[МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ] ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА В БЪЛГАРИЯ

Оценка: 5 (Благой Видин)

П Р А В О

 

МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ

 

КУРСОВА РАБОТА

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СОЦИАЛНА ХАРТА В БЪЛГАРИЯ

1.Историческа справка.Основни акценти

ЕСХ е приета през 1961г.от Съвета на Европа  в Торино и е влязла в сила през1965 г.Тя защитава основните социални и икономически права на гражданите и допълва Европейската конвенция за защита правата на човека,осигуряваща защита на гражданските и политическите права .С по-пълната си защита на социалните права ЕСХ се е превърнала в уникален международен акт и се отличава с развития си социален характер.

            ЕСХ е документ,който съдържа насоки за спазване на основните социални права в няколко области:

            -Право на труд,на професионално ориентиране и обучение;

            -Права,произтичащи от условията на работните места/справедливи и безопасни условия на труд,справедливо заплащане професионална квалификация,ограничения и забрани за труда на децата,специфичните условия на работещите жени и др./;

            -Синдикални права-право на сдружаване,на колективни преговори и стачки;

            -Общи социални права-за образование,за здравеопазване,социални грижи,социално осигуряване,социално и медицинско подпомагане,защита на семейството;

            -Специфични социални права,гарантиращи интеграцията на различни групи-деца и юноши,младежи,жени ,инвалиди,имигранти и др.;

            Основните права са разписани в общо 19 члена,които регламентират съдържателната част на документа.освен това ЕСХ съдържа други раздели,третиращи начина на нейното приложение,механизмите за осъществяване на мониторинг и контрол по спазването й.

След влизането на ЕСХ в сила през 1965г. са приети още 3 допълнителни протокола,които стават част от нея(1988,1991,1995г.).

С Допълнителния протокол от 1988г. са установени още 4 основни групи права:

-Равенство на половете и недопускането на дискриминация на основа на пол;

-правата на работниците на информиране и консултации относно състоянието на предприятията;

- правата на работниците да участват в определяне на условията на труд и работната среда;

-правата на възрастните на социална закрила.

На сесията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа през 1996г. в Страсбург е приет нов документ,който представлява преработена и допълнена СХ  ,влязла в употреба под името Ревизирана ЕСХ.Тя не  е задължителен документ за подписване и ратифициране от държавите членки на СЕ.РЕСХ е ратифицирана от 15 държави-Албания,България,Кипър,Естония, Финландия,Франция,Ирландия,Италия, Литва,Молдова,Норвегия,Португалия  и др.          Държавите от Централна и Източна Европа по правило пристъпват към ратификацията без да са подготвили достатъчно условия в законодателните си системи.Фактически в тези страни ратификацията дава  тласък за промени законодателството.РЕСХ е един от най-богатите и обхващащ най-широк  кръг социални права международен акт.Тя интегрира правата, съдържащи се в Международния пакт за икономически,социални и културни права на ООН,някои от правата,съдържащи се в Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи,Европейският кодекс за социално осигуряване,Хартата на Европейската общност за фундаменталните права на работниците и др.

 

2.Начини на приложение на ратифицираните текстове на  РЕСХ в България 

РЕСХ  е ратифицирана от РБ със закон,приет от 38-то НС на 29.03.2000г./ДВ,бр.30 от 11.04.2000г.;влиза в сила от 01.08.2000г./.ЕСХ съдържа общо 31 клаузи.Задължителни за ратификация са 6 от общо 9 члена на част ІІ(т.нар. ”твърдо ядро на Хартата”) и с тях Хартата гарантира-правото на труд/чл.1/,правото на синдикално организиране/чл.4/,правата на колективно договаряне/чл.6/,правото на децата и на младежите на закрила/чл.7/,правото на социално осигуряване/чл.12/,правото на социална и медицинска помощ/чл.13/правото на семейството на социална ,правна и икономическа закрила/чл.16/,правото на мигриращата работна сила и на нейното семейство на защита и помощ/чл.19/ и правото на равни шансове и еднакво отношение в областта на заетостта и професията без дискриминация на основата на пола/чл.20/

Със Закона за ратификация на ЕСХ България не е поела ангажимент само по чл.19 от твърдото ядро.Тя е ратифицирала изцяло или частично всички останали задължителни текстове и с това е поела ангажимент за тяхното приложение.Частично са ратифицирани чл.12/ правото на социално осигуряване/-ал.1 и 3 и чл.13/правото на социална и медицинска помощ/-ал.1,2 и 3.

