02. Организацията на съдебната експертиза в Република България.

Още през 1978 г. Ив. Вакарелски пише, че е необходимо "създаване на централен научноизследователски институт за съдебни експер­тизи, който да наблюдава, анализира и обобщава експертната практика във ведомствените експертни учреждения, да упражнява контрол и ръководство, да съдейства за повишаване равнището на експертната дейност и т.н.".Ето защо считаме, че организацията на съдебната експертиза следва да се разглежда на две равнища:
- наличие на структурна организация на съдебната експер­тиза в стройно изградена система и
- наличие на нормативна база с трайно изградени и утвър­дени принципи.
Както е известно, липсва единен институт за съдебни експертизи, въпреки че при някои от тях имаше такава централизирана уредба, каквато беше при съдебно-счетоводните експерти. Положителен пример са съдебните криминалистични експертизи, съсредоточени в Научноизследователския институт по криминалистика и криминология (НИКК) при МВР с аналогични звена в териториалните дирекции на вътрешните работи. Тази стройна организация се запазва и досега, но институтът се намира на ведомствено подчинение, поради което не винаги съдебните експертизи се приемат еднозначно, тъй като са извършени във ведомствен институт.Съдебно-счетоводна експертиза, която обаче също се нуждаеше от усъвършенст­ване. От 1 април 1984 г. пре­минава на организационно подчинение на Министерството на право­съдието, а методическото ръководство беше възложено на Министер­ството на финансите. Тя стана "самоуправляваща се", лишена от методично ръководство и контрол особено след ликвидиране и на териториалните служби за съдебно-счетоводни експертизи.На трето място като положителен пример могат да се посочат съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза. специализираните катедри при висшите медицински училища оказваха и оказват методична помощ на съдебните експерти в областните градове при съответните болници.Но и тук липсва нормативно утвърдена централизирана институция, която в методическо отношение да направлява работата на специалис­тите в тази област.Що се отнася до другите различни по вид и особено разпростря немите в практиката експертизи като автотехническата, строително* техническата и други експертизи, не може да се говори въобще за централизирано оказване на организационна и методическа помощ. Естествено всеки експерт работи по приет от него начин. Така че остава единствено съдът да преценява доколко поднасяната му информация в) качествена и го подпомага при решаване на делата въз основа и им другите доказателства.В Софийския градски съд е вписано в регистъра на юридическите лица и сдружение с нестопанска цел Съдебно-счетоводни експерти в РБ-я.На практика в това отношение е въведен монопол за обучение,подготовка и контрол,като от Института за следдипломна квалификация при УНСС,а експертите могат единствено да са от университета - във Варна и Свищов,като може да има и от други държавни и свободни университети.
От казаното дотук се налага изводът, че структурната организация съдебната експертиза в нашата страна е децентрализирана и на тази основа е съмнително ефективна.Това ни дава основа да подкрепим безусловно Ц. Цеков, който приема, че е нужно създаването на "Единен център (институт) в нашата страна, който да решава организационните и методическите въпроси на съдебната експертиза,като се извади от ведомствената й подчиненост независимо от видовата принадлежност. Или основоположник на бъдещата експертна институция - специализиран институт за съдебни криминалистични експертизи, може да бъде Научноизследователският институт по криминалистика и кри­минология при МВР, който да излезе от подчинение на ведомството. Със своята база, висока квалификация на специалистите в областта на съдебно-криминалистичните експертизи, с разновидността на извърш­ваните криминалистични експертизи, с възможността да се прилагат различни методи по вид научни дисциплини за доказване по безспорен начин на обективната истина и др. той може да бъде основен център , към който да се изградят по видове дейност експертни звена и на оста­налите съдебни експертизи. Следваща стъпка следва да бъде изграждането на регионални звена със съответна специализация в зависимост от видовете експер­тизи. По този начин ще се решат основни въпроси на съдебната експер­тиза, включително и оказване на ефикасна методическа помощ и конт­рол върху работата на всички експерти. Очевидно е, че за да се защитят по най-добрия начин интересите на обществото, респ. на органите на досъдебното и съдебното произ­водство, на гражданите, се налага пълна централизация на съдебните експертизи.
На второ място, организацията на съдебната експертиза е свър­зана с наличие на ефективна законова и подзакопова база, която да регулира дейността й единствено на основата на закона. Определено трябва да се каже, че нормативната база на съдебните експертизи е безвъзвратно остаряла. Успоредно с това, "в движение" се извършват частични промени, някои от които са палиативни по своя характер. Ето защо е наложително не само приемане на закон за съдебните експертизи, но и кодификация на безбройните подзако-нови актове, които уреждат нейната организация. Въпреки изпитваните трудности при прилагане на тази остаряла нормативна база обаче тя е тази, която урежда въпросите на съдебните експертизи и всички следва да се съобразяват с това. Така че организа­цията на съдебната експертиза в РБългария се основава на действащите законови и подзаконови актове.
- Усъвършенстване институцията на съдебната експертиза, т.е. създаване на независим институт за всички видове съдебни ек­спертизи, извънведомствената им подчиненост и регионални звена, обслужващи компетентните органи;
- Усъвършенстване на нормативната база, като се приеме Закон за съдебните експертизи, както и нови, съответстващи на настоящия етап от социално-икономическото развитие на държавата, други законови и подзаконови актове;
- Усъвършенстване на реда и начина за назначаване на съдеб­ните експерти, като се въздигне правоспособността в основен принцип за назначаването им от ръководителя на експертния институт.

Целият текст...

01.СЪДЕБНАТА ЕКСПЕРТИЗА/Е/ В РБ-Я. ПРАВНА СЪЩНОСТ И ПРАВНА УРЕДБА. ПРЕДМЕТ, МЕТОД И СИСТЕМА

1.1. Съдебната експертиза РБ-я:Тя заема важно място за разкриване на обективната истина в гражданския и наказателния процес. Известно е, че непосредствено след освобождението на България от турско робство се осъзнава необходимостта от нея, поради което тя става едни от способите за подпомагане на компетентните органи в решаване nа правните казуси.Оттогава до днес настъпилите изменения в разви­тието на социалните процеси обуславят нейното усъвършенстване. Това обаче се дължи и на бурния ръст на частните науки, на постоянно повишаващите се изисквания към съдебната експертиза от страна на компетентните органи при решаване на конкретни въпроси на практи­ката.
Многостранни и многообразни са извършваните днес съдебни експертизи. Все повече се разширява тяхната видова принадлежност, С подчертана тенденция да се увеличава делът им в дейността на прокурорско-следствените и съдебните органи. Естествено е обособя­ването на съдебните експертизи в самостоятелна учебна дисциплина, която е безспорно необходима не само за бъдещите юристи, обучаващи се вече в многото функциониращи юридически факултети, но и за спе­циалистите, работещи в съдебната система. Не на последно място е необходимо да се посочи, че видовото им разнообразие изисква да се получава своевременна информация за нововъведените експертизи и звената, в които се извършват2, с оглед при доказана необходимост те да се назначават при водените процеси.
1.2.Предмет. Необходимо е да се прави разлика между предмета на учебната дисциплина за съдебните експертизи и предмета на съдебната експер­тиза с практическа насоченост. Предметът на учебния курс по съ­дебни експертизи обхваща изследване на съдебната експертиза като способ за събиране и проверка на доказателства, исторически пред­поставки за нейното възникване и развитие, организация на съдебната експертиза, действия по подготовката и извършването на експертизата, същност и оценка на експертното заключение, както и специфични особености на отделните видове експертизи от гледна точка на техния Обект, предмет и методи на провеждане.Предметът на съдебната експертиза в практиката се определя ОТ задачите, които се поставят на експерта.
Обект на съдебната експертиза могат да бъдат материални обекти и процеси.Обект на съдебната експертиза е конкретно об­стоятелство, обуславящо назначаването на експертиза за изясняването му от оправомощен орган, притежаващ специални знания в конкретна област на научното знание. Обектът е винаги конкретен.
Извод, че предмет на съ­дебната експертиза са фактите и обстоятелствата, които обуславят воденето на наказателния или гражданския процеси с цел компе­тентният орган да разкрие в пълнота обективната истина.
1.3. Методи.Под метод обикновено се разбира "начин за постигане на определена цел, за теоретично изследване, за практическо прилагане на нещо в производствената, учебно-възпитателната и друга работа"както и "начин, подход за откриване и възприемане на научни познания и истини или работа", "начин за теоретично изследване на природните явления и обществения живот".
Общите методи,които се използват от други науки. Това са анализът и синтезът, индукцията и дедукцията, хипотезата, аналогията, обобщенията и абстракцията
Специфичните методи/Собствените методи/.Те не са предмет на изучаване в общата част на съдебната експертиза, тъй като влизат в предмета на особената част.
Частните методи на познание обикновено се отнасят: наб­людението, изменението и изчислението, описанието, сравнението и експеримента.
1.4.Система. Изучаването й е свързано с класифициране на проблемите в два самостоятелни раздела: обща и особена част.
В общата част се изучават основните въпроси на съдебната ек­спертиза - предмет, метод, система, организация на съдебната експер­тиза в Република България, изградена върху нормативната й основа, мястото й в наказателния и гражданския процес, нейната роля в осъ­ществяваната превантивна дейност, назначаването и възлагането на съдебната експертиза, процесуалният статут на съдебния експерт, под­готовката за извършване на експертизата и накрая заключението на съдебния експерт като последен, заключителен етап от многостранната по същество научна дейност.
В особената част се изучават проблемите на отделните видове съдебни експертизи, обусловени от видовата принадлежност на тях­ната насоченост, а именно: съдебните кримнпалистически експер­тизи, в които са включени извършваните досега 15 вида такива съдебни експертизи; съдебната химическа и физикохимическа експертиза с посочване на петте основни видове съдебни експертизи; съдебно­медицинските експертизи на живи лица, трупове, при идентификация наличността, на телесни повреди; съдебната експертиза за установя­ване на родителски произход, пола и половите проявления и поло­вите престъпления, както и съдебномедицинската експертиза по следствени материали и съдебни дела, съдържащи данни от медицинско естество.
Съдебнобиологичните експертизи са свързани с изследване на кръв, сперма, секрети и косми за идентификация на извършителя, на някои хранителни продукти, иззети като веществени доказателства, както и съдебнобиологичната експертиза на почви, съдебната бота­ническа и зоологическа експертиза.
Предвид важността им в особената част на учебната дисциплина "Съдебни експертизи" е отделено самостоятелно място на съдебната психиатрична и съдебната психологична експертиза.В нея се изучават още проблемите на съдебно-счетоводната, финансово-икономическата експертиза и експертизата за оценка на вещи, услуги и недвижими имоти, на съдебната стокова експер­тиза, на автотехническата, пожаротехническата, строително-техническата и агро-техническата експертиза; съдебната еколо­гична, ветеринарно-медицинската и социологическата експертиза.
Разбира се, бурният ръст на частните науки обуславя извърш­ването и на други видове съдебни експертизи, което е безспорен успех на науката в борбата за разкриване на обективната истина във всеки процес. Основателно се очаква видът и броят им да нараства.

Целият текст...

