намерен шперц, който не е използван – той не е оръдие за взлом.Тези следи дават възможност да се идентифицира оръдието на взлом и чрез него – извършителя. По тях може да се определи вида на използваното оръдие, начина на извършване на взлома, механизъм на образуване на следата, квалификация на престъпника, разграничаване но действителния взлом от инсценировка. Тук важи общата класификация на следите, но се прави условно и друга класификация, с оглед начина на въздействие върху преградата : - следи от натиск; - следи от удар; - следи от триене, рязане, пробиване и смесени.Тъй като броя на предметите нараства с развитието на техниката, те се групират по следния начин :- инструменти за прерязване и пресичане – триони;- свредели за дърво или за метал;- гъши (кози) крак – за каси;- ломове, крикове, менгемета.И тези следи, като следите от зъби се откриват трудно, когато са върху трудно възприемащи следи места. При откриването им се използват различни методи:- вероятностен – свързан е с изграждането на съответните версии за престъплението.- детайлен оглед;- инструментален метод – използва се най-често.Фиксиране на следите – в протокола за оглед, фотографиране (ориентиращи, обзорни, възлови и детайлни снимки. Детайлните са най-важни.) При нужда се прави схема на местоположението на следите. Изземване :- целия обект – ако е малък.- за големи предмети – правят се отливки (използва се пластелин, восък, парафин). Най - съвременните използвани за целта материали са – паста “К”, пентафлекс, дентафлекс и др.Следи от автомобили. Най-често срещани са тези от протектора на гумите. Тези следи могат да са върху различни повърхности – асфалт, почва дрехи, тяло. При ПТП – сблъсък между 2 МПС или МПС с преграда или пешеходец, възникват следи от различни части на автомобила, които не се различават от други следи ( например от взлом). Падналите от автомобила предмети, капки масло и др. също са обект на внимание, но най-характерни са следите от гуми. В процеса на следообразуване се отразява протектора на гумата, по който може да се установи груповата принадлежност и да се идентифицира ако притежава специфични признаци. Следите могат да бъдат повърхностни и обемни. При повърхностните, фиксирането се извършва чрез фотографиране (чрез мащабна линийка). Следите имат точковиден характер. Отразяването на грайфера се получава при повърхностно замърсяване и последващо отлагане върху настилката, а също така и при внезапно натискане на спирачката – от фините каучукови следи, които се отлагат върху настилката. Те са линейни, но след отпускане на педала следите стават точковидни. Обемни следи се получават върху мека почва.Фиксирането на следите става, както при човешки крак. При обемните следи от предни и задни гуми се прави панорамна снимка. Измерва се разстоянието между предните колела, между задните колела и между предния и задния мост на МПС.Изземването на повърхностните следи става както при човешки крак (фотографиране). Използва се бяла ролкова хартия, по която на пълен оборот се отъркалва гумата, предварително намазана с печатарско мастило.При наличие на отливки от обемни следи, те се съпоставят директно с автомобилната гума.

Целият текст...

13. Микроследи. Особености и значение. Криминалистични изисквания при откриването, фиксирането, запазването изземването и изследването на микроследите

