26. Общи принципи на правото на ЕС

Общите принципи на правото са една от съставните части на правната система на ЕС. Те са част от неписаното право на ЕС. Основните принципи могат да се разделят условно на 3 групи:

1. Общовалидни принципи, съгл. межд. право, общоприети в съответствие с чл. 38 от статута на Межд. съд.

2. Принципи, пряко произтичащи от учредителните договори и правните системи на държ. членки.

3. Принципи, които произтичат непряко, а се подразбират от учредителните договори.

Общите принципи на правото са признати и се прилагат от Съда в правната система на ЕС.

Най-голямо внимание и признание в правото на ЕС получава общия принцип на правото относно правата на човека и основните свободи. Той е въплътен в Устава на ООН, Межд. харта за правата на човека, Евр. конвенция за правата на човека, в други межд. актове, в законодателствата на почти всички д-ви, както и в учредителните договори. В договора за ЕО се съдържат разпоредби, които забраняват всякаква дискриминация на основата на национална принадлежност, както и такива, които уреждат свободата на установяване, на извършване на услуги, на правото на сдружаване и др. Гаранциите на основните права често са отразявани в актовете на институциите. Важен акт е съвместната декларация на ЕП, Съвета и Комисията, приета през 1977г. Тя няма юридическа сила, но с нея се потвърждават и обобщават резултатите, постигнати от съдебната практика за осигуряване на гаранции за основните права. През 1978г. в Копенхаген държ. и правителствените глави на държ. членки на ЕС приемат декларация, с която заявяват, че правата на човека във всяка държ. членка са съществен елемент от членството в ЕС. Това е потвърдено от Тържествената декларация за Европ. съюз от 1983г. Текстове, свързани с правата на човека са включени и в преамбюла на Единния евр. акт. През 1989г. ЕП приема декларация относно основните права и свободи. Особен интерес за защита правата на човека и основните свободи внася Маастрихтския договор, съгласно който се създава ОМБУДСМАН- съдия по жалбите, до когото гражданите от държ. членки могат директно да подават жалби.

В правото на ЕС е въплътен принципът на субсидиарност, с цел да се уреди разпределението на управленските правомощия м/у държ. членки и институциите на ЕС. Този принцип получава израз в текста на чл. 173 от ЕЕА, съгласно който общността предприема действия, свързани с околната среда, за да бъдат постигнати на по-високо ниво целите, отколкото е постигнато това в отделните държ. членки. С формулирането му в Маастрихтския договор този принцип получава юридически задължителна сила. Субсидиарността не включва изричното разграничаване на правомощията на държ. членки и ЕС, тя не е процедура, а ръководен принцип в съществуващата процедура за упражняване на правомощията; не урежда отношенията м/у държ. членки; не засяга съществуващия баланс на институциите.

Принципът на пропорционалността е формулиран в чл. 5 от Договора за ЕО - което и да е действие на общността не следва да надхвърля необходимото за постигане на целите на този договор. Докато принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато е взето решение и следва да се определи кой ще осъществи действия за постигането на целите, то принципът на пропорционалността се прилага тогава, когато вече е установено, че действията на ЕО са необходими за постигането на целите, но тя не следва да надхвърля необходимите за това правомощия.

Ролята на общите принципи на правната система на ЕС се определя от целите и правилата, въплътени в учр. договори и от общите правни традиции на държ. членки.

Целият текст...

27. Практика на Съда. Развитие и допълване на правото на ЕС

При тълкуване на правото на ЕС, Евр. съд прилага всички възприети начини, методи и принципи на тълкуване, които се използват в межд. право. Евр. съд е върховна съдебна инстанция на ЕС. Неговите общи задачи са прокламирани в договорите за общностите. Той осъществява тълкуване, прилагане и доразвиване на правото на ЕС, като действа, както следва:

1. Като Конституционен съд, когато е сезиран да отменя актове на Съвета и на Комисията;

2. Като Административен съд, когато взема отношение по молби на ФЛ и ЮЛ за отмяна на неправомерни актове на институциите или решава спорове м/у институциите и техни длъжности лица;

3. Като Граждански съд, решавайки спорове за обезщетяване на вреди, причинени от неправомерни актове на институциите или техни длъжностни лица;

4. Като Международен съд, решавайки спорове м/у държ. членки.