03. Общи черти и различия на съдебните експертизи в наказателното и гражданското производство. Мястото на частната експертиза и правното и регламентир

Към законовите актове трябва да се отнесат двата процесуални закона - ГПК, НПК и законът за съдебната власт.Съдебната експертиза в ГПК е нормирана в раздел XIII - Доказателства, т. 4 - Вещи лица, докато в НПК съдебната експертиза е структурирана в глава четиринадесета - Способи за доказване. Или според НПК съдебната експертиза не е доказателство, а доказателствено средство - един от способите за разкриване на обек­тивната истина във водените процеси, за разлика от ГПК, в който е прието, че тя е едно от останалите доказателства.Успоредно с това субектите на съдебната експертиза бяха обоз­начавани по различен начин. В ГПК бяха и са вещи лица,без да се сочи обаче как се нарича извършената от тях дейност - може би вещна???В НПК бяха експерти, а дейността, която извършват, е из­вестна и тогава и сега като експертна дейност.В действащия НПК те са вече вещи лица.
Основателно в чл. 144 от НПК се посочва, че съдът или органът в досъдебното производство назначава експертиза, т.е. видът, но не и субекта.По този начин съдът предоставя правото на ръководителя на съответното експертно звено сам да определя експертът, на когото да се възложи изпълнението на експертизата.
Съществено различие представлява и определянето по законода­телен път на броя на експертите, които могат да се включат в из­вършването на експертизата. В чл. 157, ал. 2 от ГПК се предвижда "при сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица".
Сега в НПК от 2005 г., съгл. чл. 147 експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техни­ката.Законодателят не ограничава броя на експертите в колективните или комплексните експертизи например.
Твърде несериозно звучи и разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ГПК "Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие".Приемаме обещанието като декла­рация,но независимо дали е подписана или не съдебният състав пре­дупреждава експерта, че ако съзнателно даде устно или писмено невярно заключение,носи наказателна отговорност по чл. 291, ал. 1 от НК,нещо което е предвидено в чл. 151, ал. 2 от НПК.
Успоредно с това трябва да се отчете и действието на новоприетите специални актове, които в определена степен кореспондират с посочените два основни процесуални закона - Данъчния осигурителен процесуален кодекс, Закона за Сметната палата, Законите за финансовия одит в публичния сектор и за държавната финансова инспекция, Валутния закон и др.
Извън посочените закони за организацията на съдебните експер­тизи съществено значение имат подзаконовите актове. На първо мяс­то, разбира се, трябва да се акцентира върху Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС). Още в чл. 1, ал. 2 с изменението от 1997 г. се посочва, че министерствата и ведомствата, съгласувано с Мини­стерството на правосъдието, определят учрежденията, организациите и институтите, които да извършват експертизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
Глава осемнадесета, озаглавена "Съдебни експертизи", в Закона за съ­дебната власт (ДВ, бр. 61 от 2003 п), разпоредбите й са свързани с два основни въпроса: изготвяне списъци на експертите и приемане на наредба за реда и условията за определяне възнагражденията на ве­щите лица.В чл. 200а на ЗСВ, че експертиза се назначава от органите на съдебната власт се визира, че за всеки съдебен район на окръжния съд се съставя списък на специалистите, които са утвърдени за вещи лица. За първи път законодателно е уреден въпросът за съставяне на два вида списъци. Извън посочения вече списък за обслужване на съдебните райони на окръжния съд, при необходимост се утвърждава отделен списък за обслужване на Върховните Касационен и Админи­стративен съд, Върховната Касационна и Административна прокура­тура и Националната следствена служба.Успоредно с това, в чл. 200в, ал. 1 от ЗСВ се сочи че списъците са при мерни.При необходимост за експерти могат да се назначават и специалисти, които не са включени в посочените списъци.
Интерес представлява и възможността лично самите спе­циалисти да правят предложения за включването им в списъците на съдебните експерти. В тези случаи обаче, те ги изпращат на всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт, докато посо­чените институции по чл. 2006, ал. 1 от ЗСВ, изпращат предложенията си до председателя на съответния окръжен съд.
Посочени са и формалните изисквания, на които трябва да от­говарят предложенията. В тях следва да се впишат трите имена на спе­циалиста, домашния му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заемана длъжност, продължи­телност на трудовия му стаж, стажът му като съдебен експерт, и допъл­нителна квалификация, ако има такава. Предвидено е всичко това да се удостоверява със съответните документи, които се прилагат към предложението.
И тук се изисква прецизиране на списъците. За целта е необ­ходимо съставяне надве комисии -за списъци на съдебните експерти, които ще обслужват местните органи на съдебната власт и за тези, които ще обслужват Върховните съдилища - Касационен и Админи­стративен, Върховните прокуратури - Касационна и Административна и Националната следствена служба.
В първата комисия са включени: председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативния прокурор или опреде­лено от него лице, председателят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръжната следствена служба.
Втората комисия е в състав: председателят на Върховния Касационен съд, председателят на Върховния Административен съд,Главният прокурор и директорът на Националната следствена служба.
Така изготвените списъци за обслужване на съдебния район на апелативния съд на основание чл. 200ж, ал. 3 от ЗСВ, се изпращат от председателя на апелативния съд на министъра на правосъдието за (обнародване в "Държавен вестник" и за огласяването им чрез Интернет.
В чл. 7 от ПМС № 111 беше приета алинея 2, която отразява настъпилите изменения с приемането на Търговския закон и създаде­ната нова професионална гилдия. С нея се разпорежда непаричните вноски по чл. 72 от Търговския закон да се възлагат на лица, които са лицензирани за оценители на недвижими имоти от Агенцията за при­ватизация, в случаите на създаване или преобразуване на търговски дружества, в които е внесено държавно или общинско имущество.Буди недоумение обаче, защо не са отчетени новите реалности, свързани с внедряването на частната съдебна експертиза47. Член 9 от постановлението е посветен именно на нея, но не са настъпили никак­ви промени, а се декларира, че "извършването на експертизи може да се възлага на частни лица -специалисти, само когато няма съответен специалист към държавно учреждение, обществена организация или научен институт".Ясно е, че и този текст остава извън полезрението на тези, които са внасялите изменения в постановлението на МС. На този въпрос осно­вателно акцентира и Ц. Цеков - "Следва да се създадат условия -пише той - улесняващи развитието на частната експертиза и едно­временно с това своевременно да се изгради система от общи изисква­ния, които да гарантират нужното методическо и материално- техническо равнище на посочената експертиза".

Целият текст...

04. Видове съдебни експертизи-състояние и тенденции, обусловени от развитието на частните науки.

Основни видове СЕ( класифицират се по различни начини и критерии):
--в зависимост от използваните специални знания се делят на :-съд.криминалистични ,-съд.медицински,
-съд.психиатрични,-съд.счетоводни,-съд.физикохимични,-съд.технически(авто-технически,строителнотехнически,пожарно-технически, съд. биологични и др.)
--от гледна точка на решаваните въпроси: -идентификационни Е,-Е за определяне на груповата принадлежност
--в зависимост от броя на експертите: -еднолични,-колективни Е
--от гледна точка на характера и обема на използваните знания: -еднородни, -комплексни Е
В наказателното производство най-чести са :съд.криминалистичните,съд.медицинските, съд.авто-технически и др.
В гражданското съдопроизводство: съд.счетоводни,съд.криминалистични Е на документи.
Правни особености на отделните видове Е:
Криминалистичните Е се назначават както в наказателното така и в гражданското и до-съдебно производство,за изясняване на конкретни въпроси,които са възникнали в процеса на съдебно и до-съдебно производство.Отличават се от останалите Е по това ,че се използват знания от областта на трасологията,изследване на документи.На второ място те се използват с помощта на доразвити методики в процеса на изследване.Чрез тези Е се решават някои от следните задачи: за идентифициране на извършителя на престъплението или на лицето,което следва да носи гражданска отговорност.Чрез тях се определя груповата отговорност за установяване на обстоятелствата около делото,при анализ на различни видове документи и парични знаци и др.Към тях се отнасят:
1/трасологическата Е(наука за следите)-общо 14 вида-следи от ръце,от МПС и т.н
2/съд.балистична Е(наука за оръжието)
3/Е на документи-19 самостоятелни Е,разделени на две големи групи-почеркови и Е за техническо изследване на документи.
4/Е за идентификация ня човека по външни признаци(т.нар. фото-портретна Е)
5/Е по идентификация на човека по гласа(т.нар.фоноскопска Е)
6/одорологична Е(наука за мириса)
Съдебно-медицинска Е-развитието им е свързано с появата и развитието на съд.медицина.За пръв път наименованието се появява през 690г.Още при Юстиниан в Римското законодателство се появяват разпоредби за ролята на съд.лекар,като е даден приоритет на тази Е пред свидетелските показания.В кодексите на редица страни е включена съд.медицинската Е.Приема се,че през 19 век тя е ..... съд.производство на България.В Юридическия факултет тя се чете редовно от 1894г.
Съгласно чл.117,ал.2/НПК тази Е е задължителна за установяване причините за смърт и характера на телесната повреда.Назначава се още при убийства,при бракоразводни дела,при установяване на трудоспособността.Обект на изследване са както живи лица,така и трупове и части от тях.И според обекта съд.медицинската Е бива:
-на живи лица за установяване характера на телесната повреда,половото състояние на освидетелстваното лице,възрастта ,родителски произход или при т.нар.престорени заболявания.
-на трупове,за да се установи налице ли е насилствена смърт,за идентифициране трупове на новородени,на части от трупове.
-съд.медицинска Е по писмени данни.Чрез нея се цели да се установи характера на телесната повреда,причините за смъртта и др.
-съд.медицинска Е на веществени доказателства от човешки произход(кръв,косми, слюнка,сперма и др.)
Съдебно-счетоводна и финансово-икономическа Е.Назначава се за изясняване на обстоятелства по делото,когато са необходими специални знания в областта на икономическата дейност.В сравнение с другите видове Е,тя се отличава с ведомствено ръководство и контрол( в методическо отношение) от М на финансите.Налице е централизиран ведомствен подход на основание чл.5,Наредба №1461.Назначаването на експертите ставаше със заповед на министъра на финансите,а сега на правосъдието.
Физико-химически Е.Тази Е намира приложение в България непосредствено след Освобождението през 1880г.Свързана с доказване,наличие и изключване на отравяне.Обект на изследване са различните вещества и техните компоненти,храни, лепила,отрови и др.Пред тази Е се поставят задачи: да се установи количествения и качествения състав на съответния обект,груповата принадлежност на привлечения под отговорност,установяване наличието на отрови в продукти,части от човешки труп и др.За целта се използват физическите и физико-химическите методи и средства.В зависимост от обектите тези Е се разделят на:
-за изследване на метални сплави и изделия.Назначават се при автомобилни и самолетни катастрофи,за изследване на неизвестни вещества,при палежи.
-за изследване на бои и лакове.Извършват се при разследване на престъпления при автомобилния транспорт,кражба и др.
-за изследване на текстилни влакна и материали.При разследване на убийства, изнасилвания,кражби и др.
-за изследване на следи от почви.При убийства,кражби и др.
-за изследване на нефтопродукти и смазочни материали.При палежи и престъпления по транспорта.
-за изследване на стъкла
-за изследване на лекарствени средства.При разследване на убийства чрез отравяне,самоубийства
-за изследване на наркотични и психотропни вещества и др.
Съдебно-технически Е.Те са разнородни по характер,но имат една обща задача- установяване на техническите причини при определени обстоятелства,имащи значение за делото.Диапазонът на тези Е е широк.Чрез тях се цели да се установят не само техническите причини,но и да се решат някои от следните въпроси-определяне на техническото състояние на машините,съоръженията и тяхната годност за извършване на .... работа.Установяване на времето на възникване на дефекти и др.Към този вид СЕ се отнасят пожаро-техн.Е и агро-техн.Е.
Съдебно биологична Е.Обикновено обект на изследване са веществените доказателства от биологичен произход.Използват се специфични средства като се решават въпроси свързани с определяне вида и груповата принадлежност на изследвания обект.В зависимост от обекта на изследване Е биват:
-за изследване на кръв-на слюнка- на косми-за изследване на сперма-секрети от нос,урина и др.човешки отделения,-на хранителни продукти от биологичен произход.
В съдебно-следствената практика се срещат Е като:съд.ветеринарна,съд-екологична, съд.психологична Е.