Микроследите са слабовидими или невидими с невъоръжено око материални обекти или частици от материални обекти /наслоения или отслоения/, както и микропризнаци на следите отражения, които органически са свързани с разследваното престъпление и с лицата и обектите на местопроизшествието. Микроследи са намерените частици от прах, от кал или от кръв намерени под ноктите на извършителя или на пострадалия, частици от растения, от боя, частици от влакна от растителен, синтетичен или животински произход и др. Те се образуват при механично или друго въздействие при взаимодействието между тях и обектите на местопроизшествието. Обикновено от микроследите не може пряко да се почерпи информация за престъплението и неговите особености. Значение на микроследите:1.Микроследите позволяват да се установи кръвната група към която принадлежи лицето;2. Може да се открие връзката между определени лица и обекти с престъплението. Да се установи мястото на извършване на престъплението и пътят по които е дошъл и се е оттеглил извършителят.3.Чрез микроследите може да се идентифицира лице по следите от кръв и по другите следи от биологичен произход, ако са в достатъчно количество.4.Чрез тях може да се установи груповата принадлежност на обектите въз основа на резултатите от химични, физико-химични, биологични и други експертни изследвания.5.Може да се направи извод за професията на извършителя или на пострадалия6.Чрез микроследите могат да се проверят важни версии или да се изградят други нови обосновани версии.Откриването на микровеществени доказателства изисква изключително умение в използването на редица технико-криминалистически средства и способи. Използват се 4 метода за откриване.1.Вероятностен метод – при него се изгражда система от версии за характера и местонахождението на следите, като се вземат под внимание механизмът на извършване на престъплението и особеностите на обстановката на местопроизшествието.2.Детайлен оглед3.Мисловна реконструкция / предхожда вероятностния метод/, посредством този метод могат да се разкрият закономерностите на образуването на съответния вид микроследи4.Инструментален метод - при него се използват различни технически средства /аспиратори, прахосмукачки, магнитотърсачи/.Микроследите се отличават от другите следи с някои особености: те могат да се запазят в продължение на месеци, без да се полагат специални грижи за това; те не подлежат лесно на повреждане и унищожаване от извършителя защото не могат да бъдат открити.Фиксиране – фиксират се в протокола за оглед. В него се фиксират главно обектите върху които са намерени, или са налице достатъчно основания да се предполага, че има микроследи, описва се функционалното предназначение на тези обекти. Когато са открити микроследи се описва тяхното местонахождение, произход и как са иззети и запазени.Друг вид фиксиране е фотографското фиксиране- извършва се на два етапа: 1 етап- на местопроизшествието- правят се детайлни снимки на намерените микроследи; 2 етап – в лабораторна обстановка- тук се правят микрофотоснимки.Изземване - основно правило изземват се обектите върху които са открити или се предполага, че има микроследи. Когато това не е възможно се използват технически средства /прахосмукачка, магнит, фолио/.При всички случай най напред се фиксират и изземват застрашените от смесване, повреждане и унищожаване микроследи.Изследване – микроследите се изследват с помощта на различни методи – спектрален, луминисцентен и ренгеноструктурен анализ, инфрачервена спектроскопия.

Целият текст...

14. Криминалистична експертиза – понятие и обща характеристика.

Класификационни критерии. Обща методика на подготовката иизвършването на криминалистичните експертизи.Криминалистическите експертизи са едни от най – често използваните в наказателния процес. Една от причините за това е, че дават възможност да се направят обективни изводи за разследването. Криминалистическа експертиза - при нея се използват криминалистични знания при подготовката и извършването на експертизата. Методиката на изследване при нея е разработената от криминалистиката и доразвитата от нея методика за решаване на криминалистични задачи. Обект на криминалистическата експертиза - в повечето случай това са веществените доказателства. Задачи за решаване от експертизата – идентификационни, установяване на груповата принадлежност, установяване на определени обстоятелства по делото.Класификационни критерии:1.В зависимост от характера на обекта на изследване: експертизи на документи; трасологични експертизи; балистични; експертизи за идентификация на човека по признаците на външността му върху фотоснимка; експертизи на биологични вещества - веществени доказателствам; експертизи за идентификация по гласа. Отделните групи се разделят на подгрупи в зависимост от обекта и задачите на изследванеОбща методика- извършването на криминалистическата експертиза се разделя обикновенно на 3 стадия.1.Подготвителен - създават се организационните, фактическите и логическите предпоставки за изследването и се осигуряват необходимите за това материали. Проучва се обектът и се преценява сложността на задачите на експертизата, изграждат се експертни версии и се избират способите и средствата за изследване. По време на подготвителния стадий се събира допълнителен сравнителен материал, когато това е необходимо.2.Стадий на изследване – има два етапа.- разделно изследване на обекта на експертизата и на образците за сравнение – при него се използват анализът и синтезът за откриване признаците на обектите и връзките между тях; установяват се закономерностите на образуването им и на факторите, които са оказвали влияние; установява се характера на отделните признаци и тяхното идентификационно значение.- сравнително изследване – тук се спазва установената от теорията последователност- от общите към частните признаци, от едноименните в съмнителния обект към едноименните в образците за сравнение.3. Заключителен стадий - написване на експертното заключение и оформяне на приложенията към него. Написването на заключението е логическо продължение на изследването и оценка на резултатите.

Целият текст...