Евр. съд признава межд. право за обвързващо - признава както обичайните, така и договорните норми. Той признава межд. право за обвързващо, независимо дали произтича от договорни или от общи принципи. При тълкуване правото на ЕС Евр. съд прилага общоприетите методи, начини и принципи на тълкуване,които са обичайни за межд. право и са прилагани от Межд. съд на ООН. Съдът обаче, като оторизирана инстанция да тълкува правото на ЕС дава предимства на функционалния метод на тълкуване. Неговият подход е системен и технологичен, т.е. съответстващ на целите на разпоредбата. Съдът е установил основните принципи, в съответствие с които са изградени основите на ЕС. В своята практика той е постигнал съвършенство при утвърждаване принципите на равенство и недискриминация и най-вече на равенство в третирането на хората при смяна на местоработата си от една държ. членка в друга. В своите решения и тълкувания той смята, че те са равнопоставени с правата и задълженията, произтичащи в националните законодателства за местните граждани. Съдът тълкува принципът на свободата, като го определя като средство за насърчаването на свободата на търговията и личната мобилност на хората. Той признава и принципа на солидарността, принципа на единството, принципа на ефективността и др. Използвайки тези принципи, начини и методи на тълкуване, Съдът няма за цел да установи дали законодателните актове и решения са точен превод на превод      на предварително установените правила, а дали те съответстват на разпоредбите на учр. договори. Със своята практика в това отношение Съдът създава общоприети правила, които прилага в последващата си практика и тези правила получават пряко отражение в следващите решения, при разглеждането на аналогични дела. Тези правила не са обвързващи прецеденти, а са традиция в общото право и следва да се разглеждат като ръководство при приемането на следващите решения по дела със същия характер и уреждащи аналогичен предмет. По този начин чрез практиката си Съдът осъществява нормотворческа дейност и попълва празнотите в законодателството на ЕС.

Целият текст...

28. Директен (пряк) ефект на правото на ЕС

Съгласно правилото на директния ефект определени норми на правото на ЕС получават пряко действие в националните законодателства    предоставяйки възможност на ФЛ и ЮЛ да придобиват субективни права и задължения. Директният ефект предоставя и защитава субективни права. Неговото прилагане е в зависимост от това, дали нормите на правото на ЕС са напълно ясни и точни, юридически перфектни и не искат за тяхното прилагане приемането на допълнителни нормативни актове. Директният ефект е изцяло приложим само по отношение на държ. членки, а по отношение на ФЛ и ЮЛ е приложим частично. Той не съдържа единни и общи разпоредби, а при него се разграничават разпоредби, отнасящи се до държ. членки - с вертикален пряк ефект, и разпоредби, отнасящи се до ФЛ и ЮЛ - с хоризонтален пряк ефект.

Целият текст...

29. Примат на правото на ЕС над националното законодателство на държавите-членки

Общоприето е, че правото на ЕС има примат над нац. законодателства на държ. членки на ЕС. Почти всички конституции на държ. членки съдържат разпоредби, засягащи примата на правото на ЕС над нац. законодателства. Евр. съд е признал доктрината за примата за първи път през 1964г. в решението по делото “Коста срещу Енел”. Основното правило въплътено в доктрината е, че разпоредбите на правото на ЕО, имащи директен ефект, винаги имат примат над нац. право на държ. членки. Приматът на правото на ЕС е правило, което се основава на учр. договори, а не на нац. законодателства на държ. членки. Всеки нац. съд при разглеждане на дела в рамките на собствената му юрисдикция трябва да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да не прилага разпоредби на нац. законодателство, които му противоречат. В тази връзка Евр. съд е приел редица решения, които указват как националните съдилища да уреждат конфликтите, възникващи м/у правото на ЕС и нац. законодателства.

Правото на ЕС има предимство, защото е специално право, което има първичен характер и е приоритетно по отношение на нац. законодателства. То е прието като такова по силата на учр. договори, посредством които държ. членки доброволно прехвърлят права и задължения от техните вътрешноправни системи към правната система на ЕС, като едновременно с това ограничават държавния си суверенитет.

Целият текст...

30. Правна уредба на политиката на ЕС

Държ. членки в рамките на ЕС осъществяват сътрудничество в много области, което е уредено в рамките на общи, усилващи се и нови политики от нормите на правото на ЕС. Най-значими в това отношение са Договорът за ЕО, Маастрихтския договор, Амстердамският договор, ЕЕА и др. От съществено значение за развитието на интеграцията и на политиките в рамките на ЕС е изграждането първоначално на общ, а по-късно и на вътрешен пазар, които имат различно съдържание. Изграждането на общ пазар е било свързано с разработването на единна митническа тарифа, уреждането на свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали, провеждането на обща селскостопанска и вътрешнотърговска политика и др. В рамките на ЕО през 80-те години възниква необходимостта от премахването на вътрешните граници и пречките за създаването на вътрешен пазар с цел по-нататъшното развитие на икономическата интеграция м/у държ. членки. В това отношение през 1985г. Комисията предоставя на Евр. съвет “бяла книга за изграждането на вътрешния пазар”, в която се предвижда премахването на физическите, техническите и фискалните пречки пред изграждането на вътрешния пазар. През 1986г. се приема ЕЕА, който възприема понятието “вътрешен пазар” като пространство без граници, в което се осигуряват свободите на движение.

Целият текст...