Целият текст...

05. Процесуална същност на съдебната експертиза. Правна уредба в ГПК и НПК. Актовете за назначаването и от органите на досъдебното и съдебното произв

При изясняване процесуалната същност на съдебната експертиза обикновено се прави сравнителен анализ между правомощията на свидетеля и тези на експерта
Съдебната експертиза е еднакво необходима, както за наказа­телния, така и за гражданския процес. Като процесуално средство тя подпомага компетентните органи при разкриване в пълнота на обек­тивната истина. Безспорно е, че има редица въпроси, които са общо задължителни и за експертизите в двата процеса: назначаване на експер­тите; възможност за тяхната замяна; отводите, които могат да им се правят; определяне задачата на експертизата и др. В същото време обаче има и специфични въпроси, пряко относими към съответния вид про­цес - наказателен или граждански.
В наказателния процес въпросите на съдебната експертиза се решават в досъдебното и съдебното производство при отчитане на ком­петенциите им. В досъдебното производство са включени две инсти­туции - институцията на полицейското разследване по чл. 4086 от НПК, извършвано от дознателите, и предварителното производство, което съгласно чл. 172 от НПК включва следователите.
Полицейското производство се провежда по онези дела, които са визирани в чл. 191 и чл. 194, ал. 2 от
НПК. Успоредно с това, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 на отм. НПК от 1974 г, когато са извършени престъпления по чл. 242, 242а и чл. 251 от НК, разследването в досъдебното производство можеше да бъде извършено и от митнически служители. За целта беше необходимо те да бъдат определени със заповед на министъра на финансите (изм., ДВ, бр. 50 от 2003 п).
Разследващите органи (следователи и дознатели) са длъжни да използват предвидените в чл. 136, ал. 1 от НПК способи за събиране и проверка на доказателствата, включително и назначаване на експертиза.
В досъдебното производство, ръководство и надзор върху разследването упражнява прокурорът. Съгласно чл. 199, ал. 1 от НПК, прокурорът и разследващите органи се произнасят е постановление, което означава, че с такъв акт се назначава и съответната експертиза.
По предвидения процесуален ред събраните доказателства по приключените дела се изпращат в прокуратурата Когато не са налице условията за прекратяване или спиране на наказателното производство, заедно с другите въпроси, които проку­рорът трябва да реши, той обсъжда по съвкупност събраните доказа-телства,включително и съдебните експертизи, след което съставя обви­нителен акт на основание чл. 242, ал. ! от НПК. Така композираното дело с предписаните изисквания в НПК, включително и приложената съдебна експертиза, се изпраща по ком­петентност на съответния съд. С това се слага началото на съдебното производство. Съдията докладчик изпълнява предвидените процедури и ако са налице изискуемите основания се внася в съдебно заседание. В него на основание чл. 268 от НПК задължително трябва да участва прокурорът по дела от общ характер.
В тази фаза на процеса участващите страни вземат отношение и по назначените съдебни експертизи. На основание чл. 282, ал. 1 от НПК на вещото лице се поставят въпроси, след като се прочете заклю­чението му. Въпросите следва да се задават по предвидения проце­суален ред в чл. 277, ал. 3 и ал. 4 от НПК, т.е. най-напред се дава предпочитание на въпросите на прокурора или частния тъжител, частният обвинител и неговия повереник, гражданския ищец и негови повереник, гражданския ответник и неговия повереник, другите подсъдими и техните защитници и защитника на подсъдимия,но въпроси на вещите лица могат да задават и председателят и другите членове на съдебния състав. Съдът ако счете, че има неизяснени въпроси може да назначи допълнителна експертиза. В досъдебната фаза, както и в съдебното разглеждане на делото, могат да се назначават най-различни по вид съдебни експертизи в зави­симост от вида на извършеното престъпление и на второ място, ако съдът не притежава специални знания, за да реши успоредно спорния съдебен казус.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от НПК кои от исканите доказателства се допускат във въззивния съд се решава в закрито заседание от състава на съда. Свидетелите и вещите лица, които са разпитвани в първо-инстанционния съд, се допускат в тази по-горна инстанция, само ако съдът приеме, че е необходим техния повторен разпит, или когато техните показания или заключения се отнасят до новооткрити дока­зателства (ал. 3). Съгласно ал. 4 допусне нови свиде­тели и назначи нова експертиза за изясняване на въпроси.
В касационното производство.Ако в подадената жалба или в протеста се сочат обаче нови об­стоятелства На това основание касационният съд ще предприеме пред­писаните му правомощия в НПК, с оглед да се отстранят посочените недостатъци, включително и с изясняване на въпросите посредством назначаване на съдебна експертиза.
В гражданския процес.Съдът и страните са тези, които са оправомощени да назначават или да искат назначаването на съдебната експертиза. Като се има пред­вид, че гражданските правоотношения са изключително разнолики, че в зависимост от водения съдебен спор те могат да бъдат както с имуществен, така и с неимуществен характер, се назначават различни по вид експертизи. Впрочем, съдебната експертиза е необходима за решаване на мно­го правни казуси от съдебната практика - по брачни дела, при дела за гражданско състояние, при постановяване на лица под запрещение,при съдебна делба,по финансови начети и др.При всички случаи обаче съдът трябва да е преценил, че не притежава изискуемите знания в съответната област, поради което и назначава вещо лице - експерт.
Съдебният експерт е длъжен да представи заключението си във вид и време, регламентирани в закона. Но той, както и свидетелят е длъжен при призоваване да се яви в съда и да отговаря на поставените му въпроси. В първия случай, когато се установи, че съдебният ек­сперт е допуснал деяния, квалифицирани като престъпления, той ще носи предвидената в закона отговорност по чл. 291 от НК, а във втория случай, ако при призоваване от съда не се яви без уважителни причини, съгласно чл. 71 от ГПК, ще му бъде наложена глоба в размер до 100 лв. Успоредно с това съдът може да постанови принудителното му довеждане за следващото заседание.
Съгласно чл. 205 от ГПК пред вьззивната инстанция се допус­кат само нови доказателства, нещо което се отнася и до допуснатата и взета предвид съдебна експертиза. В същото време е предоставена възможност на съда да разпита отново свидетелите и вещите лица (чл. 205 от ГПК), но само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. Или във въззивната инстанция съдебната експертиза се оценява по съвкупност със събраните по делото доказателства.
При касационното обжалване в чл. 218ж от ГПК е посочено, че Върховният касационен съд се произнася само но заявените в жал­бата основания, което ще рече, че в жалбата могат да се посочат допус­нати пропуски и във връзка с извършената съдебна експертиза. От една страна, могат да се посочат нарушения при назначаването й, а от друга, е възможно и съдът да е допуснал процесуални нарушения, свързани с приемането на съдебната експертиза.

Целият текст...

06. Възможности на съдебната експертиза за ограничаване на правонарушенията.

В областта на съдебната експертиза про­филактиката има място и в гражданското съдопроизводство, защото идеята е да не се допускат правонарушения въобще, включително и в гражданските правоотношения. Така например в действащия сега НПК, влязъл в сила от 29 април 2006 г. единствено на края в чл. 1, ал. 2 е посочено декларативно, че НПК съдейства за предотвратяване на престъпленията. Никъде по-нататък обаче тази идея на законодателя това да е задължение на вещото лице.Що се касае до съдебните експерти, тяхната дейност трябва да бъде подчинена не и единствено да докажат извър­шеното престъпление, а успоредно с това да съдействат да не се до­пускат в бъдеще правонарушения. Като се изхо­ди от това, че органът назначил експертизата, е този който възлага зада­чата на вещите лица, която може да я разширява и стеснява, да се насоч­ва експерта вкл. и към предприемане на мерки за разкриване на криминогенните фактори, показва необходимостта от законодателно уреждане на този въпрос. Не може институцията, която играе важна роля в наказателно-процесуалното съдопроизводство да не се ангажира с една от основните функции на профилактиката - превенцията, още повече, че възможностите й в тази насока са безспорни.И в издадените подзаконови актове обаче рядко се срещат задъл­жения за съдебните експерти в тази насока.
В чл. 9 от Наредба № 23 за съдебномедицинските, съдебнопси-хиатричните и съдебнопсихологичните експертизи само е загатнато, че при констатиране на слабости в здравните заведения, установени във връзка с извършване на експертна дейност, главните експерти (???) уведомяват Министерството на здравеопазването. Колкото и периферни да са тези задачи, все пак съставителите са вменили нещо, относимо към профилактичната, респективно превантивната дейност.
За съжаление в останалите наредби изобщо не е акцентирано върху тези изключително важни въпроси. А след като не произтичат такива задължения, каквито са записани за следователите и прокуро­рите, наивно е да се разчита на самоинициатива за извършване на такава дейност.
Всичко това показва, че е необходимо в новоприетите законови и подзаконови актове да се впише, че съдебните експерти са задължени да осъществяват и дейност в областта на профилактиката, респективно в нейната превенция.

Целият текст...

07. Назначаване на съдебната експертиза. Първоначална (основна), комплексна и колективна.