15. Назначаване на съдебни експертизи. Проверка и оценка наекспертното заключение.

Назначаването на експертизата е уредено в НПК- законодателят е визирал случаите, в които се назначава експертиза /чл.118 от НПК/, съдържанието на решението за назначаването и /чл.117/, начинът на връчването му /чл.124/, лицата на които се възлага експертизата /чл.120/ и лицата които не могат да бъдат експерти /чл.121/.Принципи които трябва да се спазват при назначаването на експертизата:- необходимост от специални знания;- необходимост от специални знания не въобще, а в областта на 3 основни области - наука, изкуство и техника;- извършването на експертизата да става от специалисти, от специалисти които притежават необходимата професионална правоспособност;- извършване на експертизата от незаинтересовани от изхода на делото лица;- независимост на страните в процеса;- назначаването на експертизата да става с писмен съдебен акт – постановление или определение;Освен в НПК отделни въпроси за назначаване на експертизи се уреждат в някои подзаконови нормативни актове - Наредба на Министерството на финансите- за съдебно-счетоводни и финасово-икономически експертизи; Наредба на Министерството на транспорта –автотехнически експертизи и др.Първоначална експертиза – в случаите, когато трябва да се извърши изследване на нови обекти или когато се проверяват нови версии.Повторна /най-често колективна/ - при оспорване на извършената по време на предварителното разследване експертиза – когато експертното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност.Допълнителна – когато експертното заключение е непълно или недостатъчно ясно.Комплексна – с нея се решават разнородни въпроси, като се използват знания от различни области на науката, изкуството и техниката.Проверка на заключението – изразява се в установяване на различни обстоятелства свързани с извършването на експертизата:- спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаването, подготовката и извършването на експертизата;- налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение. При непълнота се назначава допълнителна експертиза.- какви са условията, при които е извършена експертизата; достатъчен ли е бил определеният за изследването срок предвид характера на поставените задачи; отговаря ли количеството и качеството на сравнителния материал на стоящите за решаване въпроси и своевременно ли е бил доставен и др.Оценка – прави се по вътрешно убеждение на компетентния орган. Оценката се изразява в аналитично и сравнително изследване на заключението и доказателствения материал по делото, относно характера и ефикасността на използваните средства и методи, дали методите са били достатъчни, логическата обоснованост на заключението.Проверката и оценката се намират в органическа връзка и зависимост помежду си. Общото правило е , че на оценка подлежат не само изводите /експертното заключение в буквалния смисъл/, но и цялото съдържание на протокола за експертиза.Обикновено експертното заключение не отразява напълно изследването и не съдържа отговор на всички решени от експертизата въпроси, поради това, когато е необходимо, може да се проведе разпит на експерта.

Целият текст...

16. Съдебно – почеркова експертиза.