Всяка страна трябва да ратифицира и текстове извън „твърдото ядро”,като минималният брой ратифицирани текстове от двете части следва да е 16члена/изцяло/ или общо 63 алинеи.България е поела ангажимент като е ратифицирала изцяло още 11 клаузи:

-чл.3-право на безопасни и здравословни условия на труд;

-чл.8-право на работещите жени на закрила на майчинството ;

-чл.11-право на опазване на здравето;

-чл.14-право на ползване на социални грижи;

-чл.21-право на информация и допитване;

-чл.24-право на закрила при предсрочно освобождаване от работа

-чл.2-право на справедливи условия на труд

-чл.4-право на справедливо възнаграждение и др.                                                      

Така България е надхвърлила изискването за минимален обем от 16 клаузи,като е ратифицирала изцяло 16 члена,плюс още 18 алинеи.

Съгласно чл.1 на част V от РЕСХ изпълнението  на поетите задължения по Хартата се прилага посредством:закони и подзаконови актове;споразумения между работодателите и техни организации и организации на работниците;тристранни споразумения между работници,работодатели и държава.

Интерес представлява въпросът дали ЕСХ има директно приложение като международен договор,ратифициран от нашата държава.По силата на чл.5,ал.4 от Конституцията на РБ един международен договор,който е ратифициран,влязъл е в сила и е обнародван в ДВ,има предимство пред останалите нормативни актове,които му противоречат.Освен това Хартата определя специален ред за приложение на разпоредбите й,с които всяка държава трябва да се съобразява..

Може да се твърди,че по-голямата част от ратифицираните от България текстове на Хартата,са  адекватно интегрирани във вътрешното ни законодателство и се прилагат посредством разпоредбите на закони и подзаконови нормативни актове.Например,правото на труд/чл.1 от ЕСХ/ е гарантирано както от конституционната разпоредба на чл.48,така и  от основния трудов закон-Кодекса на труда.Той е гарантирал приложението,а с това и ангажиментите на държавата,за изпълнение на по-голяма част от клаузите на Хартата.Така например синдикалните права и правата на работника и служителя,уредени от ЕСХ,пряко кореспондират със съответните норми от КТ.

Хартата допуска приложението на ратифицирани от нея текстове да се извършва от подписалите я страни и чрез колективни трудови договори,независимо от тяхното равнище-браншово,отраслово или на ниво територия или предприятие.Множеството от договорените с КТД клаузи,опирайки се на установените в КТ разпоредби,водят до ефективно прилагане на някои клаузи от ЕСХ.

Съгласно чл.50 от КТ с КТД  се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите,които не са уредени с нормите на закона.КТ допуска колективно трудово договаряне освен по въпроси,които не са уредени със закон,така и по въпроси,по които изобщо няма действаща нормативна уредба,но с които се засягат трудовите и осигурителните отношения,както и въпросите на жизненото равнище.Дори някое от правата,гарантирани от ЕСХ и поети като ангажимент от България с акта на нейната ратификация,да не е намерило място в нашето законодателство,то може да бъде договорено със съответната клауза на КТД и да бъде ефективно изпълнено.