1.Основание за назначаване на съдебна експертиза.
1.1. Фактите, които подлежат на установяване и доказване в нака­зателния и гражданския процес, могат да бъдат от най-различно естество - причина за настъпване смъртта на жертвата на престъплението; химически състав и произход на дадено вещество; наличие или отсъствие на тъждество между следи-отпечатъци, биологични продукти, стой­ност на причинените от гражданския деликт щети, дали дадена стока има някакви недостатъци и ако има, на какво се дължат и др. Спектърът от знания, извън областта на правото, които са необходими за изясня­ване на обстоятелства по делото, може да бъде изключително широк и разследващият орган и съдът естествено не са длъжни да бъдат нито пък могат да бъдат компетентни във всяка област на науката, техниката или изкуството. Оттук произтича и необходимостта от привличането на компетентни специалисти извън сферата на правото, които да съ­действат на съда и на органите на досъдебното производство при изяс­няване на някои обстоятелства по делото. Това определя и основанието за назначаваме на експертиза, респективно на вещо лице.
В наказателния процес е прието привличането на съответния спе­циалист, чиито специални знания са необходими за изясняване на оп­ределени обстоятелства по делото, да се определя като "назначаване на експертиза".
Вместо назначаване на експертиза в гражданския процес се приет институтът на "назначаване на вещо лице". Въпреки термино­логичното различие в наказателния и гражданския процес в крайна сметка става дума за едно и също нещо - привличане на дадено лице, което притежава необходимите специални знания за изясняване на определени обстоятелства по делото.
В наказателния процес, съгласно чл. 117, ал. 1 НПК, експертиза се назначава от съда или органите на досъдебното производство, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания от областта на науката, техниката или изкуството. Вещо лице в гражданския процес се назначава с определение на съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма (чл. 157, ал. 1 ГПК).
Изводът е, че доколкото трябва да се вземе решение за назна­чаване на експертиза, действително е налице субективна преценка на съответния орган, но доминиращото в случая е обективната необхо­димост от изясняване на дадено обстоятелство но делото.
2. Исканата помощ или съдействие от специалисти във връзка с процеса на разследването може да бъде осъществявана в непроцесуална и процесуална форма:
2.1.Непроцесуална е формата на съдействие на различни консул­танти при провеждане на оглед на местопроизшествие, следствен експе­римент и други действия, свързани със събиране и проверка на доказа­телства. По този начин се създават условия за правилна оценка на свър­заните с разследваното събитие обстоятелства. Осъществявайки консултантска помощ на разследващия орган, специалистът от съответната област не извършва експертна дейност, защото не му е възложено да извърши експертиза. А това изключва възможността да притежава процесуалното качество "вещо лице" и произтичащите от него права и задължения. Участието на специалист от дадена област при извършването на отделни действия по разслед­ването обаче не е процесуална пречка да му бъде възложено по-късно извършването на експертиза
2.2 Експертизата е процесуална форма за ангажиране на специалис­ти от различни области на науката, техниката или изкуството в процеса на събиране и проверка на доказателствата,но ангажирането му в качеството на експерт се осъществя­ва само чрез постановление на разследващия орган или определение на съда. Редът за назначаването и възлагането на експертизата, проце­суалният статут на вещото лице и неговото заключения са регламенти­рани в НПК и ГПК.
3. Експертизата е:
3.1.Първоначална,когато за първи път се възлага на специалист отдадена област на науката, техниката, изкуството или занаятите да изследва даден обект с цел изясняване на определени въп­роси. Както се посочи, възможно е един и същ предмет, документ и т.н. да бъдат обект на различни експертизи. Във всички случаи съот­ветният документ ще бъде обект на първоначална експертиза.
Независимо от вида на експертизите, назначаването им се из­вършва по един и същ начин. Същността на тази дейност е в изготвяне на акта за назначаване на експертизата (постановление на разследващия орган или определение на съда) и подготовка на материалите, които трябва да се изпратят на вещото лице.
Съгласно чл. 145, ал. 1 НПК в акта за назначаване на експертизата (постановление на разследващия орган или определение на съда) се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експерти­зата; обектът и задачите на експертизата; материалите, предоставени на експерта; трите имена, образованието, специалността, научната сте­пен, научното звание и длъжността на вещото лице или наименованието на учреждението, в което трябва да се извърши експертизата, наиме­нованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стацио­нарните наблюдения.Когато експертизата се назначава в досъдебното ]производство, в акта за назначаването й се посочва срокът за пред­ставяне на заключението (чл. 145, ал. 2 НПК). В съответствие с чл. 1576 ГПК в определението, е което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на експертизата;материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
3.2.Комплексна експертиза.Когато за решаването на даден въпрос са необходими знания от различни области на науката, техниката или изкуството, се назначава комплексна експертиза. Възможно е тя да бъде възложена на един експерт, ако има съответните специални знания, или на няколко експерти, всеки от които е специалист в съответната област, с която е свързан поставеният в акта за назначаване на експертизата въпрос. В практиката са известни различни видове комплексни експертизи -физико-химична, медико-криминалистическа и др.
3.3.Колек­тивна експертиза.За да бъдат създадени по-солидни гаранции за обективността на експертното изследване, експертизата може да бъде възложена на ня­колко експерти (най-малко трима). В тези случаи се назначава колек­тивна експертиза. В зависимост от броя на експертите тези експертизи са известни в практиката като тройни, петорни и т.н.
В гражданския процес се допускат до три вещи лица, които могат да извършат експертизата. Това е възможно само при сложност па предмета на изследването. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на стра­ните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица (чл. 157, ал. 2 ГПК).
4.Обект на експертизата е това, което е предоставено на вещото лице за изследване с цел установяване на факти от значение за делото. Обектите на експертизата могат да бъдат изключително разнообраз­ни-следи, документи, банкноти, предмети, вещества, трупове и части от тях, живи лица, микрообекти от органичен и неорганичен характер, хранителни продукти, транспортни средства, обекти, представляващи интелектуална собственост, образци за сравнително изследване и т.н. С развитието на информационните технологии възникват и нови, не­традиционни обекти на експертиза - компютърна техника, носители на компютърна информация и т.н.
5.Предметът на експертизата се определя от въпросите (задачите), които се поставят на експерта за изследване на съответния обект. От: естеството на специалните знания, необходими за решаване на поста­вените на експерта задачи се определя и вида на експертизата. Недопус­тимо е да има несъответствие между вида на назначената експертиза и задачите, респективно въпросите, които се поставят на експерта, напри­мер да се назначава по същество почеркова, т.е. графична експертиза, а тя да се определя като графологична и т.н.

Целият текст...

08. Назначаване на съдебна екс-за в наказателното производство. Правни основания. Особености в предварителното разследване и в съдебното следствие. А

Правна регламентация:Назначаването на съд. екс-за в наказателното производство е регламентирано в чл.144-154 от НПК /чл.157-161 от ГПК/, Наредба № 237, съд.медицински, съд.психиатрични и съд. психологически Е.
Цел на процедурата:Когато са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката за изясняване на някои обстоятелства по делото, органът на до съдебното производство назначава екс-те въз основа на чл.144 ал.1 от НПК. Тя е един от способите за събиране и проверка на доказателствата в НПК.
Особени случаи:Страните по делото, съдът, прокуратурата, и органите на предварителното разследване могат да възлагат извършването на СМЕ-зи, СПЕ-зи и съд. психологични консултации, които се извършват от специалисти, отговарящи на изискванията за експерти. Тези експертизи /консултации/ не са задължителни за органите на предварителното производство и той не е длъжен да ги приобщава към другите доказателствени материали. Те служат за ориентация, за подпомагане на страните в изграждане на техните защитни или обвинителни тези.
Назначаване на Е:Органът на досъдебното производство / или съда/ изготвя постановление / а съда определение / за назначаване на Е,което съдържа основанията за извършване на Е.То съдържа: основанията за извършването на Е, обектът и задачите на Е,материалите представени на експертите , трите имена на експерта, образованието, научната степен, звание и длъжност на експерта или наименование на учреждението, в което трябва да се извърши Е,срока за предоставяне на заключението: чл.145 ал.1 от НПК.
Случаи в които Е е задължителна: когато съществува съмнение за:1.Причина за смъртта; 2. Характера на телесната повреда; 3.Вменяемостта на обвиняемия или заподозрения; 4.Способността на обвиняемия или на заподозрения с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които могат да имат важно значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях;5.Способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема факти, които имат значение по делото, и да дава достоверни показания за тях чл.144 ал.2 от НПК.
Начин на връчване на Е:Следователят /съдът/, който е назначил Е, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, заподозрения и пострадалия, както и наличността за основания за отвод /чл.151 ал.1 от НПК/.
Постановлението /или определението/ за назначаване на Е се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако откаже да даде заключение или даде невярно заключение /чл.151 ал.2 от НПК/
Лицата на които се възлага Е са само специалисти в дадена област от съответното учреждение или организация /чл.147 ал.1 от НПК/. Към следствените отдели има на разположение списък на експерти от различни области на науката, изкуството и техниката.
Лицата, които не могат да бъдат експерти са: по чл.29 и чл.148 НПК.Органът на досъдебното производство не може да назначава за експерти лице, което е участвало в състава на съда, постановил присъдата, което е извършило разследване по делото, което е било прокурор по делото, което е било обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото, което е било или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник, което е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда, което поради други обстоятелства може да се счита, че е предубедено или заинтересовано пряко или косвено от изхода на делото, или свидетел по делото.
-Лице което се намира в служебна или в друга зависимост с обвиняемия , частния тъжител,, гражданския ищец, ответник или са техни повереници.
-лице което е извършило ревизията, чийто материали са послужили като основание за започване на разследването;
-лице, което не притежава необходимата професионална правоспособност чл.148 ал.1 т.5 от НПК;
Експертът е длъжен да направи сам отвод пред органа, който го е назначил, когато са налице горепосочените основания чл.148 ал.2 от НПК или от заинтересованите лица ал.3.
Подготовка – в рамките на своята компетентност и самостоятелност следователят или дознателят определят характера на необходимите специални знания, които зависят от обстоятелствата по делото; вида на Е–еднородна или комплексна,еднолична или колективна;задачите на Е;избора на експерт;срока; запазване на обекта на Е и сравнителния материал.
Задължения на експерта чл.149 НПК – да се яви пред съответния орган, когато бъде призован и да даде заключение по въпросите на Е.Той може да откаже това само ако поставените му въпроси излизат извън рамките на неговата компетентност, както и когато материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение.Експертът се наказва с глоба до 200 лв., когато не се е явил или откаже да даде заключение без уважителни причини.
Права на експерта чл.150 НПК – да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата, да изисква допълнителни материали, да участва при извършване на отделни следствени действия, да иска отменянето на актовете, които са в противоречие с неговото заключение, да получи възнаграждение за неговия труд, както и за разходите, които е направил чл.150 ал.1 от НПК;
Когато експертите са повече от един те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. Възможно е при единодушие един от тях да изложи заключението пред съответния орган, а когато са на различно мнение, всеки от тях дава отделно заключение чл.150, ал.2 от НПК;
Експертно заключението(чл.152НПК) на експерта е писмено в което посочва името си и на какво основание е извършил Е;къде е извършил Е;задачата която е поставена;материалите,които е използвал; изследванията които е извършили с какви научни и технически средства;резултатите които са получени; изводите на експерта и подпис на експерта.
Заключението на експерта не е задължително за следователя, но когато той не е съгласен с него е длъжен да се мотивира чл.154 НПК.Следователят проверява налице ли е съответствие между поставените задачи и представеното заключение , спазени ли са разпоредбите на НПК при назначаване и извършване на Е.Когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, органът на досъдебното производство назначава допълнителна Е,която има за задача само да допълни установеното с първоначалната Е,там където са допуснати непълноти и неточности.В случай, че заключението на експерта не е обосновано и възникне съмнение за неговата правилност следва да се назначи повторна Е,тя е дубъл на първоначалната Е чл.153 НПК.

Целият текст...