31. Четирите свободи на движение в ЕС - свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора. Правна регламентация

В Договора за ЕО се съдържа правната уредба на свободното движение на стоки, която предвижда създаването на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки и включва забрана за мита в/у вноса и износа м/у държ. членки на ЕС. Митническият съюз се изгражда посредством премахването на митата м/у държ. членки и създаването на обща митническа тарифа. Митата в/у вноса и износа, които са в сила постепенно се премахват в съответствие с графика и етапите предвидени в Договора за ЕО. Държ. членки са се договорили постепенно да въвеждат обща митническа тарифа от 1957г. за развитието на межд. търговия и посредством споразумения, които ще намалят митата в резултат на създаването на митн. съюз м/у тях. При осъществяването на задачите в това отношение Комисията се ръководи от необходимостта за развитие на търговията с трети страни, подобряването на условията на конкуренция, вземане на мерки, с които да се предотврати изкривяването на условията на конкуренция м/у държ. членки по отношение на готови изделия и др. Според Комисията свободното движение на стоки може да се постигне само като се премахнат мерките, които осигуряват търговията - не само митата и количествените ограничения, но и всички мерки с равностоен ефект, независими дали са насочени към вносни или местни стоки.

Изискванията спрямо РБ по повод молбата и за членство в ЕС са: напълно приемане и прилагане на действащите актове на Общността, които са свързани със свободното движение на стоки; укрепване на адм. структури за стандартизация; изясняване на бъдещия статут на Комитета по стандартизация и метрология; изясняване дали РБ се съобразява с принципа на взаимното признаване и др.

Свободното движение на хора е предвидено в Договора за ЕО. В него се установява едно от основните права - свободно движение на работници. Това право изисква премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на националността на работниците от държ. членки, относно условията за наемане на работа, възнагражденията и др. условия на труд.

Според изискванията на Комисията в бълг. законодателство следва да бъдат включени разпоредби за влизането и семействата на работещите, премахване на ограниченията и отказ за даване на разрешение за работа и др.

Правото на установяване на територията на държ. членка на ЕС включва постепенното премахване на ограниченията в/у свободата за установяване на граждани на една държ. членка на територията на друга държ. членка.

Съгл. Договора за ЕО за услуги се считат дейности, които се осъществяват с/у възнаграждение, напр.: дейности от промишлен или търговски характер, дейности на занаятчии или свободни професии. Лицата имат право да предлагат услуги, независимо от това на територията на коя държ. членка се намират, при същите условия, които се предоставят на гражданите на съотв. държава. Характерна черта на свободата на движение на услуги е, че тя се основава на забраната за дискриминацията на основите на националността.

По отношение на свободното движение на капитали и плащания нормите на правото на ЕС изпълняват по-скоро координираща, а не нормативна функция. Разпоредбите в Договора за ЕО предвиждат постепенното премахване на всички ограничения в/у движението на капитали и плащания, както м/у държ. членки, така и м/у тях и трети страни.

Изискванията спрямо РБ за членство в ЕС включват законодателство, гарантиращо чуждестранните капитали и инвестиции, премахване ограниченията за придобиване на недв. имоти от чуждестранни лица, премахването на съществуващите адм. и процедурни трудности при регистрацията на дружества.

Целият текст...

32. Общите политики на ЕС, уредени от правото на ЕС

С общата селскостопанска политика се цели да се поддържа развитието на селскостопанската система, с която да се осигури нормален жизнен стандарт на селскостопанските производители и доставка на хранителни стоки на разумни цени. Целите на ОСП са да се увеличи селскостопанското производство, да се осигури добро жизнено равнище на фермерите, да се стабилизират пазарите, да се гарантира редовността на доставките и др. Пълноценното функциониране на ОСП започва през 1968г. на основата на принципите на свободно движение и финансова солидарност. Прилагането на ОСП в рамките на ЕС допринася за успешното преструктуриране на селското стопанство. Постигнато е увеличаване на производството на селскостопански продукти посредством съчетаването на политиката на поддържането на цените с технологично обоснование, с което ЕС се самозадоволява с всички необходими храни.

Комисията изисква от РБ във връзка с молбата и за членство в ЕС да завърши процеса на поземлената реформа и приватизацията, да създаде активен пазар на земята, да либерализира цените на селскостопанските продукти, да се преструктурира хранително-вкусовата промишленост и др.

Ефективното прилагане на обща транспортна политика първоначално е било необосновано бавно, което води до завеждане на дело през 1982г. от ЕП в Евр. съюз за неспазване задълженията му по договора в тази област. През 1991г. се приема докладът “транспортът през 2000г. и след това”, в който се включват целите за постигане на интегрирана транспортна система, която обхваща целия континент. ЕП през 1992г. приема резолюция, с която призовава Комисията да изготви бяла книга, съдържаща глобалната евр. концепция за транспорта. Като цяло сега общата транспортна политика обхваща политически мерки и инициативи в три области:

1. подобряване на качеството чрез създаването на интегрирани и конкурентни транспортни системи на основата на съвременни технологии;

2. подобряване функционирането на единния пазар и разширяване на вътрешното измерение чрез подобряване на транспортните връзки с трети страни;

3. насърчаване достъпа на оператори от ЕС до други транспортни пазари.