Важно е да се отбележи,че някои от текстовете на ЕСХ,които не са ратифицирани от РБ са задължителни за приложение в националното право и практика и съответно за изпълнение.Още в Преамбюла на ЕСХ е подчертано,че човешките права,били те граждански,политически,икономиче-ски,социални или културни са неделими.По своята същност ЕСХ също прогласява каталога на неделимите социални права на човека с цел подобряването на  неговото жизнено равнище и социално благосъстояние.Оттук всяка държава ,ратифицирала ЕСХ  е длъжна да води такава социална политика,с която да търси адекватни и ефективни мерки и средства за приложението й.

Два са възможните механизми за контрол по прилагане клаузите на ЕСХ – изготвяне на правителствен национален доклад (на две години) и процедура по колективни искания.(колективни жалби ,позоваващи се на определени нарушения на Хартата).

 

3.Право на труд(коментар)

Правото на труд е едно от основните права,третирани в ЕСХ /чл.1/.България е ратифицирала тази клауза изцяло.Задълженията по изпълнение са в няколко направления:

1)Да приемат като едни от приоритетните си цели и отговорности постигането и поддържането на колкото е възможно по-високо равнище на заетост с оглед постигането на пълна заетост.                           

В този контекст България е длъжна да провежда социална политика по насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата.Тази политика трябва да се конкретизира в мерки и програми,насочени към различни групи от населението ,в национален и регионален мащаб.Необходимо е да се отделя внимание на различните групи в неравностойно положение- инвалиди,етнически малцинства,младежи,жени,хора в предпенсионна възраст и др.Мерките за заетост и защита при безработица са активни и пасивни – т.е.,мерки за насърчаване на заетостта и ограничаване на безработицата и закрила при безработица,чрез съответни обезщетения,консултации,професи-  онално пренасочване и рехабилитация,преквалификация и др.

Тази клауза е хармонизирана с българското законодателство чрез Закона за насърчаване на заетостта,с който се определя главно политиката по заетост и рамката на активните мерки,както и повечето пасивни мерки,извън обезщетенията за безработица.Закрилата при безработица се определя частично и с Кодекса за социално осигуряване.

Изискванията на ЕСХ в тази област освен чрез закон  трябва да са осигурени  и чрез практически действия.Като цяло държавата провежда политика по закрила при безработица и насърчаване на заетостта,но тя страда от редица недостатъци-липса на координация между отделните ведомства,недостатъчна обвързаност с финансирането, недостатъчно ясно изразен регионален подход,неефективни мерки,с преобладаваща временна заетост и др.

Страните от Хартата са длъжни и да:

2)Защитават ефективно правото на работника да придобива средства си за издръжки чрез професия,която е избрал по свободна воля.

Чрез тази алинея ЕСХ защитава правото на доброволен избор на професия и работа,както и недопускането на дискриминация в труда и професиите.(пол,възраст,религия,етнос,раса,сексуална ориентация,инвалид-  ност и др.).ЕСХ изисква и недопускане на дискриминация не само при постъпване на работа,но и при повишение,уволнения,т.е. в целия трудов цикъл.

ЕСХ обръща специално внимание на недопускането на принудителен труд,вкл. и за лишените от свобода.

3)Да създават и поддържат безплатни служби за наемане на работа на всички работници

В този смисъл България се задължава да осигури  безплатни услуги по закрила при безработица и насърчаване на заетостта,чрез създаване на  съответните служби и то по начин,който дава възможност за достъп практически на всички нуждаещи се от тях.Такава служба е  Агенцията по заетостта,която е на пряко подчинение на Министерството на труда и социалната политика.Тя има регионални поделения и бюра по труда в повечето общини в страната.Към тях са създадени консултативни съвети с участието на социалните партньори,но прякото им участие в управлението на Агенцията по заетостта не се допуска.

4)Да осигуряват и способстват за подходящо професионално ориентиране,професионално обучение и професионална рехабилитация

Тези права се третират и в чл.9,10 и 15 от РЕЕХ,но до момента не са ратифицирани от България.Политиките в тези области трябва да са нераздел-

на част          от политиките по насърчаване на заетостта.В България изпълнението на тази алинея е гарантирано от няколко закона-Закона за насъ- рчаване на заетостта,Закона за професионалното образование и др.