09. Назначаване на съдебна експертиза в гражданското производство. Съдържание на определението за назначаване – правни изисквания. Общи черти и различ

Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 64 от 1999 г.) При сложност на предмета на изследването съдът може да назначи три вещи лица. Всяка от страните в тридневен срок от заседанието, в което е допусната тричленна експертиза, посочва по едно вещо лице, а третото се определя от съда. При несъгласие на страните със заключението на вещото лице или на тричленната експертиза съдът може да назначи нов състав от три вещи лица.
(3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
Чл. 157а. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г., отм., бр. 124 от 1997 г.)
Чл. 1576. (Нов - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) В определението, с което се назначава вещото лице, се посочват: предметът и задачата на ек­спертизата; материалите, които се предоставят на вещото лице; името, образованието, специалността, местоработата и длъжността на вещото лице.
Чл. 158. (1) Не могат да бъдат назначавани за вещи лица родни­ните на страните по права линия, съпрузите, роднините по съребрена линия до четвърта степен включително и по сватовство от първа степен, както и лицата, заинтересовани от изхода на делото.
(2) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по предходната алинея.
Чл. 159. Назначеното вещо лице се освобождава от възложената му задача, когато не може да я изпълни поради болест или некомпе­тентност. То може да се откаже във всички случаи когато се допуска отказ от свидетелствуване.
Чл. 160. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г.) След като снеме само­личността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения.
(2) Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие.
Чл. 161. При разногласие между вещите лица всяка група излага своите отделни мнения. Когато съдът не може да вземе становище по разногласието, той изисква от същите вещи лица допълнителни из­следвания или назначава други вещи лица.

Целият текст...

10. Назначаване на допълнителна и повторна съдебна експертиза. Правни основания.

Актове с които се назначават в наказателното и гражданско производство чл.153 НПК и чл.161 ГПК.
1.Допълнителна и повторна съдебна експертиза се назна­чават в съответствие с общите изисквания за назначаване на първона­чалната съдебна експертиза. Различието между назначаването на до­пълнителна и повторна експертиза е в основанието за тяхното про­веждане.
В практиката не винаги се прави ясно разграничаване между до­пълнителна и повторна експертиза, тъй като понякога границата за тях­ното основание е твърде крехка. Според нас най-синтезирано тя е определена от Л. П. Петрухин: "допълнителна експертиза се провежда за допълнение и уточнение на съставено по-рано заключение, когато у съда и следователя не възниква съмнение относно неговата правилност; повторна експертиза се провежда, ако у съда и следователя възникне съмнение в правилността на първото заключение предвид неговата необоснованост, непълнота, неясност или противоречия с други доказа­телства по делото, а също вследствие нарушение на процесуалния ред за провеждане на експертизата."
2.Допълнителна съдебна експертиза се назначава, когато разслед­ващият орган или съдът преценят, че заключението от първоначалната експертиза е неясно или непълно.Назначава се и за да се изяснят нови въпроси, свързани с изследването на изпратения на експерта обект. Заключението на експерта е непълно, когато обектът на експертизата не е изследван във всички аспекти, в които е било необходимо, респек­тивно не е даден отговор на всички въпроси, които са му били поставе­ни. Експертното заключение е неясно, ако изводите в него са неопределени и им липсва конкретност.
В акта за назначаване на допълнителна експертиза разследващият орган или съдът трябва да посочат кои изводи на експерта се приемат като непълни и неконкретни, респективно какво поражда необходи­мостта от нейното назначаване. Тя може да бъде възложена на експерта, който е извършил първоначалната експертиза, или на друг експерт.
3.Основанията за назначаването на повторна експертиза могат да бъдат фактически и процесуални. Необосноваността и неправилността на заключението на първоначалната експертиза се отнася към факти­ческите основания за назначаване на повторна експертиза.(чл.153НПК).
Процесуални основания за назначаване на повторна експертиза могат да бъдат нарушаване процесуалните правила за назначаване и възлагане на първоначалната експертиза, ако е възложена на спе­циалист, който съгласно кодекса не може да бъде вещо лице, ако вещест­вените доказателства, които са обект на експертизата, не са иззети по съответния процесуален ред и др. Повторната експертиза може да се възложи на същото учреждение, в което е проведена първоначалната експертиза, но на друг експерт. Такава експертиза може да се възложи на същото вещо лице само ако нарушението на процесуалните правила не е по негова вина - ако например обектът на експертизата няма ка­чеството на доказателство по смисъла на чл. 104 НПК и др.
В акта, с който се назначава експертизата, се отразява, че тя е повторна, като по аналогичен начин, както при първоначалната, се посочват обектът и задачите на вещото лице.В акта за назначаване на повторна експертиза се посочва, кои изводи се приемат от разследващия орган или съда за неправилни, това автоматично означава, кои са приети за правилни. По такъв начин се оказва и негативно влияние върху обективността при провеждането на повторната експертиза.

Целият текст...

11. Назначаване на колективна и комплексна екс-за. Правни основания. Особености в сравнение с еднородната и едноличната екс-за.

Колективната екс-за /КЕ/ има дълга история, позната е още като контрадикторна екс-за – използвана във Франция, като първоначална еднородна екс-за. КЕ-за се назначава сравнително рядко. Тя е по скъп а екс-за и за нея е нужен по дълъг срок. Разбира се КЕ-за има и своите предимства пред първоначалната еднородната екс-за. Тя гарантира по-голяма обективност и пълнота, осигурява по-голяма бързина, защото дава по-малко основания за оспорване. Ето защо е по целесъобразно да се назначава направо КЕ-за.
Повторната КЕ-за се среща често, тя се назначава след обосновано оспорване на първоначалната е-за. Тя може да се назначи и когато представеното вероятностно заключение не е обосновано; или експертът не е могъл да отговори на всички въпроси; или когато използваните средства и способи изискват критична оценка на резултатите от повече специалисти.
Възможни са и някои затруднения, като например когато се нарушава колективния принцип относно експертните решения и по точно когато екс-за се изготвя от един експерт, а останалите експерти само се подписват.
За комплексната екс-за се използват знания от различните области на науката, изкуството, техниката и занаятите. Тя се извършва по принцип от експертно учреждение разбира се ако то е в състояние да проведе комплексно изследване. Тази експертиза за разлика от КЕ-за може да се извърши от едно лице, ако то притежава необходимата специална подготовка, професионална опитност и знания, макар, че основната и форма е комплексна екс-за.
Комплексната екс-за е резултат от развитието на интердисциплинарни знания, затова место пъти я отъждествяват като интердисциплинарна екс-за, тъй като се използват знания от различни области на науките.
Комплексната екс-за има някои особености: На първо място комплексната екс-за се отнася до обекта. И на второ място тя се отнася до формулираните задачи.

Целият текст...

12. Възлагане на съдебната експертиза. Правни основания. Актове с които се назначават в наказателното и гражданско производство.

Действията по назначаването и възлагането на експертиза са тясно свързани и взаимно обусловени, но са относително само­стоятелни. Докато назначаването на експертизата, както се посочи, обхваща процеса от вземането на решение за необходимостта от използване на съответните специални знания в процеса на доказването и изготвянето на акта (постановление или определение) за нейното извършването, възлагането й е дейност по връчване на акта за назна­чаване на експертизата.
Експертизата се възлага на специалисти от съответно учреждение или организация. Учрежденията, организациите и специалистите, които могат да извършват експертизи, се определят в съответствие с Постановление № 111 на Министерския съвет. Съгласно чл. 1, ал. 2 от този нормативен акт министерствата и другите ведомства съгласу­вано с Министерството на правосъдието определят учрежденията, организациите и институтите, които извършват експертизи, или пре­доставят специалисти за възлагане на експертизи. Ръководителите на министерствата, другите ведомства, организациите и институтите пред­ставят пред съответния окръжен (градски) съд специалисти с висока квалификация, на които може да се възлага експертизи. Представените специалисти се утвърждават от комисия в състав: председателят на окръжния съд, окръжният прокурор, началникът на следствената служба в съответния регион и представител на общината.
Когато е невъзможно да се назначи вещо лице от дадено учреж­дение или организация, тогава тя се възлага на специалисти извън съответните учреждения и организации. Съгласно чл. 9 от ПМС 111: извършването на експертизата може да се възлага на частни лица специалисти само когато няма съответен специалист в държавно учреждение, обществена организация и научен институт.
Извод:Фактът, че се отдава приоритет на извършване на експертизи в учреждения и организации, отколкото на специалисти, работещи извън тях е напълно обясним. От една страна, се изхожда, че съответното учреждение разполага с необходимата апаратура за извършване на експертизата, а от друга - че специалистите, които работят в него, притежават необходимите за провеждането на експертизата специални знания.
В съответствие с чл. 124, ал. 1 НПК органът, който е назначил експертизата, призовава експертите, проверява тяхната самоличност, специалност и компетентност, отношенията им с обвиняемия, постра­далия, както и наличността на основание за отвод. Актът за назначаване на експертизата се връчва на експерта, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако не даде заключение или даде невярно заключение (чл. 151, ал. 2 НПК). Както показва практиката, тези изисквания се прилагат предимно в случаите, когато експертизата се възлага на конкретно лице, а не на учреждение.
Когато експертизата се възлага на учреждение или организация, актът за назначаването й се изпраща на техния ръководител, който осигурява условия за нейното извършване. Ако в акта за назначаване на експертизата е посочено само учреждението (организацията), тогава техният ръководител определя експерта, който трябва да я извърши Функцията на ръководителя на учреждението, където ще се из­вършва експертизата, е на посредник между органа, който назначава експертизата, и експерта. Задачата му е да посочи вещото лице, което трябва да проведе експертизата, и ако е необходимо, да се разпореди за осигуряване на необходимите условия за нейното извършване. Тази дейност се извършва от него по силата на административно, а не на процесуално задължение.. Ако не възложи изпратената му за из­вършване експертиза или пък не създаде необходимите условия за ней­ното провеждане, той носи административна отговорност.

Целият текст...

13. Съдебни експерти-вещи лица. Правно положение. Правомощия. Принципи за избор според НПК и ГПК.