Изискванията на Комисията към РБ са: подобряване на пътната мрежа; приемане на ново законодателство в областта на въздушния транспорт и др.

Общата търговска политика е изключително от компетенцията на ЕО, като държ. членки нямат право да провеждат самостоятелна търговска политика без специалното разрешение на ЕС, нито да сключват самостоятелни межд. договори в тази сфера. Целта на ОТП е чрез създаването на митнически съюз да се допринесе за хармоничното развитие на световната търговия, постепенната отмяна на ограниченията в/у межд. търговия, намаляването на митническите бариери. През 1994г. Съветът приема пакет от норм. актове, които дават съществен тласък в развитието на режима ОТП в следните области: относно общия режим, приложим към вноса на текстилни продукти от трети страни; относно общия режим, приложим към вноса относно установяването на процедура на ЕО за въвеждане на количествени квоти, относно ускоряване на процеса на вземане на решения за някои инструменти за търговска защита на ЕС.

Целият текст...

33. Политика на ЕС в социалната област, закрила на потребителя, околната среда и др.

Социалната политика се осъществява от разпоредбите на правото на ЕС от Евр. Социален фонд и от действия по специфични въпроси, свързани със здравеопазването, бедността и проблемите на инвалидите. Соц. политика на ЕС включва подобряването на условията на труд и жизнен стандарт в държ. членки, функционирането на Общия пазар, категоризирането на социалните системи и др. Комисията е оправомощена да развива по-тясно сътрудничество м/у държ. членки относно заетостта, условията на труд, проф. квалификация, социалното осигуряване и подпомагане и др. През 1989г. се приема Хартата на основните социални права, а през 1993г. влиза в сила Договорът от Маастрихт, който съдържа Декларация за социалната политика. Европейският социален фонд е създаден през 1960г. с цел да се подобрят възможностите за работа на работниците във вътрешния пазар за поддържане на жизненото им равнище.

Политиката в областта на защитата на потребителя се осъществява съгласно договора за ЕО. Приетите актове уреждат предимно икономическите интереси на потребителите, контрола в/у подвеждащата реклама, точно и ясно обозначаване на цените и др. Изискванията спрямо РБ са приемането на закон за защита на потребителите, определянето на независима институция, която да контролира прилагането на законодателството в тази област и др.

Политиката в областта на околната среда се осъществява с цел запазване, защита и подобряване на качеството на околната среда, закрила на човешкото здраве, рационално използване на природните ресурси и др. При разработването на политиката в тази област се отчитат наличните технически и научни данни, състоянието на околната среда в различни области на ЕС, потенциалните ползи и разходи при бездействие. Съветът взема решение какви действия да се предприемат в тази насока.

Целият текст...

34. Правно уреждане на икономическия и валутен съюз

Целта на ЕС е чрез икономическа и валутна политика да създаде икономически и валутен съюз. През 1969г. в доклада “Бар” Комисията обосновава създаването на ИВС и през същата година главите на държ. членки вземат решение да се изгради такъв съюз. За тази цел през 1971г. е създаден социален комитет, който представя конкретни предложения, на основата на които Съветът приема програма за изграждането на ИВС. В центъра на програмата е договореността за обслужване курсовете и валутите на държ. членки. Тази договореност обаче претърпява известни изменения и се проваля, поради което през 1978г. се взема решение за създаване на нов валутен механизъм и се предвижда създаването на нова евр. валутна единица - ЕКЮ.

Всички държ. членки на ЕС провеждат задължително нац. си икономическа политика като част от общата икон. политика на ЕС и осъществяват координация в рамките на Съвета. Той приема проект за общите насоки на икон. политика на държ. членки, след което изпраща до ЕС доклад с констатации.

Нов тласък в развитието на ИВС е даден на срещата на  високо равнище в Хановер през 1988г. На специална комисия, състояща се от Комитета на управителите на евр. центр. банки и на определени независими валутни експерти, е възложено да състави доклад с предложения за постигане на ИВС. Създаването на ИВС е утвърдено от Маастрихтския договор, който предвижда изграждането му в 3 етапа:

1. Първият започва на 01.07.90г. в съответствие с директивата за либерализиране движението на капитали вътре в ЕО и предвижда подобряването на сътрудничеството и координацията в икон. и валутната област и по-тясно сътрудничество м/у центр. банки;

2. Вторият етап започва на 01.01.94г. и е свързан с постигането на сближаване на нац. законодателства на държ. членки по отношение на темпа на инфлация, бюджетната политика, състоянието на валутата и лихвените проценти;

3. Третият етап започва на 01.01.99г. и засяга само държ. членки, които отговарят на изискуемите условия, а другите държ. членки ще се включат, когато изпълнят необходимите условия.

Според Комисията на този етап е трудно да се прецени дали РБ ще може да се включи в зоната на Еврото, тъй като това зависи от икономическата и структурната реформа, която предстои да се осъществи у нас.