Почеркът е система от привични движения на ръката с които се фиксират в ръкопис писмено двигателните навици на всяко пишещо лице. Изследването на почерка има за цел да се идентифицира лицето, което го е положило в документа. Това е възможно благодарение на свойствата, които притежава почеркът на всяко лице, а именно – индивидуалност и относителна устойчивост.Индивидуалност – основно свойство на почерка което се определя от психофизическите особености на човека и от външните /материални/ условия - методиката на обучение на писане, височината на чина, масата, стола върху които се упражнявал учещия , пишещото средство и др.Устойчивост - тя е пряко зависима от продължителността на еднотипно проявление на основните фактори.Фактори водещи до изменение на почерка:1.Обичайни фактори- това са обективните условия на писане - светлина, температура и влажност, поза и положение, състояние при писането, пишещия прибор и бързина на писане, психическото и здравословното състояние на лицето, интелектуалното и образователното му равнище.2. Случайни – това са екстремните физични и психични условия в които е попаднал пищещият /стрес, психическа умора, силно вълнение/ , непредвидими и неочаквани ситуации, за които няма предварителна подготовка и нагласа. Влиянието на тези фактори върху почерка е чувствителна, а насоките на изменение – различни.3. Паталогични – при трайни заболявания, постепенно водещи до разрушаване на почерка. Към тях се отнасят различните видове травми с дълбоко отражение върху личността на автора; уврежданията на психиката /шизофрения/; трайни нервни заболявания /паркинсон, атеросклероза/. Под влиянието на тази група фактори се разграждат писмено-двигателните навици и се разрушава смисъла на текста, като се появяват калиграфски недостатъци – дисграфия и аграфия /пълно или частично загубане на способността да се пише/.4. Криминални /умишлено изменение на почерка/ - става по два начина:- маскировка – съзнателно изменение на навиците на писане /писане със забавени или ускорени движения на ръката; писане с печатни букви; писане с непривична ръка; изменение на наклона на почерка и др.- имитация на чужд почерк – наподобяване почерка на друго лице. Идентификационни признаци – две основи групи:1.Общи - по тях може да се определи груповата принадлежнсто на почерка. Към общите признаци се отнасят: топографски признак /наличие на поле, абзаци, пренасяне на думи, размер на интервалите между редовете/; обработеност и строеж на почерка – показва нивото на владеене от дадено лице на писмено-двигателния навик; структора на движенията по тяхната траектория /размер, наклон, разтегнатост, свързаност/.2. Частни - те отразяват особености на отделни движения на ръката, които се проявяват при написването на определен текст /сложност на движението, форма, посока, разтегност, последовантелност и др./Основния за назначаване- чл.106 от НПК. Друго основаие е оспорването – твърдението, че документът не е написан от лицето от името на което изхожда. Обект на експертизата е почеркът, отразен в ръкописния текст на документа или в отделни бележки и други писмени материали.Задачи на експертизата: 1.Идентификационни – установяване на автора на текста; 2. Установяване на груповата принадлежност – установяване дали текстът е написан от мъж или жена; 3. Установяване на определени обстоятелства – маскировка или имитация, професията и здравословното състояние на автора.Видове сравнителен материал, които трябва да бъде осигурен:1.Свободни образци - това са документи и други писмени материали, написани преди подправката на документа. Необходимо е обаче да са достоверни и да съответстват по вдреме с изследвания ръкописен текст;2. Условно свободни образци - те са написани след подправката на документа;3. Експериментални образци – имат голямо значение за обективността на изводите. Те се осигуряват по два начина: 1. под диктовка; 2. чрез преписване на предварително подготвен текст в присъствието на следовател или съда.

Целият текст...

17. Експертиза на подписа и цифровото писмо.

Подписът е съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случай и презимето на автора. С подписа се придава удостоверително значение на документа, като той е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът е направило съответното волеизявление или, че му е известно неговото значение. Транскрипция на подписа: 1.Буквена при нея е по малка опасността от имитация и маскировка; 2.Смесена – среща се най-често; 3. Условна – създава най-големи трудности при експертното заключение; Чрез експертиза на подписа се решават 3 вида задачи: -идентифициране автора на подписа; -установяване на определени обстоятелства относно състоянието на лицето/физическо, психическо/ при полагането на подписа; -установяване приблизително на времето когато е положен подписа.Цифрово писмо – вид идеографско /символично/ писмо, което синтезира голямо смислово съдържание в малко графически материал. Тук задачите на ескспертизата са две: 1. установяване автора на цифровото писмо; 2. установяване дали е извършена подправка – заличаване, добавяне или преправяне на цифри в текста на документа.И подписът и цифровото писмото се формират едновременно с почерка и затова притежават основните свойства (индивидуалност и устойчивост) и признаци (общи и частни) на почерка.Експертиза за установяване на техническа подправка на подписи – под техническа подправка на подпис се подразбира прекопирването или пренасянето на подписа от един документ върху друг, чието съдържание не е известно на лицето от името на което е подписът. Експертизата е комплексна по характер, като едновременно с установяване на подправката на подписа се проверява и това дали подписът не е положен от лицето, от чието име е. Основание за назначаване на експертизата е оспорването на подписа или наличието на следи от материална подправка. Обект на експертизата е подправения подпис и частта от документа в сектора на подправката. Задачи на експертизата са: 1. извършена ли е техническа подправка на подписа; 2. по какъв начин, ако се установи; 3. дали оспорвания подпис не е откопиран от подписа върху конкретно определен документ. Техническа подправка на подпис може да бъде извършена чрез:-прекопиране чрез индиго;-прекопиране срещу източник на светлина;-безцветно прекопирване чрез остър твърд предмет;-пренасяне на подписа с овлажнена фотохартия или друго средствоЕкспертиза на документи, съставени след полагане на подписа /кражба на подпис/- тук подписът е истински, но документът е съставен чрез попълване на лист, върху които предварително е бил положен подпис и чието съдържание не съответства на волята на подписалия /прест. по чл.316 от НК/. Основание за назначаване е твърдението на лицето, от името на което е подписа, че не се е подписвало под такъв документ. Основание са и някои признаци на документа – малък размер, логическо несъответствие между предхождащата подписа дума и наименованието на документа. Обект на експертизата е цялото съдържание на документа, а не само подписа. Задачи: 1. Дали съдържанието на документа е написано след полагане на подписа; 2. По какъв начин е попълнен текста; 3. дали целия текст е написан от едно и също лице и с едно и също пишещо средство;В практиката се срещат три основни форми на кражба на подпис:1.използване на подпис върху бял лист, положен на доверие;2.използване на свободно поле между текста и подписа, като частта от документа с текста се отстранява, а върху останалата част преди подписа се написва желаното съдържание;3.използването на подпис върху бял лист, положен под индиго при подписването на други документи;