Терминът експерти се използва в съдебната практика на всички държави. Той произхожда от латинския термин expertus, което означава вещо лице опитен и добър познавач, знаещ човек.
По нашето право експертът е специалист в областта на науката, изкуството, техниката и др. Обикновено това е лице признато по установеният ред с професионална правоспособност.
1.Принципи за назначаване на експерти
1/ за експерт се назначава само ФЛ,но не и ЮЛ.
2/възлага се на специалист с професионална подготовка и опит в съответната област.
3/възлага се на незаинтересовано лице от изхода на делото.
4/забранява се съвместяване на две процесуални качества по едно и също дело.
5/гарантирана е независимост на експерта от страните в процеса.
6/назначаването става освен по инициатива на органите в съдебното и до-съдебното производство и от страните по делото.
Лица, на които се възлага експертиза според НПК:Чл. 147. Експертизата се възлага на специалисти от съответната област на науката, изкуството или техниката.
Задължения на вещото лице чл. 149.: (1) Вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призовано, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
(2)Вещото лице може да откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на.неговата.специалност или материалите,с които разполага,не са достатъчни,за да си съставиобосновано мнение.
(3) Вещото лице представя заключението си в досъдебното производство в срок, определен от органа на досъдебното производство, а в съдебното производство - не по-късно от пет дни преди датата на съдебното заседание.
(4) Вещото лице представя заключението си в съда с преписи за страните.
(5) За неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако вещото лице посочи уважителни причини за неявяването си, глобата се отменя.
(6) Разпит на вещо лице, което се намира извън страната, може да се извърши и чрез видео конференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото.
Права на вещото лице:Чл. 150. (1) Вещото лице има следните права: да се запознае с материалите по делото, които се отнасят до въпросите на експертизата; да изисква допълнителни материали и да взема участие при извърш­ването на отделни действия по разследването, когато това е необходимо, за да изпълни възложената му задача; да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Когато вещите лица са повече от едно, те имат право да се съвещават, преди да дадат заключението. При единодушие вещите лица могат да възложат на едно от тях да изложи пред съответния орган общото заключение, а когато са на различно мнение - всяко от тях дава отделно заключение.
Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му Чл. 151.:(1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компе­тентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.
Съдържание на акта за назначаване на експертиза Чл. 145. (1) В акта, с който се назначава експертиза, се посочват: основанията, поради които се налага да се извърши експертизата; обек­тът и задачата на експертизата; материалите, представени на вещото лице; трите имена, образованието, специалността, научната степен,научното звание и длъжността на вещото лице или наименование на учреждението, в което работи, наименованието на медицинското учреждение, в което ще се правят стационарните наблюдения.
(2) Когато експертизата е назначена на досъдебното производ­ство, в акта по ал. 1 се посочва и срокът за представяне на заключението.
Лица, на които се възлага експертиза според ГПК:Чл. 157. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1983 г.) Вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Заключението се подписва от вещото лице и се представя по делото поне пет дни преди съдебното заседание.

Целият текст...

14. Процедура по утвърждаване списъците на вещите лица. Видове списъци. Процесуален статус на вещото лице.

Закона за съдебната власт и Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС) са насочени към подобряване организацията на съдебните експертизи.
1.Постановление №111 на Министерския съвет (ПМС) посочва че министерствата и ведомствата, съгласувано с Мини­стерството на правосъдието, определят учрежденията, организациите и институтите, които да извършват експертизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 97 от 1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) Министерствата, другите ведомства, организациите и научните ин­ститути да осигуряват условията за извършване или да извършват експертизите, възложени от съда, прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, когато предметът на изследването е от тяхната ком­петентност. Експертизите да се извършват в определените срокове.
(2) Министерствата и другите ведомства съгласувано с Мини­стерството на правосъдието и правната евроинтеграция определят уч­режденията, организациите и институтите, които да извършват експер­тизи или да предоставят специалисти за възлагане на експертизи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) Ръководителите на министерствата, другите ведомства, организациите и институтите по предходната алинея да представят в съответния окръжен (градски) съд специалисти с висока квалификация и опит за възлагане на експертизи. Представените спе­циалисти се утвърждават от комисия в състав: председателят на окръж­ния съд, окръжният прокурор, началникът на следствения отдел при окръжното управление на МВР и представител на окръжния народен съвет. Комисията се председателствува от председателя на окръжния съд.
(4)Когато експертизата не може да се възложи на някои от опре­делените за извършване на експертизи учреждения, организации и ин­ститути или специалисти, органът, който назначава експертизата, може да възложи експертизата на друга организация или да изисква допълни­телно специалисти.
2. Закона за съдебната власт.
Чл. 200а. Експертиза се назначава от органите на съдебната власт за изясняване на обстоятелства по делата, за които са необходими спе­циални знания и умения.
Чл. 2006. (1) За всеки съдебен район на окръжен съд се съставя списък на специалистите, утвърдени за вещи лица.
(2) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административ­на прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделен списък за нуждите на своята дейност.
Чл. 200в.(1) Списъците по чл. 2006 са примерни. При необхо­димост за вещи лица могат да се назначават и специалисти, които не са включени в тези списъци.
2) Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт на­лагат това, той може да назначи вещо лице от списъците на други съ­дебни райони.
Чл. 200г. (1) Списъците по чл. 2006 са публични. Те се съставят на хартиен носител, като се обявяват на достъпно място от съответния орган на съдебната власт и се огласяват чрез Интернет от Министерст­вото на правосъдието.
(2) Списъците се обнародват в "Държавен вестник" по искане на министъра на правосъдието.
Чл. 200д. (1) Предложения за включване на специалисти в спи­съците на вещи лица правят министерства, ведомства, учреждения, общини, съсловни и други организации и научни институти.
(2) Предложение за включване в списъците на вещи лица могат да правят лично и самите специалисти.
(3) Предложенията за включване в списъците по чл. 2006, ал. 1 се изпращат до председателя на съответния окръжен съд. Предложе­нията за включване в списъка по чл. 2006, ал. 2 се изпращат до всеки от ръководителите на съответния орган на съдебната власт.
Чл. 200е. (1) В предложенията се вписват трите имена на спе­циалиста, домашният му адрес, телефон за връзка и данни за неговото образование, специалност, месторабота, заеманата длъжност, продъл­жителността на трудовия му стаж, стажът му като вещо лице и допъл­нителната квалификация.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват със съответните документи, които се прилагат към предложението.
Чл. 200ж. (1) Списъкът по чл. 2006, ал. 1 се утвърждава от коми­сия в състав: председателят на апелативния съд или определено от него лице, апелативният прокурор или определено от него лице, председа­телят на окръжния съд, окръжният прокурор и директорът на окръж­ната следствена служба.
(2) Списъкът по чл. 2006, ал. 2 се утвърждава от комисия в състав: председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върхов­ния административен съд, главният прокурор и директорът на На­ционалната следствена служба.
(3) Председателят на апелативния съд изпраща списъците за съ­дебния район на апелативния съд на министъра на правосъдието за обнародване в "Държавен вестник" и за огласяване чрез Интернет.
Чл. 200з. (1) Предложения за изменение и допълнение на утвър­дените списъци на вещи лица се правят до края на септември на съот­ветната календарна година.
(2) До края на октомври комисиите по чл. 200ж, ал. 1 и 2 актуали­зират списъците.
(3) До 15 ноември списъците се изпращат на министъра на право­съдието за обнародване в "Държавен вестник" и се огласяват чрез Ин­тернет.
(4) Промени в списъците могат да се правят и през течение на годината.
Чл. 200и.Органът, назначил експертизата, при необходимост уве­домява писмено ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят усло­вията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхната компетентност.
Чл. 200к. Всички органи и лица, при които се намират материали, необходими за експертизата, са длъжни да осигурят достъп на вещото лице до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.
Чл. 200л. (1) Размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед слож­ността на задачата, изискванията за квалификация, времетраенето, тру­доемкостта на работата и други условия, оказващи влияние върху заплащането на извършената работа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) Висшият съдебен съвет издава наредба за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица.
(3) (Нова - ДВ, бр. 70 от2004 г.) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за определяне и заплащане на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.
3.Процесуален статус на вещото лице.
От момента на възлагането на експертизата специалистът придобива процесуалното качество "вещо лице" и произ­тичащите от него права и задължения, от които се определя неговия процесуален статут.
Съгласно чл. 149, ал. 1 НПК вещото лице е длъжно да се яви пред съответния орган, когато бъде призован, и да даде заключение по въпросите на експертизата.
В наказателния процес за неявяване или отказ да даде заклю­чение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева.3 Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя (чл. 122, ал. 3 НПК). По аналогичен начин се третира и вещото лице в граж­данския процес - ако е призовано и не се яви без уважителни причини съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудител­ното му довеждане за следващото заседание (чл. 71 ГПК). Отказът на вещото лице да даде заключение без уважителни причини се санк­ционира от съда с глоба до 100 лв. (чл. 72 ГПК).
Правата на вещото лица са регламентирани в чл. 150, ал. 1 НПК:
• да се запознае с материалите по делото, които се отнасят по въпросите на експертизата. В съответствие с това право органът на досъдебното производство или съда е длъжен да предостави на експерта необходимите му материали за провеждането на експертизата;
• да изисква допълнителни материали и да взема участие при извършването на отделни действия по разследването и съдеб­ни следствени действия, когато това е необходимо, за да из­пълни възложената му задача. Възможно е в процеса на ек­спертното изследване да възникне необходимост от нови мате­риали. Тогава в съответствие с правото си вещото лице ги изисква от органа, който е назначил експертизата. Участието на вещото лице при провеждане на действия по разследването е необходимо, когато провеждането на експертизата налага той да получи непосредствено възприятие за едни или други факти по делото, както и да съдейства за осигуряване на онези материали, които са необходими за провеждането на експертизата;
• да получи възнаграждение за положения труд4 и да му се зап­латят разходите, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси;
• когато вещите лица са повече от едно, имат право да се съвеща-ват преди да дадат заключението. При единодушие на мне­нията могат да възложат на един от тях да изготви общо зак­лючение, а когато са на различно мнение - всеки от тях дава отделно заключение.
То може да се откаже да даде заключение само когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност или материалите, с които разполага, не са достатъчни, за да си състави обосновано мнение (чл. 149, ал. 2 НПК).

Целият текст...

15. Общото и различното м/у съдебния експерт-вещото лице и другите субекти в процеса. Заплащане на труда му и тарифа за формиране на заплащането.