Целият текст...

35. Правно уреждане на общата политика в областта на външните отношения и сигурността

Нов тласък в развитието на общата политика в областта на външ. отношения и сигурността са крахът на социалистическата система в Изт. Европа и войната в Персийския залив. Важна стъпка в тази насока е провеждането през 1990г. на Междуправителствената конференция за политически съюз, която отчете дейността си пред срещата на високо равнище в Маастрихт през 1991г. На тази среща се гласува проект за договор за ЕС, който се подписва на 07.01. и влиза в сила на 01.11.93г. Съгласно Договора за ЕС Съюзът следва да отстоява идентичността си на межд. сцена посредством осъществяването на обща политика в областта на външ. работи и сигурността, включително и чрез създаване на обща отбранителна политика, която може да доведе до обща отбрана. Държ. членки трябва да придържат нац. политика към общоприетите принципи и да координират дейността си в межд. организации.

България е активен участник в диалога с ЕС в рамките на механизма за сътрудничество по въпросите за обща външна политика и политиката за сигурност на ЕС. Правителството на РБ в придружаващ молбата ни за членство меморандум потвърждава, че е готова и в състояние да участва активно в общата политика в областта на външ. отношения и сигурността. Според Комисията РБ като член на ЕС ще бъде в състояние ефективно да изпълни задълженията си в тази област.

Целият текст...

36. Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Целите на политиката в областта на вътр. работи и правосъдието са да се разпространи в/у гражданите на ЕС, да осигури свободно движение без граници, да разшири сътрудничеството м/у държ. членки на ЕС по въпросите, които се отнасят до правосъдието и вътр. работи. Тази политика се въвежда в съответствие с дял 6 на Договора за ЕС. В него държ. членки определят областите, представляващи общ интерес: предоставяне на убежище, борба с/у наркоманията, митническо и полицейско сътрудничество, емиграционна политика и др. Политиката в областта на вътр. работи и правосъдието разглежда т. нар. “Шенгенско споразумение” като пилотен проект за интегриране на въпросите на правосъдието и вътр. работи в рамките на ЕС. До 1992г. сътрудничеството м/у органите за сигурност на държ. членки се осъществява на нормални срещи, които нямат базата на многостранен договор. Амстердамският договор от 1997г. въвежда Шенгенския договор в единната институционална рамка на ЕС. Прилага системата на по-тясно сътрудничество в рамките на правния ред, установен от новия договор.

Във връзка на молбата на РБ за членство в ЕС, Комисията в “План 2000” отбелязва, че РБ е предприела мерки за сближаване с изискванията на ЕС в областта на правосъдието и вътр. работи. Тя трябва да положи значителни усилия в областта на визовия режим с ЕС, с борбата с организираната престъпност, с трафика на наркотици. Комисията счита, че с оглед проблемите, които РБ в областта на правосъдието и вътр. работи, ще и бъде трудно да изпълни изискванията на действащите актове в средносрочна перспектива.

Целият текст...

37. Европол

Съгласно подписаната през 1995г. и влязла в сила през 1998г. конвенция Европол е създаденото Евр. полицейско сътрудничество в съответствие с Договора за ЕС, с цел предотвратяването и борбата с тероризма, незаконния трафик на наркотици и други престъпления с межд. характер, включително и някои аспекти на митническо сътрудничество за организирането на полицейска система в ЕС. Европол притежава юридическа персоналност. Той разполага със следните структурни органи:

1. Управителен съвет, който включва по един представител на всяка държ. член, като приема решения с квалифицирано мнозинство от 2/3, ако не е предвидено друго;

2. Директор, назначаван с единодушие от Съвета след консултации с Упр. съвет за период от 4 год., като може да бъде преизбиран само веднъж. Той и двамата му заместници могат да бъдат освободени от длъжност от Съвета, който приема решение с квалифицирано мнозинство от 2/3;

3. Контролен съвет;

4. Финансов контрольор;

5. Финансов комитет.

Седалището на Европол  е в Хага.

Според Комисията относно членството на РБ в ЕС от 1990г. у нас се наблюдава значително увеличение на организираната престъпност, включваща търговията с жени, рекета, изнудването, търговията с наркотици и др. Комисията счита, че на този етап координацията на ЦСБОП към МВР с другите органи - Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, митниците е слаба. Комисията не счита, че на територията на РБ има терористична дейност, но данните доказват, че терористите използват територията на страната като транзит, за което следва да се вземат необходимите мерки.

Целият текст...