Целият текст...

18. Експертиза за установяване на заличаване по механичен и химиченначин на на документи и разчитане на заличения текст. Експертизаза разчитане на зал

При извършване на тази експертиза се държи сметка за така нар защита на документи от подправки. Тя бива: видима /активна/- изразява се във въвеждане на знаци в субстанцията на хартията, а за някои документи и използване на херметични предпазни калъфи; скрита/пасивна/- осигурява се от качеството на хартията и на другите материали /мастило, химикал/, както и от структурата и начина на съставянето на документа.Заличаването по механичен начин се извършва с предназначени и непредназначени за целта средства - гуми, ножчета, игли и т.н. Заличаването по химичен начин става с различни видове реактиви, които обезцветяват или отстраняват съществуващия текст - киселини, основи, окислители, разтворители.Основания за назначаването на тези експертизи в повечето случаи са признаците на заличаване на текста и необходимостта от неговото разчитане.Обект на експертиза - заличения напълно или частично текст в документа. Образци за сравнение са образци от същия вид хартия на която е бил написан документа подлежащ на изследване. Задачи на експертизата: 1. да се установи има ли заличаване по механичен или химичен начин, границите на това заличаване и използваните за целта способи; 2.да се установи съдържанието на заличения текст.Заличаването по механичен начин може да се установи по следните признаци:- изтъняване или пробиване на хартията;- повреждане гланца на хартията;- повреждане напечатните линини и другите печатни знаци; - разливане на мастило или химикал, ако на мястото на заличения текст е написан друг;За заличавенето по химичен начин се съди по:- изменението на цвета на хартията на мястото на въздействието;- нарушаване на целостта на печатните линии и на водните защитни знаци;• повреждане на съседния текст;Експертиза за разчитане на залети, зацапани или зачеркнати текстове в документи.Основание за назначаването на тази експертиза е повреждането на документа по един от горепосочените начини и необходимостта от разчитането му. Обект на експертизата е целия текст на документа през първата фаза на изследването му и залетия, зацапания или зачеркнатия текст през втората фаза на изследване. Основно правило тук е запазването на обекта за повторна експертиза. Задачи на експертизата: 1.Разчитане съдържанието на залетия, зацапания или зачеркнат текст /основна задача/; 2. установяване дали не е извършено заличаване по механичен или химичен начин, преправка или добавка; 3. Установяване автора на разчетения текст.

Целият текст...

19. Експертиза за установяване на добавки в документи. Експертиза за установяване на преправки в документи.