Като всеки участник в наказателния процес, вещото лице в наказателния процес не осъществява нито една от основните функции в него - обвинителна, защитна или ръководна. Между неговия процесуален статут и процесуалния статут на другите участници в наказателния процес има както сходство, така и различие.
1. Общото между вещото лице и свидетеля се състои в следното:
• в процесуална форма (писмено заключение и показания) по­сочват обстоятелствата по делото, които са им станали из­вестни;
• длъжни са да се явят пред съответния орган, след като са при­зовани по установения ред;
• длъжни са да посочат достоверни данни по делото;
• показанията на свидетеля и заключението на вещото лице са доказателствени средства;
• носят наказателна отговорност, ако посочат недостоверни данни.5
Различието между вещото лице и свидетеля може да се разкрие в няколко основни насоки:
• основанието за привличане на дадено лице като свидетел са обстоятелства по делото, които той е възприел пряко или опо-средствено, докато вещото лице не разполага предварително с информация за факти по делото;
• докато, образно казано, свидетелят се "определя" от обстоя­телствата, вещото лице се привлича поради притежаваните от него специални знания;
• свидетелят посочва фактите така, както ги е възприел, а вещото лице отразява в заключението си извод, който е направил в резултат на проведеното от него изследване;
• свидетелят обикновено е незаменим, докато експертът може да бъде заменен с друг, ако възникне такава необходимост;
• докато свидетелят посочва фактите, които са му известни само чрез разпит, вещото лице се разпитва от съда или органите на досъдебното производство само при необходимост;
• основанията, които изключват възможността за привличането на свидетеля и вещото лице в наказателния процес са различни;
• вещото лице не може да бъде довеждано принудително, както свидетелят, в случай че по неуважителни причини не се яви пред органа, който го е призовал.
Има сходство и различие между процесуалния статут на вещото лице и специалиста-технически помощник. Общото е, че:
• притежават специални знания, въз основа на които участват в процеса на събиране и проверка на доказателствата;
• не са субекти, а участници в наказателния процес;
• длъжни са да се явят пред органа, който има правомощие да ги ангажира в наказателния процес, а в случай че не изпълнят това задължение по неуважителни причини, им се налага глоба;
• работят под непосредствения надзор на органа, който ги е наз­начил;
• едни и същи са основанията, които изключват възможността за ангажирането им в наказателния процес.
Различието между вещото лице и специалиста-технически помощник се изразява в следното:
• докато функцията на специалиста-технически помощник е набазата на специалните му знания да оказва съдействие на раз- следващия орган или съда при изготвянето на доказателствени средства, вещото лице самостоятелно изготвя заключението си като доказателствено средство;
• специалистът-технически помощник може да дава мнение по един или друг въпрос във връзка с изготвянето на веществените доказателствени средства, но за разлика от заключението на вещото лице, неговото мнение не се включва към доказател­ствения материал по делото;
• за разлика от ангажирането на специалиста-технически по­мощник, привличането на дадено лице в качеството на вещо лице се осъществява в строго регламентирана процесуална форма;
• в сравнение със специалиста-технически помощник, вещото лице има по-голяма процесуална самостоятелност;
• за разлика от вещото лице, за специалиста-технически помощ­ник не е предвидено процесуално задължение за самоотвод.
2.Заплащане.
Редът за определянето и получаването на възнаграждението па експерта е регла­ментиран в наредбите на министерствата и ведомствата, които са ангажирани с из­вършване на експертизи. Когато експертизата е била включена като служебна задача, на експерта се заплаща 50 на сто от полагащото се възнаграждение (чл. 8, ал. 3 ПМС 111). Не се заплаща възнаграждение на експертите от специализираните служби при Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието за из­вършените експертизи при изпълнение на служебни задачи (чл. 8, ал. 4 ПМС).
НАРЕДБА №1 ОТ 5 МАЙ 2004 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА: Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за определяне па възнагражденията на вещи лица, назначени от органите на съдебната власт по експертизи по граждански, административни, търговски, фир­мени, следствени, наказателни дела и по дела по несъстоятелност.
Чл. 2. Тази наредба се прилага и за експертизи, назначени от органите на предварителното производство и по изпълнителни дела.
Глава втора УСЛОВИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 3. Определянето на възнагражденията по отделните видове експертизи се извършва по реда на глава четвърта от тази наредба.
Чл. 4. (1) При определяне на възнагражденията органът, възло­жил експертизата, съобразява и преценява:
1. сложността и спецификата на поставените задачи;
2. компетентността и степента на квалификация на вещото лице;
3. времето, необходимо за извършване на експертизата;
4. обема на извършената работа;
5. необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други;
6. други условия, оказващи влияние върху заплащането за из­вършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.
(2) Обстоятелствата по т. 3, 4 , 5 и 6 се установяват от вещото лице със справка-декларация съгласно приложението.
Чл. 5. Пътните, дневните и квартирните пари, изразходвани от вещото лице за изготвяне на експертизата, не влизат в размера на възнаграждението и се определят съгласно Наредбата за служебните командировки в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.), доколкото тази наредба не съдържа правила, които й проти­воречат.
Чл. 6. Разпоредбата на чл. 4, т. 5 не се прилага в случаите, I които експертизата е извършена от вещо лице, което е държавен слу­жител или работи по трудов договор в специализиран орган или инсти­тут в системата на Министерството на вътрешните работи и Мини­стерството на правосъдието. В тези случаи възнаграждението се оп­ределя еднократно.
Глава трета РЕД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 7. (1) Когато експертизата е назначена по искане на страни, които не са освободени от заплащане на разноски, възнаграждението се определя предварително, с първоначален депозит, който се внася по сметката на органа.
(2) По дела, по които страните са освободени от разноски, се определя първоначално възнаграждение в размер предвидения мини­мум по чл. 13.
(3) Първоначално възнаграждение в минималния му размер може да се определи и в случаите по ал. 1, по преценка на органа, възложил експертизата.
(4) Възнаграждение се определя и за устно допълнение към ек­спертизата.
Чл. 8. (1) Изготвената експертиза се представя заедно със справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се прилагат документи за извършените разходи.
(2) Ако прецени, че са налице основания да увеличи първона­чално определеното възнаграждение, органът, възложил експертизата, определя окончателно възнаграждение при условията на глава втора.
(3) Ако вещото лице не представи справка-декларация или ако органът, възложил експертизата, прецени, че няма основание да увеличи възнаграждението, то остава в първоначално определения му размер.
Чл. 9. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се декларират отделно в справка-декларация по чл. 4, ал. 2, към която се представят оправдателни документи.
(2) Не се признават за разходи:
1. пътни за самолет;
2. пътни над 20 лева в една посока без представяне на билет;
3. квартирни пари над 35 лв. за една нощувка.
Чл. 10. (1) Възнаграждението на вещото лице се заплаща от орга­на, назначил експертизата, от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.
(2) Първоначалното възнаграждение на вещото лице не се изплаща, ако органът, възложил експертизата, не приеме заключе­нието.
Чл. 11. (1) Пътните, дневните и квартирните пари, свързани с изготвяне на експертизата, се заплащат заедно с определеното възна­граждение от внесения депозит, съответно от сумите по бюджетната сметка.
(2) Пътни, дневни и квартирни пари се заплащат и за всяко явя­ване на вещото лице пред органа, назначил експертизата.
(3) Ако вещото лице не представи документи за пътни и квартир­ни, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата, при условията на чл. 5 и 9.
Чл. 12. Висшият съдебен съвет осъществява контрол за из­разходваните средства по чл. 10 и 11.
Глава четвърта РАЗМЕРНА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА
Чл. 13. (1) За отделните видове експертизи се заплаща мини­мално възнаграждение, както следва:
(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението по ал. 1 се заплаща на всяко едно от тях.
Чл. 14. (1) За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 3 лв.
(2) Броят на часовете се установява от справка-декларация по чл. 4, ал. 2.
Чл. 15. (1) За особено сложни и специфични експертизи, извършени от висококвалифицирани вещи лица, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 може да бъде увеличено до 100% .
(2) За експертизи, извършени по нареждане на органите по чл. 1 в почивни дни и национални празници, възнаграждението по чл. 13, ал. 1 се увеличава съответно със 75% и 100% .
Чл. 16. Извършените необходими разходи за изготвяне на експертизата се заплащат съгласно справка-декларация по чл. 4, ал. 2.
Чл. 17. (1) Окончателният размер на възнаграждение се определя съгласно чл. 13, ал. 1 и чл. 15.
(2) Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице,
се прилага разпоредбата на чл. 13, ал. 2.
(4) Ако първоначално определеното възнаграждение е по-високо, се заплаща окончателно определеното.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ:§1. (1) "Вещо лице" по смисъла на тази наредба е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 2006 или специалист по чл. 200в от Закона за съдебната власт. (ДВ, бр. 61 от
2003 г.)
(2) "Вещо лице" е и специалист със специални знания и умения, което в други нормативни актове е наречено "експерт".
§ 2. "Необходими разходи" по смисъла на тази наредба са използвани материали, консумативи, съоръжения и други, без които експертизата не може да бъде изготвена.
§ 3. "Действително отработен час" по смисъла на тази наредба е времето за извършване на: оглед на обекти, измерване, преглеждане на документи, справки в архиви, участие в назначени процесуални действия, експерименти, изследвания, анализи и други, необходими за изготвяне на експертизата.

Целият текст...

16. Начин на отчитане труда на вещото лице. Процесуални изисквания. Начин на отчитане и заплащане на другите направени разходи.

На основание чл. 150, ал. 1 от НПК в право на експерта е да получи възнаграждение за положения труд и да му се заплатят разходите, които е направил. В чл. 200л, ал. 1, на Закона за съдебната власт, законодателят е визирал, че размерът на възнаграждението за извършената експертиза се определя от органа, назначил експертизата, с оглед сложността на задачата, изискванията за квалификация, време­траенето, трудоемкостта на работата и други условия, оказващи влия­ние върху заплащането за извършената работа. С ал. 2 на този текст Висшият съдебен съвет е оправомощен да издаде наредба за усло­вията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица, вкл. на основание ал. 3, да визира условията и редът за определяне заплащането на разходите на лечебните заведения при извършване на съдебни експертизи.
Въз основа на тази разпоредба, председателят на Висшия съдебен и,пет издава Наредба № 1 от 5 май 2004 г. за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица, обн. в ДВ, бр. 51 от
I 5 юни 2004 г., в сила от 15 юни 2004 г.
В глава втора-условия за определяне на възнагражденията, респ. г. чл. 4 са посочени критериите, въз основа на които органът, назначил експертизата ще определя възнагражденията на съдебните експерти. 15 шест точки е посочено, че той следва да се съобразява със сложността и спецификата на поставените задачи; с компетентността и степента па квалификация на вещото лице; с времето необходимо за извършване па експертиза; с обема на извършената работа; необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консу­мативи, използвани пособия, съоръжения и др., както и други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници. Предвидено е част от обстоятелствата да се установяват от експерта със справка-декларация. В същото време обема на извърше­ната работа и необходимите разходи за изпълнение на експертизата не се прилагат по отношение на държавните служители, които работят по трудов договор в специализиран орган или институт в системата на Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъ­дието, а възнаграждението им се определя еднократно.
В глава трета е посочен редът за определяне на възнагражде­нието. Интересно е, че съгласно чл. 7, т. 4 е предвидено заплащане на възнаграждение и за устно допълнение на експертизата. Като се изходи от разпоредбата на чл. 152, ал. 1 от НПК, че експертът е задължен да представи писмено заключение това противоречи на изискването на НПК, освен в случаите визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 6 от НПК, че може да се проведе разпит на съдебния експерт, когато се намира извън страната. Допуснато е, той да се извърши и чрез видео-конференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото, т.е. в тези случаи се допуска и хипотезата на устно допълване на експертното заключение.
Основание за изплащане на трудовото възнаграждение на ек­сперта, както и заплащането на командировъчните пари е справката-декларация. В чл. 9, ал. 2, е посочено, че не се признават за разход пътните пари за самолет, пътните над 20 лв. в една посока без представяне на билет, и квартирните пари над 35 лв. за една нощувка.
Безспорен интерес представлява разпоредбата на чл. 10, ал. 2 -първоначалното възнаграждение на вещото лице не се изплаща, ако органът, възложил експертизата, не приеме заключението. Това озна­чава, че в мотивите си защо не приема заключението, органът назначил експертизата трябва да отрази и отказът да се изплати първоначалното възнаграждение за една зле свършена работа.
Предвидено е командировъчни пари да се заплащат и за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата. Ако съ­дебния експерт не представи необходимите документи, той може по преценка, да определи размерът на командировъчните пари-. На Вис­шия съдебен съвет е възложено да упражнява контрол за изразходваните средства, тъй като те се заплащат обикновено от бюджета на държавата.
В глава четвърта - размер на възнагражденията, без да се сочи, че това е поредната тарифа за заплащане труда на експертите, съгласно чл. 13 е предвидено минимално възнаграждение за отделните експер­тизи. Струва ни се, че ВСС не е компетентен да утвърждава тарифа, макар и да сочи минимално възнаграждение от 30 лв. В условията на пазарно управление на икономиката, не е допустимо да продължава символичното заплащане труда на такива изявени специалисти в съответната област, като съдебните експерти. А те са призовани да подпомогнат органите на съдебната власт.
Анализът на нормативната уредба за утвърждаване на тарифите за заплащане труда на съдебните експерти досега показват, че те не са утвърждавани от органите на съдебната власт, а от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на финансите. Това е и резонно, защото в случая единствено компетентни са те, а не органите на съдебната власт. В случая ВСС могат и трябва да се произнасят по критериите, които се съдържат в чл. 4, глава втора, от наредбата, а не по размера на възнагражденията.