38. Омбудсман на ЕС

Евр. омбудсман - съдия по жалбите е създаден съгласно Маастрихтския договор. Създаването му цели преодоляване на демократичния дефицит в традиционното гражданско общество. Съгласно Договора за ЕО ЕП назначава омбудсман, до който всеки гражданин на ЕС, както и всяко ФЛ и ЮЛ, което живее или има регистрация в някоя държ. членка, има право да изпраща жалби с/у неправомерно администриране на институциите, без съдебните органи. Омбудсманът може да формулира препоръки по отношение на работата на институциите, които нямат юридически задължителна сила, предоставяни в доклади до ЕП. Когато омбудсманът установи, че е налице неправилно изпълнение на задълженията, той ги отнася до заинтересованите институции, които в срок от 3 мес. трябва да го информират за становището си. Омбудсманът задължително изготвя доклад до ЕП, който изпраща и на заинтересованата институция,  а резултатът от разследването съобщава на лицето, което е подало жалбата. В края на всяка година омбудсманът е длъжен да внася в ЕП общ доклад за резултатите то предприетите разследвания.

След провеждането на избор за ЕП, новоизбраните депутати назначават омбудсманът за срок от 5 год., който по искане на ЕП може да бъде преизбиран. Той може да бъде освободен от Съда, ако не отговаря на необходимите условия или ако е извършил сериозно нарушение на задълженията си. Той е напълно независим при осъществяването на функциите си. ЕП избира през 1995г. първия омбудсман Якоб Сьодерман след 3 гласувания измежду 5 кандидати.

Целият текст...

39. Гражданство на ЕС

Маастрихтският договор въвежда гражданство на ЕС, с което правата и задълженията надминават правото на свободно движение и пребиваване на територията на държ. членки. Напр. гражданите на ЕС придобиват правото да избират да избират и да бъдат избирани на територията на всяка държ. членка според постоянното местоживеене, в местни и европейски избори, ползват се с дипломатическата и консулската закрила на 15-те държ. членки на територията на трета държава и др. В Договора не се отменя обаче националната принадлежност на гражданите на ЕС към съответната държ. членка. На практика въпреки въведеното гражданство на ЕС държ. членки продължават посредством националните си законодателства да уреждат индивидуално въпросите, свързани с придобиването, освобождаването или загубването на съответното гражданство. Държ. членки на ЕС ще насочат усилията си към възприемане на унифицирани разпоредби на разработената в рамките на Съвета на Европа Евр. конвенция за гражданството, която е прието в Страсбург през 1997г. От анализа на разпоредбите в Конвенцията е видно, че бълг. законодателство не съдържа разпоредби относно уреждането на притежаването на двойно или повече гражданства от едно и също лице, но като цяло, с малки изключения бълг. законодателство отговаря на разпоредбите в Конвенцията.

В становището на Евр. комисия относно изпълнението от РБ на критериите за членство в ЕС е залегнала и препоръката към правителството да предприеме стъпки за решаване на специфичните проблеми на малцинствата.

Целият текст...

40. Шенгенско споразумение

На 16.06.1985г. в селцето Шенген, в което се допират границите на Германия, Франция, Люксембург, тези 3 държави заедно с Холандия и Белгия сключват споразумение относно премахването на контрола по общите граници м/у тях. На 19.06.90г. тези държави подписват конвенция за приложение на Шенгенското споразумение, което влиза в сила през 1995г. за 7 д-ви - Португалия и Испания се присъединяват в последствие. През 1996г. към конвенцията се присъединяват и Дания, Швеция и Финландия. С Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС се подписват договори за сътрудничество в обхвата на разпоредбите на Шенгенското споразумение.

Създадена е Шенгенска информационна система - SIS, която позволява на държавите да използват база данни на различни категории лица - осъдени, издирвани и др., както и определена информация - за откраднати коли, фалшиви документи и др. Проверяват се всички чужденци, които пресичат външните граници на Шенгенската област. Към конвенцията е приложен списък на държавите, чиито граждани задължително трябва да получат виза.

Повишава се сътрудничеството м/у полицейските ведомства на държ. членки в районите на вътрешните граници. Те си предоставят информация за криминална превенция, оказват си сътрудничество в борбата с наркотрафика и др. Амстердамският договор предвижда включването в на Шенгенското споразумение в единната институционна рамка, като в това отношение 13 държ. членки ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество.

Целият текст...

41. Договорът от Маастрихт, нов етап в развитието на правото на ЕС

Договорът за ЕС е подписан окончателно на 07.02.92г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки. Структурата на Договора е обособена в две насоки:

1.     Трите съществуващи общности не са формално разширени или изменени;

2.     Той създава съюз м/у държ. членки, който юридически е отделен акт от общностите, но е съобразен с тях и обвързан в много области.

След създаването на ЕО това е Договорът, който урежда най-значимия етап в развитието  на Евр. интеграция. В рамките на ЕС се предвижда съществен икономически напредък и увеличаването благополучието на народите на държ. членки, социалното развитие, разкриването на работни места и др. Договорът предвижда нови съвместни дейности в ЕС в областта на външните отношения и сигурността, на вътрешните работи и правосъдието. Той предвижда процедура и срокове за създаването на икон. и валутен съюз, чиято цел е създаването на единна валута – ЕКЮ. Тя трябва да бъде контролирана от единна центр. банка в качеството на независима институция, свободна от политически контрол. Политиките на ЕС съгласно Договора следва да се разширят в следните области: транспорт, интересите на потребителите, изследване и технологии, промишленост, околна среда и др. В областта на външните отношения и сигурността Съюзът ще осъществява обща, съгласувана политика. Друга обща политика, предвидена в Договора е в областта на вътр. Работи, правосъдието и емиграцията с цел да бъде засилена защитата на гражданските права и правата на човека като цяло.