С внасянето на добавки се променя съдържанието на документа в интерес на автора на подправката. Преди и по време на провеждането на тази експертиза не бива да се допуска повреждане на подправения документ.Основания за назначаването на експертизата за установяване на добавки обикновено е наличието на признаци на добавка или на съмнение за добавка. Най - често се назначава еднолична еднородна експертиза. Обект на тази експертиза е целия текст на документа, а не само частта с предполагаемата добавка. Това гарантира по голяма пълнота и обективност на експертизата. Задачи на експертизата: 1. Има ли добавки в документа; 2. кой е автор на добавката, респективно на коя пишеща машина е направена; 3. дали добавения и основния текст са написани от едно и също лице или на една и съща машина; 4. Дали основния и добавения текст са написани приблизително по едно и също време.Задачите изискват комплексно изследване, затова по време на подготовката се осигуряват както необходимите технически средства, така и достатъчно образци на добавката. Нужно е също така да се осигурят пишещите средства и материалите, за които има данни, че са използвани при написването на основния и на добавения текст. Голямо значение имат вторичните екземпляри или ксерокопията на документа, направени непосредствено след издаването му.Експертиза за установяване на преправки в документи- с преправките, както и с добавките се цели да се измени съдържанието на документа. Обикновено обект на преправките са най-удобните букви и цифри. Най – подходящи за преправка са от 1 на 4 или на 7, 0 на 9 или на 6, 3 на 8 или на 5. При буквите и буквените елементи това не е толкова лесно, поради това се поправят повече едносрични думи, предлози и съюзи и се добавят отделни думи или части от думи.Основанията за назначаване на тази експертиза е видимата или предполагаема преправка, логическо несъответствие в текста, както и различието между съдържанието на оригиналния документ и на копията.Обект на експертизата е частта от текста или цифрово писмо в която има преправки. Задачите за решаване са 4: 1.Извършена ли е преправка и какво е било съдържанието на преправения текст; 2. дали автор на преправката е конкретно определено лице; 3. от едно и също лице ли са написани преправения и останалия ръкописен текст; 4. дали първоначалният и преправеният текст са написани по едно и също време.Установяването на преправката се установява с помощта на три вида признаци: 1.почеркови; 2.признаци които отразяват различията на използваното пишещо средство и интензивността на оцветяването; 3.топографски признаци.

Целият текст...

20. Експертиза за изследване материалите на документа.

В предмета на тази експертиза се включва изследване на хар¬тията, химическия състав на щрихи от молив,мастило от писалка,хи¬микал,лента на пишеща машина,печати,принтери и др.Основната задача е да се определи вида на съответния материал въз основа на физикохимичните свойства на изследваните обекти.3.2. Експертиза за установяване на подправки в документа.Целта е за установяване на подправ¬ки в документа.3.3. Експертиза за установяване на добавка в съдържанието на документа. Добавката в документа е начин за промяна на неговото съдържа¬ние чрез дописване на изречения, отделни думи, букви или цифри. Може да бъде извършена ръкописно или чрез печатащо техническо средство.3.4. Експертиза за установяване „кражба" на подпис.Когато подписът върху документа е автентичен, но естеството и съдържанието на документа не съответстват на волеизявлението на неговия притежател е налице т.нар. „кражба на подпис".Тя може да бъде извършена по различни начини:използване на празна бланка или празен лист хартия, върху които е положен подписът на дадено лице; празното място между подписа и съдържанието на документа е изряза¬ни и върху него е добавен текст; при подписването на даден документ и е поставя индиго с цел получаване на подпис и върху празен лист и др.3.5. Експертиза за установяване на техническа подправка ни подписи.Състои се в пренасяне чрез технически средства подписа на дадено лице върху документ.Това може да бъде осъществено чрез откопирване на подписа /чрез индиго; натиск с остър твърд предмет; прерисуване срещу светлинен източник/; пренасяне на подписа /чрез овлажнена фотохартия или фотолента/; чрез цинкографско клише; копиране чрез ксерокс и др.3.6.Експертиза за установяване на преправки в документа.Насочена към отделни букви или цифри с цел тяхното изменение в други букви или цифри, имащи аналогична графична форма, например „е" на „о” и т.н.3.7.Експертиза за установяване на подмяна на фотоснимки и марки в документи.3.8. Експертиза за установяване на подмяна на отделни листи в документи. Тази експертиза се назначава, когато документът /паспорт, трудова книжка, диплома и др./ се състои от няколко листа и възникне съмнение, че някои от тях са подменени.3.9.Експертизи за разчитане и възстановяване на невидими н слабовидими текстове в документи.Основание за назначаването на тази експертиза възниква, когато поради естествени процеси /слънчева светлина, влага и др./, умишлени или непредпазливи действия текстът в даден документ не може да бъде прочетен, защото е слабовидим или невидим /поради изтриване, заливане с вещество и др./.

Целият текст...