Целият текст...

17. Отказ на вещото лице. Процесуални изисквания. Правни основания и изисквания. Отвод и възможност за заместване на вещото лице.

1.Отказ на вещото лице. Съгласно чл.148-149/НПК и чл.158-159/ГПК,експертът може да откаже извършване на Е на няколко основания:
1/когато поставените въпроси излизат извън рамките на неговата специалност.
2/когато не може да изпълни задачата поради некомпетентност.
3/предоставените му сравнителни материали не са достатъчни за становище.
4/когато поради заболяване не може да извърши Е.
5/когато се отказва от свидетелстване 159ГПК.
Извън тези посочени основания за отказ би могло да се включат и още,когато експерта няма достатъчно опит по възложената му Е,когато определен срок е нереален предвид обема на работата по Е,когато експерта не разполага с изискуемите лабораторни условия.
Неоснователният отказ влече след себе си и съответна отговорност.Възлагащият Е трябва да предупреди експерта за отговорността,която носи за даване на невярна Е или за отказ,който не е мотивиран чл.151,ал.2/НПК,чл.160ГПК .Съгласно чл.149,ал.5/НПК е предвидено наказание и за неявяване или не-приемане на Е-адм.нак.глоба от 200лв..
Експерта има право на самоотвод,а може да му се поиска отвод.Основанието за отказ или отвод са:
1/по делото,по което е назначен е участвал в състава на съда.В първата ,втората, апелативната или надзорната инстанция,или е участвал във вземане на решение за възобновяване на делото,както е и потвърдил мярката за неотклонение,взета в до-съдебното производство.
2/отвод,когато е участвал по предварителното производство.
3/ако е участвал като прокурор или обществен обвинител.
4/ако е обвиняем,настойник или попечител на обвиняемия.Ако е обществен защитник или повереник по делото.
5/ако е бил или може да встъпи в нак.производство като частен обвинител,частен тъжител,граждански тъжец или ответник.
6/ако е съпруг или близък роднина на посочените лица(чл.25,ал.1/НПК).
7/когато може да се счита,че той е предубеден или пряко или косвено заинтересуван от изхода на делото.
При отвода-аналогични са правните основания.Така той не може да е експерт,когато е бил обвинител по делото.Ако се намира в служебна зависимост от обвиняемия или негов защитник,от пострадалия,частния тъжител,граждански ищец,граждански ответник или от техните повереници.Също когато е извършена финансова ревизия,материалите от която са послужили като основания за образуване на предварително производство.Когато не притежава необходимата правоспособност,ако се изисква такава.Във всички случаи,когато се допуска отказ от свидетелстване ........ от чл.159/ГПК.
Чл.127,ал.3-експертът може да бъде сменен по всяко време.Заместването на експерта може да стане:
1/при основателен отказ на експерта да извърши възложената му Е.
2/когато компетентен орган уважи самоотвода му.
3/ при отвод по инициатива на заинтересованите лица и органите на до-съдебното и съдебно производство.
4/експертът е обективно възпрепятстван.
Основание да се замести експерт е и когато се предполага,че Е не е извършена правилно и се налага повторна такава.Експертът може да се замести и когато има съмнения в професионалната му компетентност.
Последиците са свързани с ограничаване на експерта да извършва временно Е,временно заличаване или изваждане от списъците за Е,налагане на глоба,поради неявяване и отказ поради неуважителни причини.Заместването трябва да осигури всички условия за пълноценно извършване на Е.От момента на заместване до депозиране на заключението трябва да има достатъчно време за извършване на Е. Трябва да се избягва заместване при колективната Е,тъй като новоназначения експерт ще има по-малко време за изследване и обсъждане на резултатите.

Целият текст...

18. Отговорност на Екс. - административна,наказателна.

В наказателния процес за неявяване или отказ да даде заклю­чение без уважителни причини вещото лице се наказва с глоба до двеста лева. Ако в седемдневен срок от съобщението за наложената глоба експертът посочи уважителни причини, глобата се отменя (чл. 122, ал. 3 НПК). По аналогичен начин се третира и вещото лице в граж­данския процес - ако е призовано и не се яви без уважителни причини съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудител­ното му довеждане за следващото заседание (чл. 71 ГПК). Отказът на вещото лице да даде заключение без уважителни причини се санк­ционира от съда с глоба до 100 лв. (чл. 72 ГПК).
От НПК:Проверка на условията, на които трябва да отговаря вещото лице, и връчване на акта за назначаването му Чл. 151. (1) Органът, който е назначил експертизата, призовава вещите лица, проверява тяхната самоличност, специалност и компе­тентност, отношенията им с обвиняемия и пострадалия, както и наличността на основание за отвод.
(2) Актът за назначаване на експертизата се връчва на вещото лице, след което му се разясняват правата и задълженията, както и отговорността, която носи, ако даде невярно заключение.
От ГПК: Чл. 160. (1) След като снеме само­личността на вещите лица, съдът им напомня отговорността пред закона за даване неверни или заинтересовани заключения.
(2) Вещите лица дават обещание, че ще дадат заключението си без всякакво пристрастие.

Целият текст...

19. Подготовка за извършване на съдебна експертиза. Правни проблеми. Практически изисквания

1.Правни проблеми.
Подготовката за извършване на всяка съдебна експертиза има изключително важно значение за успешното решаване на поста­вените задачи от органите на досъдебното и съдебното производство в гражданския или в наказателния процес.Това означава, че в много случаи тази извънпроцесуална дейност се подценява неоснователно.Тя, както е известно, стои в основата на решаването на конкретни за­дачи, от страна на експерта.
1.1.В ГПК са решени фрагментарно и неиздържано,след като се посочва основанието за назначаване на вещите лица (експерти) законодателят се е задоволил да посочи само състава (броя) на експертите в една колективна или комплексна експертиза,какво трябва да съдържа определението за назначаване на съдебната експертиза, ограниченията за назначаване на съдебните експерти, основанието за отводите на съдебните експерти и др. и всичко завършва дотук.
1.2.Сравнително новият НПК отделяше подобаващо се и далеч по-изчерпателно и прецизно нормиране па въпросите на съдебната експертиза. още в чл.136 от НПК се посочва, че доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експе­римент и разпознаване на лица и предмети.Твърде изчерпателни са законоустановени въпросите за задължителната съдебна експер­тиза, за съдържанието на акта за назначаване на експертизата и особено въпроса за вземане на образци за сравнително изследване,което е свързано с подготовката за извършването й.
1.3.Извод:Етапът на подготовката трябва да се слее със самото извършване на експертизата и чак тогава да се установи, че направеното е недостатъчно или че не е в състояние да отговори задоволително на поставените му въпроси.Всичко това показва, че е нужно наличие все пак на някакъв акт, който да регулира този изключително важен процес при извършване на съдебната експертиза(закон или подзаконов акт). Като се има предвид, че всяка експертиза се отличава с индивидуалност и неповторимост, това налага да се нормират етапите на подготовката на съдебната експертиза.Всъщност предметът й обуславя и предприемането на съответни действия, свързани с нейната подготовка.Наложително е оправомощените органи да приемат наредба, инструкция или друг подзаконов акт. Добре би било такъв "инструктивен" подзаконов акт да се свързва и с видовете съдебни експертизи с оглед отчитане на специфичните им особености или издаване на отделни актове, тъй като универсализмът тук е почти изключен.
2.Практически изисквания.
2.1.Начина на изземване – особено при криминалистическите и съдебнобиологичните.Преди да започне подготовката за извършване на една съдебна експертиза, изключително важно значение има начина на изземване,съхраняване,опаковане и транспорти­ране на веществените доказателства.Той всъщност е предпоставка за успешно решаване на поставените въпроси от компетентните органи.За съжаление много често съдебният експерт не може да въздейства върху тези процеси.
2.2.С веществените доказателства съдебният експерт получава и постановлението или определението,с което е назначен да извърши експертизата.На този етап той следва да провери отговарят ли на изиск­ванията изпратените му материали във вид,годен да реши поставената му задача.Ако се констатира, че са допуснати някои нарушения, при възможност следва да се изиска те да бъдат отстранени.В противен случай още на този етап се вижда,че успехът на експертизата ще бъде съмнителен.
2.3. В подготовката по извършване на експертизата се включва и проучване на протоколите за извършените предварителни дейст­вия - разпит, оглед, изземване, претърсване и др.Правомощията на съдебния експерт, визирани в чл. 150 от НПК в рамките на само по въпросите на експертизата.В подготвителният етап,ако се налага,експертът може да изиска и допълнителни материали с оглед задоволително решаване на поставената задача.Това налага съдебният експерт да изиска от оправомощените органи да му изпратят допълнителни материали за изготвяне на перфектно заключение по извършената съдебна експертиза. На основание чл. 150 от НГЖ в правомощията на експерта влиза и участието му при извършване на отделни следствени действия,като не трябва да злоупотребява с тях.
2.4.Избора на методика от Е.В подготовката за извършване на експертиза важен е избора на методика от Е Прилагането на съответната методика е и тест за научност в работата на експерта.При всички случаи обаче съдебният експерт трябва да прилага методи,които запазват веществе­ните доказателства от структурни разрушения.
2.5.Подготовката за извършване на съдебната експертиза налага да се проучат след това нормативните актове, относими към конкретния случай на експертизата.Това са законовите, подзаконовите нитове и онези,които се създават в съответното предприятие,учреждение или организация,т.е. вътрешните правилници, наредби и др.Като се изходи от предмета на експертизата и поставените задачи, подготовката за извършване на съдебната експертиза изисква експертът да проучи действащите нормативни актове, да установи дали не са вече обезсилени, или са прекратили действието си, дали деянието не е покрито с давност, дали въпросният акт е отменен изрично или мълчаливо.
2.6. Подготовката за извършване на съдебната експертиза изисква задълбочено проучване на необходимостта от назначаване на друг вид експертиза.Още в този предварителен етап след проучване на предмета и задачите, които компетентният орган е поставил на съдеб­ния експерт, той следва да прецени дали възложената му експертиза няма да се окаже безпредметна,ако се установи,че основанието за назначаването й променя изводите и оценките, до които се достига.Първоначалното запознаване с предмета и задачите на експертизата има важно значение,защото те обуславят поредността на извършваните експертизи като експертът трябва да прецени каква трябва да бъде поредността им.

Целият текст...