Целият текст...

42. Договор за ЕС

За първи път в Комитетът на Фушет през 1961г. се дискутира въпроса за създаване на ЕС. През 1969г. на Хагската среща, а след това и на срещата проведена през 1972г., тази идея се разглежда отново, но без ясна представа за структурата му, функциите и т.н.

Едва на проведената през 1974г. Парижка среща този проблем се разглежда сериозно. Поръчва се на белгийския министър-председател Тиндеман да подготви поддоклад относно създаването на ЕС. В края на 1975г. докладът е представен. Той става предмет на оживени дискусии, които завършват без конкретен резултат. През 1984г. ЕП приема проект на Договор за създаване на ЕС с перспектива да се доближи до федералния модел. Приетият през 1986г. ЕЕА постига прогрес в няколко области. Първоначално този договор е приет с голяма доза подозрение и е разглеждан като заплаха за общия пазар. В преамбюла на акта ясно е декларирано желанието за трансформиране на отношенията на държ. членки в съюз. По нататъшно влияние в/у развитието на този процес оказват инициативите на френското и германското правителства, както и на президента на Комисията Жак Делор. Окончателният и пълен текст на Договора за ЕС се разработва и приема на откритата на 15.12.90г. междуправителствена конференция в Рим, която завършва на 11.12.91г. в Маастрихт. Договорът е подписан окончателно на 07.02.1992г. в Маастрихт от държ. глави на държ. членки.

Целият текст...

43. Нововъведения съгласно Амстердамския договор от 02.10.97г.

На 17.06.97г. главите на държ. членки на ЕС приемат нов договор за Европа. Той е известен като Амстердамски договор и на практика доразвива първичното право на ЕС. Договорът е подписан на 02.10.97г., след което започват публичните обсъждания на разпоредбите му във всяка държ. членка преди официалното обвързване с него. Той е в сила от 01.05.99г. Разпоредбите на Договора допълват правото на ЕС. В структурно отношение Амст. договор урежда 4 главни цели:

1.     Заетостта и гражданските права да станат същността на Съюза;

2.     Да се премахнат последните препятствия, които са останали пред осъществяването на свободите на движение и усилване на сигурността;

3.     Да се реформират институциите;

4.     Да се увеличи участието на Европа при уреждането на световните проблеми.

В Договора са приети мерки, които да защитават интересите на потребителя, защита на здравето, социалната сигурност, както и гарантирането правото на информация. Договорът предвижда включването на Шенгенското споразумение в единната институционална рамка. Шенгенските държави ще прилагат системата на по-тясно сътрудничество и ще продължат тяхното сътрудничество в рамките на правния ред, установен от разпоредбите на Договора. Само в част от дейностите на това сътрудничество ще участват Великобритания и Ирландия, а за Дания са предвидени специални договорености. Амст. договор предвижда и нови отговорности в областта на правосъдието и вътрешните работи. Приети са също така и изменения и допълнения относно дейността на институциите.

Целият текст...

44. Международна правосубектност на ЕС

 

Межд. правосубектонст се проявява в самостоятелно участие на субекта на межд. отношения и способността му да приема межд. права и задължения посредством сключването на межд. договори или произтичащо то международноправните обичайни норми. Межд. правосубектност могат да притежават само субектите на междудържавните отношения. Способността на субектите на межд. право да създават межд. правни норми не е еднаква. Тя зависи от това към коя категория от общоприетите субекти на правото се отнася субектът – към първичните – държавите и др. или към вторичните – международните и междуправителствени организации. ЕС притежава частично качествата и на първата и на втората категория. При осъществяване на межд. си правосубектност ЕС осъществява межд. си правоспособност да придобива права и да поема задължения чрез сключването на межд. договори. В това отношение обаче съществуват редица проблеми, като например проблемът с отговорността при неизпълнение на поетите договорни задължения с трети д-ви. Не се поставя под съмнение способността на ЕС да поема отговорност за носене на последствията на своите действия както за договорни задължения, така и за недоговорната отговорност, но не е съвсем ясно дали тази отговорност изключва изцяло отговорността на държ. членки. Правото на субектите на межд. право да сключват договори е свързано със задължението за носене на отговорност за последствията от техните действия. ЕС разполага със съответните финансови средства за изпълнение на задълженията си и за възстановяване на щети, причинени на трети страни.