            До месец май 2003г.към МТСП действа Съвет по ратификацията на Хартата, който по-късно се трансформира в Консултативен съвет по Европейската социална харта. Този съвет позволява да се консултират изготвените национални доклади със социалните партньори и представителите на гражданското общество и дава отговори по запитвания от Комитета по социалните права към СЕ по приложението на Хартата .След ратифицирането на Хартата в периода след 2001 г. в България започва мониторинг по приложението на ратифицираните разпоредби от нея като през 2002 г. и 2003 г. са подготвени първите национални доклади.

 

            В заключение ще отбележим проблемите,свързани с приложението на ЕСХ в България:

            1)недостиг на информация и липса на информация по някои проблеми, липса на информационни масиви в различни области;

            2)въпреки,че голяма част от законодателството е адаптирано към ЕСХ,все още има какво да се подобрява;

            3)сериозен проблем е практическото приложение на някои клаузи от ЕСХ,особено на трудовите права в малките и микро-предприятия ,”икономиката в сянка”,за работещите временна и сезонна работа и др.;

            4)оценките на правителството и на неправителствените организации,вкл. и синдикатите съществено се различават в някои области. 

 

Положителен момент в по-нататъшната дейност на изпълнителната власт и на   

МТСП в частност, би било по-активното включване на представители на неправителствения сектор,организациите на работниците и работодателите в изработването на националните доклади, да се намери подходящ и адекватен механизъм за осъществяване на консултации между правителството, социалните партньори и други неправителствени организации.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ  НА  ЕСХ  В  БЪЛГАРИЯ

(план-конспект)

 

1.Основни параметри на ЕСХ:

ЕСХ е приета през 1961г.от Съвета на Европа  в Торино и е влязла в сила през1965 г.Тя е международен юридически акт,който защитава основните социални и икономически права на гражданите:

                -Право на труд,на професионално ориентиране и обучение;

                -Права,произтичащи от условията на работните места/справедливи и безопасни условия на труд,справедливо заплащане професионална квалификация,ограничения и забрани за труда на децата,специфичните условия на работещите жени и др./;

                -Синдикални права-право на сдружаване,на колективни преговори и стачки;

                -Общи социални права-за образование,за здравеопазване,социални грижи,социално осигуряване,социално и медицинско подпомагане,защита на семейството;

                -Специфични социални права,гарантиращи интеграцията на различни групи-деца и юноши,младежи,жени ,инвалиди,имигранти и др.;

                Основните права са разписани в общо 19 члена,които регламентират съдържателната част на документа.освен това ЕСХ съдържа други раздели,третиращи начина на нейното приложение,механизмите за осъществяване на мониторинг и контрол по спазването й.

2. Начини на приложение на ратифицираните текстове на  РЕСХ в България: 

РЕСХ  е ратифицирана от РБ със закон,приет от 38-то НС на 29.03.2000г./ДВ,бр.30 от 11.04.2000г.;влиза в сила от 01.08.2000г./.ЕСХ съдържа общо 31 клаузи.България е ратифицирала изцяло 16 члена и още 18 алинеи.

По-голямата част от ратифицираните от България текстове на Хартата,са  адекватно интегрирани във вътрешното ни законодателство и се прилагат посредством разпоредбите на закони и подзаконови нормативни актове-КТ,Закона за насърчаване на заетостта,Кодекса за социално осигуряване,Закона за професионално образование и т.н.

Два са възможните механизми за контрол по прилагане клаузите на ЕСХ – изготвяне на правителствен национален доклад (на две години) и процедура по колективни искания.(колективни жалби ,позоваващи се на определени нарушения на Хартата).

Към МТСП действа Консултативен съвет по ЕСХ,който обсъжда изготвените национални доклади със социалните партньори и представителите на гражданското общество и дава отговори по запитвания от Комитета по социалните права към СЕ по приложението на Хартата