След влизането в сила на Маастрихтския договор е налице и още един елемент на межд. правосубектност на ЕС – самостоятелна външна политика. В межд. аспект няма съмнения относно межд. правосубктност на ЕС. Тя по своя обем значително надвишава обема, притежаван от межд. организации и до голяма степен е приравнена до правосубктността на д-вите. Основното качество, което характеризира д-вата като субект на межд. право е държ. суверенитет. В този аспект следва да се изясни частичното прехвърляне на държ. суверените  от държ. членки в/у институциите на ЕС. С понятието държ. суверенитет е свързано понятието суверенни права, които включват пълна законодателна, изпълнителна и съдебна власт на д-вата на своята територия, а в областта на межд. отношения – самостоятелно упражняване на своите суверенни права. В областта на межд. отношения суверенитетът на д-вата не може да бъде ограничаван по никакъв начин, освен в случаите на явно изразено доброволно съгласие на д-вата. В този смисъл е и практиката на ЕС, съгласно която държ. членки с подписването на Учр. договори се съгласяват  доброволно да прехвърлят държ. си суверенитет в/у институциите на ЕС. Със сключването на договорите за учредяване или присъединяване към ЕС суверенитетът на държ. членки вече е частично прехвърлен в определени области. В бъдеше, когато ЕС реши да провежда обща политика в други области, за да предприеме законодателни действия, не се нуждае от допълнителни правомощия за ограничаване на суверенитета на държ. членки. Може да се приеме изводът, че договорната правосубектност на ЕС е практически неограничена, когато е необходимо да се постигнат конституционни цели.

Целият текст...

45. Проблеми, свързани с разширяването на ЕС

ЕС е непрекъснато развиващ се процес, който е свързан с постоянното разширяване до пълното включване на всички Евр. д-ви. Успешното развитие на ЕС зависи преди всичко от процеса на разширяване, като в зависимост от степента на готовност и отговарящи на изискванията кандидати се приемат за нови членове. Договорната основа за разширяването е залегнала в разпоредбите на Договора за ЕС и Договора за ЕО. Всяка Евр. д-ва може да кандидатства да стане член на Съюза. Първоначално д-вата, която желае да се присъедини към ЕС подава молба до Съвета, представляваща едностранна декларация. Съветът се консултира с Комисията, която разглежда като цяло възможностите и проблемите, свързани с кандидатстващата д-ва, след което изпраща до Съвета мнението си. След получаване на мнението Съветът с обикновено мнозинство взема решение за откриване на преговори. Преговорите се водят от президента на Съвета, от името на държ. членки с помощта на Комисията. ЕП се информира за хода на преговорите. Той одобрява присъединяването на нови членове, като се произнася с абсолютно мнозинство. След получаване на одобрението на ЕП, Съветът с единодушие взема решение за приемането на съответната д-ва за нов член. Държ. членки сключват споразумение за присъединяване за присъединяване с д-вата подала молбата, което трябва да бъде ратифицирано от всички д-ви, за да влезе в сила. Процедурата за присъединяване приключва след депозирането на последния акт за ратификация. Договорът за присъединяване влиза в сила съгл. межд. договорно право. Кандидатстващата д-ва става член, което значи, че става страна по всички договори, съставляващи първичното право на ЕС. Тя поема всички права на държ. членки на ЕС.

 Процесът на разширяване досега е бил свързан с преодоляването на голям брой проблеми, препятствия и усложнения. Първите стъпки за разширяване са направени през 1961г. и през 1967г., когато Великобритания, Ирландия, Дания и Норвегия подават молби за членство. В двата случая Франция налага вето на Великобритания. Другите страни оттеглят кандидатурите си. Нови постъпки са направени през 1969г., в следствие на които започват преговори, а през 1972г. се стига до подписване на договори за приемане в ЕС. Молбата на Гърция за приемането и за член е внесена за разглеждане през 1974г. и през 1981г. тя става 10-тата страна член на Общността. Португалия и Испания подават молби през 1975г. Преговорите с тях започват и минават през множество усложнения, но в крайна сметка през 1985г. е постигнато споразумение. Турция подписва споразумение за асоцииране през 1963г., но подава официално молба  за членство през 1987г.. Комисията отказва да и даде членство. Преговорите с Австрия, Финландия, Швеция и Норвегия започват 1993г. и приключват успешно през 1994г.

От новите членове, които ще се присъединяват към ЕС, се изисква да приемат условията по договорите, както и цялото вторично законодателство – директиви, наредби и решения, приети съгл. действащите договори. В тази връзка преговорите за членство ще бъдат преди всичко за продължителността и характера на преходните периоди, по времето на които страната кандидатстваща за член на ЕС ще трябва да измени съществуващото законодателство, за да отговаря на изискванията на Съюза.

През 1991г. се сключват споразумения за асоцииране с Чехословакия, Полша и Унгария, а по-късно и с РБ, Албания, Румъния, Словения, Литва, Латвия и Естония. На 15.02.00г. в Брюксел официално бяха открити преговорите с 5 д-ви, вкл. и РБ.

Целият